Решение № 3664 от 04.03.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3664 гр. София, 04.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско дело № 20241110155546 по описа за 2024 година

Предявени са кумулативно съединени осъдителни искова от „.“ ЕООД срещу „.“ ЕООД за осъждане на ответното дружество на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр с чл. 367 ТЗ, вр. с чл. 372 ТЗ сума в общ размер на 17260 лева, представляваща възнаграждение за извършени превози на товари в периода от м.12.2023г до м.02.2024г, във връзка с които са издадени следните фактури № .. ведно със законната лихва върху главницата от 19.09.2024г. до окончателното плащане на сумата, и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сума в общ размер н а 1335.36 лева, представляваща лихва за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 28.01.2024г до 18.09.2024г.

В исковата молба се твърди, че за периода от м.12.2023г до м.02.2024г. ищцовото дружество е извършило транспортни услуги, изразяващи се в осъществяване на превоз на строителни материали, като превозите са извършвани в рамките на установени между страните търговски отношения. Поддържа се, че заявяването на услугите се е осъществявало през мобилното приложение „.“, като чрез размяна на съобщения са се уговаряли видовете товари, които следва да бъдат превозени, превозените средства, които са ги извършвали, дестинацията и цената за съответния превоз. Сочи се, че ответникът изрично се е съгласявал с предложената цена за извършване на всеки превоз, като в последствие са издавани фактури. Твърди се, че за извършените превози през исковия период са издадени фактури на обща стойност 22 260 лева, като част от първата издадена фактура - фактура № .г на обща стойност 5382 лева, са били заплатени и е останала дължима сума в размер на 382 лева. В цитираната фактура били включени осъществени превози на 12.12.2023г с направление ., на 13.12.2023г с направление ., на 14.12.2023г с направление ., на 16.12.2023г с направление - . и на 18.12.2023г с направление .. Сочи се, че са останали незаплатени суми по фактура № .4г 1 за извършен превоз на товар с направление . на 13.12.2023г, сумата по фактура № .г за осъществени превози на 09.01.2024г с направление ., на 10.01.2024г с направление ., на 11.01.2024г с направление . и на 15.01.2024г с направление .. Излагат се твърдения и за незаплатени суми по фактура № .г за превоз на товари от 23.01.2024г с направление ., на 23.01.2024г с направление ., на 24.01.2024г с направление ., както и по фактура № .г за превоз от 30.01.2024г с направление ., по фактура № .г за превоз от 14.02.2024г с направление . и по фактура № .г на 15.02.2024г с направление ., на 19.02.2024г с направление . и на 21.02.2024г с направление .. Последната фактура издадена в процесния период е с № .г и е за осъществени превози на 26.02.2024г с направление ., на 28.02.2024г с направление . и на 29.02.2024г с направление . Подчертава се, че така изброените фактури са надлежно изпратени на ответника в деня на издаването им, но по тях, с изключение на частичното плащане по първата фактура, плащания не са постъпвали. Излагат се твърдения и, че до ответника е била изпратена покана за доброволно заплащане на процесните суми, която е била надлежно връчена на представител на ответника на 26.06.2024г, но задълженията са останали непогасени. Във връзка с изложеното се моли да бъдат уважени предявените искове, като в полза на ищеца бъдат присъдени и сторените по делото разноски, в това число и направените разноски в рамките на производството по обезпечаване на бъдещ иск.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК от името на ответника не е депозиран отговор на исковата молба. Такъв не е постъпил и до настоящия момент.

Същевременно в проведеното открито съдебно заседание от процесуалния представител на „.“ ЕООД е направено искане за постановяване на неприсъствено решение, като се иска и присъждане на сторените по делото разноски.

Съдът, след като прецени, че са налице формалните предпоставки по чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК – ответникът е получил препис от исковата молба и приложенията към нея, не е представил в срок отговор на исковата молба и не се представлява в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, указани са му последиците от неспазването на срока за подаване на отговор на исковата молба и от неявяването му в първото заседание по делото и след като прецени, че е налице предпоставката по чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК – предявените искове са вероятно основателни с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, намира, че следва да постанови неприсъствено решение, като уважи исковете. Съгласно нормата на чл.

239, ал. 2, изр. 1 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество.

