Решение № 21490 от 27.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21490 гр. София, ...................

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ...................... при участието на секретаря ....................... като разгледа докладваното от ...................... Гражданско дело № 20241110122002 по описа за 2024 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ.

Производството е образувано по искова молба на Р. Р. Ч., ЕГН ********** срещу .................... с която от ищеца срещу ответника са предявени конститутивни искове за отмяна на уволнението, извършено със Заповед № ..................... на ...................... на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ – иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност – ........................ – иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ.

Ищецът твърди, че в периода .................. се е намирал в трудово правоотношение с ответното дружество .................... съгласно ..................... по силата на който заемал длъжността ...................... Излага, че на ................. упълномощения му представител получил от ........................ писмо в отговор на негова молба, като приложение към писмото била Заповед № ...................., която до този момент не му била връчвана или съобщавана по друг начин.

Счита за незаконосъобразно извършеното със Заповед № .................... дисциплинарно уволнение, тъй като заповедта била изцяло немотивирана, като по този начин били нарушени императивните изисквания на чл. 195, ал. 1 КТ. В нея била посочена единствено разпоредбата на чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ. В заповедта липсвало посочване на конкретното правно основание за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание „уволнение“, а именно указване на конкретната разпоредба от чл. 190 КТ, регламентиращ фактическите състави на тежките дисциплинарни нарушения, при извършването на някое от които работодателят има право да наложи дисциплинарното наказание „уволнение“.

В заповедта липсвало позоваване на чл. 190, ал. 2 във връзка с чл. 189, ал. 1 КТ относно изпълнението на императивно регламентираното задължение на 1 работодателя при налагане на дисциплинарното наказание във всички случаи да съобрази тежестта на нарушението, обстоятелствата при които е извършено и поведението на работника. В заповедта не била посочена като правно основание разпоредбата на чл. 188, т. 3 КТ, която предвижда уволнението като един от трите изчерпателно регламентирани вида дисциплинарни наказания.

Липсвало изрично писмено изявление на работодателя за налагане на дисциплинарното наказание по чл. 188, т. 3 КТ, от което изявление се пораждало правото на работодателя да издаде заповед за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ. В заповедта било посочено единствено следното: „Неявяване на работа в течение на два последователни работни дни – от .....................“. Работодателят не бил посочил в кои точно два последователни работни дни ищецът не се е явил на работа, поради което последният при подготвяне на своята защита срещу незаконно уволнение не разполагал с яснота кои точни дни визира работодателят от всички 15 работни дни, разположени в указания в заповедта календарен период от общо 3 работни седмици, като възможните двойки от последователните работни дни били 14 на брой. Счита за нарушена императивно регламентираната в чл. 193, ал. 1 КТ дисциплинарна процедура.

Работодателят не бил изпълнил задължението си по чл. 193, ал. 1 КТ да поиска обясненията на ищеца, съответно да ги изслуша или да ги приеме в писмена форма. В процесната заповед не било указано и кой е автор на писмените изявления, обективирани в нея, съответно кой я издал и чий е положеният подпис в нея. Счита, че е нарушено правото му на защита, тъй като не би могло да бъде проверено дали е стриктно спазено правилото на чл. 192, ал. 1 КТ. Навежда твърдения за недействителност на клаузите относно срока на действие на трудовия договор – т. т. 5, 6 и 7 от раздел втори на ..................... като излага съображения, че противоречат на закона, тъй като по никакъв начин не указват за завършването на коя точно работа се сключва трудовият договор. Излага доводи, че с посочените клаузи се заобикаля законът, като привидно се сключва срочен трудов договор до завършването на определена работа при липса на каквато и да било конкретизация в договора, а на практика се сключва безсрочен трудов договор, като работодателят си създава едно допълнително основание за прекратяване на трудовия договор и то без предизвестие – чл. 325, ал. 1, т. 4 КТ. Моли за уважаване на исковете.

Претендира разноски.

Ответникът ..................... в срока по чл. 131 ГПК е депозирал отговор на исковата молба, с който заявява, че предявените искове са допустими и основателни. Счита, че ищецът е извършил нарушение на трудовата дисциплина по чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ, но ответното дружество не е спазило законоустановената процедурата по налагане на дисциплинарно наказание.

Прави възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ - за признаване за незаконно уволнението, 2 извършено със Заповед № ..................... на ...................... и за неговата отмяна и с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ - за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност .........................

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:

Не е спорно между страните, а и се установява от приетите по делото писмени доказателства (..................... длъжностна характеристика, Справка за актуално състояние на трудови договори, издадена от ....................., заповеди за командировка), че страните по делото са били в трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността .........................

