Определение № 16382 от 31.07.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 16382 гр. София, 31.07.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-В, в закрито заседание на тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Иванина Ив. Пъстракова

Анна-Мария М. Събева като разгледа докладваното от Елена Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20261100500484 по описа за 2026 година

С определение с рег.№ 37 727/10.09.2025 г., постановено по гр.д.№ 76 651/2024 г. по описа на СРС, ГО, 113 състав е прекратено производството по делото, образувано по искова молба с вх.№ 417261/23.12.2024 г., уточнена с молба с вх.№ 49550/12.02.2025 г., подадена от „Аркли“ ООД срещу „Интейк“ ЕООД и „КНМ Груп“ ЕООД /в ликвидация/, като недопустимо.

Срещу така постановения съдебен акт е подадена частна жалба от ищеца „Аркли“ ООД, в която се поддържа, че същият е неправилен. Не възприема мотивите на състава на СРС за липса на правен интерес от предявените искове, като твърди, че такъв е налице, тъй като в случая се касае за възникнал спор между цесионери; че с обявяването на договорите за нищожни ще се бъдат отречени правата на цесионер на ответника „Интейк“ ЕООД и така жалбоподателят ще се легитимира като единствен правоимащ. Сочи се и че СГС се е произнесъл по въпроса, касаещ допустимостта, приемайки предявените от дружеството искове за нищожност срещу ответниците за допустими по в.ч.гр.д.№ 4676/2025 г. на СГС по искане за обезпечение по идентични искове.

Моли атакуваното определение да бъде отменено изцяло и делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Ответникът по жалбата – „Интейк“ ЕООД в депозирания в срока по чл.276, ал.1 ГПК отговор е оспорил жалбата като неоснователна. Инвокира съображения, че изпълнителните дела са приключили с извършени плащания в полза на взискателя, като в тази хипотеза пътят на защита на ищеца би бил всякога с осъдителен иск. Заявява искане частната жалба да бъде отхвърлена.

Ответникът по жалбата – „КНМ Груп“ ЕООД /в ликвидация/ не е подал писмен отговор в срока по чл.276, ал.1 ГПК и не е изразил становище по жалбата.

Въззивният съд като взе предвид становищата на страните, изискванията на закона и приложенията по делото, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена от легитимирано лице срещу валиден и подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество – частната жалба е неоснователна.

С разпоредбата на чл.130 ГПК законодателят е предвидил, че когато при проверка на исковата молба съдът констатира, че предявеният иск е недопустим, той връща същата.

По силата на нормата на чл.124, ал.1, края на ГПК задължителна процесуална предпоставка за предявяването и разглеждането на установителните искове е наличието на правен интерес от търсената с тях защита, който се обуславя от конкретните фактически твърдения, релевирани от ищеца в исковата молба, касаещи претендираното с нейния петитум субективно материално право и подкрепящите ги доказателства. Касае се за абсолютна положителна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото 1 на иск, за която съдът следи служебно. Липсата на същата обуславя неговата недопустимост.

В случая от изложените в исковата молба и молбата за уточнението й обстоятелства не се установява правен интерес за ищеца „Аркли“ ООД от защита на твърдяното от него субективно право с предявените установителни искове, а именно: да бъде признато, че ищцовото дружество е действителния кредитор на спорните вземания и има право да получи плащане, съотв. да бъде конституирано като взискател в изпълнителното производство. По въпроса налице ли е правен интерес за ищеца от предявяване на установителен иск за нищожност на договор, по който той не е страна, доколкото ищецът няма да може да черпи права от съдебното решение, дори ако то бъде постановено в негова полза, е налице практиката на ВКС /решение № 90/16.06.2015 г. по гр.д.№ 4406/2014 г. на ВКС, ІІІ ГО, цитираното в него решение № 270/24.07.2012 г. по гр.д.№ 914/2011 г. на ВКС, ІV ГО, решение № 334/03.11.2014 г. по гр.д.№ 570/2014 г. на ВКС, ІІ ГО, определение № 53/06.02.2020 г. по ч.гр.д.№ 4727/2019 г. на ВКС, ІV ГО, определение № 3545/09.07.2024 г. па ч.гр.д.№ 1397/2024 г. на ВКС, ІV ГО и др./, която настоящият съдебен състав напълно споделя. Съгласно същата интерес от искова защита в тази хипотеза ще е налице, когато чрез избрания от ищеца способ ще може да се разреши съществуващ между него и противната страна правен спор и то в най-пълна степен. Решението трябва да способства за признаване или удовлетворяване на негово субективно материално право, засегнато от посоченото действие и че няма правен интерес от иск, който няма да се отрази върху правната сфера на ищеца или ако в негово разположение има друг по-ефективен способ за защита. В конкретния случай жалбоподателят - ищец като трето за атакуваните сделки лице, би имал интерес от обявяването им за недействителни, ако те засяга конкретни негови субективни материални права и интереси и с отпадането им субективното му право ще бъде признато, възстановено или удовлетворено по силата на съдебното решение, какъвто извод от наведените в исковата молба твърдения не може да се изведе.

С оглед изложеното настоящата инстанция намира, че в дадената хипотеза са налице основанията за приложението на разпоредбата на чл.130 ГПК, поради което депозираната срещу атакуваното определение частна жалба се явява неоснователна и като такава същата следва да бъде оставане без уважение.

Воден от горното, Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „Аркли“ ЕООД с вх.№ 332979/13.10.2025 г. срещу определение с рег.№ 37 727/10.09.2025 г., постановено по гр.д.№ 76 651/2024 г. по описа на СРС, ГО, 113 състав, като неоснователна.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2