Решение № 2186 от 15.06.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2186 гр. Пловдив, 15.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20225330100382 по описа за 2022 година

Производството е образувано по предявени от Р. В. С. против „Би Енд Джи Кредит“ ООД кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 486, 74 лв., представляваща недължимо платена и получена от ответника при начална липса на правно основание по допълнителна услуга „Бързо разглеждане“ по Договор за кредит ***** от 07.01.2020 г. и сумата от 206, 81 лв., представляваща недължимо платена и получена от ответника при начална липса на правно основание по допълнителна услуга „Динамично плащане“ по Договор за кредит ***** от 07.01.2020 г., ведно със законна лихва върху тези суми от датата на депозиране на исковата молба – 11.01.2022 г., до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че между ищецът и „Би Енд Джи Кредит“ ООД е сключен Договор за кредит ***** от 07.01.2020 г., по силата на който в за ищеца възникнало задължение да върне на кредитодателя сумата от 1 755, 05 лв. на единадесет погасителни вноски, при установен годишен процент на разходите от 34, 84 % и годишен лихвен процент от 32, 55 %. Твърди, че на основание чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от Договора следвало да заплати сумата от 1 274, 1

89 лв. за допълнителни услуги „Бързо разглеждане“ и „Динамично плащане“.

Поддържа, че е погасил предсрочно изцяло дължимата сума по договора, което довело до промяна на неговите параметри. Поддържа, че клаузите на договора установяващи задължение за заплащане на такси за допълнителни услуги „Бързо разглеждане“ и „Динамично плащане“ са недействителни, поради установяването им в противоречие с добрите нрави, както и на основание чл. 10 а ЗПК, чл. 11 ЗПК, чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 143, ал. 1 ЗЗП.

Твърди, че в клаузите на чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от Договора са установени в противоречие с разпоредбата на чл. 10 а ЗПК и при заобикаляне на чл. 19, ал.

4 ЗПК. Твърди, че клаузата противоречи на добрите нрави, тъй като това задължение води до значителна нееквивалентност на престациите и до злепоставяне на интересите на потребителя с цел извличане на собствена изгода за кредитора. Целта на принципа на добрите нрави е да се предотврати несправедливо облагодетелстване на едната страна за сметка на другата.

Твърди, че задълженията за заплащане на такси за допълнителни услуги следва да бъдат включени в годишния процент на разходите, доколкото представляват допълнително възнаграждение за кредитора, и дължимостта на последните води до заобикаляне на ограничението по чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Позовава се на разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗПК, съгласно която всяка клауза в договор за потребителски кредит имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона е недействителна. Счита, че клаузата, установяваща заплащане на посочените допълнителни услуги е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 1, т. 5 ЗЗП, тъй като предвидените такси са необосновано високи. Сочи, че с установяване на тези задължения се достига до заобикаляне на разпоредбата на чл. 33 ЗПК, тъй като по този начин се установява допълнително възнаграждение в размер – над размера на отпуснатия кредит, като основна цел на това задължение е да доведе до неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на потребителя. Позовава се на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, която установява изискване клаузите да са индивидуално уговорени и която е транспонирана с приемане на ЗЗП. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявените искове.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Би Енд Джи Кредит“ ООД е депозирал отговор на исковата молба, в който излага 2 съображения за нейната неоснователност. Твърди, че предвидената в договора възнаградителна лихва не е установена в противоречие с добрите нрави, а при съобразяване на принципа на добросъвестността и свободата на договаряне, като твърди, че следва да бъде взето предвид и обстоятелството, че размерът на възнаградителната лихва е съобразен с ограничението по чл.

19 ЗПК. Оспорва твърденията на ищеца, че задълженията за заплащане на такса „Бързо разглеждане“ и „Динамично плащане“ представляват скрито възнаграждение за длъжника, като по този начин се заобикаля закона.

Твърди, че годишният процент на разходите е определен съобразно методиката, установена в Закона за потребителския кредит, като задълженията за заплащане на такси за предоставените допълнителни услуги не следва да бъдат включени в годишния процент на разходите, тъй като не представляват задължителна предпоставка за отпускане на кредита, а се предоставят единствено по желание на потребителя. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове като неоснователни и недоказани.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД.

От събраните по делото доказателства се установява, че между ищецът Р. ВЛ. СТ. и „Би Енд Джи Кредит“ ООД е сключен Договор за кредит № ***** от 07.01.2020 г., по силата на който ответникът е предоставил на ищеца сумата от 1 500 лв. срещу насрещното задължение на ищеца – кредитополучател, да върне предоставения му за възмездно ползване финансов ресурс на единадесет погасителни вноски – всяка в размер на сумата от 159, 55 лв., ведно с начислената възнаградителна лихва или сумата в общ размер от 1 755, 05 лв. Установен е годишен лихвен процент от 32, 55 % и годишен процент на разходите от 34, 84 %.

