Решение № 90 от 08.03.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 90 гр. Пловдив, 08.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Меденка М. Недкова при участието на секретаря Красимира Хр. Несторова Кутрянска като разгледа докладваното от Меденка М. Недкова Въззивно търговско дело № 20235001000690 по описа за 2023 година

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

С решение №320/17.VІІ.2023год. постановено по т.д.

№331/2022год. Пловдивският окръжен съд е осъдил ЗАД ДБ:**“ АД гр.С., ЕИК ********* да заплати на Б. М. Г., ЕГН ********** от гр. П., ул. "Д." № **/, ет. *, ап. **, чрез процесуалния му представител адв. А. Б.- Д., сумата 46 853.94лв., представляваща разликата между дължимото и заплатено на 4.ІV.2022год. от застрахователя обезщетение за претърпените неимуществени вреди, настъпили при ПТП на 5.ІІІ.2021год., причинено от В. С. при управление на лек автомобил „Р. М.“ с рег.№********, изразяващи се в интензивни физически болки, невъзможност за обслужване и придвижване, безпокойство, ведно с обезщетение за забава от 4.ІV.2022год. до окончателното изплащане, като е отхвърлил като неоснователен иска за заплащане на застрахователно обезщетение за разликата до пълния предявен размер от 106 835.94лв., иска за заплащане на обезщетение за забава за периода 29.ХІ.2021год.-3.ІV.2022год. върху сумата 46 853.94лв. и иска за заплащане на сумата 464.40лв., представляваща обезщетение за забава за 1 периода 29.ХІ.2021год.-4.ІV.2022год. върху сумата 13 164.06лв..

Осъдил е ЗАД „ДБ:**“ АД гр.С., ЕИК ********* да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметката на Пловдивски окръжен съд, ДТ в размер на 1 874.16лв. и 160лв. разноски за възнаграждения за вещи лица.

Осъдил е Б. М. Г., ЕГН **********, чрез процесуалния му представител адв. А. Б.-Д. да заплати на ЗАД „ДБ:**“ АД гр.С., ЕИК ********* разноски по делото в размер на 574лв..

ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА вх.№25548/16.VІІІ.2023год. е постъпила от Б. М. Г., ЕГН **********, чрез пълномощника му адв. А. Б., срещу решение№320/17.VІІ.2023год. по т.д.№331/2022год. на Пловдивския окръжен с ъ д в частта, с която е отхвърлена исковата претенция за сумата над 46 853.94лв. до 106 835.94лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени при ПТП на 5.ІІІ.2021год., ведно с всички законни последици. Жалбоподателят счита, че решението на първоинстанционния съд е неправилно, постановено в нарушения на материалния закон и в протИ.речие с утвърдената практика на съдилищата и практиката на ВКС в обжалваната му част. Присъденото му обезщетение за претърпени неимуществени вреди е в занижен размер и не отговаря на изискванията за справедлИ.ст, заложени в чл.52 ЗЗД. Ето защо моли въззивният съд да отмени обжалваното решение на първоинстанционния съд в обжалваната му част, и постанови ново, с което уважи изцяло предявения от ищеца иск.

ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА вх.№25868/21.VІІІ.2023год. е подадена от ЗАД „ДБ:**“ АД гр.С., ЕИК *********, представлявано от изпълнителните директори Б. Г. И. и Т. Т., чрез пълномощника адв. И. Ц. от *АК, срещу решение№320/17.VІІ.2023год. по т.д.№331/2022год. на Пловдивски окръжен съд в частта, с която е уважен предявения иск по чл.432ал.1 КЗ за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 16 835.94лв. до присъдения размер от 46 853.94лв., като обжалваемият интерес е за сумата от 30 018лв. Твърди, че на 16.VІІІ.2023год. застрахователното дружество е превело на Б. М. Г. по банковата му сметка сумата от 16 835.94лв., представляваща част от претендираното и присъдено обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата в размер на 2 527.10лв., дължима за периода от 4.ІV.2022год. до 2

16.VІІІ.2023год., като моли това обстоятелство да бъде обявено за безспорно между страните. В обжалваната му част жалбоподателят счита, че решението на ОС Пловдив е неправилно, поради допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон, както и необосновано.

