Протокол № 730 от 19.10.2026, Окръжен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 730 гр. Пазарджик, 19.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимир Ст. Комсалов

Членове:

Кристина Л. Пунтева

Елена В. Петричева при участието на секретаря Мария К. П.ва и прокурора С. Б. П.

Сложи за разглеждане докладваното от Елена В. Петричева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20265200600601 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

Жалбоподателят-подсъдим Й. А. Г. се явява лично. За него се явява адв. Л. К. от АК-Пазарджик, редовно упълномощен.

Частният обвинител Б. И. Б. се явява лично. За него се явява адв. П. П. от АК – Пазарджик, редовно упълномощен.

За ОП Пазарджик се явява прокурор С. П.

По хода на делото:

Прокурорът: Да се даде ход на делото.

Адв. К.: Моля да дадете ход на делото.

Адв. П. : Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не съществува законова пречка за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

НЕ ПОСТЪПИХА ИСКАНИЯ ЗА ОТВОД НА СЪСТАВА НА СЪДА,

СЕКРЕТАРЯ И ПРОКУРОРА.

ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО от съдията докладчик ПЕТРИЧЕВА.

Адв.К.: Поддържам жалбата, както е предявена. Имам допълнение в следния смисъл: Първоинстанционния съд не е възприел правилно 1 фактическата обстановка, възприел е двуактност на съприкосновението между пострадалия и подсъдимия, като е приел, че настъпването на счупването на „петелата“ е в резултат на втори удар в областта на главата нанесен с лакът, което е извън доказателствения материал по делото и присъдата почива на предположения във връзка с механизма при удар фронтално отпред в главата, възможно ли е било да се завърти тялото и да падне напред и от собственото тегло да си счупи „петелата“ пострадалият. Също така съдът изцяло е игнорирал обясненията на подсъдимия и данните по делото свързани с причината, поради която подсъдимият е напуснал заведението, където първоначално е бил скандалът и е отишъл на мястото, където е последвал боят. Обаждането на сина на пострадалия, който с груби обидни думи по отношение на единственото дете на подсъдимия е изрекъл псувни, които са афектирали подсъдимия и той за това напуска заведението и тръгва да търси не Б., а И. – неговия син. Причакват го Б. и зет му и става боя. В тази връзка аз имам две доказателствени искания:

Първо ще помоля да поставите една допълнителна задача на медицинската експертиза и вещото лице след като извърши допълнителен оглед и изследва материалите по делото да отговори - Един или два удара има като резултат нанесени върху главата на пострадалия? Това нараняване, което е документирано, фотографирано и го има в кориците на делото в резултат на два удара ли е или на един удар? Има ли следа от втори удар с лакът? Това ми е първото доказателствено искане.

Второто е свързано с установяване на общото психологическо съС.ие и наличието на афект. Въпросите са свързани със следните обстоятелства – вещото лице да изследва подсъдимия и да отговори на следните въпроси:

Намирал ли се е обвиняемият в съС.ие на силно душевно вълнение, физиологичен афект по време на извършване на деянието? Каква е била степента на това вълнение и довело ли е то до стесняване на съзнанието или до разстройство на съзнанието – патологичен афект? Налице ли е пълна или частична амнезия, забравяне на обвиняемия за детайли от самото деяние, което е характерен признак за афектно съС.ие. В неговите обяснения, той обясняваше, че някои от нещата не ги е възприел изцяло. Втори обстоятелства свързани с експертизата – могат ли отправените от сина на пострадалия думи, изрази по отношение на детето на обвиняемия да се оценят като тежка обида, способна да предизвика силно душевно вълнение от страна на подсъдимия? Имали ли са тези думи характер на непосредствена заплаха за живот, здравето и психическото съС.ие на детето, възприето реално от родителя? Каква е била динамиката на натрупване на емоционалното напрежение, обидните думи внезапна провокация ли са били или са катализирали дълготрайно напрежение т.н „кумулативен ефект“?

