Решение № 89 от 29.10.2025, Апелативен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 89 гр. Бургас, 29.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светла М. Цолова

Членове:

П. М. Ив. П. Дакова

Яни Г. Гайдурлиев при участието на секретаря П. М. Ефт. Помакова в присъствието на прокурора Е. Янч. Ч. като разгледа докладваното от Яни Г. Гайдурлиев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20242000600209 по описа за 2024 година Производството е по реда на глава двадесет и първа от НПК.

Образувано е по жалба от адв. В. Р. от АК – Бургас, упълномощен защитник на подсъдимия С. Д. Р., ЕГН: **********, срещу присъда № 16/01.03.2024 г., постановена по НОХД № 1454/2022 г. по описа на Окръжен съд - Бургас.

С посочената първоинстанционна присъда подсъдимият С. Д. Р. е бил признат за виновен в това, че на 29.10.2020 г. в гр. Бургас, в апартамент, находящ се на ***, вх. 4, ет. 1, ляв, умишлено умъртвил Т. Н. Б. - Р. с ЕГН: ********** чрез използване на огнестрелно оръжие - пистолет „Макаров“, кал. 9x18, със заличен фабричен номер, поради което и на основание чл. 115 от НК, вр. чл. 54 от НК е бил осъден на лишаване от свобода за срок от двадесет години.

Със същата присъда подсъдимият С. Д. Р. е бил признат за виновен и в това, че на 04.08.2021 г. в гр. Бургас, в апартамент тип ателие, находящ се в ж.к. „З.“ № *, ет. *, умишлено умъртвил Ю. К. М. с ЕГН: ********** чрез 1 използване на огнестрелно оръжие - пистолет „Макаров“, кал. 9x18, със заличен фабричен номер, като убийството е било извършено предумишлено и след като подсъдимият Р. е извършил друго умишлено убийство по чл. 115 от НК (убийството на Т. Н. Б. - Р., извършено на 29.10.2020 г. в гр. Бургас), за което не е постановена присъда, поради което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 9 и т. 12, предл. второ, вр. чл. 115 от НК, вр. чл. 54 от НК е бил осъден на дожИ.тен затвор без замяна.

С присъдата подсъдимият С. Д. Р. е бил признат за виновен и в това, че в периода от 29.10.2020 г. до 04.08.2021 г. в гр. Бургас държал огнестрелно оръжие по смисъла на чл. 4, ал. 2 от Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ), а именно пистолет „Макаров“, кал. 9 x 1 8 , със заличен фабричен номер, както и боеприпаси за огнестрелно оръжие (по смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗОБВВПИ), а именно 15 броя патрони калибър 9x18, а на 04.08.2021 г. в гр. Бургас и предал на Д. С. Д. с ЕГН: ********** огнестрелното оръжие пистолет „Макаров“, кал. 9x18, със заличен фабричен номер и боеприпаси за огнестрелно оръжие 13 броя патрони калибър 9x18, без да има за това надлежно разрешение съгласно чл. 5, ал. 2, чл. 50, ал. 2 и ал. 3, чл. 56, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 и ал. 2 от ЗОБВВПИ, поради което и на основание чл. 339, ал. 1 от НК, вр. чл. 54 от НК е бил осъден на лишаване от свобода за срок от осем години.

С присъдата подсъдимият С. Д. Р. е бил признат за виновен и в това, че на 04.08.2021 г. в гр. Бургас, без надлежно разрешително съгласно чл. 7, чл.

30 и чл. 73, ал.1 от Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП) и чл. 1 и сл. от Наредба за условията и реда за разрешаване на дейностите по чл. 73, ал.1 от ЗКНВП, разпространил, като ги предал на Д. С. Д. с ЕГН: **********, високорискови наркотични вещества съгласно Приложение № 1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични (НРКРВН) и Списък I „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарна медицина” към чл. 3, т.1 от НРКРВН, вр. чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗКНВП, а именно: коноп с нето тегло 5,472 грама, със съдържание на активния наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 6,60 %, на стойност 32,83 лева; коноп с нето тегло 1,013 грама със съдържание на активния наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 4,80 %, на стойност 6,08 лева и 2 смес от кокаин и пирацетам с нето тегло 5,657 гр. със съдържание на активния наркотично действащ компонент кокаин 1,80 %, на стойност 452,56 лева, поради което и на основание чл. 354а, ал. 1, предл. пето от НК, вр. чл. 54 от НК е бил осъден на лишаване от свобода за срок от три години и глоба в размер на 6000 (шест хиляди) лева.

