Решение № 325 от 18.12.2024, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 325 гр. Монтана, 18.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА, ПЪРВИ ВЪЗЗИВННОГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Елизабета Кралева

Александра Нанова при участието на секретаря СИЛВИЯ Л. Г.ЕВА като разгледа докладваното от Елизабета Кралева Въззивно гражданско дело № 20241600500451 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 260006 от 25.06.2024 г., постановено по гр. дело № 1368 по описа за 2019 г. Районен съд-Монтана е признал за установено по отношение на К. К. и М. К., че Г. А. е собственик на недвижим имот, представляващ новообразуван недвижим имот с идентификатор № *, находящ се в землището на град *, местността „*“, с площ за целия имот от 6094 кв.м., а претендираната част от 1365,00 кв.м., при съседи за целия имот: *, *, *, *, и осъдил К. К. и М.К. да отстъпят собствеността и да предадат на Г. А. владението на 1365,00 кв.м. от гореописания недвижим имот. С решението съдът отхвърлил като неоснователни предявените от К. К. и М. К. против Г. А. искове за заплащане сумата от 30000 лв. за извършени подобрения, както и искането им за признаване право на задържане върху процесния имот.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от К. К. и М. К., чрез техния процесуален представител адв. К. Б., в която се излагат подробни съображения за неправилност на решението. Твърдят, че са получили 1 процесния имот от ТКЗС и са го придобили по давностно владение. В условията на евентуалност твърдят, че са собственици на построената в имота сграда. Релевират доводи за нищожност на Заповед № 3040 от 11.11.2008 г., като отделно от това твърдят, че са налице пречки за възстановяване на собствеността с оглед наличието на сграда в терена. Посочват, че в имота са извършили редица подобрения, които следва да им се заплатят на основание § 4в ПЗР на ЗСПЗЗ и претендират право на задържане. Съобразно изложеното се иска от съда да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли предявения иск за собственост, като в условията на евентуалност се иска заплащане на извършените подобрения в размер на 30000 лева.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Г. А., чрез своя пълномощник адв. Е. П., с който същата се оспорва като неоснователна. Релевират се доводи за законосъобразност на решението, като се изтъква, че Заповед № 3040 от 11.11.2008 г. е законосъобразно издадена и че въззивника няма правен интерес от оспорването й. Поддържа, че от писмените доказателства несъмнено се установява правото му на собственост върху процесния имот. Твърди, че придобивна давност не е текла до приключване на реституционното производство. Сочи, че разпоредбата на чл.10б от ЗСПЗЗ не намира приложение и построената от ответника сграда не е пречка за възстановяване на собствеността. Изтъква, че кооперация „*-*“ не е правоприемник на АПК-*-Север и придобивната давност за ответника е започнала да тече от 2016 година. Счита, че претендираните подобрения не следва да се заплащат, тъй като е приложима разпоредбата на чл. 108, ал. 7 от ППЗТСУ /отм./. Моли за потвърждаване на решението и за присъждане на сторените разноски.

Окръжен съд-Монтана, като провери атакувания по реда на въззивното обжалване съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата, предвид събраните по делото доказателства и въз основа на закона, приема следното:

Въззивната жалба е допустима като подадена в срок от легитимирани лица, имащи правен интерес от отмяна на обжалвания съдебен акт, като по същество е частично основателна. Съображенията за това са следните:

За да постанови своето решение, първоинстанционният съд приел, че ищецът е придобил правото на собственост върху процесния имот въз основа на договор за покупко-продажба. Приел, че актовете в реституционното производство са законосъобразно издадени, като са спазени изискуемите 2 реквизити и форма. С оглед събраните доказателства приел, че ответниците са държатели на имота, а придобивна давност за тях е започнала да тече от 27.11.2008 г. с влизане в сила на Заповед № 3040/11.11.2008 г. на кмета на Община *. Съдът е отчел, че след влизане в сила на посочената заповед ищецът е извършил редица действия, с които е положил усилия да влезе във владение на имота си, като през 2008 г. и 2016 г. по негово искане е извършвано трасиране на имота, а отделно е водил разговори с ответника К.