Първоинстанционният съд е допуснал нарушение на материалния закончл.52 ЗЗД, като неправилно и в нарушение на принципа за справедлИ.ст, изведен от съдебната практика, е определил размера на обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди. Присъденото обезщетение за претърпени неимуществени вреди от пострадалия Б. Г. е прекомерно по размер и не съответства на съдебната практика по аналогични случаи. Счита, че справедливият размер на дължимото обезщетение в случая е 30 000лв., предвид вида и характера на телесните увреждания на ищеца Г. и претърпените след това неимуществени вреди-болки и страдания.

Жалбоподателят прави възражение, че пострадалият Б. Г. е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат от процесното ПТП, тъй като въпреки влошеното си зрение е предприел пресичане на пътното платно в интензивен трафик, без да положи по-големи усилия да се огледа, предвид обстоятелството, че е знаел за своето влошено зрение и сам се е поставил в опасна, критична ситуация от настъпване на пътен инцидент. Счита, че приносът на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат е в размер на 20%. Жалбоподателят моли да се отмени решението на ОС Пловдив в обжалваната му част и се постанови ново решение, с което се отхвърли предявения иск в обжалваната му част или въззивният съд да намали присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Претендира за съдебни разноски пред двете съдебни инстанции, включително за платено адвокатско възнаграждение.

ВЪЗЗИВАЕМИЯТ Б. М. Г., ЕГН **********, чрез пълномощника му адв. А. Б. подава отговор вх.№34500/13.ХІ.2023год., с който оспорва изцяло въззивната жалба на застрахователното дружество, като неоснователна.

Въззивните жалби са допустими, тъй като са подадени в законоустановения срок по чл.259ал.1 ГПК, от надлежно легитимирани страни и срещу подлежащ на обжалване акт на първоинстанционния съд.

Пловдивският апелативен съд като взе предвид

3 направените от страните твърдения и възражения и развитите в жалбите доводи, с оглед разпоредбите на чл.269 ГПК, чл.271 ГПК и след преценка на събраните по делото доказателства, в тяхната съвкупност и поотделно, на основание чл.235 ГПК, провери валидността, допустимостта и правилността на обжалваният съдебен акт, прие за установено следното:

Решението на първоинстанционният съд е валидно, т.е. постановено от надлежния окръжен съд, съобразно правилата на родовата и местна подсъдност, функциониращ в надлежен състав и в рамките на предмета на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и надлежно подписано. То е и допустимо решение, постановено при липса на съществени процесуални нарушения на съдопроизводствените правила.

По правилността на решението на първоинстанционния съд въззивната съдебна инстанция е ограничена от посоченото във въззивната жалба, освен когато става дума за императивна правна норма или когато съдът следи служебно за интересите на някоя от страните по делото или ненавършили пълнолетие деца, съгласно т.1 от ТР№1/2013год. на ОСГТК на ВКС.

Предмет на делото е предявен от ищеца Б. М. Г., ЕГН

********** от гр. П., ул. "Д." № **/, ет. *, ап. ** иск с правно основание чл.432ал.1 КЗ във връзка с чл.45 ЗЗД срещу ответника ЗАД „ДБ:**“ АД гр.С., ЕИК *********, да му заплати обезщетение в размер на 106 835.94лв. за претърпените неимуществени вреди-болки и страдания, вследствие на получените телесни увреждания при ПТП, настъпило на 5.ІІІ.2021год., в гр.П. на кръстовището на бул.“Ц. Б. ***“ с бул.“Б.“, причинено от В. И. С., ЕГН ********** при управление на лек автомобил марка „Р.“, модел „М.“ с рег.

№********, за което МПС е налице валиден застрахователен договор по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ЗАД „ДБ:**“ АД гр.С., ЕИК ********* по застрахователна полица №**/**/************, валидна от 3.І.2021год. до 3.І.2022год., ведно с обезщетение за забава, считано от датата 29.ХІ.2021год. до датата на окончателното плащане на обезщетението, ведно с 464.40лв. мораторна лихва за периода от 29.ХІ.2021год. до 4.ІV.2022год. върху заплатената от застрахователя сума от 13 164.06лв..

Отговорността на застрахователя е функционално

4 обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента.

