Определение № 20340 от 16.05.2024, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 20340 гр. София, 16.05.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско дело № 20241110110374 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба с вх. № 61242 от 23.02.2024 г., с която от името на „*======*“ КД, ЕИК *======* против З. Е. В., ЕГН **********, са предявени обективно кумулативно съединени положителни установителни искове, предявени по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, с правно основание с правно основание чл. 221, ал. 2 КТ и чл. 203, ал. 2 КТ вр. чл.

45 ЗЗД за признаване за установено, че ответника дължи в полза на ищеца суми, както следва: 1/ сумата от 1 810,80 лева (хиляда осемстотин и десет лева и 80 стотинки), представляваща обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение от 61 дни, поради дисциплинарно уволнение на работника З. Е.

В., извършено Заповед за налагане на наказание дисциплинарно уволнение № 124/08.11.2022 г., с която е прекратено действието на Трудов договор от 15.07.2020 г., сключен между работодателя *======* и работника З. Е. В., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 19.05.2023 г. до окончателното й изплащане; 2/ сумата от 1 540,78 лева (хиляда петстотин и четиридесет лева и 78 стотинки), представляваща обезщетение за причинени умишлено имуществени вреди, от работника З. Е. В., във връзка с изпълнението на трудовите задължения при работодателя *======*, изразяващи се в заплатена в заплатена от работодателя глоба, наложена на З. Е. В., в качеството на водач на повереният му от работодателя товарен автомобил с рег. № *======* и ремарке с рег. № *======*, от органите на полицията в Конфедерация Швейцария /Шафхаузен/ за извършено от В.а нарушение, изразяващо се в управление на повереното му превозно средство със сериозни дефекти/неизправности, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 19.05.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.

Съдът намира, че исковата молба е редовна и допустима и след размяна на книжата по делото, на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито заседание.

1

В срока по чл. 131 ГПК не е депозиран отговор на исковата молба от страна на ответника в производството.

Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и приемането им е допустимо.

Следва да бъде насрочено открито съдебно заседание за разглеждане на делото.

На основание чл. 140 ГПК, съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

I. НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 10.06.2024 г. от 09:45 часа , за когато да се призоват страните.

ІI. ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

1. Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения (чл.146, ал.1, т.1 ГПК):

Със заявление вх. № 140634/19.05.2023 г. ищецът е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу З. Е. В., ЕГН ********** за суми, както следва: 1/ сумата от 1 810,80 лева (хиляда осемстотин и десет лева и 80 стотинки), представляваща обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение от 61 дни, поради дисциплинарно уволнение на работника З. Е.

В., извършено Заповед за налагане на наказание дисциплинарно уволнение № 124/08.11.2022 г., с която е прекратено действието на Трудов договор от 15.07.2020 г., сключен между работодателя *======* и работника З. Е. В., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 19.05.2023 г. до окончателното й изплащане; 2/ сумата от 1 540,78 лева (хиляда петстотин и четиридесет лева и 78 стотинки), представляваща обезщетение за причинени умишлено имуществени вреди, от работника З. Е. В., във връзка с изпълнението на трудовите задължения при работодателя *======*, изразяващи се в заплатена в заплатена от работодателя глоба, наложена на З. Е. В., в качеството на водач на повереният му от работодателя товарен автомобил с рег. № *======* и ремарке с рег. № *======*, от органите на полицията в Конфедерация Швейцария /Шафхаузен/ за извършено от В.а нарушение, изразяващо се в управление на повереното му превозно средство със сериозни дефекти/неизправности, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 19.05.2023 г. до окончателното изплащане на вземането. На 01.06.2023 г. е издадена заповед по чл.

410 ГПК. Заповедта е връчена на ответника, като в законоустановения срок същият е депозирал възражение срещу издадената заповед. Ищецът е уведомен за възможността да предяви иск за установяване на вземането си на 23.01.2024 г.

Исковата молба е подадена на 23.02.2024 г. /в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК/.

В исковата си молба ищецът твърди, че на 15.07.2020г. между него и ответника З. В. е сключен трудов договор, в който страните са се уговорили, 2 работникът да изпълнява длъжността „шофьор тежкотоварен автомобил 12 и повече тона“, срещу което работодателят дължи заплащане на основно месечно възнаграждение в размер на 900 лева — т.2.1 от договора. Според същата точка от договора, страните са уговорили заплащането на допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в размер на 0.6% върху основното възнаграждение за всяка година придобит стаж. Уговорено е, възнаграждението да се заплаща до 10 число на месеца, следващ месеца, за който се дължи същото.

Поддържа, че на 08.11.2022г. е издадена заповед №124/08.11.2022г., с която на ответника е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“ и считано от датата на връчване на заповедта е прекратено правоотношението на работника.

Поддържа се, че същата била получена от ответника В. на 05.12.2022г. и не е оспорена в предвидения в закона срок. В тази връзка се сочи, че съгласно т. 3.4 от процесния трудов договор, срокът за прекратяване на договора с предизвестие от страна на работника е 61 календарни дни.

Поддържа се, че доколкото в случая предизвестието на работника е 61 дни, то същият дължи на ищеца сумата от 1810,80 лева.

Отделно се излагат съображения, че по време на действие на трудовото правоотношение, работникът е нанесъл имуществени вреди на работодателя, за което същия следва да го обезщети в пълен размер. В тази връзка се твърди, че на 08.04.2022 г., при проверка от органите на полицията в Швейцария /Шафхаузен/ е установено, че ответникът В. е управлявал повереният му товарен автомобил с рег.№ *======* и ремарке с рег.№ *======* в нарушение на нормативните актове, като е управлявал същото със сериозни дефекти/неизправности.

