Решение № 152 от 15.02.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 152 гр. Варна, 15.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Златина Ив. Кавърджикова

Членове:

Константин Д. Иванов

Мая Недкова при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно гражданско дело № 20233100501635 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.

№ 51151/07.07.2023г. от А. Х. А. ,ЕГН **********, със съдебен адрес гр. София, ул. „Г.П.“, ***, чрез адв. Й. Бекирска, против решение № 1078/31.03.2023г. по гр.. № 11772/2021г. на 20-ти състав на ВРС, в частта, в която й е определен режим на лични отношения с детето Х.

В.ова В.а ЕГН **********, както следва: всеки уикенд от 18 часа в петък до 18 часа в неделя, с преспиване, но не повече от два пъти в месеца; 20 дни през лятото, когато бащата не ползва платен годишен отпуск; всяка четна година: първата половина на зимната и първата половина на пролетната ваканция, от 10 часа на първия ден до 18 часа на последния ден от този срок, с преспиване, на 24-ти декември от 10 часа до 16 часа и на 1 - ви януари от 10 часа до 16 часа; всяка нечетна година: втората половина от зимната и втората половина от пролетната ваканция от 10 часа на първия ден до 18 часа на последния ден от този срок, с преспиване, на 25-ти декември от 10 часа до 16 часа и на 31-ви декември от 10 часа до 16 часа.

Счита, че определеният от съда режим не е съобразен с географската отдалеченост между дома й във Финландия и дома на бащата в България. Нереалистично е активно работещ човек като нея да пътува два пъти месечно от Финландия до България за контакти с детето и то само за два дни. По-пригоден смята ,че е режим в условията на така наречения 1 дълъг уикенд, като се дава възможност на майката да прекарва с детето от четвъртък до понеделник. Съдът не е отчел и възможностите, които предоставят съвременните технологии, като не й е предоставил възможност за контакт с Х. посредством телефонна или видеовръзка. Освен това са налице данни за отчуждаване на детето от нея. Необходим е поширок режим, защото този, би довел до пълно прекъсване на емоционалната връзка. Няма причини за налагане на толкова рестриктивен режим.

Моли се за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част. Иска да бъде определен режим, по силата на който да взема при себе си детето Х. един път месечно за времето от четвъртък до понеделник, както и 30 дни през лятото и половината от всяка друга ваканция, като изрично се предвиди възможност режимът да се осъществява на територията на Финландия. Моли за ежедневен контакт с детето Х., посредством телефонна или видеовръзка, като бащата, или лицето на което той е възложил грижите да бъдат задължени да реализират и осигуряват този контакт. На осн. чл. 138а, ал. 2 от СК моли с решението да бъде определено с решението ползването на социални услуги от детето Х., за преодоляване на проблема с отчуждаването от майката.

Претендира разноски за въззивната инстанция.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от В. П. В. ЕГН ********** от гр. Варна, кв. А., ул. Г.С.“, ***, чрез адв. В. М., в който е изразено становище за неоснователност на въззивната жалба. Въззиваемата страна счита решението в обжалваната част за правилно и законосъобразно, като моли за неговото потвърждаване. Моли се за присъждане на сторените разноски.

Детето не желае да посещава Финландия. То е на 16 години и има изградени психологически връзки с двамата родители. Х. открито заявява, че само при мисълта да се върне във Финландия и прекарва време там с майка си изпитва дискомфорт. Докато ходи на училище е невъзможно да пътува до Финландия в периода от четвъртък до понеделник включително. Освен това връзката на Х. с по-големия й брат е нарушена. Ако майката желае телефонни или видеовръзки с детето, може винаги да го прави, но не се възползва от възможността. За да полага непосредствените грижи за дъщеря си, бащата В. П. В. е започнал работа в КРЗ „Одесос“-Варна, въпреки многократно по-ниското възнаграждение, в сравнение с това, което би получавал като главен механик на борда на кораб. Искането на осн. чл. 138а, ал. 2 от СК е ненавременно и неадекватно, с оглед възрастта на Х..

