Решение № 1142 от 30.08.2024, Районен съд - Пловдив

Мотиви към Решение № 1142/30.08.2024 г. по АНД № 20245330204725 по описа за 2024 г. на Районен съд – Пловдив, XXI наказателен състав Производството е по реда на чл. 4 и следващите от Указа за борба с дребното хулиганство.

Образувано е по внесен в съда Акт за констатиране на проява на дребно хулиганство № 58 от 30.08.2024 г., съставен от Б.С.Д. като *** в ***, срещу С.

В. В., ЕГН: **********.

В съдебно заседание нарушителят В. се явява лично, заявява, че ще се защитава сам и не желае адвокатска защита. Възползва се от правото си да даде обяснения по делото, в които твърди да не е отправял обидни думи или закани към никого. Признава да е употребил алкохол към момента на описаното в акта деяние, но поддържа да не е имал пререкания нито с полицейските служители, нито с охранителите на обекта, както и да не им е оказвал съпротива при изпълнение на служебните им задължения. В хода на съдебните прения моли да бъде възприета от съда фактическата обстановка, която описва в обясненията си. В последната си дума заявява, че се счита за невинен.

Районна прокуратура – Пловдив, редовно уведомена, не се представлява.

СЪДЪТ, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

С. В. В. е роден на *** в гр. П., б., б.г., живущ в ***, със средно образование, женен, работещ, неосъждан, ЕГН **********.

На 30.08.2024 г. след полунощ С. В. В. посетил заедно със свой приятел, неустановен по делото, игрална зала „***“, находяща се в ***. По време на посещението му служителите в обекта подали сигнал до дружеството, осигуряващо охранителна дейност на игралната зала, тъй като В. и неговият спътник, помолени от персонала – не искали да си тръгнат. На място пристигнали *** Г.Б.Я. и Н.Н.К.. Те също поканили В. и неговия приятел да напуснат доброволно, но последните отново отказали, поради което били изведени принудително. Двамата охранители възприели поведението на В. и придружаващото го лице за агресивно, поради което било потърсено съдействие от органите на МВР.

Пристигналият на място автопатрул отвел С. В. В. и неговия приятел в сградата на Шесто РУ при ОД на МВР – Пловдив. От установените свидетели на случилото се били снети писмени обяснения. В. бил тестван с техническо средство за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, като пробата отчела резултат от 2,23 ‰ (промила). След това срещу него бил съставен процесният Акт за констатиране на проява на дребно хулиганство № 58/30.08.2024 г. и той бил задържан за срок до 24 часа със заповед за задържане на лице.

1

Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните и проверени по делото доказателствени материали: от писмените обяснения по преписката на лицата Н.Н.К. (лист 4 от делото) и Г.Б.Я. (лист 5 от делото), от обясненията на нарушителя С. В. В., от Заповед за задържане на лице с рег. № 3389зз-312/30.08.2024 г. по описа на 06 РУ при ОД на МВР – Пловдив (лист 8 от делото) и от Протокол за предаване на задържано лице на органите на МВР на основание чл. 58, ал. 3 от ЗЧОД (лист 7 от делото).

При така установената фактическа обстановка съдът приема, че от правна страна по делото не се доказва по необходимия категоричен и несъмнен начин С. В. В., срещу когото е образувано производството, да е осъществил състава на нарушението по чл. 1, ал. 3 от УБДХ. В акта по чл. 2, ал. 1 от УБДХ за констатиране на проява на дребно хулиганство обвинението е описано по следния начин:

„е извършил действия, противни на добрите нрави – във видимо нетрезво съС.ие и силно лъхащ на алкохол, отправя обидни думи и закани към служителите на ***, като е ръкомахал заплашително към тях и пристигналите на място полицейски служители.“.

В акта обаче така и не е посочено какви конкретно действия е прието да са осъществени от дееца от фактическа страна и които са квалифицирани като отправяне на обиди и закани. В резултат е налице изначална неяснота в предмета на доказване. Този дефицит съществено затруднява и лицето, срещу което се води производството, да организира и упражнява правото си на защита. Последният така и не е уведомен какво се твърди да е извършил от фактическа страна и срещу какво по съдържание обвинение следва да се защитава. Това е така, защото посочването само че деецът е отправял обидни думи и закани не съдържа описание на конкретно фактическо поведение, а директна правна оценка на това поведение. Без обаче фактите да са описани, по делото остава неясно какво се включва в предмета на доказване, а правото на защита на нарушителя е изначално съществено ограничено.

По преписката са приложени снетите обяснения от установените очевидци Н.Н.К. и Г.Б.Я.. От тях обаче не се разкриват никакви конкретни обстоятелства за осъществени действия от С. В. В. (срещу когото се води производството), които да могат да се определят за обида или заплаха. Вместо това и двамата свидетели единствено твърдят, че лицето „заплашвало и обиждало персонала“ на игралната зала, както и че е заплашвал и обиждал и двамата охранители. Никой от установените очевидци обаче не съобщава никаква изречена от дееца дума, израз или осъществено действие, което те определят като обида или като заплаха. Следователно събраните доказателства също са негодни да докажат извършването на съставомерно деяние от страна на лицето, срещу което е образувано производството. Както беше изяснено, посочването от лицата, от които са снети обяснения по преписката, че деецът е отправял обиди и закани, не представлява твърдение за факт, а оценка, която двамата свидетели правят на поведението на сочения 2 за нарушител. Кои са конкретните действия, които те са определили като обиди и заплахи, остава неразкрито по делото. Преценката дали поведението на лицето е съставомерно следва да се извършва от съда въз основа на установена по несъмнен начин фактическа обстановка. Правните изводи не могат да се правят от свидетелите. Лицето, срещу което се води производството – С. В. В., дава обяснения по делото, от които също не се доказват конкретни изречени думи, които да се квалифицират като обиди или закани. В този смисъл неговите обяснения не преодоляват доказателствения дефицит относно административното обвинение.

При така събраните доказателства съдът приема, че по делото остава недоказано С. В. В. да е отправял обиди или закани на описаните в акта време и място. Поради това и на основание чл. 6, ал. 1, б. „в“ от УБДХ съдът оправда с решението си С. В. В. по обвинението да е извършил деянието, описано в акта за констатиране на проява на дребно хулиганство.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

3

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 1142 гр. Пловдив, 30.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги Р. Гетов при участието на секретаря Христина Ал. Борисова като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно наказателно дело № 20245330204725 по описа за 2024 година

РЕШИ:

ПРИЗНАВА С. В. В. – роден на *** в гр. П., б., б.г., живущ в ***, със средно образование, женен, работещ, неосъждан, ЕГН ********** за НЕВИНЕН в това на 30.08.2024 г. около 01:30 часа в гр. Пловдив, на бул.

„Източен“ до № 48 (игрална зала Меджик Сити) да е извършил непристойна проява, изразена в оскърбително отношение и държане към гражданите и към органите на властта – във видимо нетерезво състояние, силно лъхащ на алкохол да е отправил обидни думи и закани към служители на Алфа СОТ, като е ръкомахал заплашително към тях и пристигналите на място полицейски служители, с което да е нарушил обществения ред и спокойствие, поради което и на основание чл. 6, ал. 1, б. „в“ от УБДХ го ОПРАВДАВА по обвинението да е извършил административно нарушение по чл. 1, ал. 2 от УБДХ.

Решението е окончателно по аргумент от чл. 7, ал. 2 от УБДХ.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 1