Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 942 от 09.10.2025, Окръжен съд - Габрово

Съд
Окръжен съд - Габрово
Дело
Въззивно частно гражданско дело 616/2025
Вид
Определение № 942
Подписан
09.10.2025
В сила
25.02.2026
Състав
Полина Пенкова, Галина Косева, Кремена Големанова

Цитирани разпоредби

  • чл.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 303 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.305 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.305, ал.1, т.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 59 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.64 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.64, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.64 , ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 65 , ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.66,ал.1, изр.2 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 942 гр. Габрово, 09.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в закрито заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

Галина Косева

Кремена Големанова като разгледа докладваното от Полина Пенкова Въззивно частно гражданско дело № 20254200500616 по описа за 2025 година

Производството е образувано по частна жалба на Х. Н. Х. срещу определение №260001 от 30.07.2024г. на РС-Севлиево по гр.д.№1169/2019г.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното определение. Твърди се ,че пропускането на тримесечния срок по чл.305 ГПК се дължи на уважителни причини – отсъствие на жалбоподателя от страната, като е бил на лечение в чужбина. Излагат се доводи за приложимостта на института на чл.64 ГПК.

От данните по делото се установява, че пред ВКС се е развило производство по подадена от Х. Н. Х. молба по чл.305 ГПК вх.№260118/04.09.2023г. за отмяна на влязло в сила решение №84 от 12.05.2022 г. на ОС-Габрово по в.гр.д.№409/2021г. С постановеното определение №3930 от 06.12.2023г. по гр.д.№4917/2023 г. ВКС е оставил без разглеждане молбата на Х. Н. Х. за отмяна на влязлото в сила решение по в.гр.д.№409/2021г. на ОСГаброво, като подадена след изтичане на законоустановения тримесечен преклузивен срок по чл.305, ал.1, т.5 ГПК, и е прекратил производството по делото. Определението на ВКС по гр.д.№4917/2023 г. е потвърдено с определение №953/05.03.2024г. по ч.гр.д.№№358/24 на ВКС.

От Х. Н. Х. е подадена молба вх.№9305/29.05.2024г. за възстановяване на срока по чл.305 ГПК , по която е извършена размяна и с разпореждане №126 от 22.07.2024г. по ч.гр.д.

№358/2024г. на ВКС е постановено молбата за възстановяване на срока и отговора на насрещната страна да се изпратят на РС-Севлиево за провеждане на процедурата по чл.66,ал.1, изр.2 ГПК, като е прието, че по това искане следва да се произнесе съответния първоинстанционен съд, който се явява съд , администриращ молбата за отмяна.

С обжалваното определение №260001 от 30.07.2024г. по гр.д.№1169/2019г. на РССевлиево, допълнено с определение №260000 от 17.01.2025г. на РС-Севлиево в частта за 1 разноските, първоинстанционният съд е оставил без разглеждане молбата на Х. Н. Х. вх.

№9305/29.05.2024г. за възстановяване на пропуснат срок за подаване на молба за отмяна на влязло в сила решение №84/12.05.2022г. по в.гр.д.№409/2021г. на ОС-Габрово и е осъдил молителя да заплати на М. Н. разноски в размер на 1000лв. За да остави без разглеждане молбата на Х. Х. за възстановяване на срока по чл.305 ГПК съдът е приел, че този срок не подлежи на възстановяване по реда на чл.64 ГПК, като се е позовал на установена практика на ВКС.

Обжалваното определение е законосъобразно.