Наложената му глоба, в размер на 832,52 евро (в левова равностойност 1540.78 лева) била заплатена от ищеца на същата дата, на която е наложена - 08.04.2022г.

Плащането било извършено с платежна карта на дружеството, на място.

Предвид изложеното, моли, за постановяване на решение, с което да бъде признато за установено, че ответникът З. Е. В. дължи на ищеца „*======*“ КД, ЕИК *======* суми, както следва: 1/ сумата от 1 810,80 лева (хиляда осемстотин и десет лева и 80 стотинки), представляваща обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение от 61 дни, поради дисциплинарно уволнение на работника З. Е.

В., извършено Заповед за налагане на наказание дисциплинарно уволнение № 124/08.11.2022 г., с която е прекратено действието на Трудов договор от 15.07.2020 г., сключен между работодателя *======* и работника З. Е. В., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 19.05.2023 г. до окончателното й изплащане; 2/ сумата от 1 540,78 лева (хиляда петстотин и четиридесет лева и 78 стотинки), представляваща обезщетение за причинени умишлено имуществени вреди, от работника З. Е. В., във връзка с изпълнението на трудовите задължения при работодателя *======*, изразяващи се в заплатена в заплатена от работодателя глоба, наложена на З. Е. В., в качеството на водач на повереният му от работодателя товарен автомобил с рег. № *======* и ремарке с рег. № *======*, от органите на полицията в Конфедерация Швейцария /Шафхаузен/ за извършено от В.а нарушение, изразяващо се в управление на 3 повереното му превозно средство със сериозни дефекти/неизправности, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 19.05.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми на 01.06.2023 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 27220/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.

В срока за отговор по чл. 131 ГПК, от името на ответника е депозиран отговор на исковата молба, с който се оспорват предявените искове. Поддържа се, че процедурата по прекратяване на трудовото правоотношение, проведена от ищеца, е незаконосъобразна. В тази връзка се сочи, че ищецът не е връчил прекратителната заповед на ответника, че не е поискал от ответника да представи писмени обяснения във връзка с твърдяното дисциплинарно нарушение, за което му е ангажирана дисциплинарна отговорност. Сочи се, че поради незаконосъобразно проведената процедура, трудовото правоотношение не е прекратено към настоящия момент, което от своя страна обуславя и неоснователността на предявените искове.

На следващо място се оспорва твърдението на ищеца за наличието на умисъл в поведението му във връзка с претенцията за представляваща обезщетение за причинени умишлено имуществени вреди, от работника З. Е. В., във връзка с изпълнението на трудовите задължения при работодателя *======*.

Моли се за отхвърляне на предявените искове. Претендират се разноски.

2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и на възраженията на ответника (чл. 146, aл. 1, т. 2 ГПК):

Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове, предявени по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, с правно основание с правно основание чл. 221, ал. 2 КТ и чл. 203, ал. 2 КТ вр. чл.

45 ЗЗД за признаване за установено, че ответника дължи в полза на ищеца суми, както следва: 1/ сумата от 1 810,80 лева (хиляда осемстотин и десет лева и 80 стотинки), представляваща обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение от 61 дни, поради дисциплинарно уволнение на работника З. Е.

В., извършено Заповед за налагане на наказание дисциплинарно уволнение № 124/08.11.2022 г., с която е прекратено действието на Трудов договор от 15.07.2020 г., сключен между работодателя *======* и работника З. Е. В., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 19.05.2023 г. до окончателното й изплащане; 2/ сумата от 1 540,78 лева (хиляда петстотин и четиридесет лева и 78 стотинки), представляваща обезщетение за причинени умишлено имуществени вреди, от работника З. Е. В., във връзка с изпълнението на трудовите задължения при работодателя *======*, изразяващи се в заплатена от работодателя глоба, наложена на З. Е. В., в качеството на водач на повереният му от работодателя товарен автомобил с рег. № *======* и ремарке с рег. № *======*, от органите на полицията в Конфедерация Швейцария /Шафхаузен/ за извършено от В. нарушение, изразяващо се в управление на повереното му превозно средство със сериозни дефекти/неизправности, ведно със законна лихва 4 върху горепосочената сума, считано от 19.05.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.

3. Права и обстоятелства, които се признават (чл.146, ал. 1, т.З ГПК):

Няма права и обстоятелства, които се признават от страните.

4. Обстоятелства , които не се нуждаят от доказване (чл. 146, ал.1, т. 4 ГПК, във връзка с чл. 155 ГПК и чл. 154,ал. 2 ГПК):

В предмета на настоящото дело няма правнорелевантни факти, които да са общоизвестни или служебно известни на съда по смисъла на чл.155 ГПК, нито факти, за които да съществуват законови презумпции (чл. 154, ал. 2 ГПК).

5. Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти (чл. 146 ,ал. 1, т. 5 ГПК):

По иска с правно основание чл. 203 КТ вр. чл. 45 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че ответникът е полагал труд по действително трудово правоотношение през периода, през който са причинени имуществени вреди на работодателя; виновно /умишлено/ и противоправно поведение на работника или служителя, вследствие на което е настъпило увреждане на имуществени права на работодателя; имуществена вреда, изразяваща се в претърпени от работодателя имуществени загуби и причинно-следствена връзка между противоправното поведение на работника и причинените вреди, т. е. претърпените от работодателя имуществени загуби да са закономерна, присъща, естествена последица от умишленото противоправно деяние, извършено от работника.