Решение № 61 от 20.07.2022, Окръжен съд - Сливен
- Съд
- Окръжен съд - Сливен
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 315/2022
- Вид
- Решение № 61
- Подписан
- 20.07.2022
- В сила
- 20.07.2022
- Състав
- Мартин Данчев Данчев, Пламен Димитров Стефанов, Галина Христова Нейчева
Цитирани разпоредби
- чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 111 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 114, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 115 б."ж" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 116 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 116, б. "б" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 117, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.20 ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.79 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.24 ал.1 т.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 281, ал. 1, т. 4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.281 ал.5 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.301 ал.1 т.1 и 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.301 ал.1 т.1 и 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 307 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 338 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 339, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 61 гр. Сливен, 20.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на осемнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Мартин Д. Данчев
Членове:
Галина Хр. Нейчева
Пламен Д. Стефанов при участието на секретаря Соня В. Петкова в присъствието на прокурора В. Д. Б. като разгледа докладваното от Пламен Д. Стефанов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20222200600315 по описа за 2022 година Производството е въззивно и е по реда на гл.ХХІ от НПК.
С присъда №260004/17.05.2022 г. постановена по НОХД № 348/2020г. на Районен съд гр. Сливен подсъдимите Е.Х.Е. и Х. Х. Д. са били осъдени да заплатят солидарно на А. П. Л. ЕГН ********** сумата от 6000 /шест хиляди/ лева, представляваща неимуществени вреди, вследствие на деликта, изразяващ се в това, че на 29.10.2014г. в с.Ябланово, общ.Котел, по хулигански подбуди, в съучастие, като съизвършители, причинили на А.П. Л. лека телесна повреда изразяваща се в „контузия на главата с масивен хематом в областта на дясната очница“, „контузия на гръдния кош със счупване на две ребра“, „контузия на лявата лакътна става с болезнен травматичен оток на тъканите“ довели да „ВРЕМЕННО РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО, НЕОПАСНО ЗА ЖИВОТА“, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 29.10.2014г. до окончателното й изплащане, като искът до пълния му размер за сумата от 25 000 лева е ОТХВЪРЛЕН като неоснователен и недоказан.
С атакуваната присъда подсъдимите Е.Х.Е. и Х. Х. Д. са осъдени да заплатят държавна такса върху уважената част от гражданския иск в размер на 240 лева по сметка на Районен съд гр. Сливен.
Производството по настоящото дело е образувано по въззивна жалба на адв. М.К. от АК-Сливен, в качеството му на защитник на Е.Х.Е. и Х. Х. Д., срещу присъда № 260004/17.05.22 г. постановена по НОХД № 348/2020г. на Районен съд гр. Сливен, с която съдът частично е уважил, като основателен предявения от А. П. Л., чрез повереника си адв.М. А. от АК-Ямбол, срещу 1 подсъдимите по делото граждански иск, представляващ обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди. В жалбата на защитника адв.К., по повод на която е образувано настоящото въззивно производство, се изразява становище за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на присъдата на Районен съд гр. Сливен, без да са изложени подробни съображения за това.
Във въззивната жалба не се съдържат искания за събиране на доказателства по делото.
В закрито заседание на 2 9.06.2022 г. въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимите, нито събиране на нови доказателства.
Подсъдимите Е.Е. и Х.Д. не се явяват в съдебно заседание и не са изразили лично становище по делото.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция техния защитник адвокат М.К., поддържа въззивната жалба, като моли същата да бъде уважена. Желае въззивния съд да постанови решение, с което да бъд е отхвърлен предявения граждански иск срещу подзащитните му, тъй като според адвокат К. с произнасянето си по предявения граждански иск при прекратено в наказателно правната част производство поради изтекла абсолютна давност първоинстанционния съд е нарушил материалния закон разпоредбата на чл.301 ал.1 т.1 и 3 от НПК. Също така защитника на подсъдимите претендира нарушение в гражданско правната част при произнасянето на съда, което според него се изразява в това, че съдът не е отделил всяка една от леките телесни повреди, които са били нанесени на пострадалия и не е определил обезщетение за всяка от тях, а се е произнесъл общо за уважавайки частично предявения граждански иск.
Представителят на Окръжна прокуратура Сливен оспорва въззивната жалба, като изразява становище обжалваната присъда да бъде потвърдена.
Според обвинението правилно първоинстанционния съд е уважил предявения граждански иск в наказателното производство макар да е прекратил делото при констатирана изтекла давност, като в уважената част искът е доказан по основание и размер.
