Решение № 309 от 02.06.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 309 гр. София, 02.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анелия Цанова

Членове:

Светла Станимирова

Мария Райкинска като разгледа докладваното от Анелия Цанова Въззивно търговско дело № 20251001000038 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.294 ГПК във вр. чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 82/03.02.2022 г., постановено по т.д. № 1076/2021г., СГС, ТО, VІ- 16 състав е осъдил Р. Н. А. да заплати на „БИЛДИНГ-КАР“ ООД на основание чл.145 ТЗ сумата 27 000 лв., представляваща разлика между пазарната и получената цена при продажбата на лек автомобил Мерцедес, Е 270 ЦДИ, peг. № *******, извършена с договор от 22.02.2008г., сключен със С. Ц. А., заедно със законната лихва върху главницата от предявяването на исковата молба - 16.06.2021г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлил иска за разликата над 27 000 лв. до пълния предявен размер от 40 0000 лв., както и на основание чл.78, ал. 1 ГПК, сумата 2 814,75 лв. - разноски за производството.

В законноустановеният срок по делото е постъпила въззивна жалба от отответникът Р. Н. А., с която се обжалва първоинстанционното решение в частта, с която иска е уважен, по съображения подробно изложени във въззивната жалба. Иска се съдът да отмени обжалваното решение и вместо него постанови друго, с което да отхвърлиш иска, с присъждане на разноски.

По делото не е постъпил писмен отговор от насрещната страна „Билдинг Кар“ ООД.

С решение № 601 от 19.08.2022 г. по т.д. № 282/22г., СГС, ТО, 5 състав е потвърдил решение № 82/03.02.2022 г. на СГС, ТО, VІ- 16 състав, постановено по т.д. № 1076/2021 г.

С решение № 9 от 13.01.2025г. по т.д. № 2748/22г., ВКС на Р.България е отменил решение № 601 от 19.08.2022 г. на САС, ТО, 5 състав, постановено по т..д. № 282/22г., и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, с дадени задължителни указания.

1

САС, ТО, 53 състав, като взе предвид събраните по делото доказателства, преценени по реда на чл. 235 ГПК, и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна, следното:

Жалбата е допустима, подадена е в срок от легитимирано лице с правен интерес срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт.

Предявен е иск с правно основание чл. 145 ТЗ.

В исковата молба на „Билдинг- Кар“ ООД се излага, че в качеството си на управител на дружеството, ответникът Р. А., без да получи съгласието на другия съдружник и без да го уведоми, съответно без решение от Общото събрание на дружеството, с договор за покупкопродажба от 22.02.2008г. е продал собственият на дружеството лек автомобил, марка „Мерцедес“, модел: Е 270 ЦДИ, с държавен peг. № *******, на своята майка С. Ц. А., за сумата от 15 000 лв., изплатена напълно и в брой на продавача „Билдинг-кар“ ООД, чрез управителя Р. А.. Твърди, че тази сума не е постъпила нито на касата на дружеството, нито по банков път, като не е и осчетоводена. Към датата на прехвърлянето пазарната стойност на автомобила била 40 000 лв., поради което и така извършеното разпореждане му причинило вреда, която следва да бъде възстановена чрез ангажиране отговорността на управителя, за което било взето и изрично решение от ОСС, оформено в протокол от 10.05.2021 г.

Иска се съдът да постанови решение, с което да осъди ответникът да му заплати сумата от 40 000 лв.- пазарна стойност на отчуждения лек автомобил, ведно със законната лихва и разноски, евентуално- да му заплати разликата между постъпилата сума по продажбата на лекия автомобил и пазарната му стойност към момента на продажбата, ведно със законната лихва и разноски.

Ответникът е оспорил предявеният иск, като процесуално недопустим, евентуално, неоснователен по подробно изложени съображения в отговора на исковата молба.

