Решение № 244 от 06.03.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 244 гр. София, 06.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иво Дачев

Членове:

Мария Георгиева

Асен Воденичаров при участието на секретаря Пролетка Асенова като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело № 20221000502360 по описа за 2022 година

САС е сезиран с въззивна жалба от ищцата по гр.д. 7542/17 г. по описа на СГС Л. Г..

С исковата си молба тя е заявила, че е била в договорни отношения с ответника – физическо лице В. В., който поел задължение срещу заплащане да извърши строителна дейност в имот на ищцата, като дължимото от нея възнаграждение било уговорено общо за закупуване и влагане на материали и за възмездяване на труд. Ищцата твърди, че при изпълнение на заданието ответникът се е отклонил от уговореното качество и количество на възложените СМР. Поради това тя претърпяла вреди. Претендира присъждане на обезщетение за вреди, в размер на 30 000 лв., ведно със законната лихва. Евентуално (формулирано от ищцата като „факултативно“) иска съдът да й присъди сума от 5 000 лв. – част от иск в пълен размер на 30 000 лв. – сума, платена без правно основание. Фактическа обосновка на евентуалната претенция е доводът, че след приключване на работата ищцата възложила на инженер частна оценителна експертиза и той установил, че разходите за материали и труд за извършената от ответника работа са с 30 000 лв. по-малко от заплатеното от ищцата.

След двукратно оставяне на исковата молба без движение с конкретни указания за определяне по вид, количество и стойност на некачествените/неизвършени СМР, съдът е приел, че указанията му не са изпълнени и с определение 17 570/16.08.18 г. (л. 106) е прекратил производството по искове с правно основание чл. 265, ал. 1, пр.2 ЗЗД за обезщетяване на ищцата заради некачествено извършени строителни работи и 55 ЗЗД за заплащане на обезщетение за неизвършени работи. Определението не е обжалвано и е влязло в сила.

С оглед на горното единствено основание за претенцията на ищцата остава твърдението по евентуалния иск за платено от ищцата възнагреждение без основание поради обстоятелството, че частна експертиза е остойностила на база среднопазарни цени вложените материали и труд на пониска стойност. В този смисъл е и направеният от съда доклад по делото (л. 133), но вместо за сумата 5 000 лв. (частичен иск), съдът е визирал сумата от 30 000 лв. (пълна стойност на предявения иск), без да има постъпило искане за изменение на иска и да е допуснато такова. С решението съдът се е произнесъл за сумата 30 000 лв., като е отхвърлил иска като недоказан.

С допълнително решение, постановено по искане на ищцата, съдът е оставил без уважение 1 молбата за присъждане на лихви, като е приел, че същите са заявени в исковата молба като претендирани по главния, а не по евентуалния иск.

С въззивна жалба 288 024/26.05.22 г. ищцата обжалва решение 7542/17 г., без да има постъпила жалба срещу допълнителното съдебно решение № 260 010/04.01.23 г. Тя твърди, че решението, с което СГС отхвърля пертенцията й, е постановено при множество допуснати процесуални нарушения. Такива са неизследване на заявени като некачествени (неизпълнени, но възложени) СМР, некомпетентност на вещото лице, изготвило техническата експертиза (архитект, а не строителен инженер), отказ да се съберат гласни доказателства, неправилен отказ на съда да приеме като доказателство възложената от ищцата частна оценителна експертиза. Иска се отмяна на отхвърлителния диспозитив и уважаване на предявения иск, с присъждане на законната лихва.

САС намира, че по-голяма част от доводите, утвърждаващи неправилност на решението, са относими към исковете, за които производството по делото е прекратено с влязло в сила определение. Актуални към водения спор са твърденията, че съдът е следвало да отчете изводите на експерта по частната експертиза и да приеме, че е необоснована заключението на вещото лице по приетата от съда експертиза, на която се основава решението, поради това, че не се сочат нормативни източници за определяне на цената на осъществените работи и същите не съответстват на среднопазарните цени.

При служебна проверка на валидността и допустимостта на решението настоящият състав приема, че има произнасяне свръхпетитум, като съдът е сезиран с частичен иск, а отхвърлянето касае пълния размер на иска. На това основание за сумата 25 000 лв. решението е недопустимо и следва да бъде обезсилено.

