Решение № 2265 от 18.08.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2265 гр. София, 18.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Виолета Йовчева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Емилия М. Вукадинова като разгледа докладваното от Димитър Ковачев Въззивно гражданско дело № 20211100510612 по описа за 2021 година

За да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна жалбa на А.АЗА С.НА В.“ЕАД срещу Решение 20148960 от 30.06.2021г., постановено по гр. д. № 62316/2019г. по описа на Софийски районен съд, 39 с-в, в частта с която е отхвърлен, предявеният от жалбоподателя срещу Т.В. иск по чл. 422 ГПК за дължимост на договорна лихва по договор за потребителски заем в размер на 660,00 лева. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на решението, като счита, че СРС е приложил норми на ЗПК влезли в сила след подписване на договора и неприложими по време. Иска се отмяна на решението и уважаване на иска.

Постъпил е отговор на жалбата с който тя се оспорва.

СГС след служебна проверка по чл. 269 ГПК намира обжалваното решение за валидно и допустимо в обжалваната му част. По отношение на неговата правилност съдът е ограничен до оплакванията в жалбата и императивните материални норми.

След преценка на твърденията и възраженията на страните с оглед събраните по делото доказателства СГС намира решението за правилно в обжалваната му част по иска за възнаградителна лихва по следните съображения:

Фактическата обстановка (сключването на договор за заем между ответника и 1 трето за делото лице; извършената цесия, липса на плащания по договора от потребителя; настъпване крайния му падеж) не е спорна между страните пред въззивния съд и СГС препраща към установената от СРС фактическа обстановка по делото.

Единственото оплакване в жалбата е несъотносимо към мотивите и правните изводи на СРС за отхвърляне на иска.

СРС не е приемал, че договорът противоречи на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и в този смисъл не е приложил неприложим материален закон (доколкото действително изменението на тази норма влиза в сила след сключване на процесния договор и няма обратно действие). За да отхвърли иска СРС е стигнал до извод за нищожност на клаузата относно размера на възнаградителната лихва поради противоречие с добрите нрави – основание за нищожност по чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, а не поради нарушаване на императивен закон (чл. 19, ал. 4 ЗПК, което е частен случай на чл. 26, ал. 1, прел. 1-во ЗЗД). СГС напълно споделя мотивите на СРС за нищожност на клаузата за размера на възнаградителната лихва. Същата нарушава принципа за справедливост в гражданските и търговските отношения. Накърняване на добрите нрави е налице, когато договорната свобода се използва от едната страна, за да възложи на другата несъразмерни тежести, като се възползва от по-неблагоприятното й положение. Преценката за нищожност поради накърняване на добрите нрави се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора., това е установената практика на ВКС, включително в цитираните от касатора съдебни решения. Съгласно Решение № 285 от 12.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1511/2018 г., IV, решение по гр. д. № 2944 по описа за 2021 г. Трето г. о и др. добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях, като за спазването им (например иск за присъждане на неустойка, вземания с възнаградителен или санкционен характер, включително лихви и годишен процент разходи по потребителски кредити) съдът следи служебно.

Един от тези принципи е принципът на справедливостта, който в гражданските и търговските правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки признат от закона интерес. Такъв е несъмнено интересът на потребителя при сключен от него договор за кредит. В своята практика ВКС е приемал, че противоречаща на добрите нрави е уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а за обезпечени кредити- двукратния размер на законната лихва, в който смисъл и многобройна съдебна практика (Решение № 906 от 30.12.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1106/2003 г., II г. о., Определение № 527 от 9.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 151/2022 г., III г. о., ГК. Решение № 378/18.05.2006 г. по гр. д. № 315/2005 г. на ВКС, 2-ро г. о.; Решение № 1270/09.01.2009 г. по гр. д. № 5093/2007 г. на ВКС, 2-ро г. о.; Определение 901/10.07.2015 г. по гр. д. № 6295/2014 г. на ВКС, 4-то г. о и др. на долустоящи съдилища вкл. настоящият състав на СГС). С оглед на горното при 2 конкретния процент на възнаградителна лихва над 165 % и при ГПР над 330 % СГС също намира, че уговорката за размера на възнаградителната лихва е нищожна като противоречаща на добрите нрави. В случая кредитора се е възползвал от затрудненото положение на потребителя, който е по слабата страна в отношенията и е уговорил лихва, която му позволява да получи като възнаграждение сума надхвърляща главницата и то за кратък период от време според договора от 1 година, като съпоставката със законната мораторна лихва за забава (тоест за виновно неизпълнение) показва, че последната е близо 17 пъти по-малка към момента на сключване на договора. Ето защо и поради съвпадане на крайните изводи на въззивния съд с тези на СРС решението следва да се потвърди.

При този изход на делото на процесуалния представител на въззиваемата на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА следва да се присъди възнаграждение в размер на 300,00 лева.

Водим от гореизложеното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение 20148960 от 30.06.2021г., постановено по гр. д. № 62316/2019г. по описа на Софийски районен съд, 39 с-в, в частта с която е отхвърлен, предявеният от А.АЗА С.НА В.“ЕАД с ЕИК ******* (в качеството му на правоприемник по договор за цесия на „БНП П.П.Ф.“ЕАД с ЕИК ******* срещу Т. К.

ВЛ. с ЕГН **********-заличен търговец) иск по чл. 422 ГПК за дължимост на договорна лихва по договор за потребителски кредит CASH-10784946/11.06.2014г, в размер на 660,00 лева.

ОСЪЖДА А.АЗА С.НА В.“ЕАД с ЕИК ******* и седалище и адрес на управление в гр. София, ж.к. *******. бул. Д-р ******* офис - сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 ДА ЗАПЛАТИ на адвокат В.В. Т. от Софийска адвокатска колегия с ЕГН ********** със служебен адрес: гр. София, ж.к. „******* възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство в размер на 300,00 лева.

Въззивното решение не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3