Решение № 1225 от 27.08.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1225 гр. Пловдив, 27.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светослав Н. Узунов при участието на секретаря Марина П. Малинова като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно наказателно дело № 20265330202076 по описа за 2026 година намери следното:

Производството е по реда на чл.58д и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 16-2600038/20.03.2026 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“, гр. Пловдив, с което на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/ на „Джи ти логистикс” ООД, ЕИК 203300962, с адрес по седалище и управление: общ. Пловдив, гр. Пловдив, ул. „К.Ш." № 11 е наложена имуществена санкция в размер на 800 /осемстотин/ евро с равностойност в лева 1564,66 /хиляда петстотин шестдесет и четири лева и шестдесет и шест стотинки/ лева за нарушение на чл. 10, ал. 4, т. 1 от Наредба за вписване в регистъра на заетостта.

В жалбата и в съдебно заседание се излагат съображения за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното наказателно постановление. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна взема становище по основателността на жалбата, като оспорва същата. Сочи, че издаденото наказателно постановление е правилно и законосъобразно. Моли да бъде оставена жалбата без уважение като неоснователна и да се потвърди обжалваното наказателно постановление. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по 1 същество.

Съдът, като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите, изложени от страните, и служебно провери правилността на атакуваното наказателно постановление намери, че са налице основания за неговото потвърждение по следните съображения:

През октомври месец 2025г. свидетелката С. Й. Г. била назначена в дружеството „Джи ти логистикс” ООД на длъжност „куриер“ с трудов договор № ***/06.10.2025г. След като преминала обучението, което било стандартно и траело 6 дни, й бил предоставен служебен автомобил и техника, с която да работи като куриер. Малко след като тя започнала да работи, дружествотоработодател преценило, че служителката не стопанисвала достатъчно добре предоставените й автомобили, което било прието като основание за прекратяване на трудовото й правоотношение. Така на С. Г. било указано да се яви в централния офис на „Е.“ на „К.Ш.“ в град Пловдив, за да бъде документално оформено прекратяването на трудово й правоотношение. След като тя се явила в офиса, документите й били връчени от служител, който работил на касата. След като св. Г. прегледала документите установила, че от страна на работодателя й била представена бланка на заповед № 364/11.12.2025г. за прекратяване на трудовото й правоотношение на основание чл. 326, ал. 1 от Кодекса на труда по нейна инициатива - с предизвестие, като в същото било посочено, че то изхождало от самата служителка Г., както и че тя отказва по собствено желание да спази едномесечния срок на предизвестието, за което се съгласява да изплати обезщетение в размер на брутното й трудово възнаграждение за неспазения срок на предизвестието. Нито заповедта била подписана от работодателя и от работника, нито предизвестието. В самите документи фигурирал и приходен касов ордер, съгласно който била заприходена сума, представляваща дължимо към С. Г. трудово възнаграждение за отработени от нея 9 дни през месец декември 2025г., както и дължимо обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ за неизползвани 4 дни платен годишен отпуск, която сума била заприходена на основание чл. 220 ал. 1 от Кодекса на труда от работодателя – поради неспазено предизвестие от страна на работничката, като в него било посочено, че заприходяването е станало с нейно съгласие и сумата е била доброволно внесена от нея в касата на предприятието. Приходният касов ордер също не бил подписан от никоя от страните по трудовото правоотношение. Тъй като нито един от тези документи не бил изготвен от свидетеля Г., а от страна на дружествотожалбоподател, а и никой от управата не се свързал с нея, за да й обясни какво се случва, свидетелят Г. предала вещите, които й били предоставени и повече не се явила на работа, като сигнализирала Дирекция „Инспекция по труда“-гр.

Пловдив /ДИТ/, тъй като със самия работодател тя не успяла да осъществи контакт, за да разбере какъв е статусът й.

След като сигналът постъпил в ДИТ, той бил разгледан от свидетеля М.

В. Ц., на длъжност „инспектор" в Дирекция "Инспекция по труда" – Пловдив.