За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.432ал.1 КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка «Гражданска отговорност» между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител- застрахован, спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди. Или прякото право срещу застрахователя възниква само, доколкото възниква деликтно право срещу застрахования по застраховка «Гражданска отговорност» и в този смисъл то е функционално обусловено от последното. Застрахователят, като пряко задължено лице отговаря в този обем, в който отговаря и причинителят на щетата.

Безспорен факт по делото е наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за лек автомобил марка „Р.“, модел „М.“ с рег.№********, управляван от В. И. С., ЕГН ********** към датата на настъпване на процесното ПТП- 5.ІІІ.2021год., при ответното застрахователно дружество ЗАД „ДБ:**“ АД гр.С., ЕИК ********* по застрахователна полица № **/**/************, валидна от 3.І.2021год. до 3.І.2022год.

Безспорно е и, че пострадалия Б. М. Г., ЕГН **********, чрез пълномощника му „М. Г.“ ЕООД гр.С., ЕИК *********, в изпълнение на изискванията на чл.380 КЗ, е предявил застрахователна претенция вх.

№****/8.ХІ.2021год., по която е образувана щета№****-******/****-**:** в ответното застрахователно дружество. С писмо изх.№****/********год. ЗАД „ДБ:**“ АД гр.С. е уведомило пострадалия Б. М. Г., че за репариране на претърпените от него имуществени и неимуществени вреди, на 4.ІV.2022год. му е изплатена сумата 15 000лв., от които 1 835.94лв. обезщетение за имуществени вреди и 13 164.06лв. обезщетение за неимуществени вреди. Тъй като е останал недоволен от изплатеното му обезщетение за неимуществени вреди, за ищеца е налице правен интерес да претендира по съдебен ред /чрез иск по чл.432ал.1 КЗ/ изплащане на обезщетение за причинените му неимуществени вреди, в резултат на претърпените телесни увреждания при процесното ПТП, в останалия размер от 106 835.94лв..

За да бъде уважен така предявения иск по делото следва да се установи кумулативно наличие на следните предпоставки: деликт, 5 извършен от лице, което е застраховано към момента на деликта по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника, вреди, причинени на ищеца от този деликт, който представлява застрахователно събитие, обстоятелства, които обосновават определяне по справедлИ.ст на размер на неимуществени вреди, за които е предявена претенцията, протИ.правно поведение на застрахован, причинна връзка между това поведение и вредите, за които ищецът следва да проведе пълно и главно доказване. Съобразно правилото, установено в чл.154ал.1 ГПК, в тежест на ищеца е да докаже претърпените от него имуществени и/или неимуществени вреди в пряка причинна връзка с протИ.правното деяние на деликвента. А в тежест на ответното застрахователно дружество е да докаже, че поведението на ищеца е допринесло за настъпването на вредите.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и от заключенията на САТЕ и СМЕ, безспорно се установи, че са налице всички предпоставки за ангажиране отговорността на ответното застрахователно дружество по чл.432ал.1 КЗ във връзка с чл.45 ЗЗД.

Безспорно е по делото, че ПТП е настъпило на 5.ІІІ.2021год., около 11.20часа, в гр.П., на кръстовището на бул.Ц. Б. ***“ и бул.“Б.“, когато водачът на лек автомобил „Р. М.“ с рег.№******** В. И. С., е нарушил правилата за движение- чл.6т.1 от ЗДвП „да съобрази своето поведение с пътните знаци и пътната маркировка“, чл.20ал.2 ЗДвП „водачът на МПС е длъжен да избере такава скорост на движението, която е съобразена с релефа на местността, с атмосферните условия, със състоянието на пътя и на превозното средство, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да може да спре при всяко предвидимо препятствие“, чл.116 ЗДвП „водачът на МПС е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците“ и чл.119ал.1 от ЗДвП „при приближаване на пешеходна пътека, водачът на ППС е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващи по нея пешеходци, като намали скоростта или спре“ и с това деяние по непредпазлИ.ст е причинил на Б. М. Г., ЕГН ********** от гр.П., средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лява подбедрица- голям и малък пищял, довело до трайно затрудняване движението на долен ляв крайник за повече от 30дни.