Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 167 от 14.08.2026, Апелативен съд - Бургас

Съд
Апелативен съд - Бургас
Дело
Въззивно частно наказателно дело 152/2026
Вид
Определение № 167
Подписан
14.08.2026
В сила
14.08.2026
Състав
Светла Миткова Цолова, Светлин Иванов Иванов, Петя Иванова Петрова Дакова

Цитирани разпоредби

  • чл.155 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл.156 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл.57, ал.1, т.3 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл.159, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.23 ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.26, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.70 ал.1 т.1 · Наказателен кодекс
  • чл.342 ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.345 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.439а ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.440 ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 167 гр. Бургас, 14.08.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на тринадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светла М. Цолова

Членове:

Петя Ив. Петрова Дакова

Светлин Ив. Иванов като разгледа докладваното от Светлин Ив. Иванов Въззивно частно наказателно дело № 20262000600152 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.440 ал.2 вр. чл.341 ал.2 и следващите от НПК и е образувано по частна жалба от лишения от свобода Б. Д. Д. ЕГН ********** от гр. Обзор, област Бургас, чрез упълномощения му защитник адв. Д. Г. от АК – Бургас, против Определение рег. № 945 от 01.07.2026г., постановено по ЧНД № 391/ 2026г. по описа на Окръжен съд - Бургас, с което е оставена без уважение молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване.

В жалбата се твърди, че при формиране на фактическите и правните си изводи първоинстанционният съд ползвал неактуална оценка за риска от рецидив и вреди на осъдения, която била изготвена месеци преди подаване на молбата за предсрочно освобождаване, вместо да задължи затворническата администрация да изготви нова оценка, както и че при постановяване на решението окръжният съд не взел предвид влошеното здравословно състояние на осъдения, и невъзможността му да получи необхоД.то специфично решение в Затвора - Бургас. Сочи се, че Д. се нуждае от химиотерапия, лъчетерапия и имунотерапия, изискващи стриктен хигиенен режим, а затворническата среда криелаогромен риск от влошаване на състоянието му. Осъденият полагал труд до влошаване на състоянието му, не бил наказван и бил изтърпял повече от половината от срока на наказанието, при което били налице всички предпоставки за неговото условно предсрочно освобождаване. Иска се отмяна на оспореното определение и постановяване на ново въззивно определение, с което молбата на Д. за условно предсрочно освобождаване да бъде уважена.

В становище на прокурор от Апелативна прокуратура - Бургас жалбата е оценена като неоснователна и се предлага да бъде оставена без уважение.

Прокурорът намира за правилни фактическите и правните изводи на първоинстанциониня съд, че осъденият до момента не е дал категорични и убедителни доказателства за своето поправяне, в която насока е отчетено 1 повишаването на стойностите на риска от рецидив и значителни вреди при последната извършена спрямо осъдения оценка, и то в областите, нуждаещи се от корекционно въздействие, които остават в средните нива. Налице са документирани конфликти на молителя с други лишени от свобода, които са станали причина Д. да бъде спрян от работа. Налице е незавършен корекционен процес по отношение на осъдения, а наблюденията на администрацията на затвора сочат непостигане в пълнота на целите на наказанието. Горното, наред с факта, че условното предсрочно освобождаване е само законова възможност, която не предполага автоматично прилагане въпреки наличието на формалния критерий за изтърпяна част от наказанието, дава основание за извод, че към момента липсват доказателства за пълно и необратимо поправяне на жалбоподателя, което да обоснове предсрочното му освобождаване. Предлага се оспореното определение да бъде потвърдено.

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като изхожда от легимирано лице, подадена е в преклузивния срок по чл.342 ал.1 от НПК срещу годен за инстанционен контрол по този ред съдебен акт, и пред надлежния съд. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Установено е по делото, че лишеният от свобода Б. Д. Д. ЕГН ********** е роден на **.**.**** г. в гр.Попова, и живее в гр.Обзор, област Бургас. Д. е български гражданин с висше образование, неженен, осъждан.

