Решение № 3605 от 05.12.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3605 гр. София, 05.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Здравка И.а

Членове:

Цветомира П. Кордоловска Дачева

Теодора И.а при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Цветомира П. Кордоловска Дачева Въззивно гражданско дело № 20211100508275 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.

С Решение № 20042712 от 15.02.2021г. по гр.д. № 42923/2019г. по описа на СРС, 150 състав, е осъдена П. В. К.Т., ЕГН **********, действаща като ЕТ „П. К. – Т.“, ЕИК *******, с адрес в гр. София, ж.к. „*******, вх. ******* *******, да заплати на Г. С. Д., действащ като ЧСИ, с рег. № 781 на КЧСИ, с адрес в гр. София, ул. „******* на основание чл. 74 от ЗЗД сумата от 7 996.27 лева, представляваща заплатена от Г. С. Д. на 28.09.2017 г. на „Р.Б.“ ЕАД сума в изпълнение на задължение на ЕТ „П. К.Т.“ по изп.д.№ 380/2013г. и присъединеното към него изп.д.№77/2014г. по описа на ЧСИ Г. Д., за което плащане ЧСИ Г. Д. е имал правен интерес, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба – 24.07.2019г. до окончателното плащане, и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сума в размер на 1421.67 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата считано от 23.10.2017г. до 24.07.2019г.

1

Недоволна от така постановеното решение е останала ответницата П. В.

К.Т., действаща като ЕТ „П. К.Т.“, която в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК го обжалва в цялост като неправилно, поради противоречие с материалния закон и съдопроизводствените правила, както и необоснованост. По същество, поддържа, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че сумата от 7 996, 27 лева, която е била заплатена от ищеца, са негови лични средства.

Аргументите и в тази насока се изразяват в това, че таксите и разноските в изпълнителното производство се заплащат от взискателя авансово, а впоследствие последният си ги възстановявал от имуществото на длъжника, поради което всякога разноските по изпълнението били заплащани от имуществото на длъжника. В продължение на това, изразява несъгласие с мотивите на първоинстанционния съд и цитираната от него съдебна практика, доколкото действително се приема, че конкретна банкова сметка за такси и разноски е лична на съответния частен съдебен изпълнител, но същевременно според въззивника средствата по нея не представлявали лични такива на съдебния изпълнител. В тази връзка, с въззивната жалба отправя доказателствено искане към въззивния съд за допускане на съдебносчетоводна експертиза. На следващо място, въззивникът навежда възражения, че СРС неправилно е приел, че ЧСИ Г. С. Д. е имал правен интерес да заплати процесната сума на кредитора на ответницата „Р.Б.“ ЕАД. Това било така, доколкото от събрания по делото доказателствен материал се налагал извода, че извършените от ЧСИ Г. С. Д. действия в конкретния случай са законосъобразни и от тях нямало как да произтече имуществена отговорност за същия по реда на чл. 73 от ЗЧСИ във връзка с чл. 441 от ГПК, поради което и липсвал правен интерес за да бъде налице института на суброгацията по чл.

74 от ЗЗД. Поради това моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и вместо него да отхвърли предявените искове от ЧСИ Г. С. Д..

Въззиваемият ЧСИ Г. С. Д. оспорва въззивната жалба по съображения, подробно изложени в депозирания в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК писмен отговор.

Съдът, като взе предвид събраните доказателства по делото във връзка с инвокираните от страните доводи и възражения в пределите на правомощията си по чл. 269 от ГПК, намери следното:

