Определение № 4730 от 23.02.2022, Софийски районен съд

Съд: Софийски районен съд
Дело: Гражданско дело 45814/2021
Вид: Определение № 4730
Подписан: 23.02.2022
В сила: 23.02.2022
Състав: ВАНЯ ГЕОРГИЕВА ТОТОЛАКОВА

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4730 гр. С, 23.02.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ВАНЯ Г. ТОТОЛАКОВА като разгледа докладваното от ВАНЯ Г. ТОТОЛАКОВА Гражданско дело № 20211110145814 по описа за 2021 година

Производството е образувано по иск на застрахован срещу застраховател за присъждане на застрахователно обезщетение при настъпване на застрахователно събитие с правно основание чл. 386, ал. 1 от Кодекса за застраховането, предявен от ФИРМА с ЕИК********** със седалище и адрес на управление в гр. С в жилищен квартал Ди на ***, представлявано от управителя АМК АМК с адрес за призоваване и връчване на съобщения и книжа в гр. С на *** на етаж I чрез пълномощницата адвокат А.Н.

Я. против „ЗКУ” АД с ЕИК******* със седалище и адрес на управление в гр. С на ***, представлявано от изпълнителните директори ДСТ и БП, с адрес за призоваване и връчване на съобщения и книжа в гр. С на *** чрез пълномощника адвокат ГГП. Искът подлежи на разглеждане по реда на Общия исков процес, уреден в част ІІ на същия кодекс.

Процедурата по чл. 131, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс е изпълнена, като в едномесечния срок за отговор, изтекъл на 11. IІ. 2022 година, е постъпил такъв от ответната страна.

В отговора на исковата молба ответникът развива съображения, че искът е недопустим като предявен от чуждо име без представителна власт. Съдът намира, че искът е допустим, тъй като частната детска градина не твърди, че търси плащане от името на собственика на имота, а за себе си. затова съдът следва да откаже прекратяване на делото поради недопустимост на иска, но да предупреди страните, че ще вземе предвид възраженията на ответника при постановяването на акта си по същество.

След като провери редовността на исковата молба, съдът прецени, че предявените искове са допустими, и счете, че направените доказателствени искания са основателни, следва да бъдат уважени и делото да се насрочи в открито съдебно заседание.

Поради горното и на основание чл. 140 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 157 от същия кодекс, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

1. По реда на чл. 101 от Гражданския процесуален кодекс ЗАДЪЛЖАВА ищеца в срок до първото открито съдебно заседание да отстрани следните нередовности в исковата молба: да заяви изрично дали желае връчване на посочения електронен адрес.

2. ПРЕДУПРЕЖДАВА ищеца, че исковата молба ще бъде оставена без движение, ако не отстрани посочените нередовности.

3. ОТХВЪРЛЯ искането на ответника за прекратяване на производството поради 1 недопустимост на иска.

4. ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че ще вземе предвид доводите на ответника при постановяване на акта си по съществото на спора.

5. ПРЕДСТАВЯ на страните следния проект за доклад:

Ищецът твърди, че на 04. ХІ. 2020 година сключил с ответното дружество застрахователен договор. Застраховането имущество било повредено в следствие на обилно снеготопене, предизвикало наводнение. На 23. IІ. 2021 година ищецът уведомява ответното дружество за настъпило застрахователно събитие. Ответното застрахователно дружество отказало плащането на застрахователно обезщетение, като се мотивирало, че снеготопенето не е покрит застрахователен риск. Предвид непрекъснатото използване на застрахованите помещения, ищецът поправил щетите за своя сметка. Развива съображения, че застрахователят му дължи връщане на похарчената за поправката сума.

Искането е съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да плати на ищеца следните суми:

9 762.58 лева застрахователно обезщетение; законната лихва върху обезщетението за имуществени вреди от датата на предявяването на иска на 04. VIІІ. 2021 година до окончателното изплащане на сумата; направените по делото разноски.

Ответникът оспорва иска по основание и размер. Твърди, че не дължи плащане на ищеца, а на собственика на имота, наемодател на ищеца. Развива съображения, че според застрахователния договор застрахователното събитие наводнение не може да възникне от снеготопене. Последното не било покрит застрахователен иск. Твърди, че снеготопенето нямало да повреди имота, ако керемидите на покрива не били разместени.

6. РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствената тежест по следния начин: в тежест на ищеца е да докаже всички обстоятелства, на които основава исканията си, в това число: наличието на валидно застрахователно правоотношение; настъпването на застрахователното събитие на посочената в исковата молба дата и по описания в същата молба начин; настъпването на вреди в посочения в исковата молба размер; причинно-следствената връзка между настъпването на застрахователното събитие и вредите; поправката на застрахованите помещения и плащането на посочената в исковата молба сума; отправянето на писмена застрахователна претенция към застрахователя по реда на чл. 380 от Кодекса за застраховането; отказът на застрахователя да плати обезщетение. в тежест на ответника е да докаже обстоятелствата, върху които основава възраженията си, включително: обстоятелството, че застрахованата недвижима вещ е собственост на трето за делото лице; сключването на договор наем между третото за делото лице и ищеца; настъпването на щети върху имота поради разместването на керемидите на покрива; адресът на имота, за който се претендира застрахователно обезщетение е различен от адреса на застрахования имот.

7. ПРИЕМА представените от страните писмени доказателства.