Не е спорно между страните, а и се установява от приетите по делото писмени доказателства, че със Заповед № ..................... на ...................... на ищеца е наложено дисциплинарно наказание ..................... поради неявяване на работа в течение на два последователни работни дни – от ..................... и на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ е прекратен трудовият му договор, считано от датата на получаване на заповедта – ................., като не се твърди и не се установява по делото заповедта да е връчена/получена от ищеца на друга поранна дата. В заповедта е посочено, че същата е връчена на 30.10.2023 г., но липсва подпис на работника, с който да се удостовери връчването на посочената дата, като по делото няма нито твърдения, нито са ангажирани доказателства за връчването на посочената дата или на друга, различна от твърдяната от ищеца дата. Предвид изложеното и съобразно разпоредбата на чл. 195, ал. 3 КТ, съдът приема, че трудово правоотношение на ищеца е прекратено на ................. – датата на получаване на заповедта от ищеца.

За да е законосъобразно уволнението на посоченото основание, съобразно разпоредбата чл. 192 КТ дисциплинарното наказание следва да е наложено от работодателя или от определено от него длъжностно лице с ръководни функции или от друг орган, оправомощен със закон. Не се установява по делото кое е лицето подписало процесната уволнителна заповед, в която единствено се сочи, че е издадена от ......................, но няма данни за имената и/или длъжността на подписалото я за работодател лице.

Преценката за компетентността на работодателя да налага дисциплинарно наказание уволнение е относима към законността на уволнението, като в процесния случай и при възложена доказателствена тежест на ответника за установяване на това обстоятелство, не се установява заповедта да е издадена от работодателя или от определено от него длъжностно лице с ръководни функции, което е самостоятелно основание за незаконност на дисциплинарното уволнение.

Дисциплинарното наказание ..................... се налага, когато служителят е извършил виновно неизпълнение на трудовите задължения и когато с оглед тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и поведението на служителя наложеното наказание се явява съответно. Законът поставя и изисквания към процедурата по налагане на дисциплинарни наказания, касаещи изслушването на служителя, мотивиране на заповедта, спазване на срокове. Разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ въвежда изисквания относно съдържанието на уволнителната заповед. Тежестта на доказване 3 относно спазването на всички тези изисквания е за работодателя – ответник в процеса.

Изброяването на дисциплинарните нарушения, за които може да се наложи дисциплинарно наказание уволнение е посочено чл. 190, ал. 1 КТ, което изброяване не е изчерпателно. Съгласно нормата на чл. 190, ал. 1, т. 7 КТ, дисциплинарно наказание уволнение може да бъде наложено за всяко тежко дисциплинарно нарушение на трудовата дисциплина. Тежко нарушение на трудовата дисциплина може да бъде всяко от посочените в чл. 187 КТ нарушения, без да е изрично възпроизведено в чл. 190, ал. 1 КТ. Неявяването на работа в течение на два последователни работни дни е изрично посочено в разпоредбата на чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ, което обаче не означава, че работодателят е освободен при налагане на дисциплинарно уволнение по чл.

190, ал. 1 КТ от съобразяване с критериите по чл. 189, ал. 1 КТ, към която разпоредба изрично препраща нормата на чл. 190, ал. 2 КТ.

Задължителните реквизити на уволнителната заповед се съдържат в разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ. В съответствие с нея дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението, индивидуализирано с неговите обективни и субективни признаци, кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага.

В конкретния случай съдът намира, че процесната уволнителна заповед не съдържа всички задължителни реквизити, т. е. същата е незаконосъобразна от формална гледна точка. Нито в представената по делото Заповед № ..................... на ......................, нито в хода на съдебното дирене са представени (или посочени) доказателства от страна на ответника за какво точно нарушение на трудовата дисциплина е ангажирал дисциплинарната отговорност на работника. Процесната заповед не съдържа предвидения в закона минимум на съдържанието, което да обуслови извода за законосъобразност на прекратяването на трудовото правоотношение по смисъла на разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от КТ, предвиждаща че „дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага”. Нито в оспорената уволнителна заповед, нито в друг документ, към който тя да препраща, не се сочи конкретно нарушение на трудовата дисциплина, за което е наложено дисциплинарното уволнение, нито кога е извършено същото. В хода на съдебното дирене по настоящото производство, ответникът макар да твърди, че ищецът е извършил нарушение на трудовата дисциплина, не посочва и не представя доказателства за какво конкретно дисциплинарно нарушение е наложил наказанието – не са индивидуализирани признаците на нарушението на трудовата дисциплина, извършено от ищеца, липсват данни за времето и мястото на извършване на същото, поради което съдът намира, че заповедта не е мотивирана, съгласно изискванията на материалния закон.

На следващо място по делото не са ангажирани никакви доказателства за установяване на дисциплинарното нарушение, за което е наложено дисциплинарно наказание ...................... Няма данни ищецът да не се е явил на 4 работа в кои да е два последователни дни в периода от ....................., посочен в уволнителната заповед. В тази насока е налице единствено твърдение на ответника, че ищецът е извършил соченото нарушение на трудовата дисциплина, за което обаче нито са поискани, нито са представени доказателства. С оглед на изложеното, не се установяват и материалноправните предпоставки за налагане на дисциплинарно наказание.