Определение № 30835 от 21.07.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 30835 гр. София, 21.07.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 163 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Г. КОЮВА като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. КОЮВА Гражданско дело № 20251110119241 по описа за 2025 година

Произнасяне на съда по реда на чл.146 вр.чл.140 и следващи ГПК по насрочване на производството за разглеждане в открито съдебно заседание/о.с.з./.

Производството по делото е образувано по подадена в съда искова молба /ИМ/ с вх.№ 117938/02.04.2025г., след подадено възражение срещу издадена европейска заповед за плащане, формуляр Д, по чл.7 пар.1 от Регламент (ЕО) № 1896/2006 г. на ЕП и на Съвета от 12.12.2006г. по ЧГД№ 4399/2023г. по опис на СГС, и препращане на производството на СРС по компетентност с Определение № 3442/20.2.2025г. на СГС, като ИМ е подадена от ищец Г.

С. П., ЕГН **********, чрез упълномощен адвокат по делото, със съдебен адрес **********, срещу ответник Р.Д.А.К. (RYANAIR DAC), дружество с ограничена отговорност, учредено и регистрирано съгласно законодателството на Ирландия в ирландския Регистър на Дружествата, с per. номер **********, със седалище и адрес на управление; **********, представлявано от С. К. Т., САК, с личен № 1600579810, със съдебен адрес за ответника - **********, с която е предявен иск с правна квалификация чл.79 ЗЗД, вр.чл.7, параграф 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004г., и вр.чл.86 ЗЗД.

Съдът след като се запозна със съдържанието на ИМ и след получаване на ОИМ с вх.№ 232813/02.07.2025г. от ответник, чрез упълном.адвокат, в законовия срок, и направените възражения, и направените от страните искания намира, че следва да премине към разглеждане на делото в открито съдебно заседание/о.с.з./ с насрочване.

Съдът следва да се произнесе и по направените доказателствени искания от страните.

Ето защо, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание /о.с.з./, което ще се проведе на 24.10.2025г. от 10,50 часа, за която дата и час да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото определение, ведно с призовката, а на ищец се изпрати препис от ОИМ с вх.№ 232813/02.07.2025г.

НАМИРА исковата молба, с която е сезиран за редовна, а предявеният с нея иск за допустим.

ИЗГОТВЯ ПРОЕКТ НА ДОКЛАД по делото, съгласно който:

1

ИЩЕЦЪТ предявява искове, като моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца следните суми - 4 0 0 евро (четиристотин евро) парично обезщетение за закъснението на полет № FR6410, планиран да излети на 26.08.2022г. в 20,30ч.местно/испанско/ време от Мадрид, Испания, и да кацне в София, България, в 00,50ч. местно/българско/време, ведно със законната лихва върху главницата от 400 евро от датата на подаване на молбата за издаване на Европейска Заповед за плащане - 11.04.2023г. по ЧГД №4399/2023г. по опис на СГС до окончателното плащане.

В исковата молба/ИМ/ ищецът навежда следните твърдения: на 11.04.2023г. е подадена молба за издаване на Европейска заповед за плащане срещу ответника Р.Д.А.К., по която било образувано ЧГД№ 4399/2023г. по опис на Софийски градски съд/СГС/, I-27 състав, като съдът е издал европейска Заповед за плащане. На 07.02.2025г. ищецът бил уведомен от съда за постъпило възражение срещу издадената Заповед от ответника, затова са дадени указания съгласно чл.626 ГПК да се довнесе 10лв. държавна такса/ДТ/ по сметка на Софийски районен съд/СРС/, който е родово и местно компетентният съд да разгледа иска срещу ответника.

В ИМ се твърди още, че ищецът е скл. с ответника договор за въздушен превоз за полет № FR6410 по направление летище Мадрид-К.Испания до летище София, Р.България, планиран за 26.08.2022г. в 20,30ч.местно/испанско/ време за излитане, и час на кацане – 00,50ч. местно/българско/време. Излага твърдения, че полетът бил осъществен със закъснение от над 3 часа. Поддържа, че в деня на полета ищецът се е явил навреме за полета и е преминал успешно всички контролни и регистрационни проверки. Твърди се още, че вследствие посоченото неизпълнение на договора за превоз за ищеца е възникнало право на парично обезщетение в претендирания размер, тъй като разстоянието между двете летища попада в хипотезата на чл.7, т.1, б. "б" от Регламент (ЕО) № 261/2004 г. - над 1500 километра.