Частният обвинител и граждански ищец А. П. Л. не се явява в съдебно заседание и не изразява становище по подадената въззивна жалба.
Повереникът на частния обвинител и граждански ищец адв.М. А. от АКЯмбол се е явява в съдебно заседание и изразява становище по подаден ата въззивна жалба, като моли съдът да постанови решение с което да потвърди решението на Сливенския районен съд. Моли също така с решението си въззивния съд да присъди на доверителя й направените по делото разноски пред въззивната инстанция, като представя адвокатско пълномощно с договорено възнаграждение 1000/хиляда/ лева.
Окръжен съд Сливен, след преценка на доказателствата по делото намира, че въззивната жалба е подадена в срока по чл. 339, ал.1 от НПК и от надлежно легитимирани лица, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Окръжен съд Сливен, след като обсъди доводите във въззивната жалба, както и тезите, изложени от страните в съдебно заседание и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че присъдата следва да се потвърди поради следните 2 съображения:
Първоинстанционната присъда е постановена при правилно описана фактическа обстановка, която е следната:
На 28.10.2014г. св. К.К.И. постъпил на смяна като крупие в игрална зала „Ларж“ в с.Ябланово общ.Котел обл. Сливен за времето от 07:00 до 19:00 часа. Тъй като същият бил от гр.Ямбол и там живеел, се отказал да пътува вечерта и останал да нощува в игралната зала. В дъното на залата имало сепаре и той си легнал там. В залата било топло, тъй като се отоплявала с печка на дърва. След него на смяна постъпил гражданският ищец А. П. Л., също от гр.Ямбол. Той бил на смяна от 19:00 часа на 28.10.2014г. до 07:00 часа на 29.10.2014г. По време на работното му време в игралната зала били клиентите св. Х.А.Х. и св. Д.М.М.. Същите посетили игралната зала след 00:30 часа на 29.10.2014г. Преди това били в заведение близо до игралната зала, собственост на св.Ф.А.М.. Свидетелят Х.Х., клиент в игралната зала, спечелил от игрите в нея сума от 210 лева и поискал от крупието – гражданският ищец А. П. Л. да му изплати сумата. По тази причина гр.ищец Л. отишъл до офиса, намиращ се в залата. В това време в игралната залата дошъл подс. Е.Х.Е.. Малко преди Л. да влезе в офиса, на вратата се показало момиче, което влизало в игралната зала, а когато се върнал и изплатил печалбата момичето го нямало. Подс. Е. започнал да се заяжда с гражданския ищец Л., твърдейки, че той заглеждал приятелката му. Л. се опитал да му обясни, че не я е гледал, но подс. Е. продължил да крещи. Гражданският ищец Л. тръгнал към другият край на залата, където била печката, когато бил настигнат от подс. Е.. Л. се обърнал към него, за да види какво става и в този момент подс. Е. хванал Л. за гърлото с лявата ръка и с дясната замахнал с юмрук да го удари. Л. се отдръпнал от него и избегнал удара. Подс. Е. станал по-агресивен и се наложило свидетелите Д.М. и Х.Х. да го изведат от залата.
Конфликтът събудил почиващия свидетел К.К.И., който лежал на сепарето в дъното на игралната зала след смяна. Св. Д.М. и св. Х.Х. след като извели подс. Е. от залата останали вътре известно време, след което св. Х. отишъл в заведението на св.Ф.М.. В игралната зала последен останал св. Д.М.М..
Когато около 02:30 часа на 29.10.2014г. и той решил да се премести в заведението на св. М., на излизане от игралната зала на входа й се разминал с подсъдимите Х. Х. Д. и Е.Х.Е., които в този момент нахлули в игралната зала.
Те влезли с цел да се саморазправят с гражданския ищец А. П. Л.. При влизането подс. Х.Д. тръгнал срещу гражданския ищец А.Л. и вървейки срещу него му казал, че ще го набие. Ударил го в лявата страна на лицето близо до окото с юмрук. Л. паднал на земята. В побоя се включил и подс.
