Решение № 1559 от 18.11.2024, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1559 гр. Русе, 18.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Антоанета Ив. Абрашева при участието на секретаря Василена В. Жекова като разгледа докладваното от Антоанета Ив. Абрашева Гражданско дело № 20244520103846 по описа за 2024 година

Постъпила е искова молба от В. О. К. против „Енерго-Про Продажби“ АД, в която се твърди, че след като баща му починал в началото на 2024г., ищецът посетил офис през март 2024г. на ответното дружество в гр. Русе, за да прехвърли на негово име партидите за доставяната ел. енергия в наследените му имоти. Това обаче му било отказано с мотива, че има непогасени задължения за ел. енергия. На 25.04.2024г. подал възражение до ответника, че задълженията са погасени по давност, с молба същите да бъдат отписани, на което получил отговор, че „ЕНЕРГО-ПРО Продажби АД не прилага служебно отписване на задължения поради изтекъл давностен срок и след като не е подадено искане за прекратяване на договорните отношения, ищецът дължи сумата от 49.47 лева по клиентски номер ********* за обект с абонатен номер **********. Впоследствие от справка в раздел „Онлайн плащания" на официалния сайт на ответника, ищецът установил, че задълженията се отнасят за 26 броя фактури за периода от 14.12.2011 г. до 01.08.2017 г. на обща стойност 49.47 лева.

Правният интерес от завеждане на иска, обосновава с необходимостта да бъде установена по съдебен ред недължимостта на сумите по посочените фактури, тъй като ответникът не е уважил възражението на ищеца за погасяването им по давност и отказва да прехвърли партидите за доставка на ел. енергия в наследените на ищеца имоти, докато не заплати тези задължения.

Във връзка с изложеното, моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че В. О. К. не дължи на ответника „Енерго-Про Продажби“ АД, сума в общ размер на 49.47 лева по 26 броя фактури с дати на 1 издаване 14.12.2011 г., 16.01.2012 г., 14.02.2012 г., 14.03.2012 г., 12.04.2012 г., 14.05.2012 г., 14.06.2012 г., 14.09.2012 г., 15.11.2012 г., 12.12.2012 г., 12.02.2013 г., 13.03.2013 г., 12.04.2013 г., 16.05.2013 г., 12.09.2013 г., 09.04.2014 г., 21.07.2014 г., 08.04.2015 г., 12.05.2015 г., 07.09.2015 г., 11.07.2016 г., 10.01.2017 г., 13.02.2017 г., 10.03.2017 г., 11.07.2017 г. и 20.07.2017 г. по клиентски номер ********* за обект с абонатен номер **********, поради изтекла погасителна давност. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „Енерго-Про Продажби“ АД депозира отговор на исковата молба, в който излага доводи за недопустимост и неоснователност на ищцовите претенции. Счита, че способът за материалноправна защита, какъвто е давността, не представлява самостоятелно правно основание за завеждане на исково производство, а правото да се позове на изтекла погасителна давност би възникнало за ищеца само в случаите, в които дружеството пристъпи към принудително събиране на сумите, начислени по посочените фактури.

Съдът, като прецени, становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

По делото не се спори, а и се установява от представените писмени доказателства, че ищецът е бил потребител на електрическа енергия (клиент на ответното дружество) за имот в гр. Русе, **********, по клиентски номер ********* за обект с абонатен номер **********.

С Нотариален акт за продажба на недвижим имот № ******** г. на нотариус рег. № 618 с район на действие Районен съд – Русе, обектът – Гараж № 4 в гр. Русе, ул. „*******“ бил продаден от ищеца на „*******“ ООД.

Ищецът не изпълнил задължението си съгласно чл. 17, т. 3 от Общите условия на ДПЕЕ на „Енерго-Про Продажби“ АД в 30-дневен срок да уведоми в писмена форма ответното дружество за настъпилата промяна, свързана със собствеността на електроснабдения имот.