Свидетелят Г. представила със сигнала документите, които й били връчени, като от своя страна св. Ц. също с Призовка на основание чл.45, ал.1 от КТ от 06.01.2026 г. изискала цялото досие на работничката от дружествотожалбоподател. От дружеството били представени същите неподписани от която и да е от страните документи, които били представени и на С. Г., като 2 заповед по чл.71, ал.1 от КТ не фигурирала сред тях. Такава не била представена и на св. Г..

Едва впоследствие, на 12.01.2026 г., от страна на работодателя била изпратена по електронен път в ДИТ - Пловдив заповед № 364/11.12.2025г. за прекратяване на трудовото правоотношение на С. Й. Г. с „Джи ти логистикс" ООД в срока на изпитване на основание чл. 71, ал.1 от Кодекса на труда, считано от 12.12.2025 г., която обаче не била подписана от работничката, а били положени подписи на две лица - свидетели на обстоятелството, че заповедта е била сведена до знанието на св. Г., но тя е отказала да я подпише.

Същевременно, от служителите на ДИТ-Пловдив била извършена по служебен път справка за актуалното състояние на ЕЕТЗ /единен електронен трудов запис/ в електронно приложение към Министерство на електронното управление за регистрите на НАП, като било установено, че от страна на работодателя на 12.12.2025г., в 16:28 часа, е бил вписан електронен трудов запис по реда на чл. 10, ал. 4 от Наредбата за вписване в регистъра на заетостта в ТД на НАП за прекратяване на трудовия договор със С. Й. Г., но не на основание чл.71, ал.1 от КТ, а на основание чл. 325, ал.1, т.1 от Кодекса на труда. Тъй като писмена молба от страна на работничката на това основание не била представена, нито била представена заповед, подписана от двете страни за прекратяване на трудовото правоотношение на това основание – по взаимно съгласие, нито пък била посочена като основание заповед № 364/11.12.2025г. за прекратяване на трудовото правоотношение в срока на изпитване на основание чл. 71, ал.1 от Кодекса на труда, а представената такава не била и подписана от свидетеля Г., служителите на ДИТ-Пловдив приели, че от страна на работодателя е бил вписан електронен трудов запис за прекратяване на трудовия договор със С. Й. Г., без трудовото правоотношение с работничката да е било прекратено.

За горните констатации свидетеля М. В. Ц., съставила акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 16-2600038 от 20.02.2026г. срещу „Джи ти логистикс” ООД, за нарушение на чл.10 ал.4, т.1 от Наредба за вписване в регистъра на заетостта. АУАН бил съставен в присъствието упълномощен служител на дружеството и подписан без възражения. Такива постъпили в срока по чл.44 от ЗАНН, но били приети за неоснователни от административнонаказващия орган /АНО/, който въз основа на така съставения акт издал обжалваното наказателно постановление.

Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните в хода на съдебното следствие доказателства.

Разпитана в съдебно заседания свидетелят М. В. Ц. потвърждава авторството на АУАН и поддържа констатациите в него, като разяснява как е била извършена самата проверка. От разпита й се установява, че действително след като тя е поискала от дружеството-жалбоподател цялото досие на служителя С. Й. Г., от страна на „Джи ти логистикс” ООД е била предоставена единствено заповед по чл. 326 от КТ, предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение по желание на св. Г., както и приходен касов ордер, които не били подписани от служителката, като сред документите не фигурирала заповед по чл.71, ал.1 от КТ. Свидетелят заявява също, че през 3 целия период от 6 януари 2026г., когато е било изискано трудовото досие на св. Г., до 12 януари 2026г., тя е провеждала телефонни разговори с Александра Чочкова, която е била управител на счетоводната кантора, която е организирала самото изготвяне на документи на „Джи ти логистикс” ООД, но в нито един от разговорите не се било споменало нищо за заповед по чл. 71, ал.1 от КТ. Бланка на заповед с това основание св. Ц. сочи, че й е била изпратена по електронен път едва на 12 ануари 2026г., като тя също не била подписана от служителя Г., а от „Джи ти логистикс” ООД й било отговорено, че тази заповед е била предявена на самата работничка, но тъй като тя отказала да я подпише, отказът й бил удостоверен с подписи на други свидетели - служители на дружеството. След като на св. М. Ц. била изпратена въпросната заповед, тя провела разговор със С. Г., в който последната заявила, че никога не е било правен опит от дружеството-работодател да й бъде връчена заповед по чл.71, ал.1 от КТ.

