Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 5866 от 26.09.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 7518/2021
Вид
Решение № 5866
Подписан
26.09.2025
В сила
26.09.2025
Състав
Албена Александрова, Нели Маринова, МАРИЯ НИКОЛАЕВА СТОЙКОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.227 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.149 · Закон за енергетиката
  • чл.150, ал.1 · Закон за енергетиката
  • чл.150, ал.3 · Закон за енергетиката
  • чл.79, ал.1, пр.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.84, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.143, ал.1 · Закон за защита на потребителите

РЕШЕНИЕ

№ 5866 гр. София, 26.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели Маринова

МАРИЯ Н. СТОЙКОВА при участието на секретаря Виктория Ив. Т.ова като разгледа докладваното от Албена Александрова Въззивно гражданско дело № 20211100507518 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.

С решение № 20265394 от 01.12.2020 г. СРС, 65 с-в, по гр.д.№ 81005/2018 г. е признал за установено на основание чл.422 ГПК, че И. П. Г. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД като наследник на Б.Г.Г., починал на 07.12.2019 г. на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ сумата от 1 365,12 лв.-4/6 част от дължимата цена за доставена от дружеството топлинна енергия за периода 01.09.2014 г.-30.04.2015 г., както и 14,27 лв.-4/6 част от дължима сума за услуга за дялово разпределение за периода 01.05.2014 г.-30.04.2015 г. със законната лихва от 04.08.2017 г. до плащането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 10.08.2017 г. по ч.гр.д.№ 53952/2017 г. на СРС, 65 с-в, като е отхвърлил претенцията за доставена топлинна енергия до пълния предявен размер от 2 166,08 лв. и за периода от 01.05.2013 г. до 30.08.2014 г. и претенцията за сума за услугата за дялово разпределение до пълния предявен размер от 23,79 лв. за периода 01.05.2013 г.-30.05.2014 г., като погасени по давност и изцяло иска по чл.86 ЗЗД за лихва за забава за главницата за топлинна енергия в размер на 491,67 1 лв.-4/6 част за периода 15.09.2014 г.-28.07.2017 г. и лихва за забава на главницата за дялово разпределение в размер на 5,86 лв.-4/6 част за периода 15.09.2014 г.-28.07.2017 г., като неоснователни; признал е за установено, че Т.

Б. Г. и П. Б. Г. като наследници на Б.Г.Г., починал на 07.12.2019 г. на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ сумите от по 341,28 лв.-по 1/6 част от дължимата цена за доставена от дружеството топлинна енергия за периода 01.09.2014 г.-30.04.2015 г., както и по 3,57 лв.-по 1/6 част от дължима сума за услуга за дялово разпределение за периода 01.05.2014 г.-30.04.2015 г. със законната лихва от 04.08.2017 г. до плащането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 10.08.2017 г. по ч.гр.д.№ 53952/2017 г. на СРС, 65 с-в, като е отхвърлил претенциите за доставена топлинна енергия до пълния предявен размер от по 541,52 лв. и за периода от 01.05.2013 г. до 30.08.2014 г. и претенциите за сума за услугата за дялово разпределение до пълния предявен размер от по 5,94 лв. за периода 01.05.2013 г.-30.05.2014 г., като погасени по давност и изцяло исковете по чл.86 ЗЗД за лихва за забава за главницата за топлинна енергия в размер на по 122,91 лв.-по 1/6 част за периода 15.09.2014 г.-28.07.2017 г. и лихва за забава на главницата за дялово разпределение в размер на по 1,46 лв.-по 1/6 част за периода 15.09.2014 г.-28.07.2017 г., като неоснователни.Решението е постановено при участието на „Техем Сървисис“ ЕООД като трето лицепомагач на страната на ищеца.

Срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ищеца-„Топлофикация София” ЕАД в частта, с която са отхвърлени исковете с оплаквания, че в посочената част решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон.Въззивникът се позовава на чл.33, ал.2 от Общите условия за продажба на топлинната енергия за битови нужди на потребители в гр.София от 2014 г. и твърди, че клиентите не заплащат обезщетение за забава съгласно чл.33, ал.4 от ОУ до изравняване на отчетния период, едва след това се начислява обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва за забава върху общата фактера.Задълженията за общата фактура от 31.07.2014 г. обхващат периода м.05.2013 г. до м.04.2014 г. и стават изискуеми едва на 15.09.2014 г., като от този момент следва да тече давностният срок.Твърди, че в общата фактура са посочени сумата за реално потребеното количество топлинна енергия, платените суми, дължимите обезщетения за забава.Твърди, че издадените кредитни известия за прогнозно 2 начислени суми за периода погрешно са възприети от първоинстанционния съд като изискуеми задължения по фактури и че към датата на депозиране на исковата молба дължимите суми са погасени по давност.Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да уважи исковете в тази част.Претендира разноски.

Ответниците по въззивната жалба- И. П. Г., Т. Б. Г. и П. Б. Г. и третото лице-помагач не вземат становище по въззивната жалба.

Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Районният съд е бил сезиран с искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.Ищецът-„Топлофикация-София” ЕАД твърди, че на 04.08.2017 г. е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК с вх.№ 3062095 срещу Б.Г.Г. сумата от 3 249,13 лв.-главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за топлоснабден имот-апартамент № 82, находящ се в гр.София, жк **** за периода 01.05.2013 г.-30.04.2015 г., който период включва дължимата сума за реално потребена топлинна енергия, отразена в общи фактури с № 0056091208/31.07.2014 г. и № 0065085668/31.07.2015 г.; 737,51 лв.-законна лихва за забава от 15.09.2014 г.-28.07.2017 г., сума за предоставена услуга за дялово разпределение за периода 01.05.2013 г.-30.04.2015 г. в размер на 35,69 лв.-главница за периода 01.05.2013 г.-30.04.2015 г. и 8,79 лв.-лихва за забава от 15.09.2014 г. до 28.07.2017 г. със законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на задълженията.С разпореждане по ч.гр.д.№ 53952/2017 г. на СРС, 65 с-в е издадена заповед за изпълнение срещу длъжника.Със съобщение, получено от дружеството на 03.12.2018 г. му е указано, че може да предяви иск относно вземането в 1месечен срок.Твърди, че ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди.Съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр.София, които се изготвят от „Топлофикация София“ ЕАД и се одобряват от ДКЕР към МС, с които се регламентират търговските отношения между потребителите на топлинна енергия и дружеството; правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната 3 енергия; отговорностите при изпълнение на задълженията и др.Ответникът не е упражнил правата си по чл.150, ал.3 ЗЕ и спрямо него са влезли в сила ОУ за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр.София, одобрени с решение № ОУ02/07.01.2008 г. на ДКЕВР, в сила от 13.02.2008 г. и с решение № ОУ02/03.02.2014 г. на ДКЕВР в сила от 14.03.2014 г.В чл.32, ал.1 от ОУ от 2008 г. и чл.33, ал.1 от ОУ от 2014 г. е определен редът и срокът, по който купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия.Твърди, че задължението на ответника за заплащане на дължимите от тях суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача, като с приетите ОС е регламентирано, че не се начислява лихва върху прогнозните стойности през отоплителния сезон, а такава се начислява в случай, че клиентът изпадне в забава, т.е. след изтичане на 30-дневния срок от датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон.С изтичането на последния ден от месеца ответникът е изпаднал в забава за тази сума и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД е начислявана законна лихва върху дължимите суми.Ответникът е ползвал доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния период и не е погасил задълженията си.Сградата, в която се намира имотът, е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия с „Техем Сървисис” ЕООД.След края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки, като съгласно ОУ резултатът от изравнителните сметки е сума за доплащане, тя се добавя към първата дължима сума за процесния период.В случай, че резултатът от изравнителната сметка е сума за възстановяване, от нея служебно се приспадат просрочените задължения, като се започне от най-старото.Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че му дължи сумата от 3 249,13 лв.-главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за топлоснабден имот-апартамент № 82, находящ се в гр.София, жк **** за периода 01.05.2013 г.-30.04.2015 г., който период включва дължимата сума за реално потребена топлинна енергия, отразена в общи фактури с № 0056091208/31.07.2014 г. и № 0065085668/31.07.2015 г.; 737,51 лв.-законна лихва за забава от 15.09.2014 г.-28.07.2017 г., сума за предоставена услуга за дялово разпределение за периода 01.05.2013 г.-30.04.2015 г. в размер на 35,69 4 лв. и 8,79 лв.-лихва за забава от 15.09.2014 г. до 28.07.2017 г. със законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на задълженията.