Въззивната жалба, в частта, с която се иска присъждане на лихви е недопустима, доколкото отказът такива да се присъдят е осъществен с решение, различно от обжалваното, и няма предявена жалба срещу допълнителното съдебно решение. В тази част жалбата следва да се остави без разглеждане.

Дължи се проверка относно правилността на постановения акт до сумата от 5 000 лв. – частичен иск от пълен такъв в размер на 30 000 лв., на база доводите на въззивничката за неправилност на решението поради основаването му на експертиза, извършена от некомпетентно вещо лице, необосновало на какви нормативни източници основава изводите си за цените на осъществените от ответиника СМР, като същите не съответстват на среднопазарните цени.

В производството пред САС, поради липса на законовите предпоставки за това, не са събирани нови доказателства. Проверката за правилността на решението следва да се осъществи на база приобщените в първоинстанционното производство доказателства.

Ответникът оспорва въззивната жалба и пледира за потвърждаване на първоинстанционното решение.

Въз основа твърденията на страните и в рамките на очертаната проверка, дължима от въззивния състав, САС прави следните изводи:

Не се спори, че източник на правоотношението между страните е договор за изработка в разновидността му договор за строителство. Не се спори, че ищцата, като възложител, и ответникът, като строител, са се съгласили каква по количество и качество дейност следва да осъществи строителят срещу какво, дължимо от ищцата, възнаграждение, покриващо разходите на ответника за закупуване и доставяне на материали и за възмездяване на труда му. Спори се доколко така уговореното възнаграждение е съразмерно на нормативно определените или среднопазарните цени за възложеното строителство.

Наличието на договорно съгласие за размера на възнаграждението на строителя изключва хипотеза на заплащане при начална липса на основание. Няма твърдения или доводи за последващо девалидиране на договора и отпадане на основанието за плащане или за неговата нищожност.

Установената от чл. 160, ал. 2 ЗУТ форма на договора е такава за доказване, а не за действителност и поради това липсата на спор относно възникването и съществуването на договорните отношения между страните, изключва теза, че договорът е нищожен. Страните са договаряли в условията на договорна свобода, без да са обвързани от законово или подзаконово нормиране на цените по дължимите от строителя престации, а приетата по делото експертиза утвърждава, че осъщественото строителство е извършено съобразно среднопазарните цени.

2

Неприемането на частна експертиза – осъществена извън воденото производство, без да се спазват изискванията на ГПК не съставлява процесуално нарушение. Липсва искане на ищцата за подмяна на определеното вещо лице, а заключенията не са оспорени като некомпетентни. Поради това доводите, съдържащи се във въззивната жалба, отнасящи се до неправилност на съдебното решение са неоснователни.

Решението в частта, с която съдът е сезиран – за присъждане на обезщетение за неоснователно обогатяване поради липса на правно основание за плащането (сумата 5 000 лв.) е правилно и като такова следва да се потвърди. В останалата негова част решението подлежи на обезсилване.

На основание чл. 78 , ал. 3 ГПК в полза на въззивника следва да се присъдят разноски в размер на 1 900 лв., удостоверен като заплатен адвокатски хонорар. Последният не е прекомерен с оглед неясната искова молба и разнопосочните, взаимоотричащи се твърдения на ищцата.

Водим от разгърнатите съображения, САС:

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение 2 61 533/05.05.22 г., постановено по гр.д. 7542/17 г. по описа на СГС в частта, с която искът с правно основание чл. 55 ЗЗД, предявен от Л. И. Г. срещу В. В. В. е отхвърлен за сумата 5 000 лв. и ОБЕЗСИЛВА решението в останалата му част до сумата 30 000 лв. поради произнасяне свръхпетитум.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивната жалба от Л. И. Г. срещу решение 2 61 533/05.05.22 г., постановено по гр.д. 7542/17 г. по описа на СГС в частта, отнасяща се до законната лихва.

ОСЪЖДА на основание чл. 78 ГПК Л. И. Г. да заплати на В. В. В. разноски за въззивното производство в размер на 1 900 (хиляда и деветстотин) лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3