Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 9005 от 15.05.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 45489/2025
Вид
Решение № 9005
Подписан
15.05.2026
Състав
ГЕРГАНА КИРИЛОВА ГЕОРГИЕВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 9005 гр. София, 15.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА К. Г.А при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. Г.А Гражданско дело № 20251110145489 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба, с която Д. Е. П., ЕГН **********, с адрес: *************************, е предявил срещу **************************, ЕИК *************, със седалище и адрес на управление:

**********************************************, в условията на обективно съединяване следните искове: установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. с чл. 10, ал. 1 ЗПК, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, вр. с чл. 19, ал. 4 ЗПК /противоречие със закона/ за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит № 2997162 от 21.06.2024г., сключен с *****************, вземанията по който са прехвърлени на ************************** с договор за цесия от 04.08.2025г., съединен при условията на кумулативност с установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД /заобикаляне на закона/ и с оглед твърденията на ищеца чл. 26, ал.2, пред.4 от ЗЗД /липса на основание/ за прогласяване нищожността на Договор за поръчителство от 21.06.2024г., сключен с

*************, вземанията по който са прехвърлени на

************************** с договор за цесия от 04.08.2025г., а при условията на евентуалност като сключен в противоречие с добрите нрави – основание по чл. 26, ал.1, пред.3 от ЗЗД.

Ищецът навежда твърдения, че на 21.06.2024 г. е сключил с ***************** договор за потребителски кредит № 2997162, по силата на който му била отпусната сума в размер на 3 000 лв. при фиксиран лихвен процент 19,77 %, ГПР – 21,66 % и със срок за погасяване от 24 месеца. Сочи, че съобразно чл. 4 от процесната сделка следвало да предостави обезпечение, поради което на същата дата бил сключен и договор за поръчителство с ************* срещу възнаграждение от 2 700,86 лв. Инвокира доводи за недействителност на договора за кредит поради противоречие с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като уговореният ГПР не отговарял на действителния такъв и в него не било включено възнаграждението на поръчителя, което представлявало общ разход по кредита. Счита, че некоректното посочване на ГПР представлява и заблуждаваща търговска практика по 1 смисъла на чл. 68г ЗЗП и лишава потребителя да прецени икономическите последици от сключването на сделката. Поддържа, че договорът за поръчителство е нищожен поради липса на основание, доколкото същият е свързан с кредитното отношение, което на собствено основание е недействително. Посочва, че притезанията по процесните договори са прехвърлени на ************************** с Договор за прехвърляне на вземания и цесия от 04.08.2025г. Моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който излага становище за неоснователност на предявените искове. Релевира възражение, че договорът за потребителски кредит отговаря на изискванията на ЗПК. Не оспорва, че възнаграждението на поръчителя не е включено при изчисляването на ГПР, като навежда доводи, че последното не представлява разход по кредита и не следва да се включва в ГПР.

Възразява, че предоставянето на обезпечение е условие за възникване на кредитното отношение, тъй като потребителят разполагал с правна възможност едностранно да промени параметрите на договора, респективно да се откаже от договора. Възразява към момента на сключване на договора за кредит да е знаел какъв е размерът на дължимото възнаграждение за поръчителство с аргументи, че договорът за поръчителство се сключва в среда, извън контрола му и че двамата цеденти са различни правни субекти. Сочи, че договорът за предоставяне на поръчителство представлявал възмезден договор за поръчка. В условията на евентуалност поддържа, че нищожността на договора за поръчителство обосновава нищожност само на чл. 4 от договора за кредит, а не на цялата сделка. Моли за отхвърляне на исковите претенции. Претендира разноски.

В съдебно заседание, ищецът Д. Е. П., редовно призован, не се явява, не се представлява. С молба с вх. № 8249/16.03.2026г. поддържа исковата молба и моли за уважаване на исковете.

В съдебно заседание, ответникът **************************, редовно призован, не изпраща представител. С молба с вх. № 82313/16.03.2026г. поддържа отговора на исковата молба и моли за отхвърляне на исковете.

Съдът, като прецени доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, и по свое вътрешно убеждение на основание чл. 12 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От приетия по делото договор за потребителски кредит № 2997162/21.06.2024г. и Приложение № 1 към него, се установява, че между *****************, като кредитодател и Д. Е. П., като кредитополучател е сключен процесния договор, по силата на който кредиторът предоставил на ищеца кредит в размер на 3000 лева, платим за срок от 24 месеца, на 24 месечни вноски, съгласно погасителния план към договора, при фиксиран лихвен процент от 19,77 % и ГПР от 21,66%. Кредита е с краен падеж на плащане 30.06.2026г. и с общ размер на всички плащания от 3674,09 лева. С договор за предоставяне на поръчителство, сключен между *************, като поръчител и Д. Е. П., като потребител, поръчителят се задължил да сключи договор за поръчителство с кредитора ****************, по силата на който да гарантира и да отговаря за изпълнение на задълженията по договора за кредит, срещу възнаграждение съгласно чл. 8 от договора в размер на 2700,86 лева общо, съгласно приложение № 1 към договора, платимо по сметка на *****************, заедно с погасителната вноска по договора за кредит, за приемането на което ***************** е овластено от поръчителя, съгласно уговореното в чл. 8, ал.5 от договора за предоставяне на поръчителство.

