Решение № 298 от 19.12.2024, Районен съд - Девня

РЕШЕНИЕ

№ 298 гр. Девня, 19.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДИМИТЪР В. ВАСИЛЕВ при участието на секретаря АНТОАНЕТА Д. СТАНЕВА като разгледа докладваното от ДИМИТЪР В. ВАСИЛЕВ Гражданско дело №

20233120100722 по описа за 2023 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.127, ал 2 СК , чл.149 СК и чл. 127а СК

С. В. И., ЕГН **********, чрез процесуален представител адв. С. Н. излага, че тя и ответника И. С.

И., ЕГН **********, са съжителствали, като от съвместното им съжителство е родено на 06.12.2019г. детето Х.

И. С.а. Излага, че от датата на раздяла на страните ответникът не е полагал грижи за дъщеря си, не се е интересувал от отглеждането и възпитанието й, не е давал пари за издръжката й. Излага, че възнамерява да отиде да работи в чужбина, тъй като в България е затруднена да си намери работа. Излага, че понастоящем ответника живее в Република Германия, където работи.

С оглед изложеното се моли съдът да уважи така предявените искове, като предостави упражняването на родителските права за детето Х. И. С.а на майката С. В. И., да бъде определено местоживеенето на детето при майката в гр. С., улица „ Б. „ №**, да бъде определен режим на лични отношения на детето с неговия баща И. С. И., както следва : бащата да има право да вижда и взема при себе си детето Х. И.

С.а всяка първа и трета събота от месеца от 10,00 часа до 16, 00 часа същия ден, както и на следващия ден след рождения й ден от 10,00 часа до 16,00 часа, да бъде осъден ответника И. С. И. да заплати издръжка в размер от 400 лв. за детето Х. И. С.а с падеж на пето число от месеца ведно със законната лихва за всяка забавена вноска, както и издръжка за минало време за период от една година преди датата на предявяване на иска, както и да бъде дадено съгласие за пътуване на детето Х. И. С.а извън пределите на Република България до страните от Европейския съюз, без да е необходимо съгласието на бащата И. С. И..

В срокът по чл.131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.

ДСП Вълчи дол излагат, че родителите на детето и детето Х. И. С.а отсъстват от страната и не могат да се приберат за делото, поради което са в невъзможност да изготвят социален доклад.

От приетото по делото удостоверение за раждане се установява, че родители на детето Християна И. С.а, р. на 06.12.2019г., са страните по делото

От приетото по делото удостоверение за раждане се установява, че родители на детето Г. С.а В., р.

1 на 22.02.2008г., са ищцата С. В. И., ЕГН ********** и баща –без отбелязано име в удостоверението.

В своите изявления пред съда свидетеля на ищцата А. С. К., без родство и дела със страните, излага, че страните се разделили, защото И. пие много, карали се, включително пред свидетеля и ответника гонил ищцата, после пак я прибирал. Твърди, че страните се разделили преди повече от година, първоначално живеели в С.. Свидетелят ги познавал чрез жена си, която е от С.. Явства, че когато страните се разделили, децата останали при С.. Твърди, че ответникът не е изпращал никакви пари или подаръци за децата. Излага, че голямата дъщеря на ищцата е женена и се е отделила, сина й също е голям и е отделно, Х. живее с майката. Явства, че С. има голяма къща с много добри битови условия, в момента тя е в Белгия с двете деца, работи и се справя с отглеждането на децата.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

С настоящият иск по чл.127, ал. 2 СК се цели да се разреши спор относно упражняването на родителските права. Изхождайки от събраните по делото доказателства и интереса на детето Х., съдът намира, че то следва да живее при своята майка, която да упражнява родителските права спрямо него, тъй като на настоящия етап потребностите на детето са задоволени от нея, докато бащата съгласно изложеното в исковата молба и свидетелските показания не е осигурявал издръжка и полагал физически грижи за дъщеря си. Допълнително интересите на детето Християна И. С.а налагат то да живее при майката, която да упражнява родителските права.

