Решение № 7117 от 15.11.2018, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ …… гр. София, 15.11.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско отделение, І-18 състав в публично заседание на пети юли две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЙНА МАРТИНОВА при секретаря Ирена

Апостолова разгледа докладваното от с ъ д и я

Мартинова гражданско дело № 4769 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от В.И.Д. против З. „А.“ АД, с която е предявен иск с правно основание чл. 432 от Кодекса за застраховането.

Ищцата твърди че на 05.01.2017 г. около 07.35 часа лек автомобил БМВ Х5 с рег. № ********, управляван от И.Б.Т. *** шосе с посока на движение от бул. „Г.М. Д.“*** и в района на № 48 участвал в ПТП с пешеходеца Ж.И.Д.. Твърди, че след удара пешеходката участва в ПТП с движещият се в посока от ул. Околовръстен път към бул. „Г.М. Д.“ лек автомобил Фолксваген Транспортер с рег. № ********, управляван от Е.Д.Д.. Твърди, че в резултат на ПТП Ж.Д.починала в резултат на съчетана черепно-мозъчна травма и гръдна травма. Поддържа, че Ж.Д.й е дъщеря. Твърди, че причина за настъпване на ПТП са субективните действия на водача на лек автомобил БМВ Х5, който несъобразявайки движението си с правилата за движение е станал причина за смъртта на пешеходката. Твърди, собственикът на лекия автомобил е имал сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното застрахователно дружество с полица № BG/11/116002790632 със срок на действие 31.10.2016 до 30.10.2017 г. Поддържа, че на 18.01.2017 г. е заявена претенция за заплащане на обезщетение, но в законоустановения 3-месечен срок застрахователят не се е произнесъл. Моли ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 180000 лева, представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законнта лихва от датата на изтичане на тримесечния срок за произнасяне – 18.04.2017 г. Претендира направените по делото разноски.

Ответникът в отговора на исковата молба оспорва предявения иск като поддържа, че оспорва механизма за настъпване на ПТП, както и твърдението за причинно-следствена връзка с претендираните вреди. Поддържа, че водачът на лек автомобил БМВ Х5 не е причинил ПТП. При условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, тъй като пострадалата е пресичала на необозначено място, като това е станало в тъмната част на денонощието без да има сигнализация по дрехите. Прави възражение и за независимо съизвършителство на водача на лек автомобил Фолксваген Транспортер.

С Определение от 27.09.2017 г. като трето лице-помагач на страната на ответника е конституирано ЗК „О.– клон България“ КЧТ. В становището си по предявения иск оспорва твърдението на ответника, че водачът на лек автомобил Фолксваген Транспортер е отговорен за настъпване на ПТП, както и поддържа, че пострадалата е пресичала на необозначено място, поради което е допринесла за настъпване на вредоносния резултат. Оспорва твърдението на ищцата, че се е намирала в близки отношения с пострадалата. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 1 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:

От събраните по делото писмени доказателства, събраните гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Е.Д.Д., В.С.Х. и И.Б.Т. и изготвеното въз основа на тях заключение на съдебно-автотехническа експертиза се установява, че на 05.01.2017 г. около 07.35 часа в гр. София, на бул.

„Самоковско шосе“ между лек автомобил БМВ Х5 с рег. № ********, управляван от И.Б.Т. и пешеходката Ж.И.Д. е настъпило ПТП. Установява се, че автомобилът се е движел с около 50 км.ч. в посока от бул.

„Г.М. Д.“*** и ПТП е настъпило в района на № 48. Пешеходката Ж.Д.е предприела пресичане на пътното платно от дясно наляво спрямо посоката на движение на автомобила, като лекият автомобил БМВ я е ударил с предната си лява част – в областта на левия си фар. При удара, който е под масовия център на пешеходката, краката се изнасят напред, а тялото се качва върху капака на двигателния отсек в лявата му зона, главата достига до долната лява част на челното стъкло и го чупи, след което тялото е отхвърлено напред и ляво по посоката на движението и преди падането му е ударен от насрещно движещия се товарен автомобил Фолксваген Транспортер с рег № ********.

Ударът е бил в предната лява част, в областта на фара. Към момента на удара с този автомобил тялото е било надолу с главата, като торът е паднал върху предния ляв калник, краката са счупили предното челно стъкло, а главата е оставила кървави следи по страничната част на калника. След това, тялото е отхвърлено напред и вляво по посоката на движение на товарния автомобил и след падане на терена и претърколване с приплъзване се установява на мястото, на което е намерено при огледа. Вещото лице установява, че мястото на удара между лек автомобил БМВ и пешеходката е на 8- 8, 5 метра вляво от десния край на платното за движение на бул. Симеоновско шосе в посоката на движение на автомобила, по отношение на лек автомобил Фолксваген на 7-8 м. вляво от десния край на платното за движение. Установява се, че при огледа на местопроизшествието не е описана вертикална пътна маркировка, имаща отношение към ПТП. Вещото лице посочва, че при сравнение на дължината на опасната зона за спиране при определената скорост и при движение на пешеходката „бърз ход“ , ударът е бил предотвартим посредством аварийно спиране, а при начин на движение „спокойно бягане“ – непредотвратим. Дава заключение, че съобразно осветената зона пред автомобила в момента на стъпване на пешеходката на платното е следвало да бъде възприета от водача на разстояние от 70 метра и при своевременна реакция от негова страна е можел да я забележи и да предприеме действия за намаляване на скоростта. В съдебно заседание, проведено на 05.07.2018 г. вещото лице е посочило при разпита си, че причината за настъпване на ПТП е движението с висока скорост на лек автомобил БМВ, като при движение с разрешената скорост водачът е можел да забележи пешеходката в рамките на осветената си зона и да предприеме действия за спиране. За насрещния автомобил ударът е бил непредотвратим, тъй като с оглед дължината на опасната му зона, водачът не е имал техническа възможност да реагира.