Какви са индивидуално психичните особености на обвиняемия, напр. импулсивност, лабилност, повишена тревожност и как те влияят на прага му на емоционално реагиране? Каква е степента на емоционална привързаност на обвиняемия към неговото дете и доколко родителският инстинкт в този случай е задействал автоматична неконтролируема защитна реакция? Налице ли е у обвиняемия повишена чувствителност или специфична психологическа 2 уязвимост свързана с темата за безопасността и доброто име на детето? Могъл ли е обвиняемият под влиянието на емоционален взрив, предизвикан от думите за детето му да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си? Налице ли е съответствие между силата на емоционалната провокация, обидите, заплахите към детето и последвалата реакция на обвиняемия?

Първоинстанционният съд изцяло е игнорирал обясненията на подсъдимия, каква е причината да напусне заведението, където са били двете компании и да отиде на мястото, където е последвал боят, което изцяло променя логиката, фактологията, която е свързана с изпълнителното деяние и оттам извличане на изводите, правните изводи – Имало ли е умисъл? Налице ли е противоправно поведение от страна на подсъдимия. Това са ми исканията.

Прокурорът: Нямам възражения с оглед евентуалната защитна теза от страна на защитата въпреки, че считам, че тази експертиза по отношение на афектното съС.ие, което се опитва да се обоснове чрез нея намирам за излишна. Предвид това, че между т.н „обида“, за която има данни по делото и деянието има значителен период от време, липсва тази непосредственост, за която би могла да разсъждаваме на плоскостта на афекта. С оглед защитната теза на подсъдимия нямам възражения.

Адв. П. : Уважаеми съдии, обръщам внимание на съда, че първоинстанционният съд също е разсъждавал по отношение на въпроса за вероятен афект при извършване на деянието, но правилно е анализирал именно това, че съгласно практиката на ВС, афектът представлява краткотрайно съС.ие, а в случая говорим за едни реплики разменени по телефона с И. Б., докато подсъдимият е все още в заведението, а въпросният втори удар, с който съдът приема, че е нанесено увреждането на доверителя ми е настъпило в един период от време, който е значително по–късен в сравнение с размяната на думи по телефона по-рано. В този смисъл обстоятелствата по делото, които в този времеви аспект са достатъчно изяснени изключват възможността за афект и в този смисъл такава експертиза се явява излишна, както каза и прокурорът. По отношение на експертизата, която се иска съдебно-медицинската за това има ли данни, с оглед находките за втори удар, обръщам внимание на съда, че вещото лице, а и съдът в мотивите си е възприел, че нараняванията, които са констатирани са от втория удар. Дали има предходен удар и следи от него в случая е релевантно за уврежданията, които съдът е възприел, че са настъпили вследствие на втория удар в лицето. Загуба на равновесие и падане върху циментовата настилка са в резултат на втория удар и в резултат на което се е счупило капачето на коляното. В този смисъл, считам че установяването на медицински данни за този и предходния удар също се явяват излишни за настоящото производство и ще Ви моля да отхвърлите и това искане.

А д в . К . : Имам едно допълнение.

