Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 137 от 02.11.2023, Районен съд - Свищов

Съд
Районен съд - Свищов
Дело
Гражданско дело 398/2023
Вид
Решение № 137
Подписан
02.11.2023
В сила
15.12.2023
Състав
Светослав Иванов Иванов

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 137 гр. Свищов, 02.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светослав Ив. Иванов при участието на секретаря Петя Ив. Братанова като разгледа докладваното от Светослав Ив. Иванов Гражданско дело № 20234150100398 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 49 СК, във вр. с чл. 318 и сл. ГПК.

Образувано е по редовна и допустима искова молба на по искова молба на К. А. В., ЕГН: **********, гр. Свищов, ул. „*******, срещу Р. А. В., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Свищов, ул. „*******, и настоящ адрес: с. ******, общ. *****, ул. „*****, тел. № *******, с правно основание чл. 49 СК.

В исковата молба (ИМ) на 04.05.1992 г. в гр. Свищов страните били сключили граждански брак, който понастоящем бил дълбоко и непоправимо разтроен – от пет години страните били във фактическа раздяла, като В. била напуснала семейното жилище и заживяла в с. ******; децата им са пълнолетни; имуществените им отношения бил в режим на разделност от 30.03.2010 г., като имуществената им общност върху вещни права, които са придобили от 04.05.1992 г. до 30.03.2010 г., била понастоящем обикновена дялова съсобственост. С оглед на изложеното К. А. В. моли Свищовския районен съд (СвРС) да постанови решение на основание чл. 49, ал. 1 СК, с което да разтрогне брака му с Р. А. В. на основание развод поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака (ДНРБ).

Претендират се и разноски. – На ответника е връчен препис от ИМ, но той не е подал отговор в срока по чл. 133 ГПК.

След като взе предвид установените по делото доказателства, посредством събраните доказателствени средства, и обсъди исканията, доводите и възраженията на страните, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, СвРС намира за установено от правна и фактическа страна следното:

По допустимостта и по редовността на ИМ:

Първоинстанционният съд намира, че ИМ е редовна и допустима по смисъла на чл.

127 и сл. ГПК, а също – и отговаряща на изискваният на чл. 131 и сл. ГПК. Разгледана по същество, ИМ се явява и основателна.

ПО ФАКТИТЕ:

1

На 04.05.1992 г. в гр. Свищов страните К. А. В. и Р. А. В. били сключили граждански брак, който понастоящем бил дълбоко и непоправимо разтроен (ДНРБ) – от пет години страните били във фактическа раздяла, като Р. А. В. била напуснала семейното жилище и заживяла в с. ******, общ. *****; децата им са пълнолетни; имуществените им отношения бил в режим на разделност от 30.03.2010 г., като имуществената им общност върху вещни права, които са придобили от 04.05.1992 г. до 30.03.2010 г., била понастоящем обикновена дялова съсобственост. – Всички обстоятелства по делото се признават от страните и са безспорни, но освен това се установяват от описаните приетите по делото писмени доказателствени средства: Удостоверение за семейно положение, съпруг и деца изх. № 0608-143/09.06.2023 г. на Община Свищов; Нотариално заверена декларация от страните от 30.03.2010 г., Копие на Акт за граждански брак, Справка по данни за физическо лице от Агенцията по вписванията за К. А. В.; удостоверение за сключен граждански брак издадено въз основа на акт за граждански брак № 0055/04.05.1992г. на Община Свищов., и разпита на св. Величко Василев Ферещанов.

ПО ПРАВОТО:

СвРС намира, че е сезиран с конститутивен иск (КИ) на К. А. В. с правно основание чл. 49, ал. 1 СК, с който иска СвРС да разтрогне брака му с Р. А. В. на основание развод поради ДНРБ. Ответницата не взема становище по иска. Искът е основателен и следва да бъде уважен; вината за ДНРБ е на съпругата, която е напуснала съпруга си от пет години.

ПО РАЗНОСКИТЕ:

При този изход на делото ответницата следва да бъде осъдена да плати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на СвРС следните суми: 25 лв. за допускане на развод по исков ред, чл. 6, т. 2 ТДТ по ГПК; както и 5 лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист при отсъствие на доброволно плащане. Ищецът пък трябва да бъде осъден да плати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на СвРС сумата от 25 лв. за допускане на развод по исков ред, чл. 6, т. 3 ТДТ по ГПК. Съгласно чл. 329, ал. 1, изр. 1 ГПК ищецът има право на разноски за държавна такса спрямо ответницата в размер на 25 лв.; ГПК обаче не предоставя възможност да се присъждат разноски за гориво в размер на 93.32 лв., и то нито в полза на страната, нито в полза на защитника й, поради това искането в тази част следва да бъде оставено без уважение. На основание чл. 38 ЗАдв. адв. Н. Х. Г. е предоставила безплатна правна помощ на ищеца поради материалното му затруднение, при което ответницата следва да бъде осъдената да плати на адв. Г. сумата от 1 200 лв. – чл. 7, ал. 1, т. 2 от Наредба № 109.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното, Свищовският районен съд

РЕШИ:

РАЗТРОГВА гражданския брак № 0055/04.05.1992 г. на Длъжностното лице по гражданското състояние към Община Свищов на К. А. В., ЕГН: **********, гр. Свищов, ул.

„*******, срещу Р. А. В. , ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Свищов, ул. „*******, и настоящ адрес: с. ******, общ. *****, ул. „*****, поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака по вина на съпругата – чл. 49, ал. 3 СК.

ОСЪЖДА К. А. В. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на СВИЩОВСКИЯ РАЙОНЕН СЪД за допълнителна държавна такса за допускане на развод по исков ред на основание чл. 6, т. 3 ТДТ по ГПК в размер на 25 (ДВАДЕСЕТ И ПЕТ) ЛЕВА, а също и 5 (ПЕТ) ЛЕВА за държавна такса в случай на издаване на изпълнителен лист.

ОСЪЖДА Р. А. В. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на 2

СВИЩОВСКИЯ РАЙОНЕН СЪД за допълнителна държавна такса за допускане на развод по исков ред на основание чл. 6, т. 3 ТДТ по ГПК в размер на 25 (ДВАДЕСЕТ И ПЕТ) ЛЕВА, а също и 5 (ПЕТ) ЛЕВА за държавна такса в случай на издаване на изпълнителен лист.

ОСЪЖДА Р. А. В. да заплати на К. А. В. на основание чл. 329, ал. 1, изр. 1 ГПК съдебно-деловодни разноски в размер на 25 (ДВАДЕСЕТ И ПЕТ) ЛЕВА за държавна такса.

ОСЪЖДА Р. А. В. да заплати на адвокат Н. Х. Г. , ЕРА № 1700130540, гр. ******, БУЛСТАТ: *****, на основание чл. 38, ал. 2, изр. 1 ЗАдв сумата от 1 200 (ХИЛЯДА И ДВЕСТА) ЛЕВА за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Свищов: _______________________

3