Поддържа, че не е налице валидно и надлежно взето решение на ОСС по чл.137, ал.1, т.8 ТЗ, както и че исковата молба е нередовна в частта, в която е направено евентуално искане. По същество поддържа, че искът е неоснователен, тъй като продажната цена съответства на действителната пазарна стойност на автомобила. Сумата по продажбата е получена и постъпила в касата на дружеството, за което е издадена фактура от 24.03.2008г., придружена с касов бон от същата дата за получаване на сумата от 15 000 лв., която била изразходвана за погасяване задължение на дружеството. Счита, че не е извършил противоправни действия и не е допуснал бездействия, като на дружеството не са причинени вреди, поради което искът е неоснователен.

САС, ТО, 5 състав намира от фактическа страна следното:

С определение от 27.08.2021г. за безспорен и ненуждаещ се от доказване е отделен фактът, че на 22.02.2008г. ответникът, в качеството си на управител на „БИЛДИНГ-КАР“ ООД, е сключил договор за продажба на лек автомобил Мерцедес, Е 270 ЦДИ, peг.№ ******, със С.

Ц. А. за сумата 15 000 лв.

2

Видно от приложения по делото протокол за провеждане на общо събрание на „БилдингКар“ ООД, на 10.05.2021 г. е проведено ОСС на „билдинг- Кар“ ООД, на което е взето решение за предявяване на искове срещу управителя Р. А. във връзка с извършената продажба на собствения на дружеството лек автомобил Мерцедес, Е 270 ЦДИ, peг. № ******, срещу цена в размер на 15000 лв..

Видно от приетото от първоинстанционният съд заключение на съдебно-счетоводната експертиза, съгласно хронологията по сметка 205 „Транспортни средства“ в счетоводната система на „Билдинг-Кар“ ООД на 17.12.2004 г. са заведени 2 актива - 2 броя автомобили Мерцедес. Процесният автомобил е закупен на 17.12.2004г. за сумата от 58 397,00лв. и заведен като актив на дружеството. От дружеството е издадена фактура за продажба на процесния автомобил, с номер 0000000067/24.03.2008г. на лицето С. А.а, за сумата от 15000,00 лв., с посочено основание: „Продажба на Мерцедес 270 ЦДИ, peг. № ******.

Хронологията на счетоводна сметка 501 Каса на „Билдинг-Кар“ ООД за периода месец 01.2008г. - месец 04.2008г. установява, че в периода месец март е регистрирана дебитна операция със сумата от 15000,00 лв., с основание документ 0000000067 от дата 24.03.2008г., което като сума, номер и дата съответства на съставения първичен счетоводен документ за продажба на процесния автомобил - фактура. Със справка-декларация по ЗДДС с входящ номер при НАП 22140982478/10.04.2008г. за данъчен период 03.2008г. на ред 1 от дневника за продажби е подадена процесната фактура номер 0000000067/24.03.2008г. за сумата от 15000,00 лв. към С. А.а. Вещото лице е заключило, че по водене на счетоводството на дружеството във връзка с процесната фактура не са открити нередовности.

Видно от приетото от първоинстанционният съд заключение на съдебно- автотехническата експертиза, пазарната стойност на процесния автомобил към сключването на договора възлиза на 42 000 лв., която стойност е определена за технически изправен и годен за експлоатация автомобил.

За установяване техническото състояние на лекия автомобил пред първоинстанционният съд е изслушан като свидетел И. И. С..

С оглед дадените задължителни указания при новото разглеждане на спора пред настоящата въззивна инстанция е допуснат като свидетел В. Н. П.. Разпитан свидетелят П. заявява, че през 2008 г. процесният автомобил е оставен при него за продажба. Автомобилът останал при него няколко месеца, но клиентите се отказвали, тъй като веднага след запалването му той работел неравномерно, а при подаването на газ отзад излизал синкав до бял пушек.

Външно автомобилът бил в прилично състояние, но с леко натиснат таван. Имало обаче и проблеми със спирачната система, което било голям проблем. Касаело се за фабричен дефект на всички автомобили от тази Е- класа“, като впоследствие „Балкан Стар“ уведомявало всички притежатели на такъв модел за безплатна смяна на блоковете за управление.

Автомобилът бил обявен за продажба от Р. на цена 20 000 лв. и няколко лева. Свидетелят заявява, че не е правил опит за ремонт на автомобила. След години видял отново автомобилът в движение.

С оглед дадените задължителни указания при новото разглеждане на спора пред настоящата 3 въззивна инстанция е допуснато изготвянето на нова автотехническа експертиза, която при съобразяване и с дадените от свидетеля П. показания е дала заключение, че действителната пазарна стойност на автомобила към момента на продажбата е в размер на 37 260 лв.

При така установената фактическа обстановка и с оглед правомощията си по чл.269 ГПК,съдът намира от правна страна следното:

С отменителното си решение, ВКС на Р. България, ТК, І отд. е приел, че искът по чл.145 ТЗ е допустим, като предявен при наличие на установената от закона процесуална предпоставка, свързана с вземането на решение по чл.138, ал.1, т. 8 ТЗ, като въззивоното решение е отменено като неправилно, поради което и на осн. чл.294 ГПК настоящата въззивна инстанция дължи произнасяне само по основателността на предявения иск.

Съгласно чл.145 ТЗ, управителят на дружеството с ограничена отговорност отговаря имуществено за причинените от него вреди на дружеството, която специалната имуществена отговорност възниква при осъществяване на следните специфични предпоставки: виновно и противоправно неизпълнение на задълженията на управителя по повод управлението на дружеството, от което за дружеството са произлезли вреди. В случая вината се предполага до доказване на противното.

Специална имуществена отговорност на управителя произтича от съществуващите между него и дружество договорно и органно правоотношения, като дори при липсата на подписан договор за възлагане на управлението, избраният и вписан в търговския регистър управител придобива в пълен обем правата и задълженията, произтичащи от закона, дружественият договор и решенията на общото събрание на съдружниците, като в случая не се спори /а и от извършената служебна справка в ТРРЮЛНЦ се установява/, че през 2008 г. ответникът е бил избран за управител на ищцовото дружество, която длъжност изпълнява и към настоящия момент.

Правото на дружеството да ангажира отговорността на управителя произтича от дейността му като орган на дружеството, поради което и законодателят е овластил дружеството в лицето на върховния му орган да вземе решение за предявяване на иска срещу управителя, което решение по чл.137, ал.1, т.8 ТЗ е абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на иск по чл.145 ТЗ срещу управителя и каквото решение е взето на 10.05.2021 г.

Не се спори по делото, че със сключен на 22.02.2008 г. договор Р. А., в качеството си на 4 управител на „Билдинг- Кар“ ООД, се е разпоредил с имущество на дружеството - лек автомобил Мерцедес, Е 270 ЦДИ, peг. № ******, като го е продал за сумата от 15 000лв., за която е издадена фактура № 0000000067/24.03.2008г., надлежно осчетоводена от дружеството.

Видно от приетото от настоящата съдебна инстанция и неоспорено от страните заключение на автотехническата експертиза, към датата на продажбата- 22.02.2008 г., действителната пазарната цена на лекият автомобил при отчитане на недоброто му техническо състояние, установено от разпита на св. П., е 37 260 лв., при заплатена негова цена от 15 000 лв.

Ето защо, като се е разпоредил с имущество на дружеството, което е продал на цена значително по-ниска от пазарната стойност, управителят на дружеството не е действал с грижата на добър търговец в интерес на дружеството и е реализирал фактическият състав на чл.145 ТЗ, като виновно /при липсата на ангажирани от управителя доказателства за липсата на виновно поведение/ е причинил вреда на дружеството, изразяваща се в разликата между цените или в случая размер на 22 260 лв. / 37 260 лв. минус 15 000лв./, поради което до този размер предявеният иск е основателен и доказан.

С оглед на изложеното и при частично съвпадане с изводите на първоинстанционният съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено в частта , която предявеният на осн. чл.145 ТЗ иск е уважен за сумата до 22 260 лв., като е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 40 000лв. В частта, с която искът е уважен за сумата над 22 260 лв. до присъдения размер от 27 000 лв., решението следва да бъде отменено.

По съдебните разноски: С оглед изхода на спора Р. А. следва да бъде осъден да заплати на „Билдинг- Кар“ ООД направените по делото разноски съразмерно с уважената част от исковата претенция.