Решение № 735 от 30.09.2025, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 735 гр. Бургас, 30.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Таня Д. Евтимова

Радостина П. Иванова при участието на секретаря Таня Н. Михова като разгледа докладваното от Радостина П. Иванова Въззивно гражданско дело № 20252100501184 по описа за 2025 година

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. вр. чл. 310, ал. 1, т. 1 от ГПК ГПК.

Образувано е по въззивната жалба на ищцата М. М. К., ЕГН: **********, с адрес: ****, подадена чрез пълномощника й адв. Ж. Бойчев- АК-Бургас против решение № 1171 от 21.05.2025г., постановено по гр. дело № 7592/2024 г. по описа на РС- Бургас, с което са отхвърлени предявените от н е я срещу ответника “Водоснабдяване и канализация” ЕАД, с ЕИК: 812115210, седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул. ”Ген. Владимир Вазов” № 3 искове с правно основание чл.

344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ вр. с чл. 86 от ЗЗД, както следва:

1/ . за признаване за незаконно на дисциплинарното й уволнението й, извършено на основание чл.330, ал.2, т.6, вр. с чл.188, т.3 и чл.190, ал.1, т.7 и т.4, предл.първо от КТ, с ъ с заповед № РД-09-606/05.09.2024г. и акт за прекратяване на трудовото правоотношение № 163/05.09.2024г. на изп. директор на ответното дружество -работодател; 2/. за възстановяването й на заеманата преди уволнението й длъжност – “Отчетник измервателни уреди – район Несебър“, и 3/. и за осъждането на ответният работодател да й заплати на сумата от 15 000 лв., представляваща обезщетение за времето от шест месеца, считано от уволнението й, през което е останала без работа в размер на брутното трудово възнаграждение, ведно със законната лихва, считано от 07.11.2024г. до окончателното плащане, като неоснователни.

В жалбата се изразява недоволство от първоинстанционното решение с твърдения, че същото е постановено при нарушения на процесуалните правила и 1 неправилно приложение на материалния закон. Сочи се, че въпреки указаното от съда с доклада си по чл. 140 от ГПК задължение в тежест на ответната страна да представи личното трудово досие на ищцата, то е останало неизпълнено, като единствените представени от ответника документи за извършеното дисциплинарно нарушение са тези, приложени към отговора по чл. 131 от ГПК. Възразява се също и по неправилно приложение по отношение на ищцата на нормата на чл. 176 от ГПК, както и, че разпита й на това основание е бил извършен от съда, без направено в този смисъл искане от насрещната страна и без разясняване на правата й по чл. 176, ал. 2 от ГПК, като в подкрепа на това оплакване са изложени подробни съображения и е цитирана съдебна практика. На следващо място се излагат възражения, че съдът служебно е събирал доказателства в нарушение на процесуалните правила и дадените срокове, като се сочи, че е допуснато нарушение на принципа на чл. 8, ал. 2 от ГПК. Излагат се доводи за наличието на предубеденост и пристрастност на съдебният състав, по съображения, че в мотивите на решението си съдията си е позволил да излага недоказани, респ. клеветнически твърдения. Сочи се също, че съдът неправилно и изцяло погрешно е интерпретирал доказателствата по делото, въпреки, че при възложена на ответника тежест на доказване същият не е доказал, че законосъобразно е упражнил правото си на уволнение. Навеждат се и съображения за необходимостта от приложение на чл. 161 от ГПК във връзка с неизпълнение от ответника на доказателствено искане на ищцата от 18.03.2025г. по чл. 190 от ГПК, като е било поискано съдът да приеме на основание чл. 161 от ГПК за недоказани твърденията на ответника, че са били налице водомери с метрологична годност, които не са отчитани.

