Решение № 1046 от 02.03.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 13266/2022
- Вид
- Решение № 1046
- Подписан
- 02.03.2023
- В сила
- 18.03.2023
- Състав
- ЯНА ВАСИЛЕВА НИКОЛОВА ДИМИТРОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 129, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 342, ал. 1, пр. 3 · Наказателен кодекс
- чл. 343, ал. 1, б. "б", предл. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 343г · Наказателен кодекс
- чл. 78а · Наказателен кодекс
- чл. 78а, ал. 4 · Наказателен кодекс
- чл. 189, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 190, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 375 и сл. · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 378, ал. 4, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
МОТИВИ към решение № 1046/02.03.2023г. по НАХД № 13266/2022 г. по описа на СРС, НО, 100 състав
Софийска районна прокуратура е внесла в СРС постановление с предложение за освобождаване от наказателна отговорност на обвиняемия Р. И. М. с налагане на административно наказание.
С постановлението спрямо обвиняемия е повдигнато обвинение за това, че на 14.09.2021 г. около 14:00 часа, в гр. София, е управлявал товарен автомобил марка „****“, модел „*******“, с per. ********, по обособен паркинг на административна сграда с адрес: бул. „Ситняково“ № 23, като при извършване на маневра „движение на заден ход“ с посока от ул. „Кутловица“ към бул. „Ситняково“, нарушил правилата, визирани в Закона за движение по пътищата (ЗДВП), а именно: чл. 40. (1) Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението. и (2) По време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности., като със задната част на управлявания от него товарен автомобил ударил движещия се зад него в същата посока пешеходец – пострадалата БНТ и по непредпазливост й причинил средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК, изразяваща се в следното травматично увреждане: „открито счупване на лакътния израстък на лакътната кост на лявата предмишница“, което е реализирало медико-биологичния квалифициращ признак „трайно затруднение на движенията на левия горе повече от 30 дни“ – престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б”, предложение „второ“, вр. чл. 342, ал. 1, предложение „трето“ от НК.
С разпореждане на съдията – докладчик постановлението на прокурора при СРП е внесено за разглеждане в открито съдебно заседание по реда на чл. 375 и сл. НПК.
В съдебно заседание СРП, редовно призована не изпраща представител.
Обвиняемия Р. И. М., редовно призована се явява лично и с редовно упълномощения си в хода на досъдебното производство защитник адв. С. П.. Не желае да дава обяснения.
В хода на съдебните прения защитникът и иска от съда да постанови решение, с което да освободи обвиняемия от наказателна отговорност и да му наложи административно наказание в минимален размер. Обвиняемият поддържа казаното.
В последната си дума изразява съжаление за стореното.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност приема за установено следното от фактическа страна:
Обвиняемият Р. И. М., ЕГН: ********** е роден на ******* г. в гр. ****, българин, с българско гражданство, неженен, със средно образование, работи като шофьор, с настоящ адрес: гр. *********.
Обвиняемият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административни наказания „глоба“ до момента. Правоспособен водач на МПС е, с категория „В“.
На 14.09.2021 г. около 14:00 часа, в гр. София, пострадалата БТ се движела пеша по ул. „Кутловица“ към МОЛ „Сердика“. С цел достигане до бул. „Ситняково“ на 1 който се намира посоченият МОЛ, Т преминала през паркинга на административна сграда, с адрес: бул. „Ситняково“ № 23. Същият бил покрит с асфалтова настилка. В двата края на паркинга имало обособени места за паркиране на автомобили, като по средата на същия, между местата за паркиране, имало широка пешеходна зона. Същата се движила по посочената пешеходна зона, с посока на движение от ул. „Кутловица“ към бул. „Ситняково“. По същото време, на посочения паркинг, обвиняемият Р. И. М., управлявал товарен автомобил марка „****“, модел „*******“, с peг. ********.
Извършвайки маневра „движение на заден ход“ с посока от ул. „Кутловица“ към бул.
„Ситняково“ същият нарушил правилата, визирани в Закона за движение по пътищата (ЗДВП) а именно: чл. 40 (1) Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението. и (2) По време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности., като със задната част на управлявания от него товарен автомобил ударил движещата се зад него в същата посока БТ.
Вследствие на удара, същата паднала на земята. На място пристигнал екип на ЦСМП-София, като пострадалата била откарана в УМБАЛ „Св. Анна“, където било констатирано получено от нея следното травматично увреждане: „ открито счупване на лакътния израстък на лакътната кост на лявата предмишница“, което е реализирало медико-биологичния квалифициращ признак „трайно затруднение на движенията на левия горен крайник за срок повече от 30 дни“.
По доказателствата.
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства – констативен протокол № К-433/14.09.2021г., протокол за оглед на местопроизшествие от 14.09.2021г. и скица към него, албум, протоколите за разпити на свидетелите БНТ, ЦИС, ДИВ, заключението на вещото лице по допуснатата медицинска експертиза, епикриза, съдебномедицинско удостоверение, комплекса видео- и автотехническа експертиза, справка за съдимост.
При изграждане на релевантната по делото фактическа обстановка съдът се довери на показанията на пострадалия и свидетелите, както и на обясненията на обвиняемата. Същите са последователни, подробни и логични. Свидетелите съобщават за факти и обстоятелства, които са възприели лично и на които са били непосредствени наблюдатели. Посоченото от тях съответства на заключенията от извършения оглед и изготвения фотоалбум.
Посредством назначената в хода на досъдебното производство авто-техническа експертиза е установено, че причина за настъпилото ПТП са субективните действия на водача на товарен автомобил „****“, изразяващи се в неподсигурена маневра движение на заден ход.
По отношение на причинените на пострадалата телесни увреждания, съдът се доверява изцяло и възприема в пълнота заключението на вещото лице по изготвената медицинска експертиза От същата се установява, че пешеходеца – пострадалата БНТ – по непредпазливост е причинена средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК, изразяваща се в следното травматично увреждане: „открито счупване на лакътния израстък на лакътната кост на лявата предмишница“, което е реализирало медикобиологичния квалифициращ признак „трайно затруднение на движенията на левия горен крайник за срок повече от 30 дни“.
2
По приетата по делото справка за съдимост на обвиняемия, се установява, че същият не е осъждан.
При така установеното от фактическа страна съдът намира, че обвиняемия Р. И. М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б”, предложение „второ“, вр. чл. 342, ал. 1, предложение „трето“ от НК.
За да е съставомерно престъплението по престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б”, предложение „второ“, вр. чл. 342, ал. 1, предложение „трето“ от НК е необходимо да бъде установено, че привлеченото към наказателна отговорност лице при управляване на подвижен железопътен състав, въздухоплавателно средство, моторно превозно средство, плавателен съд, бойна или специална машина е нарушило правилата за движение и по непредпазливост е причинило тежка или средна повреда.
От обективна страна съобразно приетата и неоспорена от страните съдебно медицинска експертиза е установено по несъмнен начин обстоятелството, че на БНТ е причинена средна телесна повреда, изразяваща се в открито счупване на лакътния израстък на лакътната кост на лявата предмишница“, което е реализирало медикобиологичния квалифициращ признак „трайно затруднение на движенията на левия горен крайник за срок повече от 30 дни.
Не е спорен въпросът, че посочените телесни увреждания са настъпили в пряка причинна връзка с осъщественото от обвиняемия Р. И. М. противоправно поведение при управление на товарен автомобил марка „****“, модел „*******“, с peг. ******** на 14.09.2021г. От събраните в хода на досъдебното производство доказателства е установено, че причината за вредоносния резултат е от субективен характер и то от поведението на обв. М., който предприемайки маневра „движение на заден ход“ с посока от ул. „Кутловица“ към бул. „Ситняково“ същият нарушил правилата, визирани в Закона за движение по пътищата (ЗДВП) а именно: чл. 40 (1) Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението. и (2) По време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности. По делото няма данни за съществуване на обективни пречки или препятствия, които да са намалили или ограничили видимостта на водача.
От субективна страна, съдът намира, че обвиняемият М. е извършил престъплението, в което е обвинен по непредпазливост, в частност при форма на вината – небрежност – той не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен да се съобрази с правилата за движение по пътищата, конкретно с горецитираните разпоредби. Обвиняемият не е наблюдавал непрекъснато пътя, била е невнимателен и непредпазлив, и като е нарушила правилата за движение е допуснал настъпване с пешеходката като по този начин е причинил вредоносния резултат. Обвиняемият Р. И. М. е бил длъжен и обективно е могъл да предвиди общественоопасните последици – той е бил правоспособен водач и е имал задължението като участник в движението по пътищата да спазва правилата за движение, доколкото не са съществували пречки, които да препятстват такова поведение.
По изложените съображения съдът намери, че обвиняемият с деянието си е осъществил всички признаци от обективната и субективната страна на престъплението 3 по чл. 343, ал. 1, б. „б“, предл. 2 вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК.
Относно наказанието.
За престъплението по чл. 343, ал. 1, б. „б“, предл. 2 вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК законът предвижда наказание до три години лишаване от свобода или пробация.
Установено е, че обв. М. към датата на извършване на деянието не е бил осъждан за извършено престъпление и не е бил освобождаван от наказателна отговорност на основание чл. 78а НК. С осъществяване на престъплението не са причинени съставомерни имуществени вреди, поради което съдът намери, че са налице предпоставките на чл. 78а НК и обвиняемият следва да бъде освободен от наказателна отговорност като му бъде наложено административно наказание.
При определяне на размера на санкцията съдът отчете добрите характеристични данни на обвиняемия, чистото му съдебно минало, както и оказаното съдействие на самата пострадала и впоследствие при разследването. Очевидна е ниската степен на обществена опасност на деянието, а и на извършителя.
Макар и по делото да няма данни за получаваните от страна на обв. М. доходи съдът като съобрази степента на обществена опасност на деянието, намери, че справедливият размер на административното наказание, което следва да понесе е 1000 лева (което по същество представлява възможния законов минимум). Това административно наказание би изиграло необходимата превантивна роля спрямо поведението на Р. М. като водач на МПС и участник в движението по пътищата.
Съдът прие с оглед на разпоредбата на чл. 78а, ал. 4 НК, според която съдът може да наложи и административно наказание лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност за срок до три години, ако лишаване от такова право е предвидено за съответното престъпление, че по отношение на обв. М. не следва да бъде налагано предвиденото в чл. 343г НК наказание лишаване от право да управлява МПС, предвид изтеклия продължителен период от време от извършване на деянието, а и с оглед на обстоятелството, че обвиняемият не е допуснал драстично нарушение на правилата за движение, което да обуслови извод, че той представлява сериозна опасност за останалите участници в движението по пътищата.
Разпечатката съдържа 34 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e72e1ee3-a465-4443-9529-7a1eb5813b7a