Решение № 865 от 23.07.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 865 гр. Варна, 23.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Николай Св. Стоянов при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско дело № 20243100500979 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Прокуратурата на Р България, подадена от прокурор от РП-Варна срещу Решение № 670/01.03.2024 год., поста по гр. дело № 20233110108798 по описа на РС-Варна за 2023 год., в частта му, с която Прокуратурата на РБългария е осъдена да заплати на Б. В.

Л. от гр. Варна, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, сумата от 7000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в негативни емоции, страх, неудобства, стрес, притеснение, претъпрени в резултат от незаконно обвинение за извършено престъпление по чл. 172б, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК по ДП № 336/2013 год. по описа на Пето РУП при ОДМВР – Варна, въз основа на което е образувано н. о. х. д. № 4120/2016 год. по описа на РС-Варна, приключило с влязла в сила оправдателна Присъда № 74/12.03.2018 год., ведно със законната лихва върху присъдената сума от 7000 лева, считано от 10.07.2020 год. до окончателното й изплащане.

В жалбата са наведени оплаквания, че решението в обжалваната от въззивника част е неправилно и незаконосъобразно, постановено е в нарушение на материалния закон и при допуснати нарушения на процесуалните правила, които обобщено се свеждат до неправилна преценка и анализ на доказателствата, в резултат на което решението е и необосновано. За да обоснове характера и интензитета на търпените от ищцата, настоящ въззиваем, неимуществени вреди, първоинстанционният съд се е позовал на изслушаната по делото съдебно-психологична и психиатрична експертиза, 1 като не е съобразил, че заключението е изготвено изцяло на базата на споделеното от ищцата, като по делото не е налице никаква медицинска документация от времето през което против ищцата е било водено наказателното преследване, от която да се установи имала ли е нужда ищцата от психологична помощ при положение, че действително е претърпяла остра стресова реакция. Според въззивника експертизата неправилно е била ценена от съда, като не е съобразено също, че от свидетелските показания на свид. Й. е установено, че ищцата не е споделяля със свидетеля обстоятелствата, които е заявила на вещото лице при извършване на изследването. Счита, че твърдяните да са претърпени от ищцата неимуществени вреди от воденото против наказателно преследване не са доказани при условията на пълно доказване, а изводът на първоинстанциония съд в обратен смисъл е неправилен.

Отправено е искане за отмяна на решението в обжалваната от въззивника частк и за постановяване на друго, с което искът за заплаащане на обезщетение за причинени от незаконното обвинение неимуществени вреди да се отхвърли изцяло, като неоснователен и недоказан, а в евентуалност – размерът на обезщетението да бъде намален съобразно установения в чл. 52 ЗЗД принцип за справедливо обезщетение на причинените неимуществени вреди.

В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК чрез процесуален представител, насрещната страна Б. В. Л. от гр. Варна оспорва жалбата, счита че е неоснователна, а решението в обжалваната част – правилно и настоява да бъде потвърдено в тази част, ведно с присъждане на сторените разноски.

В съдебно заседание въззивникът поддържа жалбата си, а въззиваемата, чрез представител, поддържа подадения писмен отговор.

Първоинстанционното решение в частта му, с която искът на Б. Л. по чл.

2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за осъждане на Прокуратурата на РБ да й заплати обезщетение за неимуществени вреди от незаконното обвинение е отхвърлен за разликата над присъдените 7000 лева до претендираните 24 000 лева, както и в частта му, с която искането й за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху присъдената й сума за периода от влизането в сила на оправдателната присъда по н. о. х. д. № 4120/2016 год. по описа на РСВарна – 06.07.2018 год. до 09.07.2020 год., не е обжалвано, в тези части е влязло в сила и не е предмет на въззивната проверка.

Съдът съобрази следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, вр. чл. 52 ЗЗД.

В исковата си молба ищцата Б. В. Л. от гр. Варна е навела следните твърдения:

На 19.11.2014 г. е била привлечена като обвиняема за евентуално изнвършено от нея престъпление по чл. 172Б, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК по ДП № 336/2013 г. по описа на V РУП при ОДМВР - Варна. В хода на воденото досъдебно производство са извършвани множество процесуално – следствени 2 действия, вкл. и с участието на ищцата. На 18.08.2016 год. била предадена на съд с винителен акт, въз основа на което било образувано НОХД № 4120/2016 г. по описа на РС - Варна. С Присъда № 74/12.03.2018 г. Б. Л. била призната за невиновна по повдигнатото й обвинение. Оправдателната присъда била протестирана и с Решение от 06.07.2018 год. по в. н. о. х. д. № 580/2018 год. на ОС-Варна е потвърдена. Твърди, че воденото против нея наказателно преследване е продължило три години, седем месеца и седемнадесет дни, през които ищцата живяла в състояние на силен стрес, страх и безпокойство. От момента на повдигане на обвинението до влизане в сила на оправдателната присъда изпитвала притеснения и несигурност, започнала да страда от повишена тревожност, потиснатост и безсъние, станала нервна и избухлива, затворила се в себе си и спряла да комуникира с околните. Твърди още, че в продължение на целия, воден против нея, наказателен процес е била с мярка за неотклонение „Подписка“, участвала е в множество действия по разследването и в откритите съдебни заседания. Твърди, че огорчението, душевните болки и морални страдания от незаконното обвинение в извършване на умишлено престъпление не са отшумели и до днес.

В съответствие с наведените твърдения е и отправеното искане – за осъждане на Прокуратурата на РБългария да й заплати сумата от 24 000 лева – обезщетение за претърпените от незаконното обвинение, приключило с оправдателна присъда по в. н. о. х. д. № № 580/2018 год. на ОС-Варна, морални болки и страдания, описани по – горе, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху претендираната сума, считано от 06.07.2018 год. (датата на влизане на оправдателната присъда в сила) до окончателното и́ изплащане.