За неправилно е счетено позоваването на съда на длъжностната характеристика на ищцата и нейното интерпретиране от съда, както и извода му, че ищцата е била длъжна писмено да информира прекия си ръководител, когато няма достъп до водомерите, за да бъдат предприети необходимите действия, доколкото такива твърдения не са наведени от ответника. Излагат се доводи за превратно и избирателно тълкуване на показанията на разпитания свидетел Д. във връзка със задълженията за отчитане на водомер с изтекла годност, като същевременно се твърди, че са пренебрегнати показанията му, че когато инкасаторът няма достъп, той следва да уведоми отговорника „инкасо“, което задължение ищцата твърди, че е изпълнила.

Възразява се и против извода на съда за приложение на сроковете по чл. 194 от КТ, за което са изложени подробни съображения. Сочи се също, че съдът не е обсъдил и довода на ищцата, че в случая не са извършени нарушения, а още по-малко виновно, каквото е изискването на чл. 186 от КТ. Направени са възражения за немотивираност на заповедта за уволнение съобразно изискванията на чл. 195 от КТ, твърди се и неправилна квалификация на твърдените деяния с посочено основание чл. 190, ал. 1, т.

4 от КТ, както и, че не е посочено с кои конкретни действия/бездействия ищцата е осъществила състава на чл. 190, ал.1, т. 7 от КТ. Излага се също, че не е посочено какви неблагоприятни последици за ответника са възникнали или са могли да възникнат с оглед преценката по чл. 189 , ал. 1 от КТ. На последно място се твърди несъразмерност на наложеното наказание с тежестта на евентуално извършените ищцата нарушения, като се излагат оплаквания за неправилност и бланкетност на изводите на съда в тази връзка. По подробно развитите в жалбата съображения, счита, че заповедта за уволнение е незаконосъобразна, иска се отмяна първоинстанционното съдебно решение и постановяване на ново, с което исковете й да бъдат уважени. В съдебно заседание, въззивницата, чрез упълномощения си процесуален представител поддържа въззивната си жалба по доводите изложени в нея и моли за уважаването й. Претендира присъждане на разноските по делото за двете 2 инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемиятответник „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, с ЕИК: 812115210, подаден чрез адв.А. Манова– САК, в който счита въззивната жалба за неоснователна. Излагат се доводи, че не са налице твърдените от въззивницата процесуални нарушения, нарушения на материалния закон и необоснованост, като се счита, че решението е постановено при съвкупно разглеждане на всички факти и обстоятелства, представени доказателства и при съобразяване на направените от страните възражения. Сочи, че по делото е доказано наличие на сериозно и значимо неизпълнение от ищцата на служебните й задължения, довело до некоректно отчитане на количествата вода за ответника като ВиК оператор, в т.ч. и възможност това да доведе и до значителни нередности във вреда на потребителите и до тяхното неправомерно ощетяване. В тази връзка се твърди, че при наличие на неосигурен достъп до определени обекти ищцата е следвало да уведоми работодателя си, а не да преустанови изпълнение на задълженията си. По подробно изложените в писмения отговор доводи се иска потвърждаване на обжалваното решение. В съдебно заседание, въззиваемото дружество не изпраща представител.

Бургаският окръжен съд, взе пред вид събраните по делото доказателства, становищата на страните и като съобрази закона намира за установено от фактическа и правна страна следното

Пред районният съд са били предявени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1- т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ и чл. 86 от ЗЗД за признаване за незаконно на дисциплинарното й уволнението й, извършено на основание чл.330, ал.2, т.6, вр. с чл.188, т.3 и чл.190, ал.1, т.7 и т.4, пр.1 от КТ, със заповед № РД-09-606/05.09.2024г. и акт за прекратяване на трудовото правоотношение № 163/05.09.2024г. на изп. директор н а ответното дружество -работодателя; 2/ . за възстановяването й на заеманата от ищцата преди уволнението й длъжност – “Отчетник измервателни уреди – район Несебър“, и 3/. и за осъждането на ответния работодател да й заплати на сумата от 15 000 лв., представляваща обезщетение за времето от шест месеца, считано от уволнението й, през което е останала без работа в размер на брутното трудово възнаграждение, ведно със законната лихва, считано от 07.11.2024г. до окончателното плащане.