Моли се съдът да присъди обезщетението ведно със законната лихва върху сумата.

Поради изложеното се моли съдът да постанови решение, с което да уважи исковите претенции, като се присъдят и съдебно-деловодните разноски сторени по делото.

ОТВЕТНИКЪТ, в рамките на законово установен срок по чл.131 ГПК, подава отговор на исковата молба/ОИМ/ с вх.№ 232813/02.07.2025г. Изцяло оспорва ИМ. Оспорва исковете като неоснователни и недоказани.

Потвърждава развилото се предходно производство пред СГС и издадена Евр.заповед за плащане/ЕЗП/ по ЧГД№ 4399/2023г. по опис на СГС.

Оспорва се, че закъснението се дължи на „извънредни обстоятелства“, сред които са и ограниченията и промените в слотовете, предоставяни от Европейска организация за безопасност на въздухоплаването (Евроконтрол), като реално остатъкът от закъснението е под 3 часа и поради това не е налице основание за заплащане на обезщетение по чл.7, пар.1, б.“б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004г. Твърди се, че в деня на процесния полет Ответникът е трябвало да осъществи 6 полета с едно и също въздухоплавателно средство-самолет SPRZM, серия Боинг 737-800, установен в деня на полета в гр.Будапеща, както полетите са били, както следва: № FR5190 по направление Будапеща (Унгария) - Бари (Италия), №FR5454 по направление Бари (Италия) - София (България), №FR6306 и №FR6307 по направление София (България) - Кьолн (Германия) и обратно, №FR6409 и №FR6410 по направление София (България) - Мадрид (Испания) и обратно. Процесният полет е последният от групата полети. Първите три полета са били изпълнени навреме.

В ОИМ се посочва, че целият въздушен трафик в Европа се координира централно от Евроконтрол, чиято задача е „да повиши безопасността чрез координирано управление на въздушния трафик в Европа и да гарантира, че няма наличие на задръствания във въздушното пространство и че наличният капацитет се използва ефективно“. Също така се твърди, че авио-превозвачите са длъжни да спазват времевите слотове, предоставяни от Евроконтрол, като за Ответника не би било възможно да излети в различен времеви 2 диапазон. Нещо повече - такова излитане в противоречие със забраната от страна на Евроконтрол би довело до нарушения в трафика във въздушното пространство, а също така би застрашило безопасността на пътниците.

След като Евроконтрол издаде слот съобщението за слотове се изпращат от т.нар. network manager (това е орган към Евроконтрол) едновременно и до авиокомпанията и до контролната кула (контролната кула е органът/мястото от което задържат полета, издават/не издават разрешение на самолета да излети). Също така, капитанът няма право да измени маршрута на полета по свое усмотрение и просто да заобиколи проблемната зона, защото така ще наруши организацията на въздушното движение и ще попречи на други полети.

Самолетът ще получи разрешение за излитане от съответната кула само при съобразяване и в съответствие с наложения слот. Ответникът Райънеър, като всички други авиокомпании, работещи в зоната на Евроконтрол, са задължени да се придържат към слотовете, издадени от Евроконтрол, всички кули за контрол на въздушното движение в Европа трябва да бъдат уведомени за разпределеното време на слота, като не трябва да позволяват на нито едно въздухоплавателно средство да излети извън определеното за него време. Поради тази причина, закъсненията и отмяната на полети, причинени от АТС слотове (слотове за контрол на въздушното движение) са напълно неизбежни.

