Решение № 404 от 18.07.2025, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 404 гр. ***, 18.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ***, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Дария Ив. Митева Маринова при участието на секретаря Поля Г. Видолова като разгледа докладваното от Дария Ив. Митева Маринова Административно наказателно дело № 20254430201013 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от А. П. Т., ЕГН ********** с адрес; гр.*** ул.“*** против Наказателно постановление № 25-0938-000497/ 24.02.2025г , издадено от Началник Група в ОДМВР ***, сектор ПП –гр. ***, с което на основание чл.

638, ал. 1, т. 1 във вр. чл. 461, т. 1 от Кодекса за застраховането (Обн. ДВ бр.102 от 29.12.2015 г., доп.) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 250 (двеста и петдесет) лева за нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането (КЗ).

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление (НП). Жалбоподателят твърди, че при извършената проверка на 05.02.2025 год.,казал че въпросният ден е закупил мотоциклета и показал договора за покупко-продажба от тази дата на полицията . Пояснил, също така, непосредствено преди проверката, че е разтоварил мотоциклета от превозната платформа, пред мини търговския комплекс, в който извършва търговска дейност, състоящ се от магазин за авточасти и салон за красота. Твърди ,че не е бил запалил мотоциклета,а само го е бутал без запален двигател и същият при проверката бил със студен двигател. Навежда доводи ,че целта му била след разтоварването на мотоциклета да го измести и да го разположи пред офиса му, който е в същия търговски комплекс.Твърди,че още същият ден е платил гражданската отговорност на мотоциклета,за което представя и застрахователна полица.Моли съда да отмени НП.

1

Въззиваемата страна не се явява и не изпраща становище. В съдебно заседание, редовно призована, не се представлява.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от А. П. Т. , спрямо когото е наложено административното наказание, т.е от лице с надлежна процесуална легитимация.

Екземпляр от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на 13.05.2025 г., установено от разписка за връчване на НП, а жалбата е подадена чрез административно наказващия орган (АНО) на 27.05.2025 г., поради което срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради което атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

В град *** на кръстовище образувано от улица Генерал лейтенант „Атанас Стефанов“ и улица „Добрич“ с посока на движение към Рим ***, управлява Мотоциклет –БМВ К 1600 ГТ,с рег. номер на рамата *** собственост на жалбоподателят, видимо по договор за покупко - продажба на моторно превозно средство от 05.02.25г. представен от водача при извършване на проверката се констатира извършено следното нарушение.

1. Управлява Мотоциклет –БМВ К 1600ГТ,с рег номер на рамата *** без сключен валиден действащ договор за задължителна гражданска отговорност на автомобилистите към часа и датата на проверката след справка с РСОД 303 с което виновно е нарушил/а чл. 483 ал. 1 т. 1 от КЗ.

За така констатираното нарушение свид. Б. К. съставил в присъствието на свид. Д. К. акт за установяване на административно нарушение с бл.

№1445327 от 05.02.2025 г. против жалбоподателя. Актът бил съставен в присъствието на жалбоподателя, бил му предявен за запознаване и му бил връчен препис срещу разписка,като същият отказал да го подпише и това му действие било удостоверено със свидетел.

Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по административната преписка било издадено и обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените доказателства по делото.

2

Дава се вяра на показанията на свидетелите Б. К. и Д. К..От показанията на актосъставителя Б. К. се изяснява, че при извършването на проверката жалбоподателят е нямал сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. В останалата част от показанията на свид.К. , както и на свид. К. се възпроизвеждат едни и същи свидетелски показания относно това как са забелязвали мотоциклета управляван от жалбоподателят без каска и това ги мотивирало да го спрат, като мотора бил запален с включени светлини.

По делото не се установиха и обстоятелства, пораждащи съмнение в безпристрастността и непредубедеността на свидетелите.

От Справка направени при проверката от полицейските служители за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ от базата данни на Гаранционен фонд се установява, че за мотоциклет БМВ К 1600ГТ,с рег номер на рамата *** не е била сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към дата 05.02.2025 г.

От разпита на жалбоподателят,от АУАН и НП се установява ,че от 05.02.2025г по силата на Договор за покупко - продажба на МПС жалбоподателят е собственик на мотоциклет БМВ К 1600ГТ,с рег. номер на рамата *** и към проверката няма сключена застраховка гражданска отговорност .

От Заповед с рег. № 316 з-686 /28.02.2020 г. на Директор на ОД на МВР – *** се установява, че наказателното постановление е издадено от надлежно оправомощено лице, което е действало в рамките на своята материална и териториална компетентност. Компетентността на актосъставителя произтича от разпоредбата на чл. 647, ал. 2 от КЗ.

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

При съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита и представляващи основания за отмяна на НП. При съставянето на АУАН са изпълнени изискванията по чл. 42 от ЗАНН относно задължителното му съдържание. Актът е съставен от оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на нарушителя и му е връчен препис срещу разписка,същият е отказал да го подпише ,но отказа е удостоверен с подпис на свидетел според заК.ите изисквания.

В 6-месечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното НП,още на 24.02.25г.

