Решение № 931 от 13.08.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 931 гр. София, 12.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Янк. Иванова Вранеску

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска Дачева при участието на секретаря Мария Г. Паскова като разгледа докладваното от Мария Янк. Иванова Вранеску Въззивно гражданско дело № 20241000500584 по описа за 2024 година С решение № 261084 от 14.08.202 3 г. постановено по гр. д. № 1860/2018 г., Софийски градски съд, 12 св, г.о. ОСЪЖДА А. С. С. ЕГН ********** и И. Н. С. ЕГН ********** да заплатят солидарно на ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД ЕИК 000694749 сумата от 212 633.86 евро дължима главница по договор за кредит за покупка на недвижим имот с № НL 31222 / 05.03.2008г., 97.15 евро такса за периода за периода 12.12.2014г. до 08.02.2018г. за администриране просрочията по кредита, 1843.28 евро годишна такса за управление на кредита за периода 19.03.2015г. до 08.02.2018г., 780.07 евро имуществена застраховка периода 20.04.2015г. до 08.02.2018 г., в едно със законна лихва върху тези суми считано от 09.02.2018г. до окончателното им заплащане. Присъдени са и разноски от 17 897.21 лв. на банката ищец и 2.29 лв. на ответниците. Отхвърлена е исковата претенция за 138 лева нотариална такса и за законна лихва върху същата.

В 14 дневния срок за обжалване е депозирана ВЖ вх.№284727 от 01.09.2023г. предявена от А. и И. С.и срещу така постановеното решение, в частта с която исковите претенции са уважени. Жалбоподателите твърдят, че решението е неправилно, необосновано и постановено при нарушение на 1 процесуалните правила. Не е спорен сключения договор за кредит с банката.

Спорно е, прехвърлила ли е банката вземането си по кредита и явява ли се кредитор или задължението им е към третото лице ЛК Моторс ЕООД .

Оспорват , че договора е направен предсрочно изискуем, като оспорват редовното връчване на поканата чрез нотариус. Излагат съображения, че банката е прехвърлила, цедирала вземането си на третото лице помагач, за което и длъжниците са уведомени по чл.99,ал.3 ЗЗД. Намира, че цесията е породила действието си, и банката е приела последиците й, след като уведомленията са изпратени до тях и съответно, те са изпълнили към цесионера, за което са представили спогодба и предварителен договор. В този смисъл намира, че съдът превратно е тълкувал фактите установени със събраните по делото доказателства. Намира, че сключения валидно договор за цесия може да се развали, но не може да бъде обявен за ненастъпил. Нито електронната кореспонденция между банката и пълномощника на третото лице, нито приетата съдебно –счетоводна експертиза може да доведат до извод за съвпадащите се насрещни волеизявления на банката и третото лице като съконтрахенти по цесията. Моли решението на СГС да се отмени, като се отхвърлят изцяло исковите претенции.

Отговор по тази въззивна жалба е депозиран от ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД . Намира въззивната жалба изцяло за неоснователна, тъй като съдът е постановил решението си съобразно събраните в съдебното производство доказателства. В в решението си е изложил съображения защо намира, че цесията не е породила действие. Обясненията и твърденията на ответниците и третото лице помагач пред първата инстанция са различни относно фактите. Цесията е сключена под условие – заплащане на цена и тъй като цената не е платена, тя не е произвела действие. Предвид на това банката продължава да е кредитор на ответниците по договора за кредит и към нея се дължи изпълнение. Представените договор и спогодба намира за сключени с оглед на съдебния процес. Моли решението на СГС да бъде потвърдено.

Жалбата е подадена в срок срещу валидно и допустимо съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.

По делото е конституирано трето лице помагач ЛК Моторс ООД, което не взема становище по въззивната жалба .

Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните, 2 включително и пред въззивната инстанция, и събраните доказателствата по делото, намира следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 430 от ТЗ.

