Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 34 от 18.06.2026, Районен съд - Поморие

Съд
Районен съд - Поморие
Дело
Административно наказателно дело 119/2025
Вид
Решение № 34
Подписан
18.06.2026
Състав
Ивайло Йорданов Бъчваров

Цитирани разпоредби

  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.189, ал.12 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 21, ал. 2 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 34 гр. Поморие, 18.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПОМОРИЕ, IV СЪСТАВ , в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивайло Й. Бъчваров при участието на секретаря Йовка Т. Т. като разгледа докладваното от Ивайло Й. Бъчваров Административно наказателно дело № 20252160200119 по описа за 2025 година

Производството е образувано по реда на чл.59 и сл.ЗАНН.

Постъпила е жалба от И. Т. Й., ЕГН**********, чрез адв. Б. Й. и Д. Д., със съдебен адрес гр.Б...., срещу наказателно постановление №24-0320-000898/13.03.2025 г. на Началник група в ОДМВР Бургас, РУ Поморие, с което на основание чл.182, ал.5, вр. с ал.2, т.6 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 1200 /хиляда и двеста/ лева за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП, а на основание Наредба №Із-2539/17.12.2012 г. на МВР са отнети 26 точки.

В жалбата се излага становище, че в обжалваното наказателно постановление, липсва яснота относно индивидуализиращите белези от обективна страна на нарушението, което е довело до нарушение правото на защита на жалботодателя, поради което се иска отмяна на наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от лице срещу което е издадено наказателното постановление , което има право на жалба и е допустима.

Жалбоподателят не се явява в представители- адвокати. с.з., лично, представлява от процесуални

Административно-наказващият орган(АНО) не взема участие в производството, редовно призован. Представя преписката по проведеното пред него производство. Не представя нови доказателства.

За да се произнесе по законосъобразността на обжалваното наказателно 1 постановление съдът взе предвид следното.

Административно наказателното производство е започнало със съставяне на акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ бл.№1374761 от 10.12.2024 г. съставен от В. И.- мл. Автоконтрольор при РУ-Поморие. В АУАН е посочено,че на 03.07.2024 г. в 14,52 ч. в общ.Поморие, обл.Бургас на път І-9, км 222+100/по проект на АПИ/, в посока от гр.Бургас към гр.Несебър, жалбоподателят управлява собствения си лек автомобил марка „Киа Соренто“ с рег. №..... с наказуема скорост 119 км/ч при въведено ограничение на скоростта с пътен знак В-26 в този участък извън населено място до 70 км/ч, като е отчетена допустимата грешка на измерената скорост в диапазон над 100 км/ч . от -3% .Посочено е, че нарушението е установено и заснето със снимка №113278 от АТССпреносима система за контрол на скоростта „Celeritas MVD2020“ с фабричен номер №00043Е3F. Посочено е, че нарушението е извършено при условията на повторност по смисъла на §6, т.33 от ЗДВП, видно от ел.фиш сер. К №6808411, вл.с. на 27.12.2023 г. и ел.фиш сер.К №6807732 за същото по вид нарушение. Посочено е, че АУАН е съставен в отсъствие на водача. Нарушението е квалифицирано като такова по чл.21, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДвП - водач системно превишаващ разрешената максимална скорост извън населено място над 50 км/ч. Датата и мястото на нарушението, фактическото му описание и посочените като нарушени законни норми- чл.21, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДвП са идентични с тези, посочени в обстоятелствената част на издаденото въз основа на акта НП, като в НП допълнително се сочи при описанието на нарушението, че нарушението е извършено при условията на системност по смисъла на §6, т.33 от ЗДВП , а не при повторност както е посочено в АУАН.

В качеството на свидетел по делото е разпитан актосъставителя св.Д.И., който сочи, че е установил скоростта на движение с посоченото в АУАН техническо средство, а водачът е установил посредством попълнена от самия него декларация, че е управлявал превозното средство на датата на нарушението посочена в акта, като е извършил проверка в автоматизираната система ЕЦОН за наличие на влезли в сила наказателни постановление и електронни фишове, като уточнява относно обстоятелството, че той не е установил нарушението да е извършено при условията на системност, но това обстоятелство е добавено при разпечатването на акта от автоматизираната система, от самата система, въпреки, че свидетелят е установил единствено данни за извършване на нарушението при условията на повторност.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Наказателното постановление е издадено въз основа на съставения АУАН от Началник група към ОДМВР-гр.Бургас, РУ Поморие , действащ в качеството си на упълномощено лице с посочената в постановлението и представена по делото заповед 8121 з-1632/02.12.2021 г. , в съответствие с чл.189, ал.12 от ЗДвП.

Независимо от това, съдът намира, че НП следва да бъде отменено, поради 2 следното. Представена е справка от АПИ-ОПУ-Бургас относно разположението на пътните знаци в отсечката на път І-9 Варна-Бургас, от км 217+000 до км 218+540- по проект, което съответства на км 221+ 300 до км 222+840 по километриране от 2021 г., видно, от която км 222+100 по километриране от 2021 г. съответства на км 217+800 по проект, като вида и километричното положение на знаците отбелязани на проекта са актуални към 03.07.2024 г.

