Определение № 769 от 11.07.2024, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 769 гр. Бургас, 11.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цвета Ж. Попова

Членове:

Даниел Н. Марков

Ангел Д. Гагашев като разгледа докладваното от Ангел Д. Гагашев Въззивно частно наказателно дело № 20242100600871 по описа за 2024 година

Производството се развива по реда на глава ХХІІ от НПК.

Образувано е по повод въззивен частен протест на Районна прокуратура – Бургас против протоколно определение на Районен съд – Несебър от 07.06.2024 г., с което съдебното производство по НОХД № 233/2024 г. по описа на същия съд е прекратено, а делото – върнато на Районна прокуратура – Бургас за отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

В частния протест се излагат доводи за необоснованост и незаконосъобразност на постановения първоинстанционен съдебен акт.

Изразява се несъгласие с извода на първостепенния съд за наличие на противоречие между обстоятелствената и диспозитивната част на обвинителния акт. Прокуратурата недоволства и от упрека на районния съд, че в обвинителния акт не било описано, че машината е собственост на юридическо лице. В тази връзка в протеста се твърди, че при разпита си като свидетел, управителят на „У. И.“ ЕООД категорично твърди, че кафе автомат „Зануси Канто“ и намиращите се в него вещи са били негова лична собственост, а не на юридическо лице, чийто собственик и управител е. От въззивния съд се иска да отмени протестираното протоколно определение като необосновано и незаконосъобразно, и да върне делото за насрочване на 1 разпоредително заседание.

Бургаският окръжен съд, след като се запозна с мотивите на протестирания съдебен акт, като съобрази наведените от прокуратурата доводи срещу него и след като се запозна с материалите от ДП № 304 ЗМ1258/2023 г. по описа на РУ – Несебър при ОД на МВР – Бургас, пор. № 751/2023 г. по описа на РП – Бургас, ТО-Несебър, приложени към делото, в пределите на правомощията си по чл. 345 от НПК, прие за установено следното:

Производството по НОХД № 233/2024 г. по описа на Районен съд – Несебър е било образувано по повод внесен обвинителен акт на Районна прокуратура – Бургас против подсъдимия В. М. Б. с ЕГН **********, за извършено от него престъпление по чл. 196, ал.1, т.2, вр. чл. 195, ал.1, т.3, вр. чл. 194, ал.1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „Б“, вр. чл. 26, ал.1 от НК – затова, че в периода 11.11.2023 г. – 12.11.2023 г. в к. к. „Слънчев бряг“, общ. Несебър, в условията на опасен рецидив и чрез разрушаване и повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот, от кафе-автомати, отнел чужди движими вещи – 1 (един) брой монетно устройство на стойност 260 (двеста и шестдесет) лева и парична сума в размер на 130 (сто и тридесет) лева, всичко на обща стойност 390 (триста и деветдесет) лева, от владението на различни граждани, без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, а именно:

На 11.2023 г. в к. к. „Слънчев бряг“, общ. Несебър, в близост до хотел „Хризантема“, от кафе-автомат „Зануси Канто“, чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот, отнел чужди движими вещи – парична сума от 80 (осемдесет) лева, от владението на М. Р. Б. от гр. ****, без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои;

На 12.11.2023 г. около 23:30 часа в к. к. „Слънчев бряг“, общ. Несебър, в близост до супермаркет „Розе“, от кафе-автомат „Зануси“, чрез повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот, отнел чужди движими вещи – 1 бр. монетно устройство на стойност 260 (двеста и шестдесет) лева и парична сума от 50 (петдесет) лева, собственост на „Димов 99“ ООД, от владението на И. А. Д. от гр. ****, без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои.

2

В разпоредителното заседание по делото, проведено на 07.06.2023 г., първоинстанционният съд постановил протестираното определение, с което прекратил съдебното производство и върнал делото на РП – Бургас, приемайки, че в досъдебното производство са били допуснати няколко нарушения на процесуалните правила, преценени като съществени и отстраними, и довели до ограничаване правото на защита на подсъдимия и на пострадалите, респ. ощетените юридически лица. По-конкретно, първоинстанционният съд е приел, че в обстоятелствената част на обвинителния акт се съдържат съществени противоречия относно датите, на които са извършени отделните инкриминирани деяния – според съда веднъж на страница 2 от обвинителния акт прокуратурата била посочила, че кафеавтомат марка „Зануси Канто“, притежаван от свидетеля М. Б., е бил обект на посегателство на 13 ноември 2023 г. в 8:00 часа, докато на страница 3 от обвинителния акт като дата на престъпното посегателство, т.е. на противозаконното отнемане на движими вещи, била посочена дата 11 ноември 2023 г., съвпадаща с диспозитива на обвинителния акт. В самия диспозитив, според първоинстанционния съд, за разлика от обстоятелствената част обаче, липсвал и час на извършване на това инкриминирано деяние.

Районният съд приел също, че в диспозитива на обвинителния акт е налице неточност и разминаване в пострадалите лица. Според него по делото се съдържали достатъчно данни, че кафе-автомат „Зануси Канто“ бил собственост на „У. и.“ ЕООД, както и че от него е отнето владението, независимо, че това дружество се представлява от законния си представител – свидетелят М. Б.. В обстоятелствената част на обвинителния акт, а и в диспозитива, включително и в приложението, обаче това дружество не било посочено като ощетено юридическо лице.