Ищецът Юробанк България АД е предявил иск двамата ответници А. С. и И. С., в качеството си на неизпълнили задълженията си кредитополучатели по договор за кредит HL 31222 от 5.03.2008г. да бъдат осъдени да му заплатят неиздължената главница по договора в размер на 212 633.86 евро, такса за администриране просрочията по кредита за периода 12.12.2014г. до 08.02.22г. от 97.15 евро, годишна такса за управление на кредита за периода 19.03.2015г.

– 08.02.2018г. от 1843.28 евро, заплатени вноски по имуществена застраховка от 780.07 евро за периода 20.04.2015г. до 08.02.2018г. и нот.такса от 138 лв.

Изложени са съображения за промените в съдържанието на договора с осем допълнителни споразумения.

Ответниците оспорват материално правната легитимация на банката ищец. Излагат съображения, че тя е прехвърлила вземанията по договора на третото лице помагач ЛК Моторс ЕООД със цесия от 2015г. и те са изпълнили към цесионера, тъй като им е връчено уведомление по чл.99,ал.3 ГПК, макар и за някои въпроси все още да се водят преговори. Оспорват и кредита да е станал предсрочно изискуем, тъй като поканата за това не е им е била връчена редовно. Твърдят, че не са напускали адреса, посочен по договора и уведомлението по чл.47 ГПК връчено от нотариус не е оформено редовно.

СГС с обжалваното решение е приел, че банката ищец е надлежен кредитор на ответниците, тъй като цесията от 2015г. е сключена под отлагателно условие, което не се е осъществило и договора за прехвърляне на вземането не е породил действие. Приел е, че няма данни уведомлението по чл.99,ал.3 ЗЗД да се изпратено от банката цедент до длъжниците. Предвид на това е приел, че претендираните от банката суми са дължими от ответниците и са присъдени на банката изцяло.

САС намира , че въззивната жалба е неоснователна.

По делото не се спори за сключения договор за банков кредит и за предоставените от банката суми на ответниците. Кредитът е общо за сумата от 198 000 евро, които са изплатени на ответниците за покупка на жилище 58200 евро и 138 800 евро за други нужди , като върху закупувания имот е учредена ипотека, за което по делото е представен нотариален акт. Към 3 договора страните са подписали общо 8 допълнителни споразумения, с които са променяли лихвения процент във времето и са подписвали нови погасителни планове.

Видно от съдържа нието на допълнителните споразумения, с тях неиздължените лихви са били капитализирани и са станали част от главницата. Това се установява от приетата по делото първа единична експертиза, която сочи общо задължение по главница по банковия кредит в размер на 212 633.86 евро при 198 000 евро получени. Същото се установява от представената с исковата молба подробна справка по банковия кредит изготвена от банката, където изрично капитализациите са дадени по размер и по момент на извършване и от съдържанието на допълнителните споразумения.

Самата банка не оспорва, че е извършила две цесии на вземанията по кредита, но първата от 09.04.2008г. макар и произвела действие е отпаднала, предвид, че вземанията са били обратно прехвърлени на банката с нова цесия от 26.11. 2009г. от първия цесионер България ритейл сървисиз АД . Втората цесия е от 13.10.2015г., с който договор банката прехвърля на третото лице помагач по спора ЛК Моторс ЕООД вземанията по процесния договор за банков кредит срещу задължение да заплати 240 000 евро в 7 дневен срок след подписване на договора. Изрично е прието, че ако сумата не бъде заплатена от цесионера цесията не поражда действие – чл.3 вр.чл.2 от договора за прехвърляне на вземане. САС намира, че правилно СГС приема, че договора за прехвърляне на вземанията по кредита не породил действие, тъй като не се е сбъднало отлагателното условие под което е бил сключен. Нито ответниците, нито третото лице помагач доказват по делото изплащане от цесионера към банката на уговорената сума. Не са представени никакви доказателства за извършено плащане. От приетата по делото допълнителна ССЕ вещото лице не е установило осчетоводяване на договора за цесия, придобитите с него вземания, нито на извършено плащане във връзка с него.

