Решение № 317 от 12.11.2021, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 317 гр. Русе, 12.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Мария Велкова

Членове:

Галина Магардичиян

Боян Войков при участието на секретаря Тодорка Недева като разгледа докладваното от Боян Войков Въззивно гражданско дело № 20214500500568 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД, ЕИК: 104518621, със седалище и адрес на управление гр. Варна 9009, р-н „Владислав Варненчик“, Варна Тауърс-Е, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, чрез адв. Е.К. от РАК, със съдебен адрес гр. Русе, пл.

„Средец“ № 1, ет. 5/507, против Решение № 260316/05.04.2021 г. по гр.д. № 4529/2020 г. на РС – Русе, с което е признато за установено, че ищецът МЮРС. М. ОСМ., ЕГН: **********, не дължи на жалбоподателя „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД сумата от 2 460,40 лв., представляваща извършена корекция на потребена електрическа енергия за периода 16.08.2019 г. до 07.07.2020 г. по фактура № 0106291806/14.08.2020 г.

Въззивникът твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон. Излага съображения за неправилен анализ на събраните по делото доказателства. На 07.07.2020 г. била извършена проверка на техническо средство за измерване на електрическа енергия с фабричен номер № 1115031500773390, като електромерът бил демонтиран, а показанията на отделните регистри били записани в протокола. СТИ било заменено с ново, с 1 нулеви начални показания по съответните регистри. Демонтираният електромер е бил поставен в индивидуална опаковка, запечатана и пломбирана с пломба № 286659. За извършената проверка бил съставен констативен протокол № 5800425/07.07.2020 г. Проверката била извършена в присъствието на клиента. Въз основа на извършена от БИМ, РО – Русе, метрологична експертиза на СТИ която при софтуерно четене е установила външна намеса в тарифната схема на електромера и преминаване на електрическа енергия през невизуализираща се на дисплея тарифа Т$ 065267,3 кВтч, е направено заключение, че електромерът съответствал на метрологичните характеристики и отговарял на изискванията за точност при измерването на електрическа енергия, но не съответствал на техническите характеристики. Въз основа на протокола от БИМ, РО – Русе въззивникът изготвил становище за начисление на електрическа енергия от 13.08.2020 г., за което било начислено допълнително количество електроенергия в размер на 12 315 кВтч за периода от 16.08.2019 г. до 07.07.2020 г., за което е издадена фактура № 0106291806/14.08.2020 г. на стойност 2 460,40 лв. с ДДС.

Счита, че страните се намират в облигационни правоотношения относно продажбата не електрическа енергия по силата на ПИКЕЕ и действащите ОУ за ДПЕЕЕМ на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД (одобрени с Решение № ОУ-060 на ДКЕВЕР от 07.11.2007 г., изм. и доп. С Решение № ОУ-004/06.04.2009 г.) и ОУ за ПЕЕ на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД (одобрени с Решение № ОУ-061 на ДКЕВР от 07.11.2007 г.). Общите условия на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД и „Енерго – Про Продажби“ АД били годен източник на облигационни задължения между ищеца и двете енергийни предприятия на основание чл. 20а, ал. 1 ЗЗД, като приетите и одобрени по съответния ред Общи условия били задължителни за потребителя на електроенергия на основание чл. 98а, ал. 4 ЗЕ. Ищецът се явявал потребител на енергийна услуга, доколкото същият представлявал краен клиент, който купувал енергия от доставчик, предоставящ услуги от обществен интерес по смисъла на § 1, т. 41Б от ДР на ЗЕ. В качеството си на такъв той потребявал електрическа енергия за определен период от време, която е била измерена в невизуализиран регистър на СТИ, но не е заплатена.

Предотвратяването на външната софтуерна намеса в електромера не можело да се вмени в задължение на дружеството жалбоподател, което е осъществило защита на частите и механизмите на СТИ срещу нерегламентиран достъп 2 съобразно нормативните изисквания и го е поддържало технически изправно.

Съгласно нормите на ПИКЕЕ при установено количество преминала електроенергия в невизуализирани регистри на СТИ операторът на съответната мрежа начислявал измереното след монтажа на СТИ количество електрическа енергия в тези регистри. Процесното СТИ било монтирано на 09.10.2015 г., но потребителят встъпил в договорни отношения с дружеството на 15.08.2019 г., поради което преизчисляването било извършено от тази начална дата. Решението на съда съдържало предположения, направени в полза на ищеца. Неправилни били изводите на съда, че констативният протокол следвало да бъде съставен в присъствието на двама свидетели.

Съдът не е указвал на ответника, че следвало да докаже обема на извършената на 15.08.2019 г. проверка на СТИ. Така първоинстанционният съд приел за доказан факт, който не посочил като нуждаещ се от доказване и не уведомил страните, че го считал за спорен по делото, допускайки съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Неправилен бил изводът на съда, че операторът на мрежата не осигурил достъп на потребителя до невизуализиращия се регистър. Операторът на електроразпределителната мрежа имал задължение да осигури визуален достъп до показанията на визуализираните регистри на СТИ в съответствие с избраната от страната тарифност на измерване. Поради изложените съображения моли за отмяната на обжалваното решение и за постановяване на ново, с което предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски за двете инстанции.

В законоустановения двуседмичен срок въззиваемата страна МЮРС. М.