Според първоинстанционния съд, посочените от него противоречия и непълноти, водели до неяснота на обвинението, като същите не можели да бъдат поправени чрез прилагане на института на отстраняване на очевидни фактически грешки, поради което приел, че следва да прекрати съдебното производство и да върне делото на прокуратурата за отстраняването им.

Настоящият въззивен състав намира частния протест, с който е сезиран, за процесуално допустим. Той е подаден в срока, посочен в чл. 342, ал.1 от НПК и е насочен срещу съдебен акт, който подлежи на въззивна проверка по 3 реда на глава ХХІІ от НПК – съгласно разпоредбата на чл. 249, ал.3 от НПК на обжалване и протестиране подлежат определенията с правно основание чл.

248, ал.1 т.3 от НПК, какъвто случай е настоящият. Частният протест е подаден от компетентната прокуратура, която има правен интерес от проверката и евентуалната отмяна на атакувания съдебен акт.

Разгледан по същество, частният протест се явява основателен.

Обжалваното прекратително съдебно определение е незаконосъобразно и неправилно и като такова следва да се отмени. Съображенията за това са следните:

Липсват каквито и да било основания да се приеме наличие на противоречие между обстоятелствената част на обвинителния акт и неговия диспозитив касателно датата на извършване на първото от двете инкриминирани деяния, за които прокуратурата твърди, че са дело на подсъдимия Б.. В обстоятелствената част на обвинителния акт прокуратурата изрично е посочила, че това престъпно деяние е извършено от Б. на 11.11.2023 г., а датата и часа, на които обръща внимание районния съд - 13.11.2023 г., 08:00 ч. са датата и часа, когато пострадалият Б. е установил кражбата от кафе-автомата, който владее. Следователно прокуратурата прави разлика между датата на извършване на деянието и датата, на която е установен неговия престъпен резултат. Дали инкриминираното престъпно деяние действително е било извършено на 11.11.2023 г. е въпрос по същество и неговия отговор следва да бъде даден от първоинстанционния съд с присъдата му, след като са събрани нужните за правилното решаване на делото доказателствени материали и след техния прецизен анализ.

Неоснователни са претенциите на първоинстанционния съд относно непосочването в диспозитива на обвинителния акт на собственика на процесния кафе-автомат, предмет на престъпното посегателство на 11.11.2023 г. Както е известно, от обективна страна, за съставомерността на инкриминираното деяние като престъпление „кражба“, е необходимо преди всичко да се установи, че вещта, предмет на престъплението, е чужда, т.е., не е собствена на субекта на престъплението, както и че е била отнета от него, докато тя се е намирала в чуждо владение. По смисъла на Наказателния кодекс под „владение“ се разбира не само владението в гражданскоправен смисъл, но и фактическото държането на вещта (т. II. 3 на Постановление № 6 от 1971 г.

4 на Пленума на ВС, изм. с Постановление № 7 от 6.VII.1987 г.) без оглед основанието за неговото установяване. Следователно за съставомерността на конкретното инкриминирано деяние като престъпление „кражба“ не е необходимо откраднатата вещ да е непременно собственост на владелеца й, поради което е възможно, а и съдебната практика допуска това, предмет на кражба да бъде дори вещ, фактическата власт върху която владелецът й е придобил чрез престъпление. Предвид изложеното може обосновано да се приеме, че в конкретния случай, посочвайки в обвинителния акт св. Б. като владелец на кафе-автомата, прокуратурата е изпълнила задължението си да изложи в обстоятелствената част на обвинителния акт и в неговия диспозитив (и по този начин на самия подсъдим) всички съставомерни факти и обстоятелства, които определят предмета на доказване, включително и обстоятелството, в чие владение се е намирал процесния кафе-автомат и съдържащите се в него парични средства към момента на извършване на инкриминираното деяние. От друга страна, няма как да не се посочи и обстоятелството, че аргументите си относно действителния собственик на процесния кафе-автомат първоинстанционният съд черпи единствено от кратките показанията на самия св. Б., дадени от него по време на първия му разпит на 13.11.2023 г., като липсват каквито и да било други доказателства, от които да се прави извод, че процесната машина е собственост на управляваното от Б. дружество. Районният съд обаче незнайно защо пропуска да отчете, че в последващия разпит на св. Б. от 15.11.2023 г. същият заявява категорично, че кафе-автоматът е купен с лични негови средства и оборотът му не се осчетоводява като оборот на дружеството, което управлява. Ето защо, доколкото липсват други писмени доказателства, които да оборват тези негови твърдения, няма основание същите да не бъдат използвани като индиция за това, в чия собственост е бил процесния автомат към деня на престъплението.

С оглед изложените съображения, настоящият въззивен съд намери, че следва да отмени атакуваното определение на първоинстанционния съд като неправилно и незаконосъобразно.

Ето защо и на основание чл. 345, ал.1, вр. чл. 249 ал.3 от НПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ изцяло протоколно определение на Районен съд – Несебър от 5

07.06.2024 г., с което съдебното производство по НОХД № 233/2024 г. по описа на същия съд е прекратено, а делото – върнато на Районна прокуратура – Бургас за отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

ВРЪЩА делото на Районен съд – Несебър за продължаване на съдопроизводствените действия от фазата на разпоредителното заседание.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6