Е.Х.Е., който също нанасял удари. Подсъдимите ритали гр. ищец Л. в лявата половина на гръдният кош и левият крак. По време на побоя в резултат на нанесените му удари, болката от тях, стреса и страха, гр. ищец Л. не можал да се овладее и се изходил по голяма нужда в дрехите си. След това подсъдимите спрели да го бият и излезли от залата. Той заключил и залостил вратата на залата и влязъл в банята. Докато се преобличал подсъдимите отново се върнали. Разбили вратата и влезли вътре. Подс. Е. му нанесъл удари с юмруци, които попаднали в областта на дясното му око. Подс. Д. също нанасял удари. По време на този бой гражданският ищец Л. успял да се отскубне и избягал бос навън от игралната зала, хукнал към гората и там се скрил. Стоял около 30-40 минути бос. Имало снежна покривка. След като нещата утихнали той се върнал в залата, за да огледа състоянието й, скрил се в една стая и се обадил, за да съобщи за инцидента.
3
В хода на разследването била назначена съдебно-медицинска експертиза, изготвена от д-р Т. А . Ч . - началник отделение „Съдебна медицина“ при МБАЛ-Сливен, който следвало да даде заключение за вида, характера и медико-биологичните признаци на получените увреждания, механизма на причиняването им и възстановителния период на причините увреждания на А. П. Л.. От заключението на съдебно-медицинската експертиза се установява, че гражданският ищец Л. е получил следните увреждания: контузия на главата и лицето с масивен десностранен периорбитален хематом с разкъсно-контузна рана на долният клепач на дясната очница, с масивен болезнен травматичен оток на тъканите, като очната цепка е била затворена напълно, а в областта на очната ябълка от същата страна са били причинени червеникави кръвоизливи. Получил и левостранен периорбитален хематом с обхващане на долната половина на очницата. Били му причинени травми, причиняващи болки в областта на главата, врата, лявата половина на гръдният кош, които се засилвали при функционална активност. Били му причинени кръвонасядания в тъканите и лентовидно охлузване на кожата. Причинено му било и сътресение на мозъка без загуба на съзнание, но с относителна /частична/ липса на спомен за случилото се. Нараняванията на главата на Л. му причинили „временно разстройство на здравето неопасно за живота“. Контузията на гръдния кош, която била съпроводена от счупване на две леви ребра без размествания също причинила „временно разстройство на здравето неопасно за живота“. Освен това Л. получил контузия на лакътната става на лявата ръка с болезнен травматичен оток на тъканите и охлузвания на кожата, която също довела до временно разстройство на здравето неопасно за живота. В следствие на ударите по лявото бедро и възникналите кръвонасядания му били причинени болки и страдания.
Макар в мотивите си първоинстанционния съд да не е изложил изводи относно доказателствената съвкупност, от която се установява приетата от него фактическа обстановка, въззивният съд приема, че изводите на първоинстанционния съд относно установената фактическа обстановка са правилни и законосъобразни. Приетата фактическа обстановка се установява от показанията на свидетеля граждански ищец А.Л. в съдебното производство, както и приобщените към доказателствения материал негови показания от досъдебното производство, прочетени по реда на чл.281 ал.5 вр.ал.1 т.2 от НПК, показанията на свидетелите К. /приобщени чрез прочитането им при условията на чл. 281, ал. 1, т. 5 вр. ал.1 т.2 от НПК/, Х.
/приобщени чрез прочитането им при условията на чл.281 ал.5 вр.ал.1 т.2 от НПК/ , М. /приобщени чрез прочитането им при условията на чл.281 ал.5 вр.ал.1 т.2 от НПК /, М., К. /приобщени чрез прочитането им при условията на чл. 281,ал.5 вр. ал. 1, т. 2 НПК/, И. /приобщени, чрез прочитането им по реда на чл. 281, ал. 1, т. 4 от НПК/, показанията на свид. А. пълномощник на управителя на игралната зала, писмените доказателства и съдебномедицинската експертиза, изготвена от вещото лице д-р Ч., както и от писмените доказателства, присъединени по реда на чл. 283 от НПК.
Въззивният съд кредитира показанията на пострадалия свидетел Л. в съдебното производство, както и показанията му от досъдебното производство приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл.281 ал.5 вр.ал.1 т.2 от НПК, тъй като същите са подробни, последователни, логични и убедителни. Той подробно пресъздава обстоятелствата, при които е извършено деянието, времето, мястото и начина 4 на извършването му, описва механизма, по който са му нанесени телесните увреждания – чрез нанасяне на удари с ръце и ритници с крака, едновременно о т двамата подсъдими и конкретизира уврежданията, които е претърпял вследствие на нанесените му удари. Показанията му изцяло се потвърждават и от медицинската документация по делото, както и от заключение т о на изготвената на досъдебното производство съдебно-медицинск а експертиза.