Наказателното постановление отговаря на задължителните изисквания към съдържанието на този вид актове съгласно чл. 57 от ЗАНН, издадено е и от материално и териториално компетентен орган.

Съдът намира, че е налице припокриване на установените факти и правни изводи между АУАН и НП.

3

По отношение на връчването на препис от НП съдът отново не намира да са допуснати нарушения. Следва да се посочи, че самото връчване на НП не е елемент от производството по налагане на административно наказание, а има значение за теченето на сроковете за обжалване пред съд и преценката дали този срок е спазен в случай на подаване на жалба.

В настоящия случай съдът е приел жалбата за допустима като своевременно подадена, с което жалбоподателят е реализирал в пълнота своето право да предизвика обжалване пред съд на наказателното постановление, а правото му на защита не е нарушено по никакъв начин. В процесуалния закон задължението за връчването на НП на наказаното лице не е скрепено със срок след изтичането на който това действие да е опорочено, поради което неясно остава възражението след кои „императивно предвидени срокове“ се твърди да е връчено наказателното постановление. Съдът съобрази и че в конкретния случай не са изтекли и сроковете на погасителната давност за осъществяване на правомощията на държавата по административно наказателното правоотношение.

О т обективна страна съдът намира, че от събраните и проверени по делото доказателства се доказа безспорно ,че жалбоподателя е извършил нарушението, за което е бил наказан с обжалваното наказателно постановление.

На първо място той е годен субект на нарушението по чл.483, ал. 1, т. 1 от КЗ, като се установява, че А. П. Т. е бил собственик на процесното МПСмотоциклет към датата на деянието. Доказа се на следващо място от обективна страна, че притежаваният от жалбоподателя мотоциклет БМВ К 1600ГТ,с рег.номер на рамата *** е бил регистриран на територията на Република България и не е бил спрян от движение към 05.02.2025 г. нито по искане на собственика, нито служебно от органите на МВР.

Това обстоятелство не се спори от страните.

Следователно спрямо жалбоподателя които е станал собственик на въпросния мотоциклет на 05.02.25г по силата на нотариално заверен договор за покупкопродажба са се осъществили фактите, предвидени в хипотезата на разпоредбата по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, и за него е възникнало задължението да сключи договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Доказа се, че към датата на проверката – 05.02.2025 г., жалбоподателят е нямал сключен и действащ договор за застраховка „Гражданска отговорност“. Такава жалбоподателят е бил сключил на малко по-късно на 05.02.25г видно от представената в хода на съдебното следствие застрахователна полица.

Установява се че към часът на проверката на 05.02.25г е нямало сключена гражданска отговорност. Именно в това се изразява обществената опасност на нарушението. По тези съображения съдът приема, че от обективна страна жалбоподателят А. П. Т. не е имал сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към момента на процесната 4 проверка. Следователно се касае за факт, настъпил след довършване на процесното деяние, поради което той не засяга съставомерността на нарушението, което е доказано от обективна страна.

О т субективна страна нарушението е било виновно извършено от жалбоподателя и при форма на вината пряк умисъл. Последният към момента на извършване на деянието е формирал в съзнанието си представа относно всички елементи от състава на нарушението, като е съзнавал, че процесният мотоциклет е негова собственост, т.е. че притежава МПС, регистрирано на територията на Република България, както и че то не е било спряно от движение, поради което е бил длъжен да сключи договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Съзнавал е и че е към момента в които е станал собственик на мотоциклета е нямал действащ застрахователен договор, когато е пристъпил към управление на МПС на 05.02.2025 г.

Нарушението е формално и с факта на осъществяване на изпълнителното деяние същото е било довършено, без да е необходимо настъпването на някакъв друг резултат.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че дори и поради някаква причина жалбоподателят да не е сключил веднага договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите след закупуването на мотоциклета, то той е могъл и е бил длъжен да стори това, поради което деянието му отново би било съставомерно от субективна страна.

При доказано извършване на нарушението, за което е ангажирана административно наказателната отговорност на жалбоподателя, съдът намира, че АНО правилно е приел, че извършеното деяние не представлява маловажен случай на административно нарушение. За да бъде деянието маловажен случай, трябва да се установи, че то представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид. Тази преценка се прави с оглед липсата или незначителността на вредни последици или на други смекчаващи обстоятелства, които обаче винаги представляват конкретни факти от обективната действителност и поради това тяхното съществуване следва да бъде установено по делото, както и по какъв начин тяхното проявление се отразява върху степента на обществена опасност.

Следователно преценката дали едно административно нарушение представлява маловажен случай не е субективна и абстрактна, а винаги трябва да почива на конкретни факти, т.е. винаги трябва да бъде установено с какво конкретното деяние разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид. В тази връзка следва да се посочи, че липсата на настъпили вредни последици в резултат от деянието не е обстоятелство, обосноваващо такъв по-нисък интензитет на обществената опасност. Това е така, защото нарушението, за извършването на което е наказан жалбоподателят, е формално. Законодателят е предвидил 5 административно наказателната отговорност в тези случаи да се реализира след самия факт на извършване на деянието, без необходимост от настъпване на някакъв допълнителен резултат.