На представената скица в посока гр.Варна е поставен пътен знак В-26-„Забранено е движение със скорост по-голяма от 70 км/ч на км 217+350 по проект.

В случая се установява, че жалбоподателят се е движил с установената от техническото средство скорост от 119 км/ч км/ч в участъка от път І-9 при км 222+100 по проект на АПИ в посока от гр.Бургас към гр.Несебър . От доказателствата по делото-скица изготвена от АПИ се установява, че главен път І-9 се състои от две платна за движение, едното, от които е за движение в посока от гр.Бургас за Варна , а другото в обратна посока, като всяко от тях има две ленти за движение в една посока. В случая е посочено, че автомобилът управляван от жалбоподателя се е движел в посока гр.Несебър, която съвпада с направлението на пътя за гр.Варна съгласно представената скица. По това направление на пътя знак „Б-26“ въвеждащ забрана за движение със скорост по- голяма от 70 км/ч се намира на км 217+350 по проект, а мястото на нарушението посочено в АУАН и НП е км 222+100 по километриране, което съответства на 217 +800 по проект, което обаче видно от скицата е преди зоната на действие на знак Б-26, която зона е след знака в посока гр.Варна, предвид това, че километрирането по проекта посочено на скицата е с намаляваща градация в посока гр.Варна. При това положение не може да се направи безспорен извод относно превишението на скоростта от страна на жалбоподателя, предвид липсата на данни относно разрешената скорост в участъка от пътя посочен в АУАН и НП. Конкретното превишение на скоростта на движение, което изисква и посочването на позволената скорост на движение в съответния участък от пътя, където е извършено измерването с техническото средство са елементи от обективна страна на нарушението и са обстоятелства от значение за извършване на преценка дали е налице вмененото на жалбоподателя нарушение или не.

Точното посочването на конкретното превишение на скоростта, което изисква и посочване на стойността, която не е следвало да се превишава в конкретния участък от пътя, което в случая е от значение за доказване на нарушението, е задължение на административно наказващия орган, чиято е и доказателствената тежест относно всички обстоятелства от обективна страна на нарушението вменено на жалбоподателя с обжалваното наказателно постановление. В случая се установява, че жалбоподателят се е движил преди зоната на действие на знак Б-26 налагащ ограничение на скоростта до 70 км/ч , където е установено с техническо средство, че се е движил със 119 км/ч, но не е установено каква е била разрешената скорост в този участък, съответно не е изяснено какво е било превишението на скоростта, което е основание за ангажиране на административно наказателната отговорност и индивидуализиране на наказанието. Поради това не може да се приеме за безспорно доказано извършването на вмененото на жалбоподателя нарушение. На следващо място следва да се отбележи, че дори да беше установено по безспорен начин превишение на скоростта от страна на жалбоподателя е налице нарушение на правото му на защита предвид 3 това,че в АУАН при посочване обстоятелствата, при които е извършено нарушението е посочено, че нарушението е извършено при условията на повторност по смисъла на §6, т.33 от ЗДВП, а в НП е посочено, че е извършено при условията на системност по смисъла на §6, т.33 от ЗДВП, като в случая е налице противоречие от една страна между описанието на обстоятелствата, при които е извършено нарушението дадено в АУАН и същото описание дадено в НП, което само по себе си е основание за отмяна на НП доколкото при наличието на това противоречие е нарушено правото на защита на жалбоподателя, който е поставен в невъзможност да разбере вмененото му нарушение. Още повече, че в НП се сочи и това, че нарушението е извършено при условията на системност по смисъла на §6, т.33 от ЗДВП , който параграф обаче дава дефиниция на понятието „повторно“ извършено нарушение, а дефиницията на „системно“ извършено нарушение е дадена в т. 62 от същия параграф, която обаче не е посочена нито в АУАН, нито в НП. Така и не става ясно дали АНО е приел, че се касае за повторно извършено нарушение или за системно извършено нарушение, за което е наложено наказание на жалбоподателя.

Поради изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН , съдът прие, че обжалваното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно и следва да се отмени.

По повод направеното искане за присъждане на разноски от жалбоподателя, съдът прие следното. При този изход на спора, а именно отмяна на обжалваното наказателно постановление, искането е основателно и следва да се уважи, като ОДМВР Бургас бъде осъдено да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв. с равностойност 511,29 евро.

Мотивиран от изложеното, Поморийски районен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление №24-0320-000898/13.03.2025 г. на Началник група в ОДМВР Бургас, РУ Поморие.

ОСЪЖДА ОДМВР Бургас да заплати на И. Т. Й. , ЕГН********** сумата 511,29( петстотин и единадесет евро и 29 цента) евро разноски по делото.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд град Бургас в 14-дневен срок от съобщението.

Съдия при Районен съд – Поморие: _______________________

4