По разноските:

Предвид изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищцовото дружество има право на разноски, в каквато насока има направено искане още в исковата молба. Съгласно разясненията дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № № 6/06.11.2013г. по тълк.д. № 6/2012г. на ОСГТК на ., за да бъдат присъдени сторените от страната разноски следва да бъде доказано, че такива са сторени, а в настоящия случай са ангажирани доказателства за заплатена държавна такса в размер на 797.23 лева. Относно претендираното адвокатско 2 възнаграждение в размер на 3200 лева със ДДС съдът констатира, че от ищеца е представен договор за правна защита и съдействие от 16.09.2024г, в който е уговорено заплащането именно на възнаграждение за процесуално представителство в размер на 3200 лева с ДДС, като е направено изрично отбелязване, че сумата следва да се заплати по банкова сметка.

Във връзка с това е представено платежно нареждане. Предвид това настоящият състав счита, че по делото е безспорно установено, че ищцовото дружество е заплатило претендирания адвокатски хонорар. Ето защо в полза на ищеца следва да се присъди сума в размер на 3997.23 лева –разноски по делото.

Съгласно разясненията, дадени в т.5 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. от 06.11.2013 г., постановено по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ., отговорността за разноски при обезпечаване на иска се реализира при постановяване на решението (по обезпечения иск), с което се разглежда спора по същество и съобразно неговия изход. При изложеното, именно настоящият състав е компетентен да се произнесе по искане за присъждане на разноски във връзка с проведено от ищеца производство за обезпечаване на иска. От името на ищцата е направено своевременно искане за присъждане на разноски по гр.д. ./2024г. по описа на ., . състав, в което е допуснато обезпечение на разглеждания иск.

По делото са представени доказателства за извършени в производството по ч.гр.д. ./2024г. по описа на ., . състав разноски, а именно за заплатени държавна такса в размер на 40,00 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лева с ДДС, съгласно договор за правна защита и съдействие от 14.08.2024г., в който е уговорено заплащането на сумата от 1250 лева без ДДС за образуване на обезпечително производство и е представено платежно нареждане за извършено плащане на сумата. Предвид това следва да бъдат рисъдени разноски за обезпечителното производство в размер на 1540 лева.

В представения по делото списък по чл. 80 ГПК ищецът претендира и присъждане на разноски в размер на 148 лева – такси, заплатени на . . за образуване на изпълнително дело и налагане на допусната обезпечителна мярка. Съгласно формираната съдебна практика на . разноски, понесени в обезпечително производство, са тези по обезпечаване на бъдещи искове или в хода на висящо исково производство, докато в останалата част /по налагане на допуснатите обезпечителни мерки/ това са разноски по изпълнителното производство, които следва да се съберат чрез съдебния изпълнител /в този смисъл определение № 845 от 05.12.2011г. на . по ч. т. д. № . г., I т. о., ТК,., определение № 876 от 02.12.2014 г. на . по ч. т. д.

№ ./2014 г., I т. о., ТК и др, както и Определение № 336 от 21.07.2016 г. на . по ч. т. д. № . г., I т. о., ТК/. Следователно, разноски сторени в изпълнителното производство, в хода на което са наложени обезпечителните мерки за такси в размер на 148 лева (съгласно представените доказателства за плащане) не следва да се присъждат в съдебното производство.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 238, ал. 1 и чл. 239 о т ГПК, Софийски районен съд

РЕШИ:

3

ОСЪЖДА, „.“ ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр.., да заплати на „.“ ЕООД, ЕИК .1, със седалище и адрес на управление в гр.., на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр с чл. 367 ТЗ, вр. с чл. 372 ТЗ сума в общ размер на 17260 лева, представляваща възнаграждение за извършени превози на товари в периода от м.12.2023г до м.02.2024г, във връзка с които са издадени следните фактури № .. ведно със законната лихва върху главницата от 19.09.2024г. до окончателното плащане на сумата, и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сума в общ размер на 1335.36 лева, представляваща лихва за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 28.01.2024г до 18.09.2024г.

ОСЪЖДА „.“ ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр.., да заплати на „.“ ЕООД, ЕИК .1, със седалище и адрес на управление в гр.., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сума в размер на 3997.23 лева – разноски сторени в исковото производство и сума в размер на 1540лева – разноски сторени в производството по обезпечение на бъдещ иск по ч.гр.д. ./2024г. по описа на ., . състав.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4