С клаузите на чл. 9, ал. 1 от Договора е установено, че ако потребителят е заявил ползване на услуга „Бързо разглеждане“ при условията на т. 7.3. от Раздел V от Общите условия, последният дължи такса от 524, 89 лв., дължима на равни части през периода на кредита, а в чл. 9, ал. 2 от Договора е 3 установено, че ако потребителят е заявил ползване на услуга „Динамично плащане“ при условията на т. 7.4. от Раздел V от Общите условия, последният дължи такса от 750 лв., дължима на равни части през периода на кредита.

По делото не са представени Общите условия към Договора за кредит.

От приложения по делото Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити се установява, че таксата „Бързо разглеждане“ се заплаща за разглеждане на заявлението за отпускане на кредит в срок до 2 часа в рамките на работното време на кредитора, а таксата „Динамично плащане“ се заплаща за заплащане на вноските по настоящ адрес на потребителя или друго удобно за него място.

От представената по делото справка за осъществени плащания по договора се установява, че ищецът е заплатил сумата от 2 313, 20 лв., от която сумата от 1 500 лв. за главница, сумата от 113, 35 лв. за лихва, сумата от 206, 81 лв. – такса ‚Динамично плащане“ и сумата от 486, 74 лв. – такса „Бързо разглеждане“.

Договорът за потребителски кредит представлява двустранна сделка с възмезден характер, тъй като в този договор следва да е уговорен в момента на сключването му годишният процент на разходите (ГПР) по кредита – арг. чл. 11, т. 10 ЗПК, включващ общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит– арг. чл. 19, ал. 1 ЗПК. Следователно годишният процент на разходите изразява задълженията на потребителя в процентно отношение към размера на отпуснатия кредит, като в него се включва и уговорено заплащане на възнаградителна лихва за възмездно ползване на заетата сума от кредитополучателя, какъвто е настоящия случай.

Презюмира се, че всички разходи, свързани с отпускането и използването на финансовия ресурс, предмет на договора за потребителски кредит, представляват граждански плод (възнаградителна лихва). При формиране на годишния процент на разходите, се включват не само тези, установени към момента на сключване на договора за потребителлски кредит, но и всички бъдещи разходи по кредита за потребителя – арг. чл. 19, ал. 1 ЗПК. В чл. 19, ал. 3 ЗПК е посочено, че при изчисляване на годишния 4 процент на разходите по кредита не се включват разходите: 1. които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит; 2. различни от покупната цена на стоката или услугата, които потребителят дължи при покупка на стока или предоставяне на услуга, независимо дали плащането се извършва в брой или чрез кредит и 3. за поддържане на сметка във връзка с договора за потребителски кредит, разходите за използване на платежен инструмент, позволяващ извършването на плащания, свързани с усвояването или погасяването на кредита, както и други разходи, свързани с извършването на плащанията, ако откриването на сметката не е задължително и разходите, свързани със сметката, са посочени ясно и отделно в договора за кредит или в друг договор, сключен с потребителя.

В разпоредбите на договора е установено, че потребителят дължи заплащане на такса от 524, 89 лв., платима на равни части през периода на кредита, за услуга „Бързо разглеждане“, изразяваща се в разглеждане на заявлението за отпускане на кредит в срок до 2 часа в рамките на работното време на кредитора, както и заплащане на такса от 750 лв., дължима на равни части през периода на кредита, за услуга „Динамично плащане“, изразяваща се в заплащане на вноските по настоящ адрес на потребителя или друго удобно за него място.

Съдът намира, че клаузите от договора, установяваща, че длъжникът дължи възнаграждение за допълнителни услуги са нищожни и не пораждат права и задължения за страните. Това е така, тъй като с установяване на задължение за допълнителни услуги, в разрез с нормите на добросъвестността, се увеличава размера на задължението без яснота относно насрещната престация, която получава длъжника. С договора за кредит е установена възможност за ползване на допълнителни услуги, които само привидно водят до привилегия за кредитополучателя, който би могъл да се възползва от облекчен ред за погасяване на задълженията си по кредита.

Установяване на такова задължение за заплащане на възнаграждение на допълнителни услуги, е установено и в противоречие с императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, която предвижда, че годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Последицата от това 5 противоречие е предвидено изрично в чл. 19, ал. 5 ЗПК – клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни. В случая максималният размер на годишния процент на разходите, който е предвиден с императивна разпоредба на закона, би бил превишен, ако в договора има уговорена освен възнаградителна лихва и други разходи, каквито са тези за заплащане на възнаграждение за такса „Бързо разглеждане“ и „Динамично плащане“. В случая при установен размер на отпусната главница от 1 500 лв., е предвидена задължение за заплащане на възнаграждение за допълнителни услуги в общ размер от 1 274, 89 лв. – в размер, почти равен на размера на сумата, предоставена за временно и възмездно ползване от кредитополучателя. По този начин са установени допълнителни разходи по кредита в размер, надвишаващ размера на уговорената възнаградителна лихва. Постигнато е съгласие, че посочените разходи подлежат на разсрочено плащане, ведно с погасителните вноски по кредита, което води до извод, че по този начин е установено скрито – допълнително възнаграждение на кредитодателя, което не е посочено при определяне на годишния процент на разходите.