Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1033 от 14.07.2022, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно гражданско дело 927/2022
Вид
Решение № 1033
Подписан
14.07.2022
В сила
14.07.2022
Състав
Пламен Петров Чакалов, Бранимир Веселинов Василев, Румяна Иванова Андреева

Цитирани разпоредби

  • чл.247 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.83 ал.1 т.5 · Граждански процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 1033 гр. Пловдив, 14.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. Андреева

Бранимир В. В. при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева като разгледа докладваното от Бранимир В. В. Въззивно гражданско дело № 20225300500927 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на адв. А.Й. - особен представител на В.В. срещу решение №260156/16.02.2022г. по гр.д. № 8936/2020 г. на РС Пловдив, ІІІ гр.състав, с което В.Н. В., ЕГН: **********, адрес: гр. Пловдив, ул. *** е осъден да заплати на УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, ЕИК:

115576405, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Пещерско шосе“ № 66, на основание чл.109 ал.1, изр. посл. ЗЗО, във вр. чл.52 ЗЗО сумата от 893 лв. – главница, представляваща цената на предоставена медицинска помощ на ответника с прекъснати здравноосигурителни права, за периода 25.09.2017г.–27.09.2017г. по клинична пътека № 197 „Консервативно лечение на остри коремни заболявания“, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 22.07.2020 г. до окончателното изплащане на вземането.

В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД. Сочи се, че решението е правилно и законосъобразно. Иска се неговото потвърждаване.

1

Решението се обжалва изцяло.

Решението се обжалва като неправилно, необосновано и постановено при противоречие с материалния закон. Сочи се, че неправилно е прието, че са доказани материално-правните предпоставки за уважаване на исковата претенция, като не се доказва ответникът да е прекарал минимум два дни болничен престой в болницата. На второ място се сочи, че не е доказано да са изпълнени поне три основни терапевтични процедури и три основни диагностични процедури, включени на МКБ-9 КМ. На трето място се сочи, че не са доказани задължителните изисквания, предвидени в Приложение № 16 на НРД за МД 2017 година по клинична пътека № 197, поради което се иска да се отмени решението и да се отхвърли искът.

Пловдивският окръжен съд, Х-ти граждански състав, след като прецени данните по делото въз основа на доводите на страните и при дължимата служебна проверка, намира следното:

Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния срок от легитимирани страни, не е внесена дължимата държавна такса за въззивно обжалване, защото жалбата е подадена от особен представител в хипотезата на чл.83 ал.1 т.5 от ГПК и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбата отговаря на изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.

Обжалваното решение не е недопустимо или нищожно при постановяването му не е нарушена императивна материалноправна норма.

По делото РС Пловдив е приел за доказано, че на 25.09.2017 г. ответникът е бил приет за лечение по спешност в ищцовата болница, че е насочен и приет за лечение в клиника по хирургия, където е пролежал два дни от 25.09.2017 г. до 27.09.2017г. Прието е че към момента на приемането и изписването от болницата ответникът бил с прекъснати здравноосигурителни права, като и че са извършени твърдените медицински дейности по отношение на ответника по време на болничния му престой по клинична пътека № 197 „Консервативно лечение на остри коремни заболявания“.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, направено от особения представител, че не се доказва ответникът да е прекарал минимум два дни болничен престой в болницата. Видно от История на заболяването №58783 /л.4/ ответникът В.В. е прекарал в болницата точно два дни – от 25.09.2017г. в 15,31 часа до 27.09.2017г. в 15,30 часа.

2

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, направено от особения представител, че не е доказано да са изпълнени поне три основни терапевтични процедури и три основни диагностични процедури, включени на МКБ-9 КМ. Видно от епикризата /л.28/ и от претата по делото СИЕ на пациента са извършени минимално изискуемите диагностични процедури – седем броя и пет броя терапевтични процедури. Изводът на неоспорената от страните експертиза е ясен - приема се пътеката за завършена.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, направено от особения представител, че не са доказани задължителните изисквания, предвидени в Приложение № 16 на НРД за МД 2017 година по клинична пътека № 197, а именно болния да се дехоспиталзира при медицински критерии – сигурни клиничини или инструментрани признаци за стихване на възпалителния процес, липса на коремна болка, липса на фебрилитет, коремна болка и други подобни симптоми. Предивид на безспорния факт по делото, че болният самоволно е напуснал болницата, без да иска съгласие от лекуващите лекари, то горните критерии обективно е нямало как да се спазят. При това положение важи правния принцип, че никой не може да черпи права от неправомерното си поведение. Ето защо и това не е основание за ревизиране на решението. При което решението е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди.

Първата инстанция е допуснала очевидна фактическа грешка в изписването на фамилията на ответника в диспозитива, която следва да се коригира по реда на чл.247 от ГПК.

На ищеца на основание чл.78 ал.1 от ГПК се дължат разноски в това производство в размер на 300 лева за платен хонорар на особения представител за тази инстанция.

Мотивиран така съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №260156/16.02.2022г. по гр.д. № 8936/2020г. на РС Пловдив, ІІІ гр.състав.

ОСЪЖДА В. Н. В. с ЕГН: **********, адрес: гр. Пловдив, ул. *** да заплати на УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, ЕИК: 115576405, със седалище и 3 адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Пещерско шосе“ № 66 сумата от 300 лева за разноски по това дело.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4