Решение № 133 от 11.06.2025, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 133 гр. Враца, 11.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Калин Тр. Тодоров

Борис К. Динев при участието на секретаря Галя Цв. Иванова като разгледа докладваното от Евгения Г. Симеонова Въззивно гражданско дело № 20251400500108 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК.

С Решение № 309/27.11.2024г. по гр.д.№ 539/2023г. по описа на Районен съд-Бяла Слатина, на основание чл.422, ал.1, вр. чл.124, ал.1 ГПК, вр. чл.79 ЗЗД, вр.чл.86 ЗЗД е признато за установено, че съществува вземане на "ТИ БИ АЙ БАНК" ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул."***", № ***, срещу А. К. К., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: *** в общ размер от 4 853,46 лв., произтичащо от договор за потребителски кредит от 22.02.2022 г., о т които: сума в размер на 4 124,39 лева – главница; сума в размер на 660,04 лв. - договорна лихва за периода от 05.06.2022г. до 30.09.2022г.; сума в размер на 69,03 лв. - обезщетение за забава за периода от 05.06.2022г. до 10.11.2022г; законната лихва върху главницата, считано от 28.11.2022 г. до окончателното изплащане на задължението, за които вземания е издадена Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК № 787/23.12.2022 г. по ч.гр.д. № 1557/2022 г. по описа на Районен съд – Бяла Слатина. Със същия съдебен акт са присъдени и разноски в полза на "Ти Би Ай Банк" ЕАД за исковото и заповедното производство.

Против решението е подадена въззивна жалба вх.№ 7187/10.12.2024 г. от А. К. К., чрез упълномощеното Еднолично Адвокатско дружество "Д. М.", представлявано от адв.Д. М. .

В жалбата се правят общи оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното решение.

1

Според жалбоподателката, договорът за паричен заем е недействителен, тъй като съдържа неравноправна клауза за годишен лихвен процент по кредита. Изтъква, че съдържанието на договорите не може да противоречи на повелителни норми на закона и на добрите нрави. Навежда теоретични доводи относно правната същност на понятието "добри нрави", като се позовава на практика на ВКС на РБ. Посочва, че в случая договореният годишен лихвен процент надвишава повече от четири пъти законната лихва, поради което и съобразно трайно установената практика такава възнаградителна лихва противоречи на добрите нрави. Счита, че при договарянето са нарушени разпоредбите на чл.24 ЗПК и процесният договор е недействителен, поради което съобразно разпоредбата на чл.23 от същия закон потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, без да дължи лихви или други разходи по същия.

Прави се искане за отмяна на решението на РС-Бяла Слатина и присъждане на направените разноски пред двете съдебни инстанции.

След дадени от съда указания, с молба вх.№ 851/05.02.2025 г. въззивницата, чрез процесуалния си представител, прави уточнение, че първоинстанционното решение се обжалва в частта, в която е признато за установено, че има общо дължимо задължение над размер от 3 673,73 лв.

Посочва се, че признава, че дължи чистата главница по отпуснатия кредит, от която е заплатила 526,27 лв., при което остава дължима част от главницата в размер на 3 673,79 лв.

По делото е постъпил отговор вх.№ 37/06.01.2025 г. от "ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД, чрез юрисконсулт М. Н., с който се оспорва основателността на жалбата.

Навеждат се доводи, че от изслушаната в първоинстанционното производство съдебно-счетоводна експертиза е установено, че ищецът е изправна страна, тъй като е изпълнил задължението си за предоставяне на заемните средства на ответника, както и че непогасеното задължение към "ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД съвпада с претенцията по исковата молба.

Изразява се несъгласие с наведените в жалбата доводи, че уговорената възнаградителна лихва противоречи на добрите нрави. Според въззиваемия, сочената в жалбата съдебна практика не е съобразена с актуалните разпоредби на ЗПК и с установения в чл.19, ал.4 максимален размер на ГПР. Счита, че по отношение на договори, сключени след изменението на ЗПК от 23.07.2014 г., не може да намери приложение сочената в жалбата практика, а в дискрецията на съда е да съобрази дали размера на ГПР не надвишава петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения, тъй като съобразно чл.19, ал.5 ЗПК това нарушение би довело до нищожност на подобни договорни разпоредби. Позовава се и на по-нова практика на ВКС в тази насока.

Най-сетне в жалбата се сочи, че към момента на сключване на процесния договор вече съществуват разпоредбите на чл.19, ал.4 и ал.5 ЗПК и възнаградителната лихва е само един от компонентите от ГПР, като единственото условие е същата, наред с другите разходи по кредита, формиращи ГПР, да не надвишават пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, което в случая е спазено.

Прави се искане за отхвърляне на подадената въззивна жалба и потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.

Претендира се присъждане на юрисконсултско

2 възнаграждение за въззивната инстанция в минимален размер.

Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от лице с правен интерес, в рамките на законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.

За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Районният съд е сезиран със заявление на "ТИ БИ АЙ БАНК“ЕАД, с което се иска да бъде издадена заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417 ГПК против А. К. К. с ЕГН **********, за следните суми: 4124,39 лв., представляваща неплатена главница по Договор за потребителски кредит № *** от 22.02.2022г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението до изплащане на вземането; 660,04 лв., представляваща договорна лихва за периода от 05.06.2022 г. до 30.09.2022 г. , 69,03 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 05.06.2022 г. до 10.11.2022 г.

Образувано е ч.гр.д.№ 1557/2022г. по описа на РС- Бяла Слатина (след изпращането му по подсъдност от РС-Ивайловград), по което за горепосочените суми, както и за заплатените от заявителя държавна такса от 97,07 лв. и юрисконсултско възнаграждение от 50,00 лв., е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК № 787/23.12.2022г., на която е допуснато незабавно изпълнение.