В срока по чл.131 ГПК ответникът чрез назначения му особен представител е оспорил исковете с твърдения, че не е собственик на процесния имот, не е установен действителния размер на претендираните вземания, направил е и възражение за погасителна давност.

С определение от 12.08.2020 г. на основание чл.227 ГПК като ответници на мястото на починалия ответник Б.Г.Г. са конституирани наследниците му по закон: И. П. Г. и по 1/6 от сумите-от Т. Б. Г. и П. Б. Г..

С уточнителна молба от 17.07.2020 г. ищецът е заявил, че претендира процесните суми от наследниците на Б.Г.Г. при разделна отговорност, както следва-4/6 от сумите-от И. П. Г. и по 1/6 от сумите-от Т. Б. Г. и П. Б. Г..

Със заявление вх.№ 3062095/04.08.2017 г. „Топлофикация София“ ЕАД е поискала издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу Б.Г.Г. за процесните суми.На 10.08.2017 г. СРС, 65 с-в, по ч.гр.д.№ 53952/2017 г. е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК.Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК.На 03.12.2018 г. заявителят е уведомен за възможността да предяви иск за установяване на вземането.Исковата молба е подадена на 27.12.2018 г. /в срока по чл.415 ГПК/.

На 14.04.2002 г. ОС на ЕС с адрес-гр.София, жк „Стрелбище“, ул.

„Костенски водопад“ е взела решение за сключване на договор за извършване на индивидуално измерване на потреблението на топлинната енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода и издаване на обща и индивидуални сметки с „Техем Сървисис“ ЕООД.

Представен е и договор № 1572, сключен между процесната ЕС и „Техем сървисис“ ЕООД за извършване на посочената услуга.

Видно от представения списък от 01.03.1985 г. за броя на живущите по апартаменти в жилищна сграда на бл.6а, ул. „Васил Димитров“, жк „Стрелбище“, подписан от председателя на Домсъвета, срещу процесния апартамент фигурират името и подписа на ответника.Същият фигурира и в представения списък на етажните собственици към протокола от проведеното ОС на ЕС за избор на ФДР.

Видно от представения договор за продажба на държавен недвижим имот 5 по реда на НДИ от 10.07.1981 г. Б.Г.Г. и И. П. Г. са закупили процесния апартамент.

От заключението на техническата експертиза на вещото лице Б.В.-Т.ова е установено, че технологичните разходи в АС за процесния период са отчислявани за сметка на ищеца.Дяловото разпределение е извършено съгласно действащата нормативна уредба.Сумата за потребена топлинна енергия след съобразяване на изравнителните сметки /722,95 лв. за доплащане/, възлиза на 3249,08 лв. Общият топломер е преминавал метрологични проверки за определяне на техническата му изправност и експлоатационна годност на всеки 2 години със заключение за съответствие.

Представени са и индивидуални справки за отопление и топла вода и документи за главен отчет за процесния период, подписани от ответника Б.Г., както и съобщения към общи фактури от 31.07.2014 г. и 31.07.2015 г.