Решение № 190 от 18.11.2025, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 190 гр. Бургас, 18.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Павел Ал. Ханджиев

Членове:

Радостина К. Калиманова

Янко Н. Новаков при участието на секретаря Станка Ст. А.ова като разгледа докладваното от Янко Н. Новаков Въззивно гражданско дело № 20252000500325 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.

По гражданско дело № 20232200100037/2023 г. на Окръжен съд – Сливен ищците Н.Ц.а С.а и Ц. Д. С. от с. Б., община Сливен са предявили против ответника Гаранционен фонд искове по чл. 558, ал. 5 във вр. с 557, ал.

1, т. 2, б. „а“ и чл. 497 от Кодекса за застраховането за заплащане на частични обезщетения за неимуществени вреди поради смъртта на техния близък родственик С. Д. С., загинал на 28.07.2022 г. при пътнотранспортно произшествие, предизвикано от П.Х.П. от с. Ч., община Твърдица, Сливенска област като водач на лек автомобил „Мерцедес – Е200 CDI“ с рег. № *** без застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.

Претенцията на ищцата Н.Ц.а С.а (майка на пострадалия) е била предявена за 25500 лева като част от 200000 лева ведно със законната лихва от 04.08.2022 г.

Ищецът Ц. Д. С. (брат на пострадалия) пък е претендирал обезщетение от 5000 лева като част от 50000 лева ведно със законната лихва от 04.08.2022 г.

Лихвите са дирени и „евентуално“ от 20.12.2022 г., но това не са 1 самостоятелни искове, тъй като периодът е в рамките на първоначално заявения.

Извършителят на увреждането П.Х.П. е бил привлечен като трето лице – помагач на ответника Гаранционен фонд. Деликтът е признат за престъпление по чл. 343, ал. 3, предл. ІV вр. ал. 1 вр. чл.342, ал.1 от НК с присъда по НОХД № 485/2023 г. на ОС – Сливен, изменена относно наказанието с влязло в сила решение на въззивната инстанция.

Ищцата Н.Ц.а С.а е починала в хода на процеса - на 15.05.2024 г. Тя е била заместена от ищеца Ц. Д. С. като неин единствен наследник. По негова молба в открито съдебно заседание от 21.11.2024 г. е прието увеличение на претенциите до следните размери:

- относно обезщетението за неимуществени вреди на майката на пострадалия:180000 лева като част от 200000 лева ведно със законната лихва от 04.08.2022 г.;

- относно обезщетението за неимуществени вреди на брата: 45000 лева като част от 50000 лева ведно със законната лихва от 04.08.2022 г.

С Решение № 40 от 04.03.2025 г., поправено по реда на чл. 247 от ГПК с Решение № 193 от 16.07.2025 г., Сливенският окръжен съд е отменил определението си за приемане на изменението на първия иск и се е произнесъл по него в първоначалния му вид като го е уважил изцяло, с изключение на частта за законната лихва, която е присъдена от 29.09.2022 г.

Вторият иск е уважен частично - до размера на главницата от 20000 лева, която също е била присъдена с лихви от 29.09.2022 г.

Главните страни са подали въззивни жалби против решението.

Ищецът Ц. Д. С. като наследник на ищцата Н.Ц.а С.а го атакува в частта, с която е отменено определението за приемане увеличение на претенцията за претърпените от ищцата (майка на пострадалия) неимуществени вреди. В тази част решението има характер на определение и жалбата срещу него е частна. В нея са изложени доводи, че съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, тъй като едва при произнасянето по съществото на спора е отменил определението, с което е приел увеличаването на гореописания иск. Нямало основание за такава отмяна. Претенцията била предявена като частична и изменението й по инициатива на наследника на починалата ищца било допустимо. Увеличението й било извършено в рамките на първоначално посочения пълен размер на вземането.

2

Ищецът Ц. Д. С. е атакувал решението и в частта, с която е отхвърлена претенцията му за компенсиране на претърпените от него като брат на пострадалия неимуществени вреди - над размера на главницата от 20000 лева до горницата от 45000 лева като част от 50000 лева ведно със законната лихва от 29.09.2022 г.

В тази част решението било неправилно поради противоречие с материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост.

Съдът не анализирал задълбочено поотделно и в тяхната съвкупност събраните доказателства относно механизма на ПТП и необосновано приел, че е налице съпричиняване от страна на пострадалия. Инцидентът настъпил през нощта на 28.07.2022 г. на прав пътен участък между селата Б. и С.о, Сливенска област. Пострадалият С. С. карал велосипед, оборудван с фар и светлоотразители. Докато се движел в дясната част на неговата пътна лента, той бил блъснат отзад от лек автомобил „Мерцедес“, управляван от третото лице - помагач П.П.. Последният можел своевременно да възприеме опасността и да предотврати инцидента, но не проявил нужното внимание.

Освен това напуснал местопроизшествието. В резултат на удара велосипедистът починал. Нямало доказателства той да е допуснал нарушения, които да са във връзка с увреждането. Затова неправилно първата инстанция приела, че е налице негов каузален принос по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД при степен от 1/3.

От друга страна определеното обезщетение за претърпените от ищеца болки и страдания било занижено и не съответствало на критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД и трайната съдебна практика.

