Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4298 от 16.07.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 11516/2023
Вид
Решение № 4298
Подписан
16.07.2024
В сила
16.07.2024
Състав
Емилия Александрова, Катя Хасъмска, Таня Кандилова

Цитирани разпоредби

  • чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263,ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 127а, ал. 2 · Семеен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 4298 гр. София, 16.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Е.ия Александрова

Членове:

Катя Хасъмска

Таня Кандилова при участието на секретаря Кристина П. Георгиева като разгледа докладваното от Катя Хасъмска Въззивно гражданско дело № 20231100511516 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 258-273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Р. А. Ф. С., срещу решение № 13268/28.07.2023 г. на СРС, 91 състав по гр. дело № 60129/2022 г., в частта му, в която е отхвърлен искът на въззивницата по чл. 127а, ал. 2 от СК – за заместване съгласието на бащата на О. за пътуване в чужбина и за издаване на необходимите за това документи. В жалбата се твърди, че в обжалваната част решението е неправилно и незакосъобразно, като са изложени съображения за това. Въззивницата моли да се отмени решението на районния съд в обжалваната част и да се постанови друго, с което да се замести съгласието на бащата за издаване на паспорт на детето О. и за пътувания на детето, извън границите на Република България, до Австралия и до всички останали държави.

Въззиваемата страна Е. В. Г. оспорва жалбата и моли решението на първоинстанционния съд в обжалвана от насрещната страна част да се потвърди, като правилно. Претендира разноски.

1

Е. В. Г. е подал насрещна въззивна жалба, срещу решение № 13268/28.07.2023 г. на СРС, 91 състав по гр. дело № 60129/2022 г., в частта му, в която е отхвърлен искът му по чл. 127а, ал. 2 от СК – за заместване съгласието на майката на О. за пътуване в чужбина и за издаване на необходимите за това документи. Счита, че в тази част решението е неправилно, незакосъобразно и необосновано. Моли съдебният акт да бъде отменен в обжалваната част и съдът да постанови друг, с който да уважи насрещните му искове.

В съдебно заседание въззивните жалби се поддържат.

Въззивната жалба и насрещната въззивна жалба са допустими.

Подадени са в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и чл. 263,ал. 2 от ГПК, от страни, имащи правен интерес от обжалването, и са срещу подлежащ на въззивно обжалване акт, който е валиден и допустим.

Софийският градски съд, като прецени приетите относими доказателства по делото и обсъди становищата на страните, приема за установено следното:

С решение № 13268/28.07.2023 г., СРС, 91 състав по гр. дело № 60129/2022 г. е отхвърлил искът на майката по чл. 127а, ал. 2 от СК – за заместване съгласието на бащата за пътувания на детето О. Е. Г. извън територията на Република България до Австралия и всички останали държави за срок до навършване на пълнолетие на детето, придружавано от майка му, както и за заместващо съгласие на бащата за издаване на международен паспорт на детето О. Е. Г.. С решението съдът е отхвърлил и насрещния иск на бащата по чл. 127а, ал. 2 от СК – за заместване съгласието на майката за пътувания на детето О. Е. Г. извън територията на Република България до държавите- настоящи и бъдещи членки на ЕС, Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия, Сърбия и Северна Македония, за срок от пет години, без ограничения на броя на пътуванията, тяхната продължителност на време, през което се осъществяват в чужбина, с изключение на времето, определено на майката.

Съгласно чл. 127а, ал. 2 от СК, когато родителите не постигнат съгласие по въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това, спорът между тях се решава от районния съд по настоящия адрес на детето. Разрешението по чл. 127а, ал. 2 2 от СК за извеждане на ненавършило пълнолетие дете от територията на страната без съгласието на единия от родителите може да бъде дадено от съда само за пътувания в определен период от време и/или до определени държави, респ. държави, чийто кръг е определяем (т. 1 от ТР № 1/03.07.2017 год. по тълк. дело № 1/2016 г., ОСГК на ВКС).

Преценката за това следва да се извършва въз основа на цялостен и задълбочен преглед на конкретната семейна ситуация и на всеки един от факторите от физическо, емоционално, психологическо, материално и медицинско естество, включително при разумна и балансирана преценка на интересите на всяка от страните и предвид правилото, че във всички решения, отнасящи се до децата, техните интереси трябва да бъдат от първостепенно значение - така т. 1 от ТР № 1/03.07.2017 год. по тълк. дело № 1/2016 г., ОСГК на ВКС.