8. ДОПУСКА извършване на:

2 техническа експертиза по първия от въпросите, поставени с исковата молба, като във връзка с горното:

ВЪЗЛАГА изготвянето на заключение на вещото лице Александрета Николаева Върбанчовска на адрес в гр. С на *** на етаж V в апартамент XIII, както и на телефонни №№987 10 26 и ***;

ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение от 300.00 лева, платими от ищеца в едноседмичен срок;

ПРЕДУПРЕЖДАВА ищеца, че ако не внесе определеното възнаграждение за вещото лице в срок, съдът ще приеме, че събирането на доказателството е съмнително или представлява особена трудност и делото ще се гледа без него по силата на чл. 158, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс. техническа експертиза по въпросите, поставени с отговора на исковата молба, като във връзка с горното:

ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение от 300.00 лева, платими от ответника в едноседмичен срок;

ПОСТАВЯ на вещото лице следните допълнителни въпроси: разместването на керемидите дължи ли се на снеговалежа и снеготопенето; проникването на вода в застрахованите помещения щеше ли да е възможно без разместването на керемидите;

ПРЕДУПРЕЖДАВА ответника, че ако не внесе определеното възнаграждение за вещото лице в срок, съдът ще приеме, че събирането на доказателството е съмнително или представлява особена трудност и делото ще се гледа без него по силата на чл. 158, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс. съдебно-счетоводна експертиза по втория въпрос, поставен с исковата молба, като във връзка с горното:

ВЪЗЛАГА изготвянето на заключение на вещото лице Виолета Стоянова Стоянова;

ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение от 200.00 лева, платими от ищеца в едноседмичен срок;

9. По отношение на гласните доказателства РАЗПОРЕЖДА следното:

1. ДОПУСКА до разпит двама свидетели при режим на довеждане по искане на ищеца.

2. ЗАДЪЛЖАВА ищеца в едноседмичен срок да посочи трите имена на свидетелите на основание чл. 156, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс.

3. ДОПУСКА до разпит един свидетел при призоваване по искане на ответника.

4. На основание чл. 59 и чл. 76 от Гражданския процесуален кодекс ЗАДЪЛЖАВА ответника да внесе в едноседмичен срок 150.00 лева за призоваването и да посочи адреса, на който следва да бъде призован свидетелят.

5. ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че ако някоя от тях не изпълни указанието, свързано с гласните доказателства, в срок, съдът няма да допусне до разпит свидетелите ѝ.

10. УКАЗВА на страните, че на основание чл. 143 от Гражданския процесуален кодекс в откритото заседание след разрешаване на предварителните въпроси, когато съдът пристъпи към изясняване на фактическата страна на спора, ищецът може да поясни и допълни 3 исковата молба, както и да посочи и представи доказателства във връзка с направените оспорвания от ответника, а ответникът – да посочи и представи нови доказателства, които не е могъл да посочи и представи с отговора на исковата молба, като страните са длъжни да направят и обосноват всичките си искания и възражения и да вземат становище по твърдените от насрещната страна обстоятелства.

11. ПРЕДУПРЕЖДАВА: ищеца, че ако не се яви в първото заседание по делото, не вземе становище по отговора на исковата молба и не поиска разглеждане на делото в свое отсъствие, ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу него на основание чл. 238, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс; ответника, че ако не представи в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да направи искане за разглеждането му в свое отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу него или да оттегли иска на основание чл. 238, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс. страните, че ако ищецът не посочи и не представи доказателства с исковата си молба и ответникът не подаде в срок отговор, и двете страни не се явят в първото заседание по делото, без да направят искане делото да се гледа в тяхно отсъствие, делото ще бъде прекратено на основание чл. 238, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс. страните и техните законни представители, попечители и пълномощници, ако имат такива, че: ако живеят или заминат за повече от един месец в чужбина, са длъжни да посочат лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако нямат пълномощник по делото в Република България и че ако не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени на основание чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс; ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес и че при неизпълнение на това задължение всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени на основание чл. 41, ал. 1 и ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс.

12. На основание чл. 145, ал. 3, изречение първо от Гражданския процесуален кодекс ПРИКАНВА страните към постигане на съдебна спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора, като във връзка с горното им УКАЗВА, че: със сключване на Съдебна спогодба делото се прекратява, а постигнатото между страните Споразумение, одобрено от Съда има последиците на влязло в сила Съдебно решение – силата на присъдено нещо и изпълнителна сила. за постигане на съдебна спогодба, следва да се явят лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно. при постигане на съдебна спогодба се дължат държавни такси в размер на 02.00%, докато при решаване на делото по същество държавните такси са в размер на 04.00% върху цената на предявените искове.

13. НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 04. IV. 2022 година в 13 30 часа.

14. За откритото съдебно заседание ДА СЕ ПРИЗОВАТ:

4 страните по делото с връчване на препис от настоящето определение; свидетелят на ответника след внасяне на определения от съда депозит и посочване на името и адреса му; вещо лице, което да изготви заключение на съдебно-техническа експертиза по въпросите, поставени от ищеца, след внасяне на определения депозит; вещо лице, което да изготви заключение на съдебно-техническа експертиза по въпросите, поставени от ответника, след внасяне на определения депозит; вещо лице, което да изготви заключение на съдебно-счетоводна експертиза по въпросите, поставени от ищеца, след внасяне на определения депозит.