Решение № 2167 от 13.06.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2167 гр. Пловдив, 13.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Христо Г. Иванов при участието на секретаря Радка Ст. Цекова като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело № 20215330104023 по описа за 2021 година

Ищецът С. Д. З. е предявил срещу „МЛ Спрингс България“ ЕООД иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за заплащане на допълнително трудово възнаграждение за периода от *********г. до *********г. и от *********г. до ***********г. в нетен размер от 16 800 лв., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда / 02.03.2021г./ до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че между страните е съществувало трудово правоотношение, по силата на сключен трудов договор № ** от **********г. и Споразумение № * от ************г. към него. По силата на посоченото споразумение, ответното дружество се е задължило да изплаща ежемесечно нетна премия на ищеца в размер от 1200 лв. Правоотношението било едностранно прекратено от страна на работодателя, на основание чл. 328, ал.

1, т. 3 КТ. Сочи се, че дължимите нетни суми за допълнително трудово възнаграждение на ищеца остават непогасени. Ищецът поддържа, че добросъвестно е изпълнявал трудовите си задължения през процесния период, поради което в тежест на работодателя е възникнало насрещното задължение да заплати дължимото трудово възнаграждение. Предвид това, поддържа се, 1 че към момента на депозиране на исковата молба, ответното дружество дължи на ищеца сума в размер от 16 800 лв., представляваща допълнително трудово възнаграждение за периода от сключване на допълнителното споразумение / ************г./ до ************г., както и за периода от ***********г. до момента на прекратяване на трудовото правоотношение / **************г./. Моли се така предявеният иск да бъде уважен.

Претендират се сторените разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от ответната страна. Оспорват се предявените искове по основание и размер. Не се оспорва обстоятелството, че между страните е съществувало валидно учредено трудово правоотношение по силата на Трудов договор № **/ **********г., както и че към посочения трудов договор е сключено допълнително споразумение също от дата ***********г. Сочи се, че договорената с допълнителното споразумение премия няма постоянен характер и в споразумението не е посочено докога и за какъв период следва да се изплаща. Изтъква се, че премията за производство се изплаща в зависимост от преценката на работодателя. Допълнително, с уведомление от ***********г. работодателят е уведомил ищеца, че поради финансови затруднения няма възможност да продължи да изплаща допълнителното трудово възнаграждение, договорено между страните. Изтъква се, че основното трудово възнаграждение на ищеца е редовно заплащано, включително и с получаваната от ответното дружество икономическа помощ съобразно ПМС № **/ ***********г. / т. нар. „**************“ /. Сочи се, че премиалното възнаграждение, което ищецът претендира не е с постоянен характер и не следва да се включва при формиране на дължимото нетно трудово възнаграждение. Моли се, така предявеният иск да бъде отхвърлен.

Претендират се разноски.

Безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелства: между страните е възникнало трудово правоотношение по повод на сключен срочен Трудов договор № **/ *********г. и допълнително споразумение към него от същата дата. Трудовото правоотношение е прекратено считано от ***********г., по силата на Заповед № **/ **********г., издадена от управителя на ответното дружество.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, счита за установено следното от фактическа и правна страна:

2

Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 128, т. 2 КТ.

По делото не съществува спор, а и се изяснява от приобщените доказателствени материали, че между страните е възникнало трудово правоотношение по повод на сключен срочен Трудов договор № **/ **********г. и допълнително споразумение към него от същата дата. Трудовото правоотношение е прекратено считано от ***********г., по силата на Заповед № **/ ********г., издадена от управителя на ответното дружество. От доказателствения масив с е установява факта на възникването и съществуването на валидно трудово правоотношение между страните, както и обстоятелството, че работодателят е заплащал регулярно основното трудово възнаграждение на работника за целия период на действие на трудовия а договор, поради което съдът приема, че ищецът е изпълнявал добросъвестно задълженията си по трудовия договор за целия му период на действие, включително когато е бил надлежно командирован.

Свидетелските показания, които съдът кредитира като обективни и последователни, също подкрепят изложената теза.

Спорът между страните се фокусира върху характера и дължимостта на претендираното допълнително трудово възнаграждение, което страните са договорили в Споразумение № * от ********** г., което е неделима част от Трудов договор № ** от************г..

Действащото законодателство урежда разнообразни допълнителни трудови възнаграждения. Такива са посочени в глава V от НСОРЗ увеличеното възнаграждение за положен извънреден труд, за нощен труд, за придобит трудов стаж и професионален опит, за образователна и научна степен „доктор“ или за научна степен „доктор на науките“ и др. Съгласно чл.

13, ал. 1 НСОРЗ с колективен трудов договор, с вътрешни правила за работната заплата и/или с индивидуален трудов договор могат да се определят и други допълнителни трудови възнаграждения за: постигнати резултати от труда - текущо, за година или за друг период; промени в условията на труд с временен характер, които водят до допълнително нервнопсихическо натоварване, и в други условия, увреждащи здравето на работника; участие в печалбата; други. Тази разпоредба дава правното основание да се изплащат допълнителни трудови възнаграждения и извън изрично уредените в трудовото законодателство . Според чл. 66, ал. 1, т. 7 КТ допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер и периодичността на тяхното изплащане са задължителен елемент от съдържанието на индивидуалния трудовия договор. Кои са тези възнаграждения е определено в чл. 15 НСОРЗ. На първо място, с постоянен 3 характер са допълнителните трудови възнаграждения за образователна и научна степен „доктор“ или за научна степен „доктор на науките“ и за придобит трудов стаж и професионален опит. Освен тях „за допълнителни възнаграждения с постоянен характер се считат и допълнителните възнаграждения, които се изплащат постоянно заедно с полагащото се за съответния период основно възнаграждение и са в зависимост единствено от отработеното време“. Премиите и бонусите са плащания с различно предназначение и характер и по-често не представляват допълнително трудово възнаграждение. Бонусът ще отговаря на условията за това, ако се изплаща постоянно заедно с полагащото се за съответния период основно възнаграждение и е в зависимост единствено от отработеното време. С такъв характер наистина могат да са някои допълнителни трудови възнаграждения по смисъла на чл. 13, ал. 1, т. 1 НСОРЗ - за постигнати резултати от труда.

Обратно - ако премията (бонусът) не се изплаща постоянно и не зависи единствено от отработеното време, няма основание тези плащания да се включват в базата. В конкретиката на настоящия случай договореното допълнително възнаграждение в размер на 1200 лева не е с инцидентен характер. То е регулярно и размера му не се мени в зависимост от постигнатите резултати. Назовано е „ежемесечна премия за производство в размер на 1200 лева“. От лексикалното и целевото тълкуване на процесната клауза се установява безспорно, че недвусмислено са определени напълно, както периода, така и размера на възнаграждението, което разкрива категорично постоянен и траен характер на самото възнаграждение. Ето защо искът следва да се уважи изцяло, като се съобрази допуснатото намаляване на иска/съобразно приетата/ неоспорена от страните/ ССчЕ/.

По отношение на разноските:

При този изход на спора право на разноски се поражда в полза на ищеца на основание чл.78, ал.1 ГПК. По делото се доказаха да са сторени разноски в общ размер на 2946 лева, от които 2250лв., представляваща заплатени адвокатски хонорари ( съобразно представените договори за правна защита и съдействие, ) и 696 лева-сторени разноски по обезпечението.

Доколкото ищецът е освободен от заплащане на такси и разноски, на основание чл. 78, ал. 6 КТ, следва ответникът да бъде осъден да заплати в полза на Държавата, по сметка на РС- Пловдив сума в размер на 631.85 лева, 4 представляваща дължими държавни такси по Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, както и сума в размер на 100 лева, представляваща възнаграждение за вещо лице.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „МЛ Спрингс България“ ЕООД , ЕИК 204386206 да заплати на С. Д. З., ЕГН: ********** на основание чл. 128, т. 2 КТ следните суми: 15796,36 лева/ нетен размер/ представляваща допълнително трудово възнаграждение за периода от ***********г. до ***********г. и от **********г. до ***********г. , ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда / 02.03.2021г./ до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА „МЛ Спрингс България“ ЕООД , ЕИК 204386206 да заплати на С.

Д. З., ЕГН: ********** сума в размер 2946 лева, от които 2250лв., представляваща заплатени адвокатски хонорари ( съобразно представените договори за правна защита и съдействие, ) и 696 лева- разноски по обезпечението.

ОСЪЖДА „МЛ Спрингс България“ ЕООД , ЕИК 204386206 да заплати в полза на Държавата- бюджет на Съдебната власт, по сметка на Районен съд- Пловдив сума в размер от 731.85 лева, от които 631.85 лева, представляваща държавна такса върху уважените искове и 100 лева, представляваща възнаграждение за вещо лице.

Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок, считано от съобщаването му, с въззивна жалба пред Окръжен съд- Пловдив.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______/п/________________ 5