В срока по чл.414, ал.2 ГПК от длъжника А. К. К. е постъпило възражение против издадената заповед за изпълнение.

След дадени указания, в срока по чл.415, ал.4 ГПК заявителят е предявил установителни искове за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.

В исковата молба се твърди, че на 22.02.2022г. между страните бил сключен Договор за потребителски кредит № *** , въз основа на който "ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД е предоставил на ответницата А. К. К. сума в размер на 4 2000 лв. Според изложеното в исковата молба, средствата по предоставения кредит се усвояват на каса в офис на „ИЗИ ПЕЙ“ АД, считано от деня на изтегл янето им на съответната каса, удостоверено с издаване на документ за извършената операция. Ищецът твърди, че общото задължение по договора възлиза на 8511,21 лв., която сума е била разсрочена на 47 погасителни вноски, от които 46 вноски в размер на 181,09 лв. и една последна в размер на 181,07 лв.

Посочва, че уговореният годишен лихвен процент (ГЛП) е в размер на 41,12%.

Според изложеното в исковата молба, ответницата К. е преустановила плащанията по договора от 05.06.2022г. за повече от три месечни вноски, съгласно погасителния план, а именно вноски с падежи:

05.06.2022г.,05.07.2022г. и 05.08.2022г., поради което ищецът е обявил кредита за предсрочно изискуем и е уведомил ответницата за това, видно от приложената обратна разписка, получена на 30.09.2022г.

В исковата молба се твърди, че към момента на подаване на заявлението по реда на чл.417 ГПК, ответницата продължава да дължи посочените в него суми, поради което и след подаване на възражение от нейна страна, за ищеца е налице правен интерес от предявяването на иск за признаване за установено дължимостта на сумите по издадената заповед за изпълнение.

Претендира се заплащане на направените разноски в заповедното и исковото производство.

3

Препис от исковата молба е бил връчен на ответницата, но същата не е депозирала писмен отговор в законоустановения срок по чл. 131 ГПК.

С писмено становище, депозирано преди първото по делото съдебно заседание, ответницата, чрез пълномощника си адв.Д.М., сочи, че исковите претенции са неоснователни. Счита, че процесния договор е недействителен, поради противоречие със ЗПК, като прави възражение за нищожност на целия договор. Прави възражение за нищожност на клаузата за ГЛП, възлизаща над 40%, поради накърняване на добрите нрави. Навежда доводи, че към датата на сключване на договора за потребителски кредит основният лихвен процент в България е бил 0,00%, от което следва, че размерът на законната лихва е 10,00%, т.е. ГЛП надвишава повече от четири пъти законната лихва. Цитира практика на ВКС, според която противоречаща на добрите нрави е уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер н законната липва. Сочи, че при нищожен договор, ответницата дължи връщане само на чистата главница.

В рамките на първоинстанционното производство са събрани писмени доказателства и е изслушана съдебно-счетоводна експертиза.

След като е обсъдил събраните доказателства, поотделно и в тяхната пълнота, районният съд е уважил предявените искове. За да постанови решението си е приел, че сключеният между страните договор за потребителски кредит е действителен и не съдържа неравноправни клаузи, както и че ответницата не изпълнила основното си задължение като кредитополучател – да плаща уговорените месечни погасителни вноски.

При извършената служебна проверка по реда на чл.269, изр.1 ГПК, въззивният съд приема, че първоинстанционният съдебен акт е валиден и допустим в обжалваната част.

По останалите въпроси въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата и за да се произнесе по същите взе предвид следното:

За успешното провеждане на предявените искове, в тежест на ищеца „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД е да докаже учреденото по негова инициатива заповедно производство по реда на чл.417 от ГПК и издадена в негова полза заповед за изпълнение; спазване на срока по чл.415, ал. 1 от ГПК; качеството си на кредитор спрямо ответника А. К. К.; предявяването на иска в едномесечния преклузивен срок; да установи и възникването в негова полза на изискуемо вземане, за което е издадена заповедта, т.е. да докаже, че между страните е налице валидна облигационна връзка по посочения в исковата молба договор, по който ищецът е изправна страна и по силата на който за ответникът е възникнало задължение да заплати сумите, предмет на исковете в претендирания размер; да бъде установено и поставянето в забава на ответника, както и претенцията за обезщетение за забава по размер.

Съответно в тежест на ответни ц а т а А. К. К. е да докаже точно изпълнение на договорните си задължения, вкл. наведени от нея положителни правоизключващи и правопогасяващи възражения по исковете, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.

Безспорно е по делото, че е сключен Договор за потребителски кредит № *** от 22.02.2022 г. между А. К. К. и „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, по силата на който дружеството, в качеството му на кредитор , се е задължил да предостави на ищцата, в качеството на кредитополучател, кредит в размер на 4200,00 лв., а тя се е задължила да го върне, заедно с уговорените възнаградителни лихви.

4

Посочено е, че ГЛП по кредита е в размер от 41.12%, а ГПР е 48.51%. В чл.10 от договора е отразено, че общата дължима от потребителя сума възлиза на 8511,21 лв., в т.ч. главница от 4 200,00 лв. и възнаградителна лихва от 4311,21 лв., видно от погасителния план. Общият размер на кредита и договорената лихва ищцата е приела да върне на 46 равни месечни погасителни вноски, всяка в размер на 181,09 лева и последна 47 вноска в размер на 181,07 лв. с падежи, посочени в чл. 11.2 от погасителния план на договора, първата от които платима на 05.04.2022 г., а последната – на 05.02.2026 г.