Когато родител се противопоставя на пътуването на детето в чужбина, съдът трябва да подложи на преценка действителните мотиви на този родител и дали те са свързани с интересите на детето, или произтичат от нагласите му към другия родител или от конфликти между двамата.

В конкретния случай, съблюдавайки най-добрия интерес на детето О., включващ в най-широк смисъл неговото добруване и благоденствие и с оглед конкретните специфични обстоятелства на настоящия казус, съобразявайки възрастта на детето, степента на неговата зрялост и индивидуалните му потребности, мотивират съда да приеме, че не следва да бъде разрешено пътуването му до поисканите от страните дестинации без съгласието и на двамата родители.

В настоящия случай районният съд правилно е отхвърлил исковете по чл. 127а, ал. 2 от СК. По делото не са събрани никакви доказателства, от които да следва извод, че детето О. Е. Г. има необходимост да пътува в чужбина.

Такива доказателства не са ангажирани и пред въззивния съд. Детето е на възраст две години и пет месеца, т. е.- толкова малко, поради което не може да възприема забележителностите, независимо на територията на коя държава в света се намират, както и да възприема културните и техническите достижения на различните нации. Поради възрастта, на която О. се намира, не може да се приеме, че с разрешаване на исканите пътувания извън територията на страната ни, детето ще има възможност да разшири мирогледа 3 си, да придобие впечатления от културата на други държави, което би се отразило благоприятно на възпитанието и развитието му като цяло.

Относно доводът на майката, че с получаване на исканото заместващо съгласие на бащата, О. ще има възможност да се запознае с разширеното си семейство в Австралия- и настоящата инстанция счита, че по делото има индиции, че майката би могла да вземе решение за самоволна и едностранна промяна на местоживеене на детето в чужбина. В подкрепа на това са собствените й различаващи се твърдения, обективирани в изхождащи от нея документи- исковата й молба, отговора на насрещната искова молба и найвече- ангажираните в първата инстанция гласни доказателства. Наведените от въззивницата доводи, че първоинстанционния съд неправилно е кредитирал показанията на свидетеля Й., настоящия съдебен състав счита за неоснователни. Свидетелят е без дела и родство със страните, показанията му са дадени под страх от наказателна отговорност, установява обстоятелства, за които има преки и непосредствени наблюдения/ присъствал е на видеоразговори между страните/, и съдът не намира пречка да ползва показанията м у при формиране на свободното си вътрешно убеждение . С показанията му се установява, че майката е искала да заведе детето в Австралия, а бащата е против, като майката е изтъквала множество причини за това- в България хората не й харесват, не са подходящи и приемливи, че не издържа на това място, не се чувства на място, не харесва хората, иска да си е вкъщи и там, където се чувства комфортно.

Становището на компетентния отдел „Закрила на детето“ по местоживеене на бащата- Оборище, е, че предвид ниската възраст на О. и наличието на друго съдебно производство, не е в интерес на детето да пътува в чужбина без съгласието и на двамата родители.

По отношение на довода, че заявлението за издаване на виза D се подава само в дипломатическите или консулските представителства по постоянното местоживеене на кандидата, което налага детето да пътува с майката до Австралия, тъй като тя полага грижите за неговото отглеждане и възпитание, а детето не е оставало с преспиване с баща си- майката може да подаде заявление и в представителства в трета страна, които са акредитирани за държавата на постоянното местоживеене на кандидата. Не се налага извод за необходимост на детето О. да пътува в чужбина, която да съответства на 4 неговия най-добър интерес.

Предвид неоснователността на претенцията за заместване съгласието на бащата за пътувания на детето в чужбина, неоснователна се явява и претенцията за заместване съгласието му за издаване на паспорт на детето.

С оглед на изложеното, първоинстанционното решение е правилно, постановено е при спазване на материалния и процесуалния закон, и следва да бъде потвърдено.

Предвид характера на спора– спорна съдебна администрация- и изхода на спора- неуважаване на въззивните жалби и на двете страни, искането на насрещния въззивник за присъждане на разноски е неоснователно.

Така мотивиран, Софийският градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 13268/28.07.2023 г. на СРС, 91 състав по гр. дело № 60129/2022 г.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Е. В. Г. за присъждане на разноски по делото, като неоснователно.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5