К. да му отдаде имота под наем. С оглед на това съдът приел, че в полза на ответниците не е изтекла придобивна давност. По отношение претенцията за подобрения е приел, че сградите в имота са незаконно построени, поради което на основание чл. 108, ал. 7 от ППЗТСУ /отм./ не се дължи обезщетение за направените подобрения.

Окръжен съд-Монтана, като взе предвид доказателствената съвкупност, намира, че от фактическа стана се установява следното:

С решение № 26 РГ на ОСЗ-*, издадено на 15.03.2004 г., е взето решение да се възстанови правото на собственост на наследниците на А.К. в съществуващи (възстановими) стари реални граници, като възстановяването ще бъде извършено върху имотите разположени в територии по параграф 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, при условията на чл. 28а от ППЗСПЗЗ.

Със Заповед № 3040/11.11.2008 г., на основание § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ във вр. с §4б, ал. 1, изр.първо от ПЗР на ЗСПЗЗ, въз основа на влязъл в сила план на новообразуваните имоти на зона „*“, землище на гр. *, е възстановено правото на собственост на наследниците на А.К., върху описаните в заповедта имоти.

От приложените удостоверения за наследници е видно, че наследници на А.К. са 5 лица, сред които е и П.И., като последната е майка на въззиваемия Г. А..

На 12.12.2008 г. с Нотариален акт за собственост върху поземлени недвижими имоти № *, том *, рег. № *, дело № *от 2008 г. наследниците на А.К. са признати за собственици на основание Заповед № 3040/11.11.2008 г., издадена от кмета на Община *, на следните недвижими имоти, находящи се в землището на гр. *:

1/ новообразуван поземлен имот с идентификатор № *по плана на новообразуваните имоти на местността „*“, одобрен със Заповед № 30/07.02.2006 г. на Областния управител на гр. *, с площ 5048 кв.м., находящ се в местността „*“ с трайно предназначение „земеделска“;

2/ новообразуван поземлен имот с идентификатор № *по плана на новообразуваните имоти на местността „*“, одобрен със Заповед № 30/07.02.2006 г. на Областния управител на гр. *, с площ 6093,7 кв.м., 3 находящ се в местността „*“ с трайно предназначение „земеделска“;

3/ новообразуван поземлен имот с идентификатор № *по плана на новообразуваните имоти на местността „*“, одобрен със Заповед № 30/07.02.2006 г. на Областния управител на гр. *, с площ 554,6 кв.м., находящ се в местността „*“ с трайно предназначение „земеделска“;

4/ новообразуван поземлен имот с идентификатор № *по плана на новообразуваните имоти на местността „*“, одобрен със Заповед № 30/07.02.2006 г. на Областния управител на гр. *, с площ 2874,1 кв.м., находящ се в местността „*“ с трайно предназначение „земеделска“;

5/ новообразуван поземлен имот с идентификатор № *по плана на новообразуваните имоти на местността „*“, одобрен със Заповед № 30/07.02.2006 г. на Областния управител на гр. *, с площ 621,3 кв.м., находящ се в местността „*“ с трайно предназначение „земеделска“.

На 12.12.2008 г. между наследниците на А.К. е сключен договор за доброволна делба, с който П.И. получава в дял петте гореописани имота.

На 12.12.2008 г. с Нотариален акт за покупко-продажба на поземлени недвижими имоти № *, том *, рег. № *, дело № *от 2008 г. П. И. продала на Г.

А. гореописаните пет броя недвижими имоти, сред които е и процесният.

По делото са приложени и протоколи за трасиране, означаване и координиране на процесния имот, видно от които през 2008 г. и през 2016 г. е извършено трасиране на имота.

В издадени на 19.10.2015 г. и 21.12.2016 г. писма Община *, в отговор на запитване, е уведомила Г. А., че общината не разполага с регистър на неправоимащите ползватели.

На 09.07.2018 г. на К. К. е връчена нотариална покана, с която Г. А. му заявил, че от 12.12.2008 г. е собственик на процесния имот и го приканил в едномесечен срок да освободи имота.