На основание чл. 23 от НК на подсъдимия С. Д. Р. е било определено едно общо наказание в размер на най-тежкото измежду наложените му наказания с присъдата, а именно ДОЖИ.ТЕН ЗАТВОР БЕЗ ЗАМЯНА, което на основание чл. 57, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС да изтърпи при специален режим.

На основание чл. 23, ал. 3 от НК към определеното общо наказание дожИ.тен затвор без замяна е било присъединено изцяло и наказанието глоба в размер на 6000 (шест хиляди) лева.

На основание чл. 25, ал. 1 от НК на подсъдимия С. Д. Р. е било определено едно общо наказание по НОХД №1454/2022г. на Окръжен съд – Бургас и по влязла в сила присъда по НОХД №3403/2021г. на Районен съд Бургас, в размер на най-тежкото от тях, а именно ДОЖИ.ТЕН ЗАТВОР БЕЗ ЗАМЯНА, което на основание чл. 57, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС да изтърпи при специален режим.

На основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 3 от НК към определеното по НОХД № 3403/2021 г. на Районен съд - Бургас и по НОХД №1454/2022 г. на Окръжен съд – Бургас общо наказание дожИ.тен затвор без замяна е било присъединено изцяло и наказанието глоба в размер на 7500 (седем хиляди и петстотин) лева, наложено на подсъдимия С. Д. Р. с влязла в сила присъда по НОХД № 3403/2021 г. на Районен съд - Бургас.

С присъдата подсъдимият С. Д. Р. е бил осъден да заплати на Х. Д. И. сумата от 200 000 (двеста хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди във връзка с престъплението по чл.

115 от НК, ведно със законната лихва, считано от 29.10.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, като предявеният граждански иск е бил отхвърлен в останалата му част, до пълния размер на претендираното обезщетение.

С присъдата подсъдимият С. Д. Р. е бил осъден да заплати на С. С. Б. сумата от 200 000 (двеста хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди във връзка с престъплението по чл.

3

115 от НК, ведно със законната лихва, считано от 29.10.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, като предявеният граждански иск е бил отхвърлен в останалата му част, до пълния размер на претендираното обезщетение.

С присъдата подсъдимият С. Д. Р. е бил осъден да заплати на Г. П. А. сумата от 20 000 (двадесет хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди във връзка с престъплението по чл.

116, ал. 1, т. 9 и т. 12, предл. второ, вр. чл. 115 от НК, ведно със законната лихва, считано от 04.08.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, като предявеният граждански иск е бил отхвърлен в останалата му част, до пълния размер на претендираното обезщетение.

С присъдата подсъдимият С. Д. Р. е бил осъден да заплати на Г. М. С. сумата от 20 000 (двадесет хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди във връзка с престъплението по чл.

116, ал. 1, т. 9 и т. 12, предл. второ, вр. чл. 115 от НК, ведно със законната лихва, считано от 04.08.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, като предявеният граждански иск е бил отхвърлен в останалата му част, до пълния размер на претендираното обезщетение.

С присъдата подсъдимият С. Д. Р. е бил осъден да заплати по сметка на ОД на МВР - Бургас сумата от 37 550,11 лв. (тридесет и седем хиляди, петстотин и петдесет лева и единадесет стотинки), представляваща направените в досъдебното производство разноски за експертизи, както и да заплати по сметка на Окръжен съд - Бургас сумата от 1895,59 лева (хиляда осемстотин деветдесет и пет лева и петдесет и девет стотинки) за направените в хода на съдебното производство разноски, а също и сумата от 17 600 лева като държавна такса върху уважените части от предявените граждански искове.