ДСП – Варна не взема становище по въззивната жалба.

ВОС констатира следното:

С исковата си молба В. П. В., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, кв. А., ул. „Г.С.“ ***, депозирана чрез адв. В.М. и насочена срещу А. Х. А., ЕГН **********, с адрес:

Република Финландия, гр. Турку, ПК 20810, ул. „М.“ *** е предявил иск с правно основание чл.131, ал.1 от СК за ограничаване родителските права на ответницата по отношение на детето Х. В.ова В.а, ЕГН **********, да взема решения за образованието на детето, а 2 местоживеенето му да се определи при бащата в Република България, съединен в условията на евентуалност с иск с правно основание чл. 59, ал. 9 от СК за изменение на мерките по упражняване на родителските права по отношение на детето Х., определени с Решение № 2523/22.06.2017 г. по гр.д. № 248/2016 г. на ВРС, като родителските права бъдат предоставени на него; да бъде определено местоживеенето на детето при него на адреса в гр. Варна, кв. А., ул. „Г.С.“ ***; да бъде определен режим на лични отношения на детето с майката; майката да бъде осъдена да заплаща в полза на детето месечна издръжка в размер на 200,00 лв., считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 12.08.2021 г. до настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване, с падеж пето число на месеца, за който се дължи издръжката, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска.

В исковата си молба ищецът В. П. В. сочи, че с Решение № 2523/22.06.2017г. по гр.д.

№ 248/2016 г. на ВРС, с което е бил прекратен бракът между страните, съдът е одобрил постигнатото споразумение по чл. 51 от СК, като родителските права спрямо децата Т. В.ов В., ЕГН ********** и Х. В.ова В.а, ЕГН ********** са предоставени на ответницата А. Х.

А., при което е било определено местоживеенето им в Норвегия, гр. Осло. С това решение му е бил определен режим на лични отношения с децата Т. и Х., както следва: всяка нечетна година за Коледните и Новогодишните празници и всяка година - един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, като за осъществяване на определения режим на лични отношения, да взема децата от дома им и ги връща отново там, освен ако родителите не са се споразумели друго. Бил осъден да заплаща и издръжка на децата от по 200,00 лв. По време на брака им ответницата родила от друг мъж детето Т.Т., поради което се наложило да водил дело за произхода му. Понастоящем ответницата живее с трите деца във Финландия. Поддържа, че през февруари тази година отишъл във Финландия с цел да проучи условията за живеене там за да вижда по-често децата, но с оглед стандарта на живот в държавата, няма да може да предложи на децата същите условия като в България. Там би могъл да си позволи да наеме едностаен апартамент, а в България живее в къща с двор и самостоятелна стая за децата. Докато бил във Финландия ответницата му споделила, че наскоро е набила Х. за това, че е разляла супата си. Оказало се, че това не е еднократен акт на насилие от страна на майката. Х. споделила, че майка проявява насилие спрямо тях, когато иска нещо да стане. Той многократно е говорил с ответницата, че тези методи са недопустими. Разбрал, че когато тръгнал за България ответницата отново посегнала на Х. в началото на м. март. Тогава момичето се оплакало на учителката си и на медицинската сестра в училище, които незабавно предприели мерки за защита, като било образувано наказателно производство № 5650/R/8421/21 срещу майката, а на Х. бил назначен временен попечител - адвокат Л.Т. и зам. попечител - полицай А.К.. Твърди, че тогава момичето било временно настанено в обгрижващо, дежурно семейство за период от един месец.

Впоследствие финландските власти го информирали с писмо за случилото се. С из0тичането на месеца детето Х. било върнато на майката. Не знае дали производството срещу нея е прекратено.