За консумираната в обекта ел. енергия за периода от 14.12.2011 г. до 01.08.2017 г. от ответното дружество били издадени 26 броя фактури на обща стойност 49.47 лева, както следва: фактура № **********/14.12.2011 г. за 5.47 лв. с ДДС и срок за плащане до: 25.01.2012 г., фактура № 0147316997/16.01.2012 г. за 1.88 лв. с ДДС и срок за плащане до: 27.02.2012 г., фактура № 0147762667/14.02.2012 г. за 0.19 лв. с ДДС и срок за плащане до:

26.03.2012 г.,фактура № 0148302224/14.03.2012 г за 0.95 лв. с ДДС и срок за плащане до: 25.04.2012 г., фактура № 0148713911/12.04.2012 за 0.56 лв. с ДДС и срок за плащане до: 28.05.2012 г., фактура № 0149273000/14.05.2012 за 0.19 лв. с ДДС и срок за плащане до: 25.06.2012 г., фактура №

0149750471/14.06.2012 за 0.19 лв. с ДДС и срок за плащане до: 25.07.2012 г., фактура № **********/14.09.2012 за 0.43 лв. с ДДС и срок за плащане до:

10.10.2012 г., фактура № 0152079678/15.11.2012 за 0.43 лв. с ДДС и срок за плащане до: 10.12.2012 г., фактура № 0152545060/12.12.2012 за 0.22 лв. с ДДС и срок за плащане до: 10.01.2013 г., фактура № 0153404820/12.02.2013 за 0.85 лв. с ДДС и срок за плащане до: 11.03.2013 г., фактура №

2

0153862427/13.03.2013 за 0.64 лв. с ДДС и срок за плащане до: 10.04.2013 г., фактура № 0154411006/12.04.2013 за 1.61 лв. с ДДС и срок за плащане до:

10.05.2013 г., фактура № 0154772529/16.05.2013 за 0.20 лв. с ДДС и срок за плащане до: 10.06.2013 г., фактура № 0156631952/12.09.2013 за 0.19 лв. с ДДС и срок за плащане до: 10.10.2013 г., фактура № 0159618328/09.04.2014 за 0.19 лв. с ДДС и срок за плащане до: 12.05.2014 г., фактура №

**********/21.07.2014 за 0.19 лв. с ДДС и срок за плащане до: 11.08.2014 г., фактура № 0164880279/08.04.2015 за 0.22 лв. с ДДС и срок за плащане до:

11.05.2015 г., фактура № 0165253551/12.05.2015 за 0.22 лв. с ДДС и срок за плащане до: 11.06.2015 г., фактура № 0166996524/07.09.2015 за 0.22 лв. с ДДС и срок за плащане до: 12.10.2015 г., фактура № 0170939727/11.07.2016 за 0.22 лв. с ДДС и срок за плащане до: 01.08.2016 г., фактура №

0173008254/10.01.2017 за 2.75 лв. с ДДС и срок за плащане до: 01.02.2017 г., фактура № 0173385886/13.02.2017 за 10.90 лв. с ДДС и срок за плащане до:

01.03.2017 г., фактура № 0173804766/10.03.2017 за 0.22 лв. с ДДС и срок за плащане до: 03.04.2017 г., фактура № 0175179181/11.07.2017 за 1.34 лв. с ДДС и срок за плащане до: 01.08.2017 г., фактура № 330130684420.07.2017 за 19.00 лв. с ДДС и срок за плащане до: 20.07.2017 г.

Не се спори също, че ищецът е депозирал на 25.04.2024 г. в ответното дружество писмено възражение, с което поискал гореописаните задължения да бъдат отписани като погасени по давност. С писмо изх. № 6858459/20.05.2024 г. ответникът отговорил, че не са налице факти и обстоятелства, които да доведат до корекция на задължението, както и че „Енерго-Про Продажби“ АД не прилага служебно отписване на задължения поради изтекъл давностен срок.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл. 124, ал. 1, пр. 3 от ГПК.

Условие за надлежното му упражняване е наличието на извънсъдебен спор между страните за дължимостта на процесните суми, без да е необходимо по отношение на същите да е инициирано принудително събиране.

В настоящия случай правният интерес на ищеца от предявения иск, следва от безспорно установеното обстоятелство, че ответното дружество е начислило процесните суми като негово задължение. При наличието на такова вземане у кредитора, за длъжника е налице правен интерес от установяване на неговата недължимост. Издаването на фактурите обективира извънсъдебно поведение на дружеството по вменяване на задължение на ищеца-потребител, който винаги има правен интерес от отричане съществуването на обременяващите го задължения. Без значение за правния интерес е дали дружеството-кредитор е предприело съдебна защита по исков ред на вземанията си или принудително изпълнение за събиране на вземанията въз основа на влязло в сила съдебно решение. Не следва да се отрича възможността на страната да защити нарушените си права, без да чака неопределено дълго време, за да вземе участие в съдебни производства, в 3 които да може да възрази за изтекла в нейна полза погасителна давност.

