Решение № 261080 от 09.11.2020, Районен съд - Варна

Р Е Ш

Е Н И Е

№………… гр.Варна, 09.11.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД гр. ВАРНА, ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, ХLIX състав, в публичното заседание на 13.10.2020 год. в състав :

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР ДИМИТРОВ при секретаря

Милена Узунова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 15798/2019 год. по описа на Районен съд гр. Варна, ХLIX състав, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството по делото е образувано по повод предявен от "В.и к." ООД ***, ЕИК **** представлявано от ****-Управител чрез пълномощник юрисконсулт ****, против Х.К.М.

ЕГН ********** иск с правно основание чл. 422 ГПК, за постановяване на решение, с което бъде признато за установено по отношение на Х.К.М. ЕГН **********, в качеството си на потребител на В и К услуги, ползвани на адрес гр.Варна, жк.Младост бл.155, ап.ЗЗ, дължи на „В.и к." ООД следните суми: сума в общ размер на 1066.38лв. (хиляда шестдесет и шест лева и 38ст.), представляваща сбор от незаплатени главници за ползвани В и К услуги за периода от 02.03.2017г. до 08.05.2019г., отчитани по партида с абонатен номер ****, ведно със законната лихва върху тези главници, считано от 03.06.2019г. до окончателното плащане, както и сумата от 105.69лв. (сто и пет лева и 69ст.), представляваща сбор от изтекли лихви за забава за плащане на главницата от 1066.38лв. за периода от 05.05.2017г. до 27.05.2019г.; сума в общ размер на 26.90лв. (двадесет и шест лева и 90ст.), представляваща сбор от незаплатени главници за ползвани ВиК услуги за периода от 31.12.2016г. до 31.12.2017г., отчитани по партида с абонатен номер 1521032, ведно със законната лихва върху тези главници, считано от 03.06.2019г. до окончателното плащане, както и сумата от 4.17лв. (четири лева и 17ст.), представляваща сбор от изтекли лихви за забава за плащане на главницата от 26.90лв. за периода от 26.05.2017г. до 27.05.2019г., за които суми е издадена заповед № 4391 от 05.06.2019г. за изпълнение на парично задължение по ЧГД № 8552/2019г. по описа на ВРС.

Обективирано е искане и съдът да се произнесе по сторените по заповедното производство, по което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 4391 от 05.06.2019г., а именно: заплатена държавна такса в размер на от 25.00лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00лв.

Ищецът основава исковата си молба на следните фактически твърдения: Твърди се, че „В.и к." ООД, в качеството си на В и К оператор съгласно чл.2, ал.1 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (обн.ДВ бр.18 от 2005г., с поел. изм.), предоставя В и К услуги на Х.К.М. ЕГН ********** за имот на адрес ***, която е собственик на същия, считано от 18.10.2016г., от която дата тя има качеството „потребител" по смисъла на § 1 от ДР на ЗРВКУ. Ползваните В и К услуги на този адрес се отчитат по партида с клиентски номер **** (включващ задълженията по партида с абонатен номер **** и задълженията по партида с абонатен номер 1521032). Твърди се, че съгласно чл.5, т.6 от Общите условия за предоставянето на В и К услуги на потребителите от В и К оператор „В.и к." ООД потребителите са длъжни да заплащат ползваните В и К услуги в срок, което длъжникът не е правил. Съгласно чл.33, ал.2 от Общите условия, ответникът е длъжен да заплаща дължимите суми за използваните В и К услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране, след изтичане на който срок той изпада в забава.

