Решение № 4569 от 10.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4569 гр. София, 10.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседА.е на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело № 20241110115385 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.422 ГПК.

„Топлофикация София“ ЕАД е предявило искове по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД срещу В. М. М., Ц. С. С., И. М. Н. и А. С. П. за признаване за установено, че дължат разделно както следва : В. М. М. – 6/72 части, Ц. С. С. – 8/72 части, И. М. Н. – 50/72 части и А. С. П. – 8/72 части, от следните суми : сумата от 601,01 лева – цена за доставена топлинна енергия до имот на адрес : гр. София, ж.к. „Н***, за периода м.05.2019г. – м.11.2019г., ведно със законната лихва от 09.08.2022г. (дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане, сумата от 360,66 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за периода 15.09.2020г. – 27.07.2022г., сумата от 6,95 лева – цена за услуга дялово разпределение за периода м.07.2019г. – м.11.2019г., ведно със законната лихва от 09.08.2022г. (дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане и сумата от 1,89 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за периода 31.08.2019г. – 27.07.2022г., за които вземА.я е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 43136/2022г. на СРС, 64 – ти състав.

Ищецът твърди, че ответниците са клиенти на доставена топлинна енергия за посочения имот и период. Продажбата на топлинна енергия от ищеца на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществявала при публично известни Общи условия.

Разпределението на топлинна енергия в сградата - етажна собственост, в която се намирал процесният имот, ставало по системата на дялово разпределение, извършвано за процесния период от „МХ Елвеко“ OOД. Консумираната топлинна енергия се заплащала на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и изравнителни сметки след отчитане показА.ята на измервателните уреди. Било налице неизпълнение на задължения съгласно предвидените в ОУ срокове за плащане на цена за доставена топлинна енергия и задължения за извършено дялово разпределение.

Ответницата А. С. П. е подала заявление, с което е възразила срещу допустимостта на производството спрямо нея, защото се е отказала от наследството. С възражението по чл.414 1

ГПК е представила доказателства за отказ от наследството на И.К.Н..

Ответницата Ц. С. С. не е подала отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК.

Ответниците В. М. М. и И. М. Н. чрез назначен по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител са подали отговор на исковата молба, с който оспорват исковете. Възразява се, че претенцията за цена за доставена ТЕ е недоказана. Позовават се на нищожност на клаузите от Общите условия относно дължимост на моратирна лихва. Позовават се на нарушение на чл.13, ал.2 от Директива 2006/32 ЕО, защото в сметките информацията относно задълженията следвало да бъде представена по ясен и разбираем начин. Направено е възражение за изтекъл тригодишен давностен срок.

Третото лице – помагач, привлечено от ищеца - „МХ Елвеко“ OOД, не е взело становище по исковете.

Софийски районен съд, като взе предвид предявените искове, възраженията срещу тях и доказателствата по делото, намира следното:

По исковете за цена за доставена топлинна енергия и за иска за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху посочената главница :

В тежест на ищеца е да докаже, че ответниците са собственици или носители на вещно право на ползване върху процесния имот или на друго основА.е са сключили договор за доставка на ТЕ с ищеца, че през процесния период ищецът е доставял топлинна енергия в процесния имот и стойността на доставената ТЕ.

По арг. на чл.153, ал.1 ЗЕ и § 1, т.2а от ДР на ЗЕ качеството на клиент на топлинна енергия за битови нужди има собственикът или носителят на вещно право на ползване върху имота, както и всяко друго лице, което със съгласие на собственика, респ. носителя на вещното право на ползване, е сключило договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие – в този смисъл Тълкувателно решение № 2/2017г. по тълк.д. № 2/2017г. на ОСГК на ВКС.

От приетия като доказателство по делото договор за покупко – продажба на жилище, сключен по реда на Закона за общинската собственост от 20.02.1998г. (л.20), се установява, че процесният имот е придобит от И.К.Н. и М.В. Н.. Видно от приетото като доказателство удостоверение за наследници на М.В. Н., последният е починал на 22.01.2015г. и негови наследници са съпруга И.К.Н. и деца – В. М. М. и И. М. Н.. Видно от приетото като доказателство удостоверение за наследници на И.К.Н., същата е починала на 03.11.2018г. и призовА. да я наследят са децата й : А. С. П., И. М. Н. и Ц. С. С..

Видно от приетото като доказателство съдебно удостоверение с изх. № 14756/12.02.2019г. на СРС, III ГО, 149-ти състав по гр.д. № 8115/2019г., ответницата А. С. П. е подала заявление за отказ от наследството на наследодателя И.К.Н. и отказът й е вписан в особената книга на съда по № 240/14.02.2019г.

От горното следва, че процесният имот е бил придобит от И.К.Н. и М.В. Н. при условията на съпружеска имуществена общност (чл.19, ал.1 СК, Обн., ДВ, бр.41 от 28.05.1985г., отм.). След смъртта на М. Н. ½ ид.ч. от имота при прекратяването на СИО (чл.27, ал.1, вр. чл.44 СК и чл.28 СК) е придобита по наследствено правоприемство от наследниците му при равни квоти (чл.5, ал.1 и чл.9, ал.1 ЗН) : И. Н.а и В. М. и И. Н. – по 1/6 ид.ч. за всеки един от тях. След смъртта на И. Н.а притежаваната от нея общо 4/6 ид.ч. от имота (1/2 ид.ч. от прекрятяване на СИО + 1/6 ид.ч. по наследство) е преминава по наследствено правоприемство в полза на наследниците й - И. М. Н. и Ц. С. С., като последните са придобили по 1/3 ид.ч. от имота. А. Н.а поради отказ от наследството не е наследник на И. Н.а и нейният дял е уголемил дела на останалите наследници – чл.53 ЗН.

Няма данни и твърдения за разпоредителни сделки с имота или на друго основА.е титулярите на правото на собственост върху имота да са загубили правата си върху него до 2 края на процесния период.

Предвид горното съсобственици на процесния имот през процесния период са : В. М.

– 1/6 ид.ч., И. Н. – ½ ид.ч. (1/6 + 1/3) и Ц. С. – 1/3 ид.ч. Като съсобственици на имота ответниците В. М., И. Н. и Ц. С. имат качеството на клиенти на топлинна енергия за битови нужди - арг. чл.153, ал.1 ЗЕ и § 1, т.2а от ДР на ЗЕ, и посочените ответници са обвързА. от облигационно правоотношение с източник договор за продажба на топлинна енергия, която се извършва при публично известни Общи условия на топлопреносното предприятие за продажба на топлинна енергия за битови нужди - чл.150, ал.1 ЗЕ, като през процесния период са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР.

Съгласно чл.150, ал.2 ЗЕ общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.

От приетото заключение по съдебно – техническа експертиза, което се кредитира от съда, се установява, че процесният имот е топлоснабден. Разпределението на топлинна енергия става по системата на дялово разпределение съгласно чл.139 ал.1 ЗЕ, което за процесния период е извършвано от третото лице - помагач. Установява се още, че консумираната топлинна енергия е заплащана чрез месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска в края на отоплителния сезон - чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ. Месечната дължима сума за топлинна енергия се формира от ищеца продавач на топлинна енергия, въз основа на прогнозен дял (съответния дял за имота от консумираната топлинна енергия през предходния отчетен период). След отчет на средствата за дялово разпределение търговецът, който извършва дяловото разпределение, изготвя изравнителна сметка, която отчита разликата между прогнозното и действително потребеното количество топлоенергия и продавачът изготвя фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Така за съответния отчетен период се отчита реално доставеното количество топлинна енергия и съобразно начислените до този момент суми по прогнозна консумация се определя сума за доплащане или сума за възстановяване на купувача - клаузата на чл.32 от ОУ, действали през процесния период.

Според заключението на вещото лице през процесния период е доставена топлинна енергия за отопление, като в имота са били монтирА. 4 бр. отоплителни тела – радиатори, на които са монтирА. топлинни разпределители и термостатни вентили. През процесния период дялово разпределение от четрите броя индивидуални разпределители за разход на отопление са отчитА. на база службен отчет поради неосигурен достъп. През процесния период ТЕ, отдадена от сградната инсталация, е определяна съгласно изисквА.ята на действащата през процесния период нормативна уредба в областта на енергетиката. През процесния период потреблението ТЕ за подгряване на вода е изчислено на база служебен отчет поради неосигурен достъп според броя потребители – в случая 1 лице, при нормативно определен разход на денонощие в размер на 140 л. за 1 бр. потребител.

Следва да се отбележи, че с решение № 7276 от 3.07.2023г. на ВАС по адм. д. № 746/2021 г., II о. се отменя т. 6.1.1 от методиката, приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. на министъра на енергетиката, § 2 и 3 от ПЗР на Наредба № Е-РД04-1 от 12.03.2020 г. на министъра на енергетиката, но това решение има действие занапред, т.е. след края на процесния период, тъй като отмяната на подзаконов нормативен акт няма обратно действие – арг. чл.195, ал.1 АПК.

Вещото лице е заключил, че стойността на доставеното в имота количество топлинна енергия през процесния период възлиза на сумата от 556,41 лева, формирана като сбор между фактурирА.те задължения по прогнозна консумация в размер на 540,40 лева и сума за възстановяване като резултат от изравнителни сметки в размер на 113,60 лева, като задължението е намалено със сумата от 97,65 лева заради корекция в цените на ТЕ.

По довода за нарушение на чл.13 от Директива 2006/32/ЕО следва да се посочи, че 3 тази директива няма пряко действие, след като е транспонирана в българското право в срока, указан в нея, което е станало чрез Закона за енергийната ефективност /обн., ДВ, бр.18 от 05.03.2004г., отм./, - арг. § 3 от ДР на ЗЕЕ /отм./.

В последното открито съдебно заседА.е ищецът е признал, че в хода на процеса ответницата Ц. С. е платила изцяло претендирА.те спрямо нея суми, като е направила плащане в общ размер от 135,20 лева, с което е погасила главното задължение в размер на 67,55 лева, мораторна лихва от 40,28 лева и законна лихва от 27,37 лева.

От страна на ответниците В. М. и И. Н. плащане на задълженията не се твърдят и не се установяват.

През процесния период са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР, съгласно които клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия, определени по прогнозна консумация в 45 – дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят – чл.33, ал.1 ОУ, като след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки топлопреносното предприятие издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите, определени по прогнозна консумация, и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки - (чл.32, ал.3 ОУ), които задължения клиентът е длъжен да заплати в срок от 45 дни от периода, за който се отнасят (чл.33, ал.2 ОУ). Само ако последните задължения не са платени в определения срок – 45 дни от срока, за който се отнасят, тогава клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва – чл.33, ал.4 ОУ.