Когато слушахме пред първоинстанционния съд вещото лице, което прави два пъти експертиза, начина по който даваше отговорите вещото лице, оставяха убеждение у нас, че става въпрос за един удар. Незнайно как първоинстанционния съд прие, че 3 ударите в главата са два, които са довели до две падания от страна на пострадалия. В тази връзка ние се нуждаем от категорични данни - ударите в главата два ли са или един, защото подсъдимия обяснява, че когато е ставал с лакът се е извъртял и е ударил някой, който се оказва, че е пострадалия, един единствен път. Как първоинстанционния съд приема, че има втори удар в главата с лакътя, който да е довел до вредоносния резултат за мен лично остава загадка, но ако вещото лице обясни, че от медицинска гледна точка находките, за които има данни само за един удар в главата, то тогава изцяло фактическата обстановка се променя. Това, което е възприел първоинстанционният съд не обяснява действително това, което се е случило, не се съобразява действително с това, което се е случило по делото. Ударът е бил само един, който е бил отдолу – нагоре, фронтално в главата, с голяма повърхност, което отговаря на удар с лакът, а не са били два удара, както изведнъж първоинстанционният съд приема, че там има необяснения, но това вече е по същество въпрос. При нас е важно и съществено да се изясни ако има два удара в главата, то трябва да има следи от тази работа, от медицинска гледна точка, за това аз настоявам да се изследва този въпрос и да имаме категорични данни – два ли са били ударите като въздействие върху главата на пострадалия или само един.

Прокурорът: Ако може да конкретизирам становище си относно двете експертизи, понеже така поставени като въпрос се касае за две отделни експертизи. По отношение на съдебно-медицинската експертиза относно нанесения удар, аз нямам възражение, тъй като самият аз имам някои резерви относно установените факти за удар с лакът. Вещото лице М. дава малко некатегоричен отговор по този въпрос, защото логиката сочи, че е възможен ударът да е и с юмрук. В тази насока, с оглед на тези обстоятелства нямам възражение по тази експертиза да бъде допусната, но по отношение на следващата психолого-психиатрична, за установяване на евентуален афект, считам че същата не е необходима.

Адв. П.: Специално искам да обърна внимание на съда по отношение на изложеното в допълнението от адв. К., че съдът не е възприел два удара с лакът, за да изследваме има ли втори удар с лакът. Съдът възприема първоначален удар, след който се намесват свидетелите П.в и Н Г. между двамата и след това втори удар с лакът от страна на подсъдимия в резултат, на който пострадалият вече не се изправя и стои легнал трайно на земята, тогава се появява травматичното увреждане на носа и локвата кръв. Съдът не е обсъждал след първия удар с лакът изправяне и втори удар с лакът и в този смисъл, считам и че тази първа експертиза, която се иска е напълно излишна, защото не може да опровергае изводите на съда.

Съдът се оттегли на тайно съвещание.

След проведено съвещание съдът счита, че за пълното изясняване на обстоятелствата предмет на делото следва да бъде допусната допълнителна съдебномедицинска експертиза изготвена от вещото лице, изготвил първата експертиза д-р П. М., което след като извърши преглед на пострадалия и се запознае с материалите по делото да отговори на задачата формулирана от защитата в днешното съдебно заседание, а именно:

4

Има ли медицински находки за наличието на два удара в областта на лицето на пострадалия?

Поради, което съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА по делото да бъде изготвена допълнителна съдебномедицинска експертиза с горепосочената задача.

ОПРЕДЕЛЯ срок за изготвяне на експертизата до една седмица преди следващото съдебно заседание.

ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице д-р П. М. М..

Съдът счита, че следва да се допусне и поисканата съдебнопсихологична и психиатрична експертиза предвид доводите, които се правят за евентуално наличие на афект в поведението на подсъдимия, като в този смисъл следва да се пише писмо до управителя на УМБАЛ „С.Г.“ гр. Пловдив за определяне на вещо лице психиатър и вещо лице психолог, които след като се запознаят с материалите по делото да изготвят заключение по формираните по- горе въпроси от защитата, поради, което съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА изслушване на съдебно-психологична и психиатрична експертиза по задачите формулирани по-горе от защитата.

ДА СЕ ПИШЕ писмо до управителя на УМБАЛ „С.Г.“ гр.Пловдив за определяне на вещо лице със съответната специалност – психиатър и психолог.

В писмото да се пише, че вещото лице следва да изготви заключение след запознаване с всички материали по делото, което да представят поне 7 дни преди съдебното заседание с преписи до страните.

За събиране на доказателства съдът

О П Р Е Д Е Л И: