Решение № 4687 от 07.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4687 гр. София, 07.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

ВАСИЛЕНА П. МИДОВА при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско дело № 20251100508835 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ищеца „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, чрез юрк. Т., срещу решение № 11475/16.06.2025г., постановено по гр. дело № 37987/2022г. по описа на СРС, 34-и състав, с което са отхвърлени предявените срещу ответника Н. П. З. установителни искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 98а ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 1 060.95 лева, представляваща цена на мрежови услуги, предоставени през периода от 01.08.2021г. до 30.09.2021г. по договор за предоставяне на достъп до и пренос на ел.енергия през разпределителната мрежа № 1204004798/10.02.2021г. за обект на адрес гр. София, ул.

„****“ (***) и за сумата 40.78 лева, представляваща лихва за забава за периода от 21.09.2021г. до 21.02.2022г., за които вземания по ч.гр.д. № 18721/2022г. по описа на СРС, 161-и състав на 11.05.2022г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

Жалбоподателят намира, че първоинстанционното съдебно решение било неправилно и необосновано. Извън всякакво съмнение било доказано наличието на облигационна връзка между страните. Търговската практика на пазара на ел.енергия била клиентът да упълномощи търговеца да сключи от негово име договор с оператора на електроразпределителната мрежа и така именно било процедирано и в процесния случай. По делото бил представен сключения от страните договор за предоставяне на 1 достъп до и пренос на ел.енергия през разпределителната мрежа № 1204004798/10.02.2021г. и пълномощните за сключването му. Цените на услугите достъп и пренос се определяли с решение на КЕВР, както било отразено и в договора.

Позовава се и на чл. 8, ал. 7, чл. 49, ал. 1 и чл. 13, т. 5 ОУ на търговеца и на съдебна практика по дела между същите страни. По изложените доводи моли обжалваното решение да бъде отменено, а вместо това предявените срещу ответника искове да бъдат уважени. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, ответникът Н. П. З., чрез адв. Л. Б., депозира писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба на ищеца като неоснователна.

Решението на СРС за отхвърляне на исковете било правилно и законосъобразно.

Възраженията били неоснователни, тъй като ответникът изрично оспорил възникването на валидна правна връзка, че не възлагал и не упълномощавал никого да сключва договори от негово име и/или за негова сметка. Съобразно доклада на делото ищецът следвало да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на валидна облигационна връзка между страните. установено било, че пълномощникът Г.Г. сключил договора от името на ответника без представителна за това власт. От нотариално завереното от нотариус Р. пълномощно било установено, че ответникът упълномощил „Актаел“ ЕООД да го представлява, като от свое име и за сметка на упълномощителя сключи договор за достъп до и за пренос на ел.енергия през електроразпределителната мрежа. Представителството било „косвено“, а не пряко, т.е. правата и задълженията възниквали за „Актаел“ ЕООД. От пълномощното, заверено от нотариус К., с което последното дружество преупълномощило Г.Г. било поставено условие за сключването на договор за достъп до и за пренос на ел.енергия през електроразпределителната мрежа, а именно да има наличен сключен между дружеството упълномощител и крайните клиенти договор. В случая такъв краен договор между ответника З. и „Актаел“ ЕООД – доставчик на ел.енергия нямало, предвид на което и условието за валидно възникване на правата по пълномощното не настъпили. Декларацията на „Актаел“ ЕООД не следвало да се кредитира, тъй като обективирала свидетелски показания в писмена форма. отделно от липсата на договор между страните по делото не било установено и изпълнение на договора от страна на ищеца, вкл. не било установено предоставянето на достъпа до и преноса на ел.енергия през електроразпределителната мрежа до обектите на ответника. Изслушаната ССчЕ не установявала изпълнение – тя констатирала едностранното издаване на счетоводни документи, ползващи ищеца. Ищецът не доказал и размера на претенцията си – заключението на ССчЕ лаконично препращало към одобрените цени от КЕВР, като по делото не било представено и решението на КЕВР. Сочените от въззивника разрешения по други казуси не обвързвали съда – касаело се за друго основание и период, без отношение към настоящото производство. Моли първионстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.

2

Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По отношение на неговата правилност настоящият съдебен състав намира следното:

Със сезиралата съда искова молба ищецът „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, с предишно наименование „ЧЕЗ Електро България“ АД, излага, че притежавал лицензия за разпределение на електрическа енергия и бил собственик на разпределителната мрежа на лицензионната територия. Твърди, че ответникът Н. П. З. бил негов клиент за присъединен към електроразпределителната мрежа на ищеца обект на адрес гр. София, ул. „****“ (***) № 16, въз основата на сключен от страните договор за предоставяне на достъп до и пренос на ел.енергия през разпределителната мрежа № 1204004798/10.02.2021г. За предоставените в периода от 01.08.2021г. до 30.09.2021г. на ответника услуги ищецът издал фактури №№ 3381122, 3381123, 3381124/31.08.2021г. и №№ 338598, 3385399 и 3385400/30.09.2021г., всички на обща стойност 1 060.95 лева. Ответникът не заплатил сумите по фактурите, а за периода на забавата от 21.09.2019г. до 21.02.2022г. му дължал и обезщетение за забавата в общ размер 40.78 лева. Ищецът подал заявление за горните претенции по чл. 410 ГПК на 07.04.2022г., за което на 11.05.2022г. по ч.гр.д. № 18721/2022г. по описа на СРС, 161-и състав била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Ответникът възразил срещу заповедта поради което ищецът моли съдът да постанови решение, с което да признае горните вземания за установени. Претендира законна лихва и разноски за производството.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Н. П. З., чрез адв. Л. Б., депозира писмен отговор на исковата молба, с който оспорва исковете. Твърди недействителност на представения от ищеца договор за предоставяне на достъп до и пренос на ел.енергия през разпределителната мрежа № 1204004798/10.02.2021г. – не бил възлагал никому и не упълномощавал друг да сключва договор от негово име и/или за негова сметка с ищцовото дружество. Посоченото в договора лице Г.Г. подписало договора без представителна за ответника власт, поради което между страните не възникнало облигационно правоотношение – чл. 42, ал. 2 ЗЗД. Не бил собственик, ползвател на посочените в договора обекти. Твърди нищожност на договора поради противоречие с чл. 104 ЗЕ, с чл. 14 ПТЕЕ, и липса на основание. Оспорва представените фактури предоставянето на услугите, за които ищецът издал процесните 6 бр. фактури, не получил изпълнение по същите. Точките на измерване, посочени във фактурите не съответствали на обектите, за които ищецът открил клиентски номера, през точките не 3 преминала ел.енергия. В договора било посочено временно електрозахранване на строителен обект, посочен в Приложение № 1 към договора. Такъв строителен обект не съществувал, вкл. не съществувал и към датата на договора. В посочените обекти ел.енергия не била консумирана през периода. Оспорва претенцията и по размер – направените изчисления и начин на определяне (о.с.з. на 15.12.2023г.). Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Страните по делото не спорят и от представената по делото лицензия № Л-13507/13.08.2004г. се установява, че ищецът „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, с предишно наименование „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, е търговско дружество, което притежава лицензия за разпределение на електрическа енергия за определена територия.

Отношенията между ползвателя на електроразпределителната мрежа и електроразпределителното предприятие се уреждат от договори за присъединяване и за ползване на мрежата - чл. 104 ЗЕ. Ал. 1 от нормата предвижда, че ползвателите на съответната мрежа, с изключение на крайните клиенти, уреждат чрез сделка взаимоотношенията с оператора на електропреносната и/или електроразпределителната или затворената електроразпределителна мрежа за ползване на мрежата, за достъп до мрежата и за преноса на количествата електрическа енергия, постъпили в мрежата или потребени от нея. Досежно реда за сключването им ал. 3 препраща към Правилата за търговия с ел.енергия (ПТЕЕ).

По делото е представено заявление за предоставяне на достъп до електроразпределителната мрежа на ищцовото дружество № 1204004798/10.02.2021г., с което ответникът Н. П. З., чрез пълномощника си Г.Г. съгласно пълномощно № 3630/30.12.2020г. на Н. К. – нотариус рег. № 444 в регистъра на НК, с район – СРС, поискал сключването на договор за достъп и пренос до електроразпределителната мрежа на ищеца, като непряк член на балансираща група, за посочените в заявлението обекти: къща, находяща се на адрес гр. София, ул. „****“ (***) № 16, с идентификационен № 32Z103000655443W, основно захранване с категория на осигуреност – трета; къща, находяща се на същия адрес, с идентификационен № 32Z103000655444U, основно захранване с категория на осигуреност – трета и къща, находяща се на същия адрес, с идентификационен № 32Z103000655442Y, основно захранване с категория на осигуреност – трета.

По делото е представен договор за предоставяне на достъп до и пренос на ел.енергия през разпределителната мрежа № 1204004798/10.02.2021г., сключен на основание чл. 104 ЗЕ и чл. 14 от Правилата за търговия с ел.енергия (ПТЕЕ) от ищцовото дружество от една страна, като разпределително предприятие и ответника Н.

П. З. от друга, като ползвател, представляван от пълномощника си Г.Г. съгласно пълномощно № 3630/30.12.2020г. на Н. К. – нотариус рег. № 444 в регистъра на НК, с 4 район – СРС.

Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от съдържанието на документа, договорът има за предмет: осигуряване от страна на ищеца на достъп до и пренос през електроразпределителната мрежа на ел.енергия до обекта/обектите на ползвателя, предназначени за временното електроснабдяване на строителен обект, посочен/и в Приложение № 1 към договора, срещу задължение на другата страна да заплати цената на мрежовите услуги. Съобразно разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от договора, същият влиза в сила след завършване на процедурата за избор на доставчик на ел.енергия по свободно договорени цени от страна на ползвателя и е със срок на действие – периода на строителството.

Видно от съдържанието на договора неразделна част от него е Приложение № 1 към същия – Списък на обектите с идентификационните номера. Приложение № 1 не е ангажирано от ищеца като доказателство по делото, но идентификационните номера са посочени по-долу в съдържанието на договора, а именно: 32Z103000655442Y, 32Z103000655443W и 32Z103000655444U.

Съгласно чл. 6, ал. 1, изр. 1 от договора категорията на осигуреност, при която разпределителното предприятие пренася електрическата енергия през електроразпределителната мрежа до обекта на ползвателя, е трета (поисканата със заявление за предоставяне на достъп до електроразпределителната мрежа № 1204004798/10.02.2021г. такава).

По делото е представено пълномощно с рег. № 1089/02.02.2021г. на Р. Р. – нотариус рег. № 203 в регистъра на НК, с район – СРС. Съгласно т. 3 от съдържанието му ответникът Н. З. упълномощил „Актаел“ ЕООД, да го представлява от свое име, но за сметка на упълномощителя З. при сключване на договор за достъп до и пренос през електроразпределителната мрежа със съответния мрежови оператор, с правото да преупълномощава трети лица с правата по пълномощното.