Предявени са осъдителни искове от ЧСИ Г. С. Д. срещу П. В. К.Т., 2 действаща като ЕТ „П. К.Т.“ за осъждането на ответницата да заплати на ищеца на основание чл. 74 от ЗЗД сумата от 7 996.27 лева, представляваща заплатена от ищеца на 28.09.2017 г. на „Р.Б.“ ЕАД сума в изпълнение на чуждо задължение – задължение на ответницата по изп.д.№ 380/2013г. и присъединеното към него изп.д.№77/2014г. по описа на ЧСИ Г. С. Д., за което последният твърди да е имал правен интерес, ведно със законната лихва върху сумата, или при условията на евентуалност за осъждане на ответницата да плати на ищеца на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД на сумата от 7996.27 лева, представляваща платена от ЧСИ Г. С. Д. на 28.09.2017г. без правно основание на „Р.Б.“ ЕАД за погасяване на дълг на ответницата към банката, чрез което плащане ответницата се е обогатила, ведно със законната лихва, както и за осъждането на ответницата да заплати на ищеца на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сума в размер на 1 421.67 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата считано от 23.10.2017г. до 24.07.2019г.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му само в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Както вече Върховният касационен съд многократно се е произнасял (решение № 176 от 08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. ІІІ г.о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр. д. № 331/10 г. на ІV г.о.; № 764 от 19.01.2011 г.по гр. д. № 1645/09 г. на ІV г.о.; № 702 от 5.01.2011 г.по гр. д. № 1036/09 г. на ІV г.о.; № 643 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09 г.на ІV г.о) въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд; относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци, а надхвърлянето на правомощията по чл. 269 от ГПК е основание за касиране на въззивното решение.

В случая, обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав на Софийски районен съд, в рамките на предоставената му от закона правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е валидно.

Предвид изискванията на процесуалния закон за служебната проверка на постановеното решение в обжалваната му част, съдът счита, че не се установяват нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със 3 съществуване и упражняване правото на иск, първоинстанционното съдебно решение е допустимо. поради което

Въззивният съд намира първоистанционното решение за правилно и обосновано, поради което споделя изцяло мотивите на обжалваното решение и на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях.

От фактическа страна по делото не е спорно, а и при съвкупната преценка на събраните доказателства се установява, че срещу П. В. К.Т., действаща като ЕТ „П. К.Т.“ са били образувани по молба на „Р.Б.“ ЕАД изп.д.№ 20137810400380 и изп.д.№ 2014781040077 по описа на ЧСИ Г. С. Д., въз основа на издадени в полза на банката изпълнителен лист от 20.12.2013г. по гр.д.№ 48505/2013г. по описа на СРС, 39ти състав и изпълнителен лист от 21.03.2013г. по гр.д.№ 11557/2013г. по описа на СРС, 33ти състав. Към всяка една от въпросните молби за образуване на изпълнително производство, банката-взискател е приложила нотариален акт за учредяване на договорна ипотека в нейна полза за обезпечаване на задълженията на ответницата и С.Б.Т. - трето за спора лице, въз връзка с които са издадени и изпълнителните листове. Видно от същите, върху недвижим имот, представляващ Магазин № 2, изграден в груб строеж и находящ се в гр. София, ул. „*******, с нов адрес: ул. „*******, са учредени две по ред ипотеки – една за обезпечаване на задължения по договор за банков креди от 30.10.2006г.- нотариален акт за учредяване на ипотека № 156, том I., рег.№ 28914, дело № 1159/2006г. и една за обезпечаване на задължения по договор за банков креди от 11.05.2007г.нотариален акт за учредяване на ипотека № 164, том IV, рег.№ 14593, дело № 652/2007г. Впоследствие, с разпореждане от 05.02.2014г. по молба от банкатавзискател с вх. № 1490/30.01.2014г., ЧСИ Г. С. Д. е присъединил по-късно образуваното изп.д.№ 2014781040077 към изп.д.№20137810400380, доколкото в случая се касае за един и същи взискател и едни и същи длъжници – ответницата и третото за спора лице. Съгласно волята на банката-взискател изпълнението е насочено срещу процесния недвижим имот.

Така при редовна процедура по публична продан, от доказателствата по делото става ясно, че ЧСИ Г. С. Д. е възложил имота на С.В. П. при цена от 46 500 лева. Продажната цена е довнесена в срок и по този начин е изготвено постановление от 12.08.2014г. за възлагане в полза на купувача, което е влязло в законна сила на 06.09.2014г. По делото се установи, че на банкатавзискател са били прeведени суми за погасяване на задълженията на 4 ответницата в размер на 35 342.17 лева на 11.09.2014г., с които е погасено изцяло задължението по изп.№380/2013г – 29 520 лева, а по-късно и част от задължението по изп.д.№ 77/2014г. – 5822.17 лева. Междувременно на 19.09.2014г., по обединеното изпълнително производство е постъпило удостоверение от ТД на НАП София за наличие на публични задължения, като държавата е присъединена като взискател за сумата от 7 996, 27 лева. От наличната остатъчна сума по изпълнителното дело на 23.09.2014г. ЧСИ Г. С.

Д. е извършил превод към ТД на НАП София за дължимите публични задължения. На 27.01.2015г. банката-взискател е подала молба с вх. № 1569 за прекратяване на изп.д.№380/2013г., поради пълното погасяване на вземанията по това изп.дело. С молба с вх. № 5099/04.04.2016г., „Р.Б.“ ЕАД е оттеглила предходната си молба за прекратяване на изп.д. .№380/2013г. и едновременно с това е искала възобновяване на изпълнителното производство. В същата, банката-взискател сочи, че е установена грешка при извършване на разпределението, тъй като не е била отчетена поредността на ипотеките върху имота, за което ЧСИ Г. С. Д. бил уведомен и е извършил ново разпределение от 23.09.2014г, съгласно което в полза на банката се дължат общо 43 392.44 лева при осъществена публична продан на процесния магазин при цена от 46 500 лева.

Така създалата се фактическа обстановка е породила необходимостта преведената към НАП сума в размер на 7 996.27 лева да бъде възстановена по сметка на съдебния изпълнител, за да се погаси с нея вземането на ипотекарния кредитор. Предприети са действия от страна на ЧСИ Г. С. Д. за връщане на въпросната сума от ТД на НАП. От последната обаче последвал отказ за възстановяване на процесната сума, който отказ е бил обжалван от страна на ЧСИ Г. С. Д., в резултат на което с Решение № 8743/05.07.2017г. по адм.д.№ 3747/2017г. по описа на ВАС, жалбата му е била оставена без уважение, като е прието, че с плащането на сумата от 7 996.21 лева е бил погасен съществуващ дълг на ответницата. На 21.12.2015г. „Р.Б.“ ЕАД е направило изрично искане ЧСИ Г. С. Д. да заплати дължимата му в качеството на взискател сума в размер на 7 996.27 лева, съгласно разпределението от 23.09.2014 г. С оглед на така отправената молба, с Платежно нареждане от 28.09.2017 г. ЧСИ Г. С. Д. е превел по сметка на „Р.Б.“ ЕАД сумата от 7996.27 лева с посочено основание за плащане „И.Д. 77/14 с/у П. К. ЕГН ********** лични средства на ЧСИ“. Видно от 5 доказателствата по делото, сумата е преведена от сметка на ЧСИ Г. С. Д. с IBAN: ************, която сметка съгласно представено от ответника извлечение от интернет страницата на ищеца, неоспорено от него, съответства на сметката на ЧСИ Г. С. Д. за заплащане на необходими такси по изпълнителните дела. С молба уведомление с изх.№ 17022/18.10.2017г. ответницата и въззивник в настоящото производство е била поканена да заплати на въззиваемата страна сумата от 7 996.27 лева по банкова сметка с IBAN: *******, доколкото с лични средства съдебният изпълнител заплатил задължение на П. В. К.Т.. Уведомлението и е било връчено на 23.10.2017 г.

Спорът между страните е преимуществено правен – дали ЧСИ Г. С.

Д. е заплатил с лични средства дълга на П. В. К.Т., действаща като ЕТ „П.

К.Т.“ към „Р.Б.“ ЕАД и имал ли е правен интерес да стори това.

Настоящият съдебен състав счита за изцяло правилни разсъжденията на първоинстанционния съд по повод на института на суброгацията по чл. 74 от ЗЗД, доколкото настоящият случай разкрива неговите белези. За да бъде основателен суброгационния иск, то следва кумулативно да са налице две предпоставки – изпълнение на чуждо задължение и правен интерес за изпълняващия го. Доказването на двете предпоставки е в тежест на ищеца по делото в условията на пълно и главно доказване, както правилно СРС е разпределил доказателствената тежест с Определение № 91664/18.05.2020г. по гр.д. № 42923/2019г. по описа на СРС, 150 състав. При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства се установи, че първата предоставка е налице, доколкото П. В. К.Т., действаща като ЕТ „П. К.Т. “ е длъжник по изп.д.№20137810400380 и изп.д.№ 2014781040077 по описа на ЧСИ Г. С. Д. с взискател „Р.Б.“ ЕАД, като сумата от 7 996.27 лева е част от дължимите от нея по изпълнителното производство суми. Доказано е и плащането на тази сума на взискателя от страна на ЧСИ Г. С. Д. на 28.09.2017г.