Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1335 от 21.05.2025, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Въззивно частно гражданско дело 761/2025
Вид
Определение № 1335
Подписан
21.05.2025
В сила
10.06.2025
Състав
Мариана Георгиева Карастанчева, Кирил Градев Стоянов, Таня Ташкова Русева Маркова

Цитирани разпоредби

  • чл.276 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.228 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.237 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.56 · Закон за собствеността
  • чл.19 ал.3 · Правилник за вписванията
  • чл.32а · Правилник за вписванията
  • чл.4 · Правилник за вписванията
  • чл.51 · Семеен кодекс
  • чл.56 · Семеен кодекс
  • чл.57 ал.1 · Семеен кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1335 гр. Бургас, 21.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Кирил Гр. С.

Таня Т. Русева Маркова като разгледа докладваното от Кирил Гр. С. Въззивно частно гражданско дело № 20252100500761 по описа за 2025 година

Постъпила е частна жалба от Д. Н. Д. , ЕГН ********** , от гр. *** против определение №36 от 14.04.2025 г. на Съдията по вписванията при Службата по вписвания – гр.Бургас. Сочи се , че с акт №174 от 18.02.2025 г. е било вписано решение №260015 от 11.08.2020 г. на РС – Бургас в частта , с която след прекратяване на брака на жалбоподателя с Т.П.Д., ЕГН – ********** на същата е било предоставено безвъзмездно ползване на семейното жилище – апартамент в гр. ***, бул. *** № ** ет.* ап.**** за срока до навършване на пълнолетие на детето Д.Д.Д. , ЕГН **********. С молба от 11.04.2025 г. жалбоподателят е поискал от Съдията по вписванията заличаване на това вписване. С определение от 14.04.2025 г. му е било отказано с мотивите , чечл.19 ал.3 от ПВ е неприложим – регламентира единствено заличаване на вписаните ипотеки , Съдията по вписванията няма компетентност да извършва проверка законосъобразността на вече вписаното съдебно решение , нито има правомощия за заличаването му. Страната депозира жалбата си до съда като се позовава на чл.32а от ПВп , тъй като когато записаният във входящия регистър акт не отговаря на изискванията на закона или е неподлежащ на вписване , съдията по вписванията се произнася с определение за отказ“. На първо място според страната вписването противоречи на чл.57 ал.1 от СК, според който по силата на съдебното решение , с което се предоставя ползването на семейното жилище по чл.56 ал.1 , 2, 3 и 5 възниква наемно отношение. Решението може да бъде вписано в имотния регистър като вписването има действието по чл.237 ал.1 от ЗЗД. В конкретния случай тази възможност е изключена , тъй като съгласно постигнатото споразумение по чл.51 от СК между страните няма белезите на наемно правоотношение. Съгласно чл.228 от ЗЗД наемното правоотношение се характеризира с белези , които в случая не са налице – ползването се предоставя безвъзмездно , в случая липсва възмездността на договора за наем.

На следващо място правото на ползване на семейното жилище по чл.56 от СК представлява 1 облигационна връзка за ползването на семейното жилище от един от двамата бивши съпрузи и се различава от ограниченото вещно право по чл.56 от ЗС. В чл.112 от ЗС и чл.4 от ПВп са изброени неизчерпателно актовете които подлежат на вписване. Съобразно това съдебното решение за предоставяне на семейното жилище по чл.56 от СК не фигурира в изброените , поради което не е подлежало на вписване в имотния регистър. Това не е предвидено в чл.4 ПВп , както и с норма от Семейния кодекс. В тази насока е налице и акт на ОС – Бургас – определение №129 от 12.01.2023 г. На следващо място страната се позовава на съдебно решение от 07.11.2024 - Решение №2384 от 28.10.2024 , по силата на което се допуска делба на процесния имот и той се изнася на публична продан. За целта е издаден изпълнителен лист и е образувано изп.д.№60/2025 г. на ЧСИ Михалев. По това дело са извършени процесуални действия – изготвена пазарна оценка. С посоченото вписване другият съделител цели осуетяване на проданта или намаляне на цената при намерение за участие в проданта. Поради това страната моли съда да отмени обжалваното определение на СВп и да постанови заличаване на вписването на Решение №260015 от 11.08.2020 г. на РС – Бургас в частта , с която на Т.Д. е предоставено за ползване семейното жилище. Прилагат се писмени доказателства по опис.

Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице , в преклузивния срок по чл.276 от ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на съдията по вписване. Внесена е и дължимата държавна такса.