С жалбата се заявява позиция, че първоинстанционната присъда е неправилна, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение на материалния закон. Счита се, че неоснователно не са били уважени направените в пледоарията пред първата инстанция доводи относно липсата на достатъчно и категорични доказателства за извършени от подсъдимия престъпления. Поддържа се, че участието и вината на подсъдимия в това да е извършил Д.ията, за които е предаден на съд, не са били доказани 4 по един несъмнен и безпротИ.речив начин. На следващо място с жалбата се прави оплакване, че наложното от първостепенния съд наказание е несправедлИ., защото първо не са доказани по несъмнен начин извършени от подс. Р. престъпления, и второ – наложеното наказание не е в унисон с фактите по делото. Направено е искане за отмяна на атакуваната присъда и за постановяване на нова такава, с която подсъдимият да бъде признат за невинен по повдигнатите му обвинения.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция защитникът на подсъдимия Р., адв. Р., поддържа изцяло подадената въззивна жалба и развива подробни доводи за неправилност на атакуваната присъда. На първо място счита, че събраните в досъдебното и съдебното производство доказателства не установяват по несъмнен начин авторството на инкриминираните Д.ия от страна на подсъдимия. Поддържа, че първоинстанционният съд е тълкувал превратно доказателствените материали по делото, от които не може да се изведе заключение за участие на подсъдимия в което и да е от престъпленията, предмет на обвинението. Според защитата, при разглеждането на делото са нарушени процесуалните изисквания относно събирането, проверката и надлежната оценка на доказателствата, а в мотивите на обжалваната присъда се констатират празноти при анализа на отделни доказателствени източници.

Подчертава се, че наведените от защитата възражения, подкрепени с конкретни доводи, са единствено маркирани в мотивната част на присъдата, без да бъдат обсъдени задълбочено и без да получат отговор. По-нататък в пледоарията си адв. Р. изтъква, че по делото липсват убедителни доказателства за наличие на мотив за убийството на пострадалата Б.. В тази връзка акцентира върху липсата на доказателства, от които да се направи извод, че подсъдимият е обещавал апартаменти на пострадалата, още повече, че не е бил едноличен собственик на сградата, в която се намират тези апартаменти.

Посочва се също, че липсват доказателства за неуредени финансови отношения между подсъдимия и пострадалата, а напротив - установено е, че подсъдимият е възстановил по банков път значителна сума, преведена по погрешка от последната. Според защитата приетото от ОС – Бургас, че подсъдимият е убил пострадалата Б., за да предотврати разкриването на негови сделки и незаконни действия, не почива на никаква доказателствена основа. Наред с това адв. Р. оспорва заключенията на тройната съдебномедицинска експертиза, тъй като същата не е дала категоричен 5 отговор относно причината за смъртта на пострадалата, а вещите лица са навлезли в правни изводи, излизащи извън пределите на тяхната компетентност. Подчертава се липсата на антропологична експертиза, необходима за определяне на давността на намерените костни останки и зъби.

Счита се, че при липсата на такива данни първоинстанционният съд е направил недопустими предположения, несъвместими с разпоредбите на чл.

13, чл. 16 и чл. 107, ал. 2 НПК. Защитата оспорва и идентичността на описаните и изследвани зъби и костни фрагменти, като поставя въпрос дали обектите, изследвани от различните вещи лица, съвпадат. Неизяснен е останал и въпросът как е възможно да бъдат открити само зъби в шахта, без да са намерени части от череп, като този въпрос е останал без отговор. Критики се отправят и към ДНК-експертизите и балистичните експертизи. Подчертава се, че ДНК-експертизите съдържат непълноти и протИ.речия и поради това не могат да обосноват категоричен извод относно принадлежността на останките. По отношение на балистичните експертизи се твърди, че същите не дават безспорно заключение, че намереният проектил е изстрелян именно от процесния пистолет „Макаров“. Оспорва се и липсата на участие на експертхимик при извършеното химическо изследване на боеприпаси. Обобщено, позицията на защитата е, че по всички пунктове на обвинението липсва достатъчна доказателствена основа. По пункт 1 се твърди, че няма безспорни доказателства подсъдимият Р. да е убил умишлено Т. Б., както и че липсва мотив за Д.ието. По пункт 2 се поддържа, че обвинението се основава единствено на косвени доказателства и показания на свидетеля Д. Д., които не са надеждни. По пункт 3 се изтъква, че липсват доказателства, че подсъдимият е държал именно процесния пистолет и боеприпаси в посочения период. По пункт 4 се счита, че не е установено подсъдимият да е разпространявал наркотични вещества, като напротив – съществуват данни, че намерените наркотични вещества може да принадлежат на свидетеля Д.. Въз основа на изложените съображения защитата счита, че подсъдимият следва да бъде изцяло оправдан по повдигнатите обвинения на основание чл. 304 НПК.