Страните не спорят, че с договор за прехвърляне на вземания от 04.08.2025г.

2 вземанията по двата договора са прехвърлени на ищеца – Д. Е. П., за което последният е уведомен, съгласно приетото по делото на л.9 уведомление.

С определението си, постановено по реда на чл. 140 от ГПК съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване на следните обстоятелства, релевантни за спора: че на 21.06.2024г. между Д. Е. П. и ***************** е сключен договор за потребителски кредит № 2997162, по силата на който му е отпусната заемна сума в размер на 3 000 лв. при фиксиран лихвен процент – 19,77% и ГПР - 21,66 %, че на 21.06.2024г. между Д. Е. П. и ************* е сключен договор за предоставяне на поръчителство, както и че в ГПР не е включено възнаграждението на поръчителя, както и обстоятелството, че вземанията по двата договора са прехвърлени на ответника по силата на договор за цесия от 04.08.2025г.

Договорът за потребителски кредит попада в приложното поле на ЗПК съгласно чл. 9 ЗПК. В чл. 4, ал. 2 вр. ал. 1 от Договора за потребителски кредит пораждането на действието му е обусловено от предоставяне на поръчителство от одобрено от кредитора юридическо лице в срок до 48 часа от подаденото заявление за отпускане на кредит, съответно банкова гаранция в срок до 10 дни от подаване на заявлението. Договорът за предоставяне на поръчителство представлява договор за поръчка по смисъла на чл. 280 и сл. ЗЗД, тъй като довереникът - фирма се е задължил да извърши за сметка на доверителя възложените му от последния действия – сключване на договор за поръчителство, срещу уговорено възнаграждение. По делото не е приет сключен между кредитора и поръчителя договор за поръчителство, по силата на който е предоставено лично обезпечение от ************* – поръчителство спрямо поетите от ищеца задължения към кредитора, но ответникът не оспорва, че е сключено такова правоотношение. За да бъдат осигурени ефективни средства за защита на потребителите, е необходимо, когато се изследва въпросът за няколко договора, които са сключени със свързани лица и между свързани лица, съдът да изследва релациите в отделните договори не като отделни правоотношения, които са независими едно от друго, а като една обща икономическа дейност. Следователно при множество правоотношения, когато те са със свързани лица или между такива, трябва на отделните правоотношения да се гледа като на едно правно и икономическо цяло, за да се постигне ефективна защита на потребителя при проверката от страна на съда за спазване на императивните правила на закона. В случая от служебна справка от Търговския регистър за актуално състояние по партидата на поръчителя, и от представените и приети справки от АВ-ТР от ищеца, се установява, че едноличен собственик на капитала на ************* е фирма *****************. Следователно касае се за хипотеза на свързани лица по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ТЗ. Същевременно при цялостния анализ на Договора за потребителски кредит е видно, че пораждането на неговото действие, респективно получаването на сумата по кредита, е било обвързано от предоставяне на обезпечение по договора от страна на кредитополучателя - ищец, тоест несъмнено е, че двете правоотношения са взаимно свързани и осигуряването на поръчителство – при това от определено свързано с кредитора трето лице, е било необходима предпоставка за предоставяне на потребителския кредит при условията по договора. На следващо място, с Договора за предоставяне на поръчителство фирмата - кредитор е овластена да събира дължимото на поръчителя възнаграждение, в който смисъл са и клаузите на чл. 8, ал.5 от Договора за предоставяне на поръчителство.

Следователно събраните доказателства и наличните данни за хипотеза на свързани лица обуславят извод, че уговореното възнаграждение по Договора за предоставяне на поръчителство представлява разход по договора за кредит, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите като индикатор за общото оскъпяване на договора за кредит /аргумент от чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК/. Този извод следва от дефинитивната разпоредба на § 1, т. 1 ДР ЗПК, според която "общ разход по кредита за 3 потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

Налице е в случая знание у кредитора за наличието на допълнителни такси по Договора за потребителски кредит под формата на възнаграждение за възмездно поръчителство, поставено като условие за получаване на кредита още към момента на сключването му.

Несъмнено заплащането от ответника на възнаграждение за поръчителство на свързаното с кредитора дружество представлява допълнителна услуга, която произтича от договора за кредит и която е задължително условие за усвояване на кредита /видно от посоченото в чл.

4, ал. 2 от Договора за потребителски кредит/. Следователно в случая в уговорения ГПР не са включени всички действителни разходи. Поради това съдът намира, че е налице противоречие на сключения Договор за потребителски кредит с императивната разпоредба н а чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Тази част от сделката е особено съществена за интересите на потребителя, тъй като целта на уредбата на годишния процент на разходите по кредита е чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите от него задължения. Затова и неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва валидността на договарянето /чл. 22 ЗПК/. Налице е и нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като формално посоченият в Договора за потребителски кредит годишен процент на разходите е под 50 %, но е очевидно, че при включването към него и на възнаграждението за поръчителство неговият действителен размер надвишава прага по чл. 19, ал. 4 ЗПК /пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на Министерски съвет на Република България/.