Този извод следва от обстоятелството, че детето е на възраст под 10 години и е живеело заедно с майката, без да се отделят едно от друго. Необходимостта от живеене на детето при родителя, упражняващ родителските права– ищцата С. В. И., налага определяне местоживеене на детето на посочения в исковата молба адрес в гр. С., ул. “ Б.

“ №**. Съдът намира, че на бащата И. С. И. следва да бъде определен режим на личен контакт с детето Х. И. С.а по следния начин: две съботи и недели месечно без преспИ.е от 10.00 ч. на съботния ден до 17.00 часа на съботния ден и от 10.00 часа на неделния ден до 17.00 часа на неделния ден без преспиване, ако бащата и детето пребивават на територията на една и съща държава и след предварително уведомяване на майката С. И. В., като бащата ще взема детето от дома, където се намира и ще го връща обратно и първите 10 дни по време на лятната ваканция от 10,00 часа на първия ден до 17 часа на последния ден, с право на преспИ.е при бащата, като бащата ще взема детето от дома, където се намира и ще го връща обратно. Съботните и неделните месечни дни не се налага, да се определят като обичайно постановяваните /първа и трета или втора и четвърта/, тъй като могат да бъдат и поредни. Единственото условие за ползването им е бащата и детето да се намират на територията на една и съща държава. По този начин режимът може да бъде упражняван както в Република България, така и в чужбина, където би било възможно бащата да осъществи личните отношения с дъщеря си в рамките на две последователни съботи и недели

Относно предявеният иск за текуща издръжка бащата е в трудоспособна възраст и няма данни за алиментни задължения към други деца. Няма наведени твърдения и представени доказателства относно нужди и здравословни проблеми на детето, обосноваващи разходи по – големи от обичайните такива за възрастта му, поради което съдът счита, че на същото следва да бъде определена месечна издръжка в размер на 370 лв., от които бащата следва да заплаща 270 лв., а останалите 100 лв. следва да се заплащат от майката. По-малкото участие на майката е предвид непосредствената тежест от грижите по отглеждането и възпитанието на детето, които тя ще полага. Така определеният размер на издръжката се дължи от подаване на исковата молба11.07.2023г., с падеж на пето число от месеца, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска до настъпването на законните основания за изменение или прекратяване на същата. Съогветно искът следва да се отхвърли за разликата над присъдената месечна издръжка от 270 лева до исканата месечна издръжка от 400 лева Относно искането за присъждане на издръжката една година назад от завеждане на исковата молба, съдът намира същото за основателно. По принцип издръжката би следвало да се дължи само за бъдеще време, защото тя е средство за задоволяване на текущи жизнени нужди. Издръжката за минало време поначало е безпредметна, тъй като нуждите на детето са били вече задоволени. Законодателят обаче е предвидил изключение, като е допуснал и търсене на издръжка една година назад преди завеждане на иска, изхождайки от съображението, че нуждата вероятно е била налице. Съгласно показанията на разпитанияпо делото свидетел и от изложеното в исковата молба бащата не е изплащал издръжка за дъщеря си Х., като съдът приема, че бащата не е изпълнявал родителското си задължение за издръжка за минало време за една година назад от датата на предявяване на иска, поради което съдът счита, че следва да уважи и този иск. По отношение размера на иска 2 като детето Х. за този период е било на по - ниска възраст, а оттам са били по – малки и неговите потребности, които е следвало да бъдат задоволявани ежемесечно, а и е бил различен минималния размер на дължимата издръжка за страната, съдът намира, че същата следва да бъде определена в общ размер от 2760 лв (12 месеца по 230 лева),– така и решение 280/28.09. 2011г по гр .д. № 1654/2010г. , III гр. отд. на ВКС за определяне издръжката за минало време като глобална сума, като искът се отхвърли за разликата до претендираната сума от 4800 лева (12 месеца х 400 лева) .

Съгласно разпоредбата на чл. 127а ал. 1 и 2 от СК, въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това, се решават по общо съгласие на родителите, а в случай, че същите не постигнат съгласие, спорът между тях се решава по съдебен ред – от районния съд по настоящия адрес на детето. Предвид местоработата на майката в чужбина съгласно упоменатото от ДСП Девня и от свидетеля А. К. необходимо и е в интерес на детето да му бъде разрешено да пътува с майка си или изрично упълномощено от нея лице до държавите членки на ЕС и обратно Както вече бе упоменато събраните гласни доказателства определят майката като добър и отговорен родител и няма данни за рискове, които да се отразят негативно върху живота и здравето на детето в държавите членки на ЕС. Даването на разрешение съответства и на гарантираното в КРБ право на свободно придвижване. По отношение срокът, за който следва да бъде дадено заместващото съгласие на бащата с оглед възрастта на детето - под 10 години, съдът намира, че е прекомерно да се разреши на детето да пътува извън страната неограничено. Съдът намира, че заместващото съгласие следва да се даде за срок от 3 години. При бъдещо отрицателно развитие на нещата, свързани с даване разрешение за пътуване на детето извън Република България след изтичане на така определения срок, няма пречка молителката да поиска ново разрешение по реда на чл.127а СК.

С оглед изхода на делото бащата И. С. И. следва да бъде осъден да заплати държавна такса върху определеният размер на текущата издръжка и издръжката за минало време в общ размер на 499,20 лева. на основание чл. 78, ал 6 ГПК.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права спрямо детето Х. И. С.а, ЕГН **********, на майката С. И. В., ЕГН **********, като ОПРЕДЕЛЯ детето да живее при майка си на адрес в гр. С., община С., област В., ул. “ Б. “ №**

ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на бащата И. С. И., ЕГН **********, с детето Х. И. С.а, ЕГН **********, както следва : Бащата И. С. И., да има право да вижда и взема при себе си детето Х. И. С.а две съботи и недели месечно без преспиване от 10.00 ч. на съботния ден до 17.00 часа на съботния ден и от 10.00 часа на неделния ден до 17.00 часа на неделния ден без преспиване, ако бащата и детето пребивават на територията на една и съща държава и след предварително уведомяване на майката С. И. В. като бащата ще взема детето от дома, където се намира и ще го връща обратно и първите 10 дни по време на лятната ваканция от 10,00 часа на първия ден до 17 часа на последния ден, с право на преспиване при бащата, като бащата ще взема детето от дома, където се намира и ще го връща обратно

ОСЪЖДА И. С. И., ЕГН **********, гр. С.о, община С., област В., ул. “ Б. “ №**, да заплаща на детето си Х. И. С.а, ЕГН **********, чрез нейната майка С. И. В., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 270 лева /двеста и седемдесет лева/, считано от 11.07.2023г., с падеж на пето число от месеца, ведно със законната лихва за всяка забавена вноска, до настъпване на законните основания за изменение или прекратяване на издръжката, като отхвърля иска за разликата над присъдената сума от 270 лева месечна издръжка до поисканата сума от 400 лева месечна издръжка.

3

ОСЪЖДА И. С. И., ЕГН **********, гр. С., община С., област В., ул. “ Б. “ №** да заплати на детето си Х. И. С.а, ЕГН **********, чрез нейната майка С. И. В., ЕГН **********, сумата от 2760 лева/ две хиляди седемстотин и шестдесет лева /, представляваща обща стойност на месечна издръжка за изминал период от време – от 10.07.2022г. до 10.07.2023г., като отхвърля иска за разликата над присъдената сума от 2760 лева до претендираната сума от 4800 лева

ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ, заместващо съгласието на И. С. И., ЕГН **********, детето Х. И. С.а, ЕГН **********, придружено от своята майка и законен представител С. И. В., ЕГН ********** или изрично упълномощено от нея лице да напуска пределите на Република България, като осъществява пътувания до държавите членки на Европейския съюз за срока от 3 / три / години, считано от датата на влизане решението на съда в сила