Достатъчно е за мотивиране на правен интерес от иска наличието на издадените фактури, обективиращи такива задължения на потребителя, които са потенциална основа за бъдещи извънсъдебни и съдебни спорове. Интерес от завеждане на отрицателен установителен иск съществува винаги, когато едно лице твърди, че ищецът му дължи пари. Оспорването на иска с отговора на исковата молба представлява именно въвеждане на такова твърдение от страна на ответника и при това положение, дори и да липсват всякакви други доказателства, процесът би станал допустим, защото страните ще потвърдят наличието на спор помежду си с изявленията си пред съда. В случая с отговора на исковата молба ответникът е оспорил предявения иск, посочвайки включително и правни доводи за отхвърлянето му – че вземането съществува, макар и не като такова, което може да се упражни пред съд, а като естествено право (чл. 118 ЗЗД).

От изложеното следва, че е налице правен интерес от водене на отрицателен установителен иск, поради което предявеният иск е процесуално допустим, а възражението на ответника за липса на интерес от отрицателен установителен иск за недължимост на вземането, като погасено по давност, е неоснователно.

Съгласно разпоредбата на чл. 111, б. "в" от ЗЗД, с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания. Според приетото в тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, задълженията за плащане на консумирана електрическа енергия е задължение за периодично плащане по смисъла на чл. 111, б. "в" от ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения, с предварително определен падеж. Тоест, вземанията на електроснабдителните дружества, каквото е ответното, са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" от ЗЗД и за тях се прилага тригодишна давност. Съгласно нормата на чл. 114 от ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. В случая, падежът на задължението за плащане на потребената електрическа енергия е посочен във всяка от издадените от ответника фактури. Задължението е срочно, поради което, за да изпадне в забава длъжникът, не е необходима покана от кредитора. Падежите по процесните фактури, посочени по-горе са следните: 25.01.2012 г., 27.02.2012 г., 26.03.2012 г., 25.04.2012 г., 28.05.2012 г., 25.06.2012 г., 25.07.2012 г., 10.10.2012 г., 10.12.2012 г., 10.01.2013 г., 11.03.2013 г. 10.04.2013 г., 10.05.2013 г., 10.06.2013 г., 10.10.2013 г., 12.05.2014 г., 11.08.2014 г., 11.05.2015 г., 11.06.2015 г., 12.10.2015 г., 01.08.2016 г., 01.02.2017 г., 01.03.2017 г., 03.04.2017 г., 01.08.2017 г., 20.07.2017 г. Всяка от фактурите, с изключение на последната, е издадена за консумирана ел. енергия за посочен конкретен период. От всяка от посочените дати, с изключение на последната, е започвала да тече тригодишна погасителна давност, като по всяка от фактурите, с изключение на последната, давността е изтекла последователно на следните дати: 25.01.2015 г., 4

27.02.2015 г., 26.03.2015 г., 25.04.2015 г., 28.05.2015 г., 25.06.2015 г., 25.07.2015 г., 10.10.2015 г., 10.12.2015 г., 10.01.2016 г., 11.03.2016 г., 10.04.2016 г., 10.05.2016 г., 10.06.2016 г., 10.10.2016 г., 12.05.2017 г., 11.08.2017 г., 11.05.2018 г., 11.06.2018 г., 12.10.2018 г., 01.08.2019 г., 01.02.2020 г., 01.03.2020 г., 03.04.2020 г., 01.08.2020 г.

Последната фактура от 11.07.2017 г. се отнася за възстановяване на захранването на електромер. Това парично задължение не е за установени при редовните месечни отчети потребени и фактурирани количества електроенергия, а е задължение на потребителя за заплащане на стойността на еднократно предоставена услуга. Тази услуга не е за периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в", предл. 3 от ЗЗД, респ. – това еднократно плащане не попада в приложното поле на ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС. Датата на неговата изискуемост е посоченият във фактурата краен срок за плащане, в случая – 20.07.2017 г. Считано от тази дата, приложимата в случая обща 5-годишна погасителна давност по чл. 110 от ЗЗД е изтекла на 20.07.2022 г.