За относимите периоди е подаван от фирмата цесионер ГФО с нулеви показатели. Факта на неизпълнение на условията по сключената цесия от 2015г. се установява и от представената по делото кореспонденция по емайл между банката и цесионера, която установява продължаващи преговори в периода от 2015г. до 2017г. за нови условия за нова цесия на същия договор за кредит. Възможността цесията да бъде сключена под условия – прекратителни или отлагателни е приета от съдебната практика, като в този смисъл Решение 4

№ 242 от 21.03.2029 г. по т.д.3097 от 2017г. ВКС,1 т.о., Решение № 89 от 30.09.2020г. по гр.д.3827 от 2019г., ВКС ,4 г.о.. След като в конкретния случай цесията е сключена под отлагателно условия – пълно заплащане на договорената цена, в уговорения срок от 7 дни и то не се е осъществило, то съответно цесията следва да се приеме, че не е породила действие.

Втория спорен момент е налице ли е изпълнение на задълженията от страна на ответниците към цесионера въз основа на извършено уведомяване по чл.99,ал.3 ЗЗД. Същите явяват ли се добросъвестни при това изпълнение за да се приеме приложението на чл.75 от ЗЗД.

Както ответниците, така и третото лице помагач застъпват становището, че ответниците са редовно и пълно изпълнили задълженията си към цесионера . С писмения си отговор ответниците представляват уведомленията до чл.99,ал.3 ЗЗД до тях във връзка с цесията . Правилно СГС е констатирал, че тези уведомления не може да се приеме, че изхождат от банката.

Независимо, от констатацията в о.с.з. с наличните оригинали, и еднаквостта с оригиналите, то тези уведомления не са с лого на банката, нямат изходящ номер от нея и са подписани от посочените като нейни законни представители Д.А. и Т.К., но за и от името на банката по пълномощие. Законните представители не представляват по пълномощие. От разменената кореспонденция по е-мейл, видно от писмото на пощенска банка от 24.09.2015г. чрез неин експерт Д. Д. на адв.Б. са изпратени уведомленията по чл.99,ал.3 ЗЗД до кредитополучателите и е приложен списък с нотариуси, което може да се направи извод, че е във връзка с нотариалното заверяване на цесията и нотариалното прехвърляне на ипотеката. Във връзка с нотариалното изповядване има и следващ имейл от 19.10.2015. Към този момент банката цедент и третото лице помагач цесионер вече са положили подписите си под писмения договор. Тази кореспонденция е в подкрепа на извода на СГС, че не банката е връчила уведомленията по чл.99,ал.3 ЗЗД на ответниците.

Независимо от горното уведомленията са достигнали до кредитополучателите и същите са влезли в преговори с цесионера. Следва ли да приеме, че е налице редовно изпълнение на цесионера? От третото лице помагач са представени спогодба от 8.01.2016г. на осн.чл.108 ЗЗД и Протокол към него от 29.11.2017г. , а с отговора си ответниците са представили предварителен договор от 29.11.2017г.. Спогодбата предвижда условията при, 5 които имаме уговорка да се извърши пълното изпълнение към цесионера – осигуряване подписване на предварителен договор с Еврострой 7 ООД за покупка на 6 броя апартаменти за сумата от 260 000 евро, а новия кредитор опрощава сумата от 320 000 евро. С протокола от 29.11.2017г. изрично е посочено, че длъжника –А. и И. С.и са изпълнили задълженията си към ЛК Моторс ЕООД по договора за спогодба от 08.01.2016г. и е доплатил 10 000 лв., както и че кредитора счита на осн.чл.108 от ЗЗД задълженията по договора за изцяло погасени. От представения предварителен договор с отговора на ответниците, който е сключен на 29.11.2017г., която е и датата на протокола по чл.108 ЗЗД, е видно, че действително фирмата ЕВРОСТРОЙ 7 ООД се задължава да сключи окончателен договор с третото лице помагач за продажбата на 6 броя подробно описани апартаменти в изграждана сграда в местност Люлин 2 МР, УПИ 2-1514, кв.32 по плана на гр. София. Единия от управляващите тази фирма продавач е сина на ответниците, видно от съдържанието на предварителния договор и удостоверението за раждане на Н.