Съгласно установената съдебна практика възстановяването на предвиден в закона срок за извършване на процесуално действие е възможно при наличие на предпоставките посочени в чл.64 , ал. 2 ГПК . Законът не посочва изрично процесуалните действия, спрямо които е приложимо производството по чл.64 ГПК за възстановяване на срок, но доколкото всяко процесуално действие по смисъла на чл.64, ал.1 ГПК предполага висящ съдебен процес, производството по чл. 64 ГПК следва да се разглежда като уреден от законодателя способ за възстановяване на срокове, които са започнали да текат при наличие на вече образувано дело, по което съдът е бил сезиран с иск или молба за защита на лични и имуществени права - чл.2 ГПК . Всички други срокове, установени в процесуалния закон или в други закони като предпоставка за иницииране на нов съдебен процес, респ. като условие за валидно сезиране на съда, не могат да бъдат предмет на възстановяване по реда и при предпоставките на чл.64, ал.2 ГПК . Това разрешение се отнася не само за преклузивните срокове за предявяване на искове, но и за установения в чл.305 ГПК срок за подаване на молба за отмяна на влязло в сила решение. Аргумент в подкрепа на извода за неприложимост на производството по чл.64 ГПК към молбата за отмяна по чл. 303 ГПК се съдържа в текста на чл. 59 ГПК , посочващ изрично, че правната уредба в Глава VІІ от Общата част на ГПК се отнася до сроковете в процеса, т. е. до сроковете, чието начало е поставено в рамките на висящ процес; в разпоредбата на чл. 65 , ал.3 ГПК , според която подаването на молба за възстановяване на срок не спира хода на делото и в тази на чл. 66, ал.1 ГПК , изискваща молбата да бъде подадена с препис за насрещната участваща в делото страна. Производството за отмяна на влязло в сила решение не е продължение на исковия процес, приключил с постановяване на решението, а представлява самостоятелно извънинстанционно производство. Подаването на молба за отмяна на влязло в сила решение предполага отсъствие на висящ процес и е насочено към започване на такъв процес пред единствено компетентния за това съд - Върховният касационен съд. Предвид това пропускането на установения в чл.305 ГПК тримесечен преклузивен срок за иницииране на производство по отмяна не може да бъде санирано чрез способа на чл. 64 ГПК дори тогава, когато причините за пропускането са извинителни за заинтересованата от отмяната страна.

Производството по чл.64 ГПК е способ за възстановяване на срокове, които са започнали да текат при наличие на вече образувано дело и докато то е висящо. За всички други, установени в процесуалния закон като условие за валидно сезиране на съд с иск или молба, каквито са и сроковете по чл. 305 ГПК , доколкото подаването на молба по чл.303 ГПК 2 предполага отсъствие на висящ процес и е насочено към започване на такъв, производството и предпоставките по чл.64 ГПК са неприложими. С оглед на това молбата на Х. Н. Х. вх.

№9305/29.05.2024г. за възстановяване на пропуснат срок за подаване на молба за отмяна на влязло в сила решение №84/12.05.2022г. по в.гр.д.№409/2021г. на ОС-Габрово, е недопустима и следва да се остави без разглеждане, както е приел и първоинстанционният съд при постановяване на обжалваното определение.

На основание изложеното обжалваното определение следва да бъде потвърдено като законосъобразно и обосновано, предвид на което въззивният съд ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №260001 от 30.07.2024г. по гр.д.№1169/2019г. на РССелвиево.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 942 гр. Габрово, 09.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в закрито заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

Галина Косева

Кремена Големанова като разгледа докладваното от Полина Пенкова Въззивно частно гражданско дело № 20254200500616 по описа за 2025 година

Производството е образувано по частна жалба на Х. Н. Х. срещу определение №260001 от 30.07.2024г. на РС-Севлиево по гр.д.№1169/2019г.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното определение. Твърди се ,че пропускането на тримесечния срок по чл.305 ГПК се дължи на уважителни причини – отсъствие на жалбоподателя от страната, като е бил на лечение в чужбина. Излагат се доводи за приложимостта на института на чл.64 ГПК.

От данните по делото се установява, че пред ВКС се е развило производство по подадена от Х. Н. Х. молба по чл.305 ГПК вх.№260118/04.09.2023г. за отмяна на влязло в сила решение №84 от 12.05.2022 г. на ОС-Габрово по в.гр.д.№409/2021г. С постановеното определение №3930 от 06.12.2023г. по гр.д.№4917/2023 г. ВКС е оставил без разглеждане молбата на Х. Н. Х. за отмяна на влязлото в сила решение по в.гр.д.№409/2021г. на ОСГаброво, като подадена след изтичане на законоустановения тримесечен преклузивен срок по чл.305, ал.1, т.5 ГПК, и е прекратил производството по делото. Определението на ВКС по гр.д.№4917/2023 г. е потвърдено с определение №953/05.03.2024г. по ч.гр.д.№№358/24 на ВКС.

От Х. Н. Х. е подадена молба вх.№9305/29.05.2024г. за възстановяване на срока по чл.305 ГПК , по която е извършена размяна и с разпореждане №126 от 22.07.2024г. по ч.гр.д.

№358/2024г. на ВКС е постановено молбата за възстановяване на срока и отговора на насрещната страна да се изпратят на РС-Севлиево за провеждане на процедурата по чл.66,ал.1, изр.2 ГПК, като е прието, че по това искане следва да се произнесе съответния първоинстанционен съд, който се явява съд , администриращ молбата за отмяна.

С обжалваното определение №260001 от 30.07.2024г. по гр.д.№1169/2019г. на РССевлиево, допълнено с определение №260000 от 17.01.2025г. на РС-Севлиево в частта за 1 разноските, първоинстанционният съд е оставил без разглеждане молбата на Х. Н. Х. вх.

№9305/29.05.2024г. за възстановяване на пропуснат срок за подаване на молба за отмяна на влязло в сила решение №84/12.05.2022г. по в.гр.д.№409/2021г. на ОС-Габрово и е осъдил молителя да заплати на М. Н. разноски в размер на 1000лв. За да остави без разглеждане молбата на Х. Х. за възстановяване на срока по чл.305 ГПК съдът е приел, че този срок не подлежи на възстановяване по реда на чл.64 ГПК, като се е позовал на установена практика на ВКС.

Обжалваното определение е законосъобразно.

Съгласно установената съдебна практика възстановяването на предвиден в закона срок за извършване на процесуално действие е възможно при наличие на предпоставките посочени в чл.64 , ал. 2 ГПК . Законът не посочва изрично процесуалните действия, спрямо които е приложимо производството по чл.64 ГПК за възстановяване на срок, но доколкото всяко процесуално действие по смисъла на чл.64, ал.1 ГПК предполага висящ съдебен процес, производството по чл. 64 ГПК следва да се разглежда като уреден от законодателя способ за възстановяване на срокове, които са започнали да текат при наличие на вече образувано дело, по което съдът е бил сезиран с иск или молба за защита на лични и имуществени права - чл.2 ГПК . Всички други срокове, установени в процесуалния закон или в други закони като предпоставка за иницииране на нов съдебен процес, респ. като условие за валидно сезиране на съда, не могат да бъдат предмет на възстановяване по реда и при предпоставките на чл.64, ал.2 ГПК . Това разрешение се отнася не само за преклузивните срокове за предявяване на искове, но и за установения в чл.305 ГПК срок за подаване на молба за отмяна на влязло в сила решение. Аргумент в подкрепа на извода за неприложимост на производството по чл.64 ГПК към молбата за отмяна по чл. 303 ГПК се съдържа в текста на чл. 59 ГПК , посочващ изрично, че правната уредба в Глава VІІ от Общата част на ГПК се отнася до сроковете в процеса, т. е. до сроковете, чието начало е поставено в рамките на висящ процес; в разпоредбата на чл. 65 , ал.3 ГПК , според която подаването на молба за възстановяване на срок не спира хода на делото и в тази на чл. 66, ал.1 ГПК , изискваща молбата да бъде подадена с препис за насрещната участваща в делото страна. Производството за отмяна на влязло в сила решение не е продължение на исковия процес, приключил с постановяване на решението, а представлява самостоятелно извънинстанционно производство. Подаването на молба за отмяна на влязло в сила решение предполага отсъствие на висящ процес и е насочено към започване на такъв процес пред единствено компетентния за това съд - Върховният касационен съд. Предвид това пропускането на установения в чл.305 ГПК тримесечен преклузивен срок за иницииране на производство по отмяна не може да бъде санирано чрез способа на чл. 64 ГПК дори тогава, когато причините за пропускането са извинителни за заинтересованата от отмяната страна.

Производството по чл.64 ГПК е способ за възстановяване на срокове, които са започнали да текат при наличие на вече образувано дело и докато то е висящо. За всички други, установени в процесуалния закон като условие за валидно сезиране на съд с иск или молба, каквито са и сроковете по чл. 305 ГПК , доколкото подаването на молба по чл.303 ГПК 2 предполага отсъствие на висящ процес и е насочено към започване на такъв, производството и предпоставките по чл.64 ГПК са неприложими. С оглед на това молбата на Х. Н. Х. вх.