Твърди се, че на 03.06.2019г. В и К операторът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК до Варненски районен съд срещу М., въз основа на което било образувано ЧГД № 8552/2019г. по описа на ВРС, ГК-26 състав. Твърди се, че на 05.06.2019г. съдът издал заповед № 4391 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която разпоредил на М. да заплати на кредитора (сега ищец) сумата от 1066.38лв., представляваща главница за ползвани и неплатени В и К услуги за периода от 02.03.2017г. до 08.05.2019г., отчитани по партида с абонатен номер ****, и сумата от 26.90лв., представляваща главница за ползвани и неплатени В и К услуги за периода от 31.12.2016г. до 31.12.2017г., отчитани по партида с абонатен номер 1521032; сумата от 105.69лв., представляваща лихва за забава върху главницата от 1066.38лв., дължима за периода от 05.05.2017г. до 27.05.2019г., и сумата от 4.17лв., представляваща лихва за забава върху главницата от 26.90лв., дължима за периода от 26.05.2017г. до 27.05.2019г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда-03.06.2019г. до окончателното плащане, както и сторените по делото съдебно-деловодни разноски, изразяващи се в заплатена по делото държавна такса в размер на 25лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50лв.

Твърди се, че на 26.08.2019г. ответникът депозирал възражение срещу заповедта за изпълнение на основание чл.414, ал.1 ГПК.

В срока по чл.131 ГПК ответникът, чрез процесуалния си представител е депозирал в съда писмен отговор по предявения срещу него иск. Оспорва предявените искови претенции. Оспорва наличие на облигационна обвързаност между страните, като твърди, че друго лице е живяло в процесния имот през периода. Оспорва доставката и потребяването на претерндираните количества ВиК услуги. Оспорва представените от ищеца доказателства за собствеността на процесния имот, тъй като не представлявали официален документ, като в същото време потвърждава, че именно ответницата е собственик на този имот, но твърди, че по отношение имота е налице съдебен спор, производството по който не е приключило.

В проведено открито съдебно заседание ищцовата страна поддържа иска.

Ответникът се представлява от надлежно упълномощен представител, който оспорва исковите претенции.

От събраните по делото доказателства се установява от фактическа страна следното:

Към доказателствения материал са приложени и приобщени Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор, видно от които /чл.2/ потребители на ВиК услуги са юридически или физически лица собственици или ползватели на имоти, за които се предоставят ВиК услуги.

От предоставената по делото справка за недобора се установява, че титуляр на партида с клиентски номер **** (включващ задълженията по партида с абонатен номер **** и задълженията по партида с абонатен номер 1521032) на водомер и обект на потребление гр.Варна****, е Х.К.М.

ЕГН **********.

От представените по делото писмени доказателства се установява, че ****е била собственик на имота и след смъртта й същият е преминал в собственост на наследника й - ****, който от своя страна е праводател на настоящия ответник М..

Представени са като доказателство по делото карнети за отчитане на потреблението на ВИК услуги по партидата на частен абонат №**** и абонат №1521032 за периода 06.04.2016г. до 06.06.2019г. с титуляр ****/впоследствие заменена с Х.К.М./, за имот на адрес ***. Установява се, че при част от извършените отчитания са положени съответни подписи от обитател на имота, като не са налице отбелязвания за служебно начисляване на количества.

От заключението на вещото лице по допуснатата ССЕ се установява, че ответникът е имал към ищцовото дружество непогасен остатък за главница по фактури за абонатен №:****, както следва: ****. е на обща стойност от 1066,38 лева. Непогасеният остатък за главница по фактури за абонатен №:**** са както следва: №№****. е на обща стойност от 26,90 лева.

Експертизата изчисли законна лихва върху посочените задължения - за всяко едно месечно задължение за всеки от абонатните номера поотделно, считано от деня следващ датата на падежа - 30 дни след датата на издаване на съответната фактура - съобразно чл. 33, ал. 2 от Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор - ВиК-Варна.

Общият размер на лихвата за забава до 27.05.2019 г. за абонатен номер **** е 105,69 лева. Общият размер на лихвата за забава до 27.05.2019 г. за абонатен номер 1521032 е 4,17 лева.

При извършената проверка в електронната база данни на оператора, както и в Справка за недобора на частен абонат № **** и №1521032 експертизата не констатира отразени в регистрите на ищеца получени плащания, отнасящи се до задълженията установени.

При така установените факти и обстоятелства по делото, съдът възприе следните правни изводи:

Искът е предявен по реда на чл.415 от ГПК от заявителя срещу длъжника в преклузивния месечен срок от уведомяването му за подаденото възражение, поради което се явява процесуално допустим и следва да бъде разгледан по същество.

С оглед характера на предявения иск, с който се иска съдебно установяване на съществуването в полза на ищеца на вземане срещу ответника, доказателствената тежест за установяване на вземането се носи от ищеца, който следва при условията на пълно и главно доказване да установи наличието на основание за възникване на вземането и неговия размер. По конкретно предявения иск съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, за разпределение на доказателствената тежест в процеса в тежест на ищеца бе да докаже наличието на договорни отношения между страните, качеството си на изправна страна по договора, а в тежест на ответника бе да докаже извършено плащане за доставените услуги.

Съгласно пар. 1, т. 2 от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги потребители на ВиК услуги са юридически или физически лица – собственици или ползватели на имоти, за които се предоставят ВиК услуги. С идентично съдържание е и текста на разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Общи условия на договорите за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор - „Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД, одобрени от ДКЕВР с решение №ОУ-09 от 11.08.2014г. – точка 8.

В настоящия случай се установи по безспорен начин, че през процесния период собственик на водоснабдения обект е ответникът по делото, от което следва да се приеме, че същият има качеството на ползвател на ВиК услуги за процесния обект находящ се в гр.Варна****. Между страните не се спори и че имотът е присъединен към водопреносната мрежа. Съдът не споделя доводите на процесуалния представтел на ответника, че за него е възникнало задължение за плащане едва към момента на служебното му прехвърляне на абонатната партида от ищцовото дружество, както и възражението, че през процесния период друго лице е било реален ползвател на услугите. От представените писмени доказателства безспорно се установява, че на 18.10.2016г. ответницата е придобила правото на собственост на имота. В същото време липсват доказателства на първо място тя да е заявила това обстоятелство пред ответното дружество в изпълнение на задължението си по чл.61, ал.1 от Общите услови и съответно да бъде променен титуляра по партидата. Не бяха представени и доказателства ответницата да е заявила пред ищцовото дружество друг ползвател на Вик услугите, освен собственика на имота. Съдът намира, че страните са били обвързани с валиден договор за доставка на ВиК услуги в жилището на ответника– потребител по смисъла на чл. 3 от Наредба № 4/2004г. и чл. 2 от ОУ, доколкото тя е посочена като негов собственик във водения от СВ-АВ регистър. Липсата на изпълнение на задължението й по чл. 9а от Наредба № 4/14.09.2004г. вр. чл. 62.2 от ОУ да уведоми оператора за придобиване на собствеността на водоснабдения имот и да промени на свое име партидата, не я освобождава от отговорност за задълженията й като потребител, което качество възниква за нея по силата на горецитираната норма.

Възражението на ответника, че не е страна по договор за предоставяне на ВиК услуги, тъй като не е титуляр на партидата и с него не е сключен индивидуален договор също е неоснователно. Процесният договор е от категорията на неформалните, т.е. за действителността на същия не е необходимо той да се сключва при спазване на определена форма. С присъединяване на процесния имот към водопреносната и канализационна мрежи, между страните е възникнала валидна облигационна връзка. Съобразно разпоредбата на чл.11, ал.7 от ЗРВКУ одобрените от ДКЕВР Общи условия на договорите за предоставяне на В и К услуги стават част от договорните отношения между страните ”ex lege” в едномесечен срок от публикуването им. Видно от приложените разпечатки от страници на печатни издания, Общите условия на ВиК са надлежно публикувани, което обстоятелство е ноторно и служебно известно на съда. Следователно същите са влезли в сила по отношение на всички потребители на вода и ВиК услуги, включително спрямо ответника. С влизане в сила на ОУ на 11.08.2014г. и с оглед липсата на твърдения и доказателства, че ответникът се е възползвал от правата по чл.71, ал.2 от ОУ, същите са станали част от договорните им отношения.