От приетото по делото заключение на съдебно-медицинска експертиза, изготвена въз основа на представените по делото писмени доказателства, се установява, че Ж.И.Д. е получила в резултат на ПТП следните увреждания: тежка черепно-мозъчна травма и лицева травма, тежка закрита гръдна травма, тежка закрита коремна травма, увреждания на ОДА.

Установява се, че получените увреждания са несъвместими с човешкия живот, като смъртта е настъпила бързо и е била неизбежна. Вещото лице дава заключение, че пряка причина за мигновената смърт на пострадалата е тежката гръдна травма и разкъсването на сърцето. Посочва, че трудно може да се определи кой удар е бил фатален за сърдечната травма, но тъй като положението на тялото на пешеходката към момента на първия нанесен удар (обърната с лявата страна към идващия лек автомобил БМВ и сравнително по-високата интензивност на този удар, може само да се предполага, че фаталният удар в лявата част на гърдите и разкъсването на сърцето се дължат на първия нанесен удар от лек автомобил БМВ.

Не е спорно между страните, а и се установява, че ищцата В.И.Д. е майка на починалата на 05.01.2017 г. Ж.И.Д..

Във връзка с установяване на размера на обезщетението за неимуществени вреди са събрани и гласни доказателства чрез разпита на свидетеля А.В.З.В показанията си свидетелят установява, че познава ищцата, тъй като са били колеги и след това станали близки приятели. Разбрал за ПТП от бащата на пострадалата. Ищцата била в болница в много тежко състояние, защото била онкоболна.

За нея случилото се било голяма трагедия. Те се сринала тотално. Покойната Ж.била основният стълб в това семейство, била единствено дете. Тя се грижела за майка си и баща си и за сина си, който сама отгледала. Майка й и баща й взимали активно участие в отглеждане на детето. Живеели съвместно в едно домакинство, хранели се, грижели се един за друг. Отношенията им били прекрасни. След случилото имало срив в семейството. Ходели поне два пъти в седмицата на гробищата.

Нямало случай, в който В. да не говори за дъщеря си. Променила се. Преди била по-жив човек. Ходели си на гости. След това, обаче, били отчаяни.

Не се спори по делото, че между З. „А.“ АД и собственика на лек автомобил БМВ Х5 с рег. № ******** е сключена застраховка „Гражданска отговорност” с застрахователна полица № BG/11/116002790632, по силата на която застрахователят е поел задължението да покрие в границите на уговорената сума отговорността за причинените от застрахования имуществени и неимуществени вреди на трети лица, която е имала действие към датата на застрахователното събитие. Установява се, че на 18.01.2017 г. В.И.Д. е направила искане до застрахователното дружество да й бъде определено и изплатено застрахователно обезщетение.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от ПРАВНА СТРАНА следното:

Съгласно чл. 432, ал. 1 от

Кодекса за застраховането (КЗ) увреденото лице, спрямо когото застрахованият по застраховка гражданска отговорност е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя при спазване на разпоредбата на чл. 380 от КЗ, т.е. да е отправило писмена застрахователна претенция към застрахователя. Застрахователят по задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане (чл. 477, ал. 1 и чл. 278, ал. 1 от КЗ). Основателността на предявения иск, която е предпоставена от това по делото да се установи наличието на непозволено увреждане, настъпило в резултат на ПТП (противоправно деяние, извършено виновно, от което са причинени неимуществени и имуществени вреди и причинна връзка между тях, както и да се установи, че е налице договор за застраховка “Гражданска отговорност”, действащ към датата на настъпване на събитието и покриващ отговорността на причинителя на вредите.

От събраните по делото доказателства се установява, че на посочената в исковата молба дата е настъпило пътно – транспортно произшествие, причинено от И.Б.Т. в резултат, на което е починала дъщерята на ищцата. Механизмът на ПТП, вредите и причинната връзка между тях се установяват от приетите по делото писмени доказателства, събраните по делото гласни доказателства и приетите медицинска и автотехническа експертиза. Съгласно разпоредбата на чл. 116 от Закона за движение по пътищата водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата, към хората с трайни увреждания, в частност към слепите, които се движат с бял бастун, към слепо-глухите, които се движат с червено-бял бастун и към престарелите хора. Това задължение следва да бъде разгледано във връзка с разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от закона, която задължава водачите при определяне на скоростта си на движение да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие, като са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. В конкретния случай, от събраните по делото доказателства се установява, че водачът на БМВ Х5 с рег. № ******** се е намирал на разстояние около 42,80 до 64,50 метра от мястото на удара, когато на пътното е стъпила пешеходката. Водачът е бил длъжен да прояви внимание към нея, като намали скоростта си до степен да може да спре при предприето от тях пресичане. От събраните по делото доказателства, както и от заключението на приетата съдебно-автотехническа експертиза се установява, че водачът е имал техническа възможност да спре. По делото не са ангажирани доказателства, които да установяват, че водачът е изпълнил задълженията си по чл. 116 във връзка с чл. 20, ал. 2 от Закона за движение по пътищата.

Разпечатката съдържа 27 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e736c6e3-d683-415b-ae5e-0668f63060d3