В писмен отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК ответникът – Прокуратурата на РБ, оспорва иска, твърди, че претенцията на ищцата за обезщетение за вреди от незаконното обвинение е погасена по давност.

Петгодишният давностен срок по чл. 110 ЗЗД е изтекъл на 06.07.2023 год., а искът е предявен на 10.07.2023 год. Отделно счита претенцията за неоснователна и недоказана. Счита размера на претендираното обезщетение за силно завишен. Настоява за отхвърляне на исковата претенция, евентуално за намаляване на обезщетението като прекомерно.

В съдебно заседание ищцата, чрез процесуален представител, поддържа иска си и настоява да бъде уважен.

В съдебно заседание ответникът - Прокуратурата на Република България оспорва иска, поддържа подадения писмен отговор.

Пред настоящата инстанция искът за обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконното обвинение, е висящ до размера на сумата от 7000 лева, ведно със законната лихва, считано от 10.07.2020 год. до окончателното й изплащане.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:

От съдържащите се в н. о. х. д. № 4120/2016 год. по описа на РС-Варна е 3 видно, че наказателното производство е образувано на 01.07.2011 год., като ДП № 45/2011 год. по описа на ТЗ БОП-Варна срещу виновно лице (неизвестен извършител) за извършено престъпление по чл. 172б, ал. 1 НК, преобразувано през месец юни 2013 год. като ДП под № 336/2013 год. по описа на Пето РПУ при ОД МВР – Варна.

С постановление на водещия разследването от 19.11.2014 год. ищцата е привлечена като обвиняем за евентуално извършено от нея престъпление по чл. 172Б, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК; наложена й е мярка за неотклонение „подписка“ . С Протокол за предявяване на разследване от 19.11.2014 г. материалите по разследването са предявени на ищцата. Със Заключително постановление от 19.11.2014 г. ДП № 336/2013 г. по описа на V РУП при ОДМВР - Варна, водено срещу Б. В. Л. за престъпление по чл. 172Б, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, е изпратено във ВРП с обвинително заключение. С Постановление на Районна прокуратура - Варна от 22.12.2014 г. ДП № 336/2013 г. по описа на V РУП при ОДМВР - Варна е върнато на разследващия орган с указания. С протокол за предявяване на разследване от 17.04.2015 г. материалите по ДП № 336/2013 г. по описа на V -то РУП при ОДМВР – Варна са предявени на ищцата в качеството й на обвиняема. С Постановление на Районна прокуратура - Варна от 12.05.2015 г. ДП № 336/2013 г. по описа на Vто РУП при ОДМВР – Варна отново е върнато на разследващия орган за извършване на описани в постановлението процесуални действия. С Протокол за предявяване на разследване от 06.08.2015 г. материалите по ДП № 336/2013 г. по описа на V-то РУП при ОДМВР – Варна отново са предявени на ищцата в качеството й на обвиняема. В периода от образуването на наказателното производство на 01.07.2011 год. до привличането на ищцата като обвиняем на 19.11.2014 год. са извършвани редица процесуално-следстевни действия с нейно участие – претърсване и изземване на вещи от два търговски обекта, на които обекти тя е била наемател, както и няколко разпита, но в качеството й на свидетел.

Разследването по случая е завършило с обвинителен акт о т 18.08.2016 год., който e внесен в съда и е образувано НОХД № 4120/2016 год. по описа на РС-Варна.

С Присъда № 74/12.03.2018 год. по н. о. х. д. № 4120/2016 год. на РСВарна ищцата Б. В. Л. е призната за невиновна в извършването на престъпление по чл. 172Б, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК и е оправдана по повдигнатото й обвинение. Присъдата е протестирана от РП – Варна и с Решение № 188/06.07.2018 год. по в. н. о. х. д. № 580/2018 г. по описа на ОС – Варна е потвърдена.

По н. о. х. д. № 4120/2016 год. по описа на РС-Варна в периода 01.02.2017 год. – 12.03.2018 год. са проведени девет открити съдебни заседания, осем от тях – във фаза съдебно следствие, в които са събирани и проверявани доказателства, в последното съдебно заседание на 12.03.2018 год. е постановена и оправдателната присъда. Ищцата лично е взела участие във всички девет съдебни заседания. По в. н. о. х. д. № 580/2018 год. е проведено едно открито съдебно заседание, в което ищцата също е присъствала лично.

4

От заключението на съдебно-психологичната и псхиатрична експертиза от 17.01.2024 год., изслушана в първата инстанция, неоспорена от страните, кредитирана от съда като обективна и безпристрастна, извършена от лице, притежаващо необходимите специални знания и квалификация, и от изявленията на вещото лице д-р Т. А. в съдебно заседание се установява следното: Воденото срещу ищцата наказателно производство е довело до остър дистрес и формиране на трайно психотравмено изживяване, протрахирало за дълъг период – години. Промяната в житейската ситуация и продължителното изживяване на дистрес са провокирали първоначално, в първите дни след обвинението, симптомите на Остра стресова реакция F43.0 по МКБ 10. Поради значимостта и продължителността на психотравмата симптомите при ищцата са продължили да персистират като Разстройство в адаптацията с тревожно-депресивен синдром - F43.2 по МКБ 10. Това е довело до семейна, професионална и социална дезадаптация. Описаните преживявания през следващите няколко години, неизвестността относно и з ход а от воденото наказателно производство, промяната в работата, финансовите и семейните проблеми са поддържали у ищцата симптомите на Смесено тревожно-депресивно разстройство F41.2 по МКБ 10.