С присъда № 4 от 18.01.2024г., постановена по НОХД № 211/ 2023г. по описа на Районен съд – Несебър, изменена с Решение № 150 от 10.06.2024г. по ВНОХД № 448/ 2024г. по описа на Окръжен съд – Бургас, в сила от 10.06.2024 г. жалбоподателят Б. Д. е бил признат за виновен в извършване на престъпления по чл.149, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК и по чл.159, ал.1 от НК, за които по реда на чл.23 ал.1 от НК му е наложено едно общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 години и 8 месеца, което да изтърпи ефективно при първоначален „общ“ режим на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС.

Осъденият Д. постъпил в Затвора – Бургас на 05.09.2024г., като на 26.09.2024г. е устроен в ЗО „Дебелт 1“, а на 18.03.2025г. е приведен в ЗООТ „Строител“ при Затвора – Бургас.

Към датата 01.07.2026г., когато делото е разгледано от окръжния съд, осъденият Д. е бил в поредно прекъсване на изтърпяване на наказанието, считано от 20.03.2026 г., удължено до 27.06.2026 г., а впоследствие и до 27.09.2026 г.

Към датата на проведеното от първата инстанция открито съдебно заседание Д. е изтърпял фактически 1 година, 6 месеца и 15 дни, от работа са му зачетени 2 месеца и 1 ден, или всичко 1 година, 8 месеца и 16 дни.

Остатъкът от наказанието към същата дата е възлизал на 11 месеца и 14 дни.

В периода 17.06.2025 - 01.07.2025г. осъденият Д. полагал доброволен труд на външен работен обект „Съдебна палата“, но след получено оплакване от страна на работодателя (съобразно отразеното в Докладна записка 6762 от 01.07.2025г.) бил спрян от работа поради конфликт с останалите лишени от 2 свобода на работното място и недобро изпълнение на поставените задачи.

Впоследствие бил устроен на доброволен труд като бакар в ЗООТ „Строител“, където също влязъл в конфликт с друг лишен от свобода, обективирано в Докладна записка 10881 от 02.10.2025г.

През изтеклия едногодишен атестационен период към 05.11.2025г. не е бил награждаван и наказван.

В общопенитенциарните активности Д. не се включвал, като се позовавал на напредналата си възраст и влошеното си здравословно състояние.

Молителят бил добре адаптиран към условията на живот в затвора, сред затворническата общност заемал ниски нива, в междуличностните отношения с лишените от свобода и с пенитенциарните служители използвал манипулативен подход с цел извличане на лична изгода. В случаите, когато не бил удовлетворен или не получавал това, към което се стремял, ставал конфликтен и раздразнителен. Стремял се да бъде положително възприет и не търпял критика.

По отношение на осъдения до момента са извършени две оценки на риска от рецидив и значителни вреди.

Първоначалната оценка на риска от рецидив, изготвена на 17.09.2024 г., била в средни стойности - 38 точки, с идентифицирани проблемни зони с нужда от въздействие - отношение към правонарушението и умения за мислене, във връзка с което в първоначалния план за изпълнение на присъдата били предвидени съответни способи и корекционно – възпитателни мерки.

Втората оценка на риска от рецидив от 04.11.2025 г. отчела повишена величина - от 38 на 40 точки (т.е. гранична стойност между нисък и среден риск от рецидив). При запазване на първоначално установените зони с дефицит, увеличението било в зоните трудова заетост и междуличностно поведение, и в случая било резултат на регистрираните случаи на конфликт на работното място.

Според приложените доклади на служителите, ангажирани с работа с Д., трайно проблемните зони, идентифицирани в началото – отношение към правонарушението и умения за мислене, се запазват и по време на изтърпяване на наказанието. Осъденият омаловажавал извършеното и собственото си поведение, като обвинявал за стореното жертвата и нейната майка. При проведените беседи разказвал за стореното без никакво притеснение и неудобство, не демонстрирал съчувствие към жертвата, и не осъзнавал вредата, която й е причинил, не се примирявал и с размера и формата на изтърпяване на наложеното му с присъдата наказание. По отношение на уменията му за мислене в докладите е отбелязано, че осъденият не проявява самокритичност, не счита поведението си за проблемно, не умее да решава проблемите по адекватен и съобразен със закона начин, Замислял се за последствията, но се концентрирал само върху изгодните за него самия.

Рискът от вреди не бил непосредствен, като по отношение на обществото и познато или непознато уязвимо лице рискът бил среден – в частност риск от 3 сексуално насилие, злоупотреба с доверие, заплаха, принуда, създаване и държане на порнографски материали на лице, ненавършило 14 години; придобиване и държане на оръжия без разрешително. По отношение на самия него, пенитенциарните служители и останалите лишени от свобода в контролираната среда на затвора рискът е определен като нисък.

Затворническата администрация посочва в становището си, че към датата на последната атестация – м. ноември 2025 година, по отношение на молителя съществували опасения във връзка с въпроси на контрола.

Според експертната оценка за актуалното му психическо и емоционално състояние, осъденият имал по-скоро позитивна нагласа към криминално поведение и правонарушенията, което препятствало постигането на целения резултат от корекционните дейности. Това на свой ред изисквало работата с осъдения да продължи в насоките, установени при препланиране на присъдата.

Единодушно е мнението на всички длъжностни лица, дали становище във връзка с настоящото производството – началника на Затвор Бургас, началник на сектор СДВР, инспектор СДВР, психолог, че целите на наказанието към настоящия момент не са постигнати в нужната степен, особено с оглед и факта, че изпълнението на наказанието е прекъснато от 20.03.2026г. до 27.09.2026 г. включително по здравословни причини и необхоД.ст от специализирано лечение, като е необхоД. корекционновъзпитателната работа да продължи в рамките на пенитенциарно заведение с цел да се постигне категорична и устойчива позитивна промяна у личността на лишения от свобода, която да гарантира успешна реинтеграция, недопускане на нови правонарушения и изпълнение на индивидуалния план по отношение на дефицитните зони

При правилно установените релевантни факти, окръжният съд е достигнал до обосновано и законосъобразно заключение, че по делото е налице само формалната предпоставка по чл.70 ал.1 т.1 от НК – осъденият Д. действително е изтърпял фактически повече от половината от наложеното му наказание „лишаване от свобода“.

Осъщественият от първата инстанция подробен, обективен и цялостен анализ на събраните по делото доказателства, споделен изцяло и от настоящия съд, действително води до извод за липса на достатъчно и убедителни доказателства осъденият да се е поправил в степен, достатъчна за предсрочното му освобождаване. Такива доказателства, съгласно неизчерпателното изброяване в чл.439а ал.1 от НПК, са всички обстоятелства, които сочат за настъпила положителна промяна у осъдения по време на изтърпяване на наказанието, като доброто поведение, участието в трудови, образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за въздействие, обществено полезни прояви, които според ал.2 от същата норма се установяват с всички възможни източници на информация за поведението на осъденото лице по време на изтърпяване на наказанието, основно от оценката за осъдения по чл.155 от ЗИНЗС, както и от работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл.156 от 4 същия закон.

Установените по настоящото дело обстоятелства не са достатъчни за извод, че в съзнанието и поведението на осъдения са настъпили трайни, съзнателни и цялостни положителни промени, свидетелстващи за неговото превъзпитание и поправяне.

Правилно окръжният съд не е взел предвид данните за заболяванията, актуалното здравословно състояние и необхоД.стта от лечение на осъдения като фактори при преценката относно основателността на молбата за предсрочно освобождаване. Д. действително страда от редица заболявания, включително онкологично такова, наложило и хоспитализация и лечение, и тъкмо поради тази причини къмпетентния прокурор е постановил прекъсване изпълнението на наказанието му, с оглед лечението му във външни специализирани лечебни заведения, което продължава и понастоящем.

Настоящият съд се присъединява към становището на контролираната инстанция, че заболяванията и необхоД.ст от лечение на осъдения не представлява самостоятелно, още по-малко решаващо основание за условното му предсрочно освобождаване, защото не е доказателство за окончателното поправяне на лицетои постигане целите на наказанието.