При разглеждане на частната жалба по същество настоящият съдебен състав съобрази от фактическа и правна страна следното:

С решение №260015 от 11.08.2020 г. на Бургаския районен съд постановено по гр.д.

№1706 по описа за 2020 г. бракът между жалбоподателя Д. Д. и Т.П.Д. е бил прекратен по взаимно съгласие като по същото е било постигнато споразумение между страните на основание чл.51 от СК, съответно – утвърдено от съда. Като част от споразумението семейното жилище , находящо се на адрес – гр.*** бул. *** № ** ет.* ап.**** и състоящо се от две спални, дневна , трапезария , кухня и сервизни помещения , придобито в режим на СИО се предоставя за безвъзмездно ползване на *** Т.Д. за срок до настъпване на пълнолетие на детето Д.Д.Д., ЕГН **********.

С акт №174 т.1 рег.№2247 от 18.02.2025 г. решението с №260015 в частта , с която семейното жилище се предоставя за безвъзмездно ползване от Т.Д. е вписано при Службата по вписвания при РС – гр.Бургас.

С молба от 11.04.2025 г. Д. Д. е отправил искане до Службата по вписвания да заличи вписването на въпросното решение като е изложил пространни съображения , аналогични на изложеното в частната жалба.

Съдията по вписванията се е произнесъл с Определение от 14.04.2025 г. като е отказал да извърши заличаване на извършеното вписване. За да постанови своя отказ съдията е посочил , че като основание за заличаването е визирана разпоредбата на чл.19 ал.3 от ПВп.

Тази разпоредба е посочил съдията регламентира единствено заличаването на вписани 2 ипотеки и в настоящия случай е счел , че не е приложима.

При така изложената фактическа и правна обстановка настоящият съдебен състав възприема следните правни изводи:

С разпоредбата на чл.4 от ПВп са изчерпателно изброени подлежащите на вписване актове , свързани с прехвърляне , придобиване , завещание на недвижими имоти или отдаване под наем на недвижимости за определен срок , изброяване на подлежащи на вписване актове има и в други нормативни актове – ЗУТ , ТЗ , Закон за особените залози и др. Решенията по чл.56 от Семейния кодекс , свързани с определяне правото на ползване на семейното жилище между бившите съпрузи не са посочени като актове , подлежащи на вписване съгласно чл.4 от ПВп , вписването им не е предвидено и със специална норма на Семейния кодекс , в който е уреден института на „ползване на семейното жилище след развода“.Правото на ползване на семейното жилище по чл.56 от СК представлява облигационна връзка за ползването на семейното жилище от един от двамата / или двамата/ бивши съпрузи и се отличава от ограниченото вещно право на ползване по чл.56 от Закона за собствеността. Правото на ползване на съпрузите се обуславя от притежаваното от тях право на собственост върху имота , то не се учредява със съдебното решение. Със съдебното решение не се учредяват права. Неговото действие е да посочи кой от двамата титуляри – собственици ще упражнява притежаваното право на ползване в случая. В чл.112 от Закона за собствеността и чл.4 от Правилника за вписванията са изброени неизчерпателно актовете , които подлежат на вписване като съдебното решение за предоставяне на ползване на семейното жилище по чл.56 от СК не фигурира в изброените , поради което не подлежи на вписване в Имотния регистър. В този смисъл Вж Определение №129 от 12.01.2023 г. , постановено от ОС – Бургас по ч.гр.д.№78/2023 г. Поради това настоящият съдебен състав намира , че изначално не са били налице предпоставките за извършване вписването на въпросното съдебно решение на 18.02.2025 г. и няма основание решението в съответната част да бъде вписано. Ето защо обжалваното определение , с което е постановен отказ за заличаване вписването следва да бъде отменено и да се постанови заличаването на вписването.Следва да бъде указано на надлежния орган - съдията по вписванията да извърши съответното действие – заличаване.

Мотивиран от горното , Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение на Съдията по вписванията от 14.04.2025 г. , с което се отказва заличаване вписване на Решение №260015 от 15.08.2020 на РС – Бургас , с което на Т.П.Д. е предоставено за ползване семейно жилище , вписано под №174 , т.1 вх. Рег.2247 на 3

18.02.2025 г. в СВ – Бургас.

УКАЗВА на Съдията по вписванията при РС – Бургас да извърши заличаване вписването на Решение №260015 от 15.08.2020 на РС – Бургас , с което на Т.П.Д. е предоставено за ползване семейно жилище, вписано под №174 , т.1 вх. Рег.2247 на 18.02.2025 г. в СВ – Бургас.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4