Не били съобразени всички релевантни обстоятелства, включително установената с гласни доказателства изключително близка връзка между ищеца и пострадалия му брат, както и икономическата конюнктура и действащите към момента на увреждането застрахователни лимити.

Двамата братя живеели в общо домакинство с майка си, силно се подкрепяли и не можели един без друг. Отношенията им се отличавали с интензитет, който далеч надхвърлял обичайния.

Ответникът Гаранционен фонд е подал въззивна жалба против решението в частта, с която е уважена претенцията на ищеца Ц. С. за претърпените от него неимуществени вреди като брат на пострадалия, както и в частта, с която в полза ищеца като наследник на починалата в хода на процеса майка на пострадалия е присъдено обезщетение за неимуществени 3 вреди над размера от 12750 лева до горницата от 25500 лева ведно със законната лихва, начислена върху тази част от главницата от 29.09.2022 г. до окончателно изплащане, и законната лихва, начислена върху главница от 12750 лева за периода от 29.09.2022 г. до 22.12.2022 г.

В тези части решението било постановено в разрез с материалния и процесуалния закон и било необосновано.

Ищецът не разполагал с материалноправна легитимация според критериите на Тълкувателно решение № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, тъй като не било установено, че отношенията между него и брат му се отличавали с изключителност. Разпитаните във връзка с тези обстоятелства свидетели не дали убедителни показания и не възпроизвеждали изцяло свои преки впечатления.

Обезщетението, присъдено на ищеца като наследник на майката на пострадалия, следвало да се редуцира с ½ поради сериозния каузален принос по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.

Пострадалият допуснал редица нарушения чл. 5, ал. 3, т. 1, чл. 15, чл.

79, т. 1 и чл. 80, ал. 1 и 2 от ЗДвП. Той управлявал велосипед след употреба на значително количество алкохол, без да се съобрази с пътната обстановка. Не носел светлоотразителна жилетка. Велосипедът не бил оборудван със светлоотразител или с устройство за излъчване на червена светлина отзад.

Алкохолното опиянение попречило на пострадалия да оцени адекватно създалата се опасна ситуация на пътя и да я предотврати.

Окръжният съд не анализирал надлежно доказателствата относно механизма на ПТП и необосновано определил степен на съпричиняване по чл.

51, ал. 2 от ЗЗД от 1/3 вместо 1/2.

Освен това не бил съобразен моментът, в който Гаранционният фонд изпаднал в забава съгласно чл.558, ал.1, изр.2 вр. чл. 497 от КЗ. Лихвата върху обезщетението неправилно била присъдена от сезирането на фонда на 29.09.2022 г., а не от произнасянето му с отказ на 22.12.2022 г.

Жалбите са оспорени с нарочни писмени отговори.

Бургаският апелативен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, приема следното:

Според мнозинството от настоящия съдебен състав не подлежи на обжалване определението на окръжния съд за отмяна на приетото увеличение на иска неимуществени вреди на майката на пострадалия (починала в хода на 4 процеса и заместена от другия ищец). Актът няма преграждащ характер. Той е приравнен по последици на отказ за приемане на изменението на иска, който е необжалваем съгл. разясненията т. 7, б. „б“ от Тълкувателно решение № 1/2013 на ОСГТК на ВКС. Понеже исковата претенция е частична, неприетата за разглеждане част от спорното вземане може да бъде предявена в друг процес.

Изложеното разглеждане. обосновава оставянето на частната жалба без

По основателността на останалите жалби:

С Присъда № 5 от 27.02.2024 г. по приложеното НОХД № 485/2023г. на ОС – Сливен (влязла в сила) П.Х.П., конституиран в исковото производство като трето лице – помагач на ответника, е признат за виновен в това, че на 28.07.2022г. на пътя между селата Б. и С.о, община Сливен при управление на лек автомобил „Мерцедес Е 200 CDI“ с рег. № *** нарушил правилата за движение по чл.20, ал. 2 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на С. Д. С. с ЕГН ********** (син на ищцата Н. С.а и брат на ищеца Ц. С.), като след деянието е избягал от местопроизшествието – престъпление по чл.343, ал.3, предл.ІV, вр. ал.1, вр. чл.342, ал.1 от НК.

На основание чл. 300 от ГПК присъдата е задължителна за гражданския съд относно авторството на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

Механизмът на произшествието е изследван и по изслушаната автотехническа експертиза:

Около полунощ на 28.07.2022 год. П. пътувал с автомобила си от с.С.о към с. Б.. Движел се на къси светини по път без улично осветление.

Скоростта му била около 63 км/ч.Преди него в същата посока пътувал пострадалият С. С., който управлявал велосипед след употреба на алкохол (при концентрация в кръвта от 1,91 промила). Велосипедът имал работещ фар отпред (захранван с динамо) и светлоотразител отзад. С. нямал светлоотразителна жилетка. Движел се близо до средата на дясната пътна лента (на около 1,1 метра от десния й край), а не плътно вдясно по пътното платно, включващо и банкет. Той не бил своевременно забелязан от водача и бил блъснат. В резултат на удара починал.

Няма спор, че за лекия автомобил, с който е извършено увреждането, не е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.

5

На основание чл. 558, ал. 5 във вр. с 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ и чл. 497 от КЗ Гаранционният фонд отговаря за вредите от деликта