В ОИМ се посочва също, че първите три полета/посочени по-горе/ са били изпълнени навреме/без закъснение/. Четвъртият полет №FR6307 по направление Кьолн (Германия)София (България) излетял със закъснение от 33 минути, тъй като били наложени слотове за контрол на въздушното движение от страна на Евроконтрол. Полет №FR6409 по направление София - Мадрид бил първоначално забавен с 28 минути поради късното пристигане на предходния полет/№FR6307/, поради наложените слотове за контрол на въздушното движение. Полет №FR6409 претърпял и допълнително закъснение на собствено основание, което било с продължителност от 6 минути и се дължало на маневриране. В допълнение, на полет №FR6409 също са били наложени слотове за контрол на въздушното движение.

Следващият полет от графика за деня бил процесният полет №FR6410 по направление Мадрид - София, който също „наследил“ част от първоначалното забавяне на полет №FR6409, вследствие на наложените слотове за контрол на въздушното движение, което било частично наваксано от предходния полет, и било с продължителност от 25 минути. В 19,09ч. координирано универсално време самолетът бил избутан на платформата за излитане от Мадрид, обаче се наложило да бъде върнат за поддръжка, тъй като имало проблем със сигналната лампа на системата за инструментален заход (ILS). Това е система за прецизна радионавигация, чрез която се изпращат радиовълни от края на пистата, които се прихващат от самолета и се използват от него за навигация при кацане, като най- вече намира приложение през нощта и при влошени метеорологични условия. Осъществяване на полета с неизправна система за инструментален заход може да застраши безопасността на пътниците и затова поддръжката нямало как да бъде пропусната. Поддръжката отнела 44 минути и след това самолетът бил изтеглен на буксир до мястото за излитане, когато от Диспечерския център в Дъблин наредили той да бъде върнат на стоянката за получаване на резервни части, което отнело още 20 минути. След като самолетът бил натоварен и можел да изпълни полета, на него също му били наложени слотове за контрол на въздушното движение.

Общото закъснение на процесния полет №FR6410 било 3 часа и 17 минути, като от тях 2 часа и 13 минути се дължали на наложените слотове за контрол на въздушното движение.

Посочва се, че в Решение на Съда на ЕС по дело С-315/15 изрично е посочено, че в случаите, когато закъснение от три или повече часа при пристигане е причинено не само от извънредно обстоятелство, което не би могло да се избегне със съобразени със ситуацията мерки, но и от друго обстоятелство, което не попада в тази категория, закъснението поради 3 първото обстоятелство трябва да се извади от общата продължителност на закъснението при пристигане на съответния полет, за да се прецени дали за закъснението при пристигане на този полет се дължи обезщетение по член 7 от този регламент/Регламент (ЕО) 261/2004г./.

Ако закъснението от 2 час и 13 минути, дължащо се на издадените слотове, бъде приспаднато от общото закъснение на полета с продължителност 3 часа и 17 минути, то няма да е изпълнен фактическият състав, предполагащ изплащането на обезщетение/за закъснение над 3 часа/. Твърди се също, че съгласно чл.14 от Регламент (ЕО) № 261/2004г. задълженията на опериращите въздушни превозвачи следва да бъдат ограничени или отменени в случаите, когато дадено събитие е причинено от „извънредни обстоятелства“, които не са могли да бъдат избегнати, дори при вземане на всички разумни мерки.

Регламентът посочва, че такива обстоятелства може да възникнат по-специално в случаи на политическа нестабилност, метеорологични условия, несъвместими с експлоатацията на съответния полет, рискове за сигурността, неочаквани дефекти в системата за безопасност на полета и стачки, които оказват влияние върху дейността на въздушния превозвач. Съгласно чл.15 от Регламента - предвижда, че „извънредни обстоятелства“ се смята, че съществуват, и когато „въздействието на решение за управление на въздушния трафик във връзка с определен самолет в определен ден води до голямо закъснение, закъснение, продължаващо до другия ден, или отмяна на един или повече полети с този самолет, и предвид изложеното по-горе, се твърди, че такива решения се взимат именно от Евроконтрол и се изразяват в издаване на слотове за контрол на въздушното движение.

Ответникът посочва, че в този смисъл следва да се приеме, че налагането на слотове за управление и контрол на въздушното движение и трафик е изрично предвидено в чл.15, и че представлява „извънредно обстоятелство“, което освобождава оператора от отговорност, тъй като същото не би могло да се избегне, дори ако са взети всички необходими мерки.