От издаденото от Община *удостоверение се установява, че в процесния имот е изградена еднофамилна вилна сграда.

По делото е приложена служебна бележка, издадена от Кооперация „**“ гр. *, според която през 1980 г. на К. К. му е дадена 1.5 декара земя за самозадоволяване в местността „*“.

Приложен е протокол от проведено на 13.12.1992 г. учредително събрание, видно от което е взето решение да се учреди „ЗПТК „*-*“, като учредители са само физически лица. С решение от 03.12.1993 г. М.градският съд е приел ЗПТК „*-*“ да се впише в регистъра за кооперативните организации.

От съдебно-техническата експертиза, изготвена от вещото лице Л. А., се установява, че към датата на извършване подобренията са на стойност 3690 лева. Към настоящия момент пазарната стойност на вилната сграда е 24500 лева, а тази на земята 4230 лева.

От заключението на вещото лице С.Р. се установява, че в процесния 4 имот съществуват следните подобрения: вилна сграда, бетонови пътеки, метални порти, ограда и трайни насаждения. Според заключението пазарната стойност на трайните насаждения е общо 129 865 лева, на вилната сграда и терена е 12 957 лева, а на бетоновите пътеки, металните порти и ограда общата стойност е 3316 лева.

Свидетелят Б.И. споделя, че К. К. и семейството му притежават вилен имот в местността „*“ с площ над един декар. Заявява, че имота е застроен с вила, която е построена от К. около 1980 година. Имотът е заграден с циментови колци и мрежи, като в него има дръвчета и лози, които също са посадени от К.. Свидетелят заявява, че от 80-те години до днес не е имало други лица, които да са ползвали този имот.

От показанията на св. Т.Г.се установява, че К. и съпругата му имат вила и лозе в местността „*“. Имотът има формата на триъгълник и е около декар и двеста метра. В имота има вила с квадратура около 50-60 кв.м., която е строена от К. около 1980 година. Имотът е заграден с циментови колове и мрежа, като в него са насадени дървета и лозе. Според свидетеля този имот и сега се използва от К. и М., като не е имало период, в който друг да се е настанил в него.

От показанията на св. Р.Р. се установява, че същата е адвокат и по различни поводи е давала съвети на Г. А. и майка му. Свидетелката посочва, че имотите са възстановени на майката на Г. и са общо пет на брой. Същата е посещавала лично имотите, тъй като когато били възстановени се оказало, че в един от тях имало две къщи и те се ползвали от различни хора. Г. започнал да полага усилия да се свърже с тези хора, за да започне да ползва имотите си.

По отношение на процесния имот посочва, че трябвало да се търсят хората, които го ползвали. По думи на свидетелката при посещенията в имота никога не се появявал човек и Г. бил затруднен да намери лицето, което трябвало да му върне имота. Свидетелката посочва, че Г. два пъти през 2015 г. и 2016 г. пускал молби до общината да му се посочи кои лица ползват имота му, за да потърси правата си по съдебен ред и да разбере какви адреси имат и какви са ЕГН-тата им. От общината му отговорили, че нямат регистър на неправоимащите лица. Служител в общината дал телефона на К., при което двамата с Г. се свързали. Свидетелката Р.споделя, че през 2016 г. присъствала на разговор между Г. и К., на който двамата се разбрали да бъде изготвен договор за наем за имота. През май месец 2018 г. Г. я помолил да дойде до *, защото имал уговорка с К. да сключат договор за наем. Р. дошла с готови документи и двамата с Г. чакали К. в кафене в центъра на града, но последния не дошъл на срещата.

При така установената фактическа обстановка от правна страна МОС приема следното:

По същината си ревандикационният иск по чл. 108 ЗС е искът на невладеещият собственик срещу владеещият несобственик. С него се цели осъждане на ответната страна да върне неоснователно ползваната от нея вещ 5 на собственика. За да бъде уважен искът, ищецът следва да докаже, че е собственик на вещта, както и че вещта се държи или владее от ответника.