Ищцата твърди, че е работила по безсрочен трудов договор при ответника – на длъжност “Отчетник измервателни уреди – район Несебър“. Сочи, че със заповед № РД09-606/05.09.2024г. на Изп. директор на дружеството й е наложено дисциплинарно наказание ”уволнение” и трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ. Излага доводи, че уволнението й е незаконосъобразно, като на пътрво място счита, че не е спазена процедурата по чл.193 от КТ, с мотив, че са й изискани обяснения формално, а дадените от нея не са взети предвид от работодателя, съобразно разпоредбата на чл.189 от КТ. Счита също, че заповедта не е мотивирана, по съображения, че не е посочено ясно и точно нарушението и кога е извършено, както и че не съответства на дадената му правна квалификация по чл.190, ал.1, т.4 и т.7 от КТ, евентуално, че е изтекла предвидената в чл.194 от КТ давност. Оспорва от нейна страна да е било налице противоправно и виновно поведение, като счита също, че е налице несъответствие на тежестта на наложеното й дисциплинарно наказание с извършеното нарушение. Иска се отмяна на уволнението й обективиращата го заповед като незаконно, възстановяване на заеманата преди уволнението й длъжност и осъждане на работодателят й да й заплати 3 обезщетение за оставането й без работа, вследсвие уволнението й в размер на брутното трудово възнаграждение за срок от шест месеца в общ размер от общо 15 000 лв., ведно със законната лихва, както и направените по делото разноски.

В подадения в срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор ответното дружество е оспорило предявените искове, като счита, че уволнението е законосъобразно, по съобраения, че ищцата е извършила вменените й във вина дисциплинарни нарушения,изразяващи се в това, че системно не е изпълнявала трудовите си задължения и не е отчитала водомерите на посочените в процесната заповед обекти.

Сочи, че при при налагането на дисциплинарното наказание не са допуснати твърдяните в исковата молба закононарушения на процедурата. Моли съдът да отхвърли исковете.

По делото не е спорно, а и от данните по делото е установено, че между страните е съществувало безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ищцата е заемала длъжността „Отчетник измервателни уреди – район Несебър “ в предприятието на ответното дружество. Приложена е и длъжностната характеристика за посочената длъжност, съгласно която отчетникът следва да отчита по график показанията на водомерите на обонатите в определения му район, да регистрира ежемесечно в специален дневник повредените водомери и тези с изтекъл срок и /или наближаващ срок на метрологична проверка, като му е вменена отговорност за законосъобраното и правилно водомерите и за определяне на изразходваните количества вода при липса на монтирани водомери, при неизправен водомер или при липса на осигурен достъп от поребителя.

Със заповед № РД-09-606/05.09.2024г. работодателят е наложил на ищцата найтежкото дисциплинарно наказание „уволнение“ на основание чл.330, ал.2, т.6 вр. с чл.188, т.3 от КТ за извършени дисциплинарни нарушения, установени съгласно доклад с вх.№ АД-02-124/23.07.2024г. на М.В.П. – ”Инспектор” в отдел ”Продажби и фирмен контрол” по съображения, че ищцата не е изпълнявала добросъвестно служебните си задължения и е допуснала нарушения на трудовата дисциплина – по чл.190, ал.1, т.7 и т.4, пр.1 от КТ, съответно – други тежки нарушения на трудовата дисциплина и злоупотреба с доверието на работодателя, като нарушенията са описани както следва:

1. Водомерът на ресторант ”Бисер” на абонат ”Валиур 17” ЕООД, абонатен № 203825, който обект има сезонен характер на водопотребление, не е отчитан от инкасатора от 15.11.2022г. и при проверката е констатиран неотчетен и нефактуриран разход на вода от 720 куб. м., което е наложило абонатът да заплати същия след фактурирането му, вместо около 100 куб. м. месечно потребление;