Протокол № 507 от 12.10.2026, Окръжен съд - Сливен

ПРОТОКОЛ

№ 507 гр. Сливен, 12.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мартин Цв. Сандулов

Членове:

Никола Г. Маринов

Радостин Ст. Радиев при участието на секретаря Радост Д. Гърдева и прокурора Е. М. Р.

Сложи за разглеждане докладваното от Никола Г. Маринов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20262200600480 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 09:30 часа се явиха:

Жалбоподателят - подсъдим Х. И. Д., редовно призован, се явява лично, с баща си И. Д. И. и със служебен защитник адв. М. Б. от АК- Сливен, назначена от досъдебното производство.

За Окръжна прокуратура - Сливен, редовно призована, се явява прокурор Е. Р..

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

АДВ. Б.: Да се даде ход на делото.

ПОДС. Д.: Да се даде ход на делото.

БАЩАТА И.: Да се даде ход на делото.

Съдът счита, че няма процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД на делото и го ДОКЛАДВА.

Въззивното производство е по реда на Глава XXI от НПК и е образувано по повод постъпила въззивна жалба срещу Присъда №104/02.06.2026г., постановена по НОХД №188/2025г. по описа на Районен съд- Сливен, с която първоинстанционният съд е признал подсъдимия Х. И. Д. за виновен за престъпление по чл.157, ал.3, вр. ал.1, вр. чл.63, aл.1, т.2, вр. чл.26, ал.1 от НК и му е наложил наказание „Лишаване от свобода“ за срок от ЕДНА година, чието изпълнение е отложил за изпитателен срок от ТРИ години.

В жалбата се твърди, че постановената присъда е незаконосъобразна, 1 необоснована и несправедлива. В хода на първоинстанционното производство не били ангажирани абсолютно никакви доказателства за осъществено проникване в тялото на пострадалото лице от страна на подсъдимия.

Единственото доказателство, от което се правел извод за осъществяване на изпълнителните деяния и за участието на подсъдимия в тях били свидетелските показания на малолетния А. С. А., дадени в т.нар. „Синя стая“.

Иска се да се отмени присъдата и постановяване на оправдателна, тъй като подсъдимият Д. е извършил деянието лекомислено и не следвало да носи наказателна отговорност.

Постъпило е и допълнение към въззивната жалба, в което се твърди, че присъдата е необоснована. Излагат се доводи, че първостепенният съд не е извършил никаква проверка за достоверността на свидетелските показания.

Не следвало да се кредитират показанията на свидетелите К. А. и Д. М..

Иска се отмяна на присъдата на Районен съд - Сливен и постановяване на нова, с която подсъдимият Д. да бъде оправдан.

Съдът РАЗЯСНИ на страните правата по чл.274 и чл.275 от НПК.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отвод на съда, съдебния секретар.

Няма да соча други доказателства.

АДВ. Б.: Нямаме искания за отвод на съда, съдебния секретар. Няма да соча други доказателства.

ПОДС. Д.: Няма да соча доказателства. Нямам искания за отводи.

БАЩАТА И.: Няма да соча доказателства. Нямам искания за отводи.

Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД на СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за събиране на доказателства.

АДВ. Б.: Нямам искания за събиране на доказателства.

ПОДС. Д.: Нямам искания за събиране на доказателства.

БАЩАТА И.: Нямам искания за събиране на доказателства.

Съдът счете делото за изяснено от фактическа и правна страна, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИКЛЮЧВА съдебното следствие.

ДАВА ХОД на устните

С Ъ Д Е Б Н И Т Е П Р Е Н И Я:

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми окръжни съдии, считам, че жалбата е неоснователна. По делото са събрани достатъчно доказателства, които обосновават съставомерността и авторството на деянието, за което е ангажирана наказателната отговорност на лицето. Присъда № 104/02.06.26г. на РС Сливен е постановена при спазване на процесуалните правила и 2 материалния закон. Обективно, всестранно и пълно са изследвани всички факти и обстоятелства по делото, взети са предвид становищата и възраженията на страните. Направени са правилни изводи от правна страна.

Изложените мотиви са аргументирани подробно и ясно. Моля да постановите решение, с което да потвърдите присъда № 104/02.06.26г. на РС Сливен, като правилна, обоснована и законосъобразна.

АДВ. Б.: Уважаеми окръжни съдии, считам че присъдата на първоинстанционният съд е неправилна, незаконосъобразна, необоснована и несправедлива и като такава моля да бъде отменена. Подадох въззивната жалба, тъй като моят подзащитен Х. Д., който е непълнолетен, е признат за виновен в извършването на изключително тежко престъпление без по делото да са ангажирани преки доказателства, че е осъществил всички елементи, които влизат във фактическия състав на изпълнителното деяние. Видно от делото, самото досъдебно производство в началото е било образувано за престъпление по чл. 149 от НК и едва впоследствие правната квалификация на деянието е била променена на чл. 157 ал.3 от НК, като това се е случило след разпит на малолетния А. А. в „Синя стая“. Този разпит е бил извършен в присъствието на бабата на момчето, под нейния строг поглед. Самите експерти, които са присъствали и са направили съдебната психологопсихиатрична експертиза са установили, че детето се отличава с подчиняемост, лесно е за манипулация, търсило е зрителен контакт с баба си и нейното одобрение. По време на този разпит в „Синя стая“ не е присъствал нито моят подзащитен Х. Д., нито неговия защитник. В хода на съдебното следствие също бе извършен разпит на малолетния А. в „Синя стая“, като тогава по време на разпита не присъстваше нито психолог нито психиатър.

Това, което правеше впечатление е, че детето разказва все едно някакъв разказ, без никаква емоционална реакция на това, което му се е случило. А в началото, когато го попитаха дали познава Х. Д., той каза не. Реално това са показанията, на които почива присъдата. Другите свидетели, те не са очевидци на абсолютно никакво деяние, което да се окачестви като престъпление. Също така считам, че първоинстанционният съд не е взел предвид обстоятелството, че са налице доказателства, че моят подзащитен също е дете в риск. Видно от заключението на вещите лица, те са заключили, че Х. Д., ако е извършил нещо, той го е извършил поради лекомислие. Към онзи етап не е имал никаква сексуална култура и не е знаел, че такъв тип общуване с малолетни лица се наказва от закона. Ето защо, по тези съображения, както по съображенията, които подробно съм изложила във въззивната жалба и допълнението, моля да отмените изцяло присъдата на първоинстанционния съд и да признаете подсъдимия за невинен по повдигнатото му от прокуратурата обвинение. Ако все пак прецените, че са налице доказателства, които уличават Х. Д. в извършването на престъпление, моля да приложите чл. 149 ал.1 от НК, да приемете, че са налице изключително многобройни смекчаващи обстоятелства и да му наложите наказание, което е по-ниско от предвиденото в закона, а именно пробация, изразяваща се в задължителна регистрация по настоящ 3 адрес и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца.

Съдът дава право на ЛИЧНА ЗАЩИТА на подс. Х. И. Д..

ПОДС. Д.: Поддържам казаното от адвоката ми.

БАЩАТА И.: Няма какво да кажа различно от адвоката.

Съдът дава право на ПОСЛЕДНА ДУМА на подс. Х. И. Д..

ПОДС. Д.: Моля да ми наложите наказание „Пробация“.

БАЩАТА И.: Аз също искам „Пробация“ за сина ми.

Съдът се оттегли на съвещание.

След проведено тайно съвещание, съдът счете делото за изяснено от фактическа страна и ОБЯВИ, че ще се произнесе с решение в законоустановения срок.

Протоколът се изготви в съдебно заседание.

Заседанието по делото се закри в 09.45 часа.

Председател: _______________________

Секретар: _______________________