ОСМ., ЕГН: **********, с адрес с. Ю., общ. С.п., обл. Р., ул. „Х.К.“ № *, не е подала отговор. В съдебно заседание се представлява от адв. И.В. И. от АК – Русе, със съдебен адрес гр. Русе, ул. „Муткурова“ № 11, който счита първоинстанционното решение за правилно. Излага твърдения, че не било ясно как е установен процесният период и какво точно количество електроенергия е преминало през електромера. Към момента, в който неговият доверител станал абонат на въззивника, нямало информация за отчетена и начислена такава енергия, която се твърди че е преминала. Не било ясно и в кой момент тази консумирана енергия, която била 65 267 кВтч, се редуцирала до 12 000 кВтч. Не можело да се установи по безспорен начин към кой момент станало това натрупване. Не било ясно дали тези натрупани стойности са от предишния собственик или от новия такъв. Моли за 3 потвърждаване на обжалваното решение. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на възнаграждението на процесуалния представител на жалбоподателя.

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и като такава, следва да се разгледа по същество.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По отношение правилността му, по наведените от въззивната страна доводи за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение, настоящият състав приема от фактическа страна следното:

По делото не е спорно, че страните се намират в облигационни правоотношения във връзка с продажба на електроенергия като въззивникът е доставчик, а въззиваемият – потребител на електрическа енергия. Между страните по делото не е спорно обстоятелството, че на 07.07.2020 г. служители на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД (ЕРП СЕВЕР) извършили проверка на СТИ с фабричен № 1115031500773390, представляващ електромер тип „Caratdigitron M02” – статичен, еднофазен, двутарифен електромер, с производител „АК Пластроник“ АД – гр. Велико Търново. Същият бил за директно свързване с мрежата с напрежение 230 V, ток 0.25-5/85/А, клас на точност „А“, честота 50 херца. Същият бил монтиран на 09.10.2015 г., когато въззиваемият ищец не е бил в договорни отношения с жалбоподателя ответник. Договорните отношения между страните датирали от 15.08.2019 г., когато, предвид подаденото от ищеца заявление за продажба на електрическа енергия към „Енерго – Про Продажби“ АД, била извършена проверка на процесното СТИ, която не е констатирала натрупана електроенергия в невизуализирани регистри, но няма и доказателства такава да е била извършвана, като най-вероятно се касае за визуална проверка за изправност на СТИ и за установяване нарушаване на неговата цялост или целостта на защитните му механизми. Електромерът бил свързан към имот, собственост на ищеца МЮРС. М. ОСМ., с адрес с. Ю., общ. С.п., обл. Р., ул.

„Х.К.“ № *. По време на извършената на 07.07.2020 г. проверка от 4 служителите на жалбоподателя абонатът О. не присъствал на проверката, поради което изготвеният КП № 5800425/07.07.2020 г. бил подписан от двама служители на дружеството и един свидетел, който не е служител на дружеството, а по данни на св. К.К. – живущото в съседна къща лице И.Р.И..

Това е в съответствие с чл. 49, ал. 3 ПИКЕЕ, според който при отсъствие на ползвателя или на негов представител протоколът се подписва от представител на оператора на съответната мрежа и от свидетел, който не е служител на оператора. В констативния протокол били записани следните показания на електромера – тарифа 1.8.1 – 006726, тарифа 1.8.2 – 011687, тарифа 1.8.3 – 00000, тарифа 1.8.4 – 065267 и тарифа 1.8.0 – 018414. Тези показания са потвърдени и от извършената метрологична експертиза от БИМ, РО – Русе, при която било установено, че налице външна намеса в тарифната схема на електромера, поради която е отчитана преминала енергия на тарифа 1.8.4 в размер на 65 267,3 кВтч, която не се визуализирала на дисплея.

Електромерът съответствал на метрологичните характеристики и отговарял на изискванията за точност при измерването на електрическата енергия, но не съответствал на техническите характеристики. Въз основа на съставения Констативен протокол № 5800425/07.07.2020 г. и експертното изследване от БИМ, РО – Русе, „ЕРП СЕВЕР“ АД начислило на основание чл. 55 ПИКЕЕ общо количество електроенергия 12 315 кВтч. Тъй като абонатът О. била в договорни отношения с дружеството едва от 15.08.2019 г., количеството електроенергия било начислено за периода 16.08.2019 г. до 07.07.2020 г.

(датата на проверката, при която е констатирано натрупаното неотчетено количество електроенергия). За начислената енергия била издадена Фактура № № 0106291806/14.08.2020 г., според която абонатът дължал сумата от 2 460,40 лв. за неотчетената електрическа енергия.

Назначената по делото съдебна електротехническа експертиза е потвърдила констатираното от БИМ, РО – Русе. В заключението си съдебният експерт е заявил, че е налице неотчетена електрическа енергия в размер на 65 267,3 кВтч, която е натрупана по невизуализиращ се регистър 1.8.4, вследствие на извършена софтуерна намеса. Математическите изчисления за извършеното парично остойностяване на допълнително начислената енергия за периода 16.08.2019 г. – 07.07.2020 г. са правилни и точни. В съдебно заседание вещото лице посочва, че извършената на 15.08.2019 г. проверка на СТИ при промяна на собствеността на недвижимия имот, към който е свързан 5 електромерът, най-вероятно е била визуална за това дали са били налице механически въздействия върху СТИ. Предполага, че извършилите проверка служители най-вероятно са нямали достъп до невизуализиращата се тарифа 1.8.4, за да проверят била ли е натрупана неотчетена електроенергия.

Съдебният експерт заявява, че не може да се установи при софтуерно четене кога е извършено неправомерното въздействие върху електромера и от кой момент същият е започнал да отчита електроенергия в невизуализиращ се регистър. Електроразпределителното дружество не разполагало със софтуер, с който може да достъпи дълбоко паметта на СТИ, като със софтуерно четене не можело да се каже кога е извършено неправомерното въздействие. Вещото лице е категорично, че посредством употребата на софтуер не може да се натрупа електроенергия, т.е. такава не може да бъде вкарана предварително, следователно отчетената в невизуализиращия се регистър електроенергия е реално преминала през СТИ, независимо как е била разпределена по тарифи.