Решение № 191 от 23.05.2025, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 191 гр. Карлово, 23.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Владимир Ст. Иванов при участието на секретаря Цветана Т. Чакърова като разгледа докладваното от Владимир Ст. Иванов Гражданско дело № 20245320101151 по описа за 2024 година

Производството е по иск с правно основание чл.422 ГПК, във вр. с чл.415 ГПК, вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, предявен от „ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ“ ЕАД, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ №37, със законни представители Ж. П. С. и К. Й. Б., чрез юрк. Д. Н. против С. И. Т., ЕГН: **********, с настоящ адрес: село К., област П., ул. „***“ №***.

В исковата молба се твърди, че „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД , в качеството си на енергийно предприятие по смисъла на чл. 126, ал.1 и чл.

129 от Закона за енергетиката (ЗЕ), е единственото търговско дружество, притежаващо лицензия по чл. 43, ал. 2 от ЗЕ, за производство и пренос на топлинна енергия за обособената територия на гр. П..

Сочи се, че съгласно чл. 150 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). Общите условия (публикувани и на сайта на дружеството: www.evn.bg влизат в сила, без да е необходимо изрично писмено приемане от 1 потребителите.

По силата на Раздел II от Общите условия на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД за продажба на топлинна енергия за битови нужди (ОУ), одобрени от КЕВР, „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД било длъжно да доставя в абонатните станции на сградите топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, ответникът С. И. Т., като собственик на топлоснабден имот, находящ се в гр. П., бул. „***“ №***, ет.***/***жилищен/, ап.***, имал качеството на клиент на топлинна енергия и съгласно чл. 34, ал. 1 от ОУ, бил длъжен да заплаща месечните дължими суми за доставената топлинна енергия в 30 - дневен срок след изтичането на периода, за който се отнасят. Според клаузата на чл. 35, ал 1 от ОУ, при неизпълнение в срок на задълженията по чл. 34, ал. 1, клиентите на топлинна енергия дължали на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД обезщетение, в размер на законната лихва от деня на забавата.

В изпълнение на законоустановените си задължения на топлопреносно предприятие, ищцовото дружество доставило до сградата, а търговецът, извършващ дялово разпределение на топлинна енергия - „Техем Сървисис“ ЕООД, разпределил за имота на ответника топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, както и услуга за разпределение, на обща стойност 521,38 лв., включваща главница в размер на 438,64 лв., представляваща стойността на разпределената топлинна енергия за периода 01.11.2020 г. - 30.04.2023 г., ведно с обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 05.01.2021 г. – 10.12.2023 г., в размер на 82,74 лв.

Начислената на ответника топлинна енергия била доставена и разпределена в пълно съответствие с изискванията на ЗЕ и подзаконовите нормативни актове за неговото прилагане и по-специално разпоредбата на чл.

71 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването (НТ), като доставеното в процесния имот количество топлинна енергия се отчитало от служители на търговеца, извършващ дяловото разпределение на топлинна енергия, в началото и края на всеки отоплителен сезон, по показанията на монтираните в имота водомер за БГВ и апартаментен топломер.

Поради неплащане на дължимите суми от ответника „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД подало заявление за издаване на заповед за изпълнение 2 по реда на чл. 410 ГПК пред РС Пловдив, изпратено по подсъдност на Районен съд - Карлово. Било образувано ч. гр. д. № 80/2024 г., по което била издадена заповед за изпълнение. Заповедта била връчена по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което за ищцовото дружество бил налице правен интерес от предявяване на настоящия иск.

Ищцовото дружество моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът му дължи следните суми, за които по ч. гр. д. №80/2024 г. по описа на РС Карлово е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, а именно:

- 438.64 лева, представляваща стойност на топлинна енергия, доставена за периода от 01.11.2020 г. до 30.04.2023 г.;

- 82.74 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва за периода от 05.01.2021 г. до 10.12.2023 г., - законната лихва, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 11.12.2023 г., до пълното погасяване на дължимата главница.

Претендират се направените разноски по делото, включително и тази в заповедното производство.

С отговора на исковата молба ответникът, представляван от особения представител адв. Е. К., оспорва иска като неоснователен и недоказан.

На първо място, от представените по делото справки, не се установявало по безспорен начин дължимостта на посочените в тях суми, липсвали представени фактури, които да са адресирани до ответника. Само по себе си посочването на номерата на фактурите не било достатъчно, за да се обоснове наличието на вземане, произтичащо от приложени справки към исковата молба. Налице била категорична невъзможност да се установи, че процесиите вземания се дължат именно на основание посочените с исковата молба фактури. При това, в тежест на ищеца било да докаже наличието на валидно възникнало между него и ответника- длъжник облигационно правоотношение по надлежния ред, доставка на услугите и неизпълнение от страна на ответника. В настоящия случай ищецът не ангажирал доказателства, от които да се установява по безспорен начин наличието на дължимо от ответника вземане спрямо ищеца, както и валидно качество на потребител на посочените услуги.