Показанията на св. Ц. се подкрепят и от тези на свидетеля С. Й. Г., която в разпита си заявява също, че единствените документи, които са й били предявени, след като работодателят е заявил, че иска да прекрати трудовото правоотношение с нея, са били заповед по чл. 326 от КТ, предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение по нейно желание, както и приходен касов ордер, с който й се удържат суми от трудовото възнаграждение поради неспазено предизвестие от нейна страна. Свиделката заявява изрично, че тези документи са и били предявени от касиер в централния офис на „Е.“ в гр. Пловдив на ул. „К.Ш.“ № 11, като при самото предявяване не са присъствали нито управителят на дружеството, нито свидетелят Ц.С.Р. – управител на офиса, нито пък й е била връчвана заповед за прекратяване на трудовото правоотношение по чл.71, ал.1 от КТ.

Показанията на свидетелите Ц. и Г. съдът намира за обективни, логични, непротиворечиви и в пълно съответствие по между си и с приетите по делото писмени доказателства, поради което им дава вяра. Съдът анализира показанията на свид. Г., като отчете обстоятелството, че същите произхождат от лице, за което са налице индиции за заинтересованост от изхода на делото.

Въпреки това, при съблюдаване на процесуалния стандарт за оценка на тяхната достоверност, съдът след анализирането им самостоятелно и в съвкупност с останалите кредитирани доказателствени източници, намира, че същите са годни да залегнат в изводите му от фактическа страна в тяхната цялост, доколкото изцяло кореспондират на представените първоначално писмени доказателства при извършваната проверка.

Що се отнася до показанията на св. Ц.С.Р. настоящият състав ги кредитира в частта, в която свиделката потвърждава, че тя работи в „Джи Ти Логистикс“ ООД на длъжност „Организатор експедиция, товаро-разтоварна дейност“ и изпълнява длъжност „управител офис“, като извърша и подбора на служителите. С доверие се ползват и тази част от показанията й в която сочи, че С. Г. е била назначена лично от нея след подбор в „Джобс“, където Г. е била пуснала „CV-то“ си за длъжност „куриер“, както и че след като е преминала обучението си е започнала да работи като куриер, след което е имало 4 проблеми с управляваните от нея служебни автомобили, за което тя и управителя на дружеството са решили да прекратят трудовото правоотношение с нея. За посочената група от обстоятелства, показанията й съответстват на тези на свидетелите Ц. и Г., както и на приложените по делото писмените доказателства, поради което и съдът им се довери.

Съдът, обаче не дава вяра на показанията на свидетеля Р. в частта, в която сочи, че на св. Г. е била връчена заповед по чл.71, ал.1 КТ от управителя на дружеството-жалбоподател и че това е станало в присъствието на Ц.Р., както и че тя и нейн колега са подписали заповедта удостоверявайки отказа на св. Г. да стори същото, тъй като те са в противоречие както с показанията на актосъставителя, така и с тези на свидетеля Г., а и с приложените по делото писмени доказателства /в частност заповедите, предизвестието и приходния касов ордер, които нямат подписи, както и справката от регистъра по заетостта, и именно които са били първоначално представени от страна на дружеството при изискването на цялото трудово досие/. По отношение на недостоверността на показанията на св. Р. съдът съобрази и, че от една страна свидетелката заявява, че в самото дружество тя лично е отговаряла за подбора на служителите и всичко свързано с тях, както и че тя е взела решение да освободи служителката Г., като сочи с конкретност и какви са били всички действия от страна на служителката, които са накарали тя и управителят да решат да е освободят от длъжност, а същевременно заявява, че не помни изобщо какви документи са й били предявени. От една страна споделя в разпита си, че тя лично е присъствала в офиса по време на разговора между управителя на дружеството и св. Г., както и че лично е констатирала отказа на Г. да подпише документа, а от друга страна сочи, че не си спомня дали С. Г. е била там, когато тя и другият служител на дружеството са удостоверявали с подписа си отказа на Г. да приеме заповедта с основание по чл.71, ал.1 от КТ.