3

На 02.06.2021г. отишъл да вземе децата Т. и Х. от Финландия. Х. го чакала с голямо нетърпение. В момента все още били при него. Синът му Т. след по-малко от месец навършва 18 години. Той ще продължи да учи във Финландия. Х. обаче, категорично отказва да се върне при майка си и заявява, че ако се наложи да се върне при нея, ще отиде отново при социалните. Споделя, че живее с майка си в постоянен стрес, че нещо не е направила както трябва и ще бъде набита. Момичето се чувства виновно за всичко, а майка й повтаряла, че е глупава и че не става за нищо, упражнявала физически и психически тормоз върху нея.

Майката на децата му въпреки, че не работи и живее от социални помощи, не се справя с отглеждането им и с домакинството. Те ежедневно закусвали с кроасани, а вечерята се приготвяла след 23.00ч., често пъти към 1.00-2.00 ч. през нощта, а Х. понякога се лягала гладна, защото заспивала и недочаквала вечерята. Хладилникът бил пълен с храна, но ако Х. посегнела да си вземе, майка се карала, че я яде, понеже била купена за по-малката сестричка. Храната доста пъти била нездравословна и с изтекъл срок на годност. Майката често напускала дома, като вземала най-малкото детето със себе си и отсъствала със дни, понякога по цяла седмица. Когато се върнела, вдигала скандали за незначителни неща и ги биела. По-големият син, наблюдавайки поведението на майка си, започнал и той да удря сестра си.

Счита поведението на майката като опасно за личността, физическото и психическо здраве и възпитанието на Х.. Х. е жертва на насилие, унизително и нехуманно отношение от страна на майката. При него тя се чувства сигурна, спокойна и обгрижвана. При него децата си почиват и се хранят здравословно. През лятото отново ходили на екскурзия из България, на плаж и разходки. Жената, с която живее от няколко години е много грижовна и мила към децата и те я харесват.

Той е корабен механик и пътува по корабите. През м.април следвало да замине на рейс. Като разбрал какво се случва във Финландия с дъщеря му, отказал да замине.

Разполага с достатъчно спестявания, които биха му позволили да осигури на Х. нормален, спокоен и финансово обезпечен живот. След като Х. започне училище, възнамерява да си намери работа на брега, за да полага грижите за нея.

На 05.08.2021 г. с Х. и майка й подали заявление за допускане до приемен изпит в СУ „Г. Бенковски “ - гр. Варна, в което посочили за адрес на детето неговия, а за контакт посочили неговия телефонен номер и имейл. А. Х. А. го упълномощила на 09.08.2021 г. да подаде документи и да получи лична карта на детето, както и да я представлява навсякъде като родител. Тези действия на майката недвусмислено показват нейното съгласие детето да остане да живее с него и да учи в България. Не знае обаче, дали майката няма да оттегли пълномощното си, дали няма да заяви пред финландските власти, че той е отвлякъл детето, задържайки го след установения режим на лични отношения. По време на проведения с майката разговор, тя му отказала да упражнява той родителските права, вероятно по причина, че ще се лиши от предоставяните й социални помощи и ще се наложи да работи.

Моли се за ограничаване на родителските права, упражнявани от майката А. Х. А., 4 като й бъде отнета възможността да взема решения за образованието на детето. В евентуалност моли за уважаване на исковете по чл. 59, ал.9 от СК. Иска да му бъдат предоставени родителските права, да бъде определено местоживеенето на детето при него в Рбългария, да бъде осъдена майката да заплаща месечна издръжка от 200,00 лв. от подаването на исковата молба и да се определи на майката режим на лични отношения, както следва: всяка нечетна година за Коледните и Новогодишните празници и всяка година - един месец през лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск, като за осъществяване на определения режим на лични отношения, майката взема детето Х. В.ова В.а от дома и и я връща отново там, освен ако родителите не са постигнали споразумение за нещо друго, като през първата година режима на лични отношения се осъществява в Република България в присъствието на социален работник.

Разпечатката съдържа 32 от 122 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e729f629-9be7-4761-b629-ff35afdc9f82