На второ място, ищцовото дружество следвало да представи 3 доказателства за наличие на валидно облигационното правоотношение между страните. За да бъде обвързан от договора, ответникът следвало да е титуляр на правото на собственост, респективно на вещно право на ползване върху обект, находящ се в сградата на процесния имот, които да го категоризират като купувач на предоставяните от тях услуги. На осн. чл. 58, т. 2 от ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ищцовото дружество следвало да представи а) копия от нотариален акт, съдебно решение, удостоверение за наследници и други документи, удостоверяващи правото на собственост или на вещно право на ползване на топлоснабдения имот, ако купувачът е представил такива; б) заявление по образец с данни за купувачите ползващи топлинна енергия в отделните имоти в сграда-етажна собственост; в) протоколи от извършени от продавача проверки в оригинал или в надлежно заверена форма.

Липсата на доказателства за съществуване на вземането и на основанията за неговата дължимост водело до неоснователност на исковата претенция. В случая, категорично липсвали доказателства, от които следва еднозначно да е изпълнена разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката, а именно: С. И. Т. следва да заплаща топлинната енергия за процесния период, количество за процесния обект, по цени одобрени от КЕВР, както и разходи за дялово разпределение. Именно тези обстоятелства не били доказани, ищецът не можел да се легитимира като кредитор на ответника и да претендира изпълнение на несъществуващо задължение. В случая не се доказвало по безспорен начин, че именно процесното вземане попада в предмета на договора между двете страни, тъй като това не се установявало от приложенията към исковата молба.

С оглед изложеното, особеният представител моли съда да отхвърли иска.

От събраните по делото доказателства, отделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

От приложеното ч. гр. д. №1151/2024 г. по описа на РС Карлово е видно, че по заявление на ищеца (кредитор по заповедното производство) от 11.12.2023 г. е издадена Заповед №42/17.01.20 24 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК. Съдът е разпоредил ответникът (длъжник в заповедното производство) да заплати на „ЕВН България Топлофикация“ 4

ЕАД: 438.64 лева – стойност на топлинна енергия, доставена за периода от 01.11.2020 г. до 30.04.2023 г.; 82.74 лева – обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва за периода от 05.01.2021 г. до 10.12.2023 г.; законната лихва, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 11.12.2023 г., до пълното погасяване на дължимата главница; 25.00 лева – разноски по делото за заплатена държавна такса и 50.00 лева – възнаграждение за юрисконсулт. Заповедта е връчена по реда на чл.47, ал.5 ГПК и след дадени от съда на осн. чл.415, ал.1, т.2 от ГПК указания, ищцовото дружество е предявило в законовия едномесечен срок иск срещу С. И. Т..

По делото не е спорно, че „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД е енергийно предприятие, притежаващо лиценз за производство и пренос на топлинна енергия за обособената територия на гр. Пловдив, където се намира и процесния имот.

Представени са по делото Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, извлечение от сметки на ищцовото дружество и фактури, както и справка за доставена топлинна енергия до имот, находящ се в гр. П., бул. „***“ №***, ет.***/***жилищен/, ап.***. Изготвени са съдебнотехническа и съдебно-счетоводна експертизи С оглед становищата на страните, спорните въпроси се свеждат до това дали ответникът е собственик на процесния топлоснабден имот и дали същият е потребил доставената до имота топлинна енергия в претендираните с исковата молба размери.

От представения нотариален акт №129, том II, рег. №1612, дело №293/2024 г. се установява, че на 22.04.2024 г. ответникът С. И. Т. е прехвърли в на М. Ю. С. собствените си идеални части от имота в гр. П., бул. „***“ №***, ет.***, ап.***. Заявлението по чл.410 ГПК е подадено на 23.12.2023 г., от което следва извод, че към тази дата ответникът е бил собственик на имота.

Неоснователно е и второто възражение на ответната страна, касаещо топлоснабдяването на процесния имот и размера на начислените суми за доставена топлинна енергия.

По делото е назначена съдебно – техническа експертиза, която не е оспорена от страните и съдът кредитира изцяло като обективна и компетентно изготвена. Вещото лице е констатирало, че за процесния период от 01.11.2020 г. до 30.04.2023 г. абонатната станция на ищцовото дружество, обслужваща 5 сградата в гр. П., бул. „***“ № ***е работела и е подавала топлинна енергия.

За имота на ответника от фирмата за дялово разпределение на топлинната енергия „Техем Сървисис“ ЕООД е разпределяна само топлинна енергия отдадена от сградната инсталация. Размерът на отопляемия обем на процесния имот по проект е 139 куб. м. За процесния период от 01.11.2020г. до 30.04.2023г. в имота на ответника не е ползвана топлинна енергия за отопление и не са функционирали отоплителни тела, включително щранг лири и не е начислявана топлинна енергия за отопление. В имота няма пломбирани отоплителни тела и щранг лири, върху които да са монтирани технически изправни средства за дялово разпределение на топлинна енергия. Също така няма монтирани средства за дялово разпределение на топлинна енергия, върху отоплителни тела и няма монтирани водомери за топла вода.

При разпределението на топлинната енергия за сградата находяща се в гр. П. бул. „***“ № ***са спазвани изискванията на „Методика за дялово разпределение на топлинна енергия в сгради-етажна собственост“ – Приложение към чл. 61 ал. (1) от Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020г. за топлоснабдяването. За процесния период в имота на ответника не е ползвана топлинна енергия за отопление и топла вода, а е начислявана само топлинна енергия отдадена от сградна инсталация. В приложение № 2 към експертизата в табличен вид вещото лице е отразилоо какво количество топлинна енергия е разпределено за имота на ответника за процесния период по месеци, по компоненти, като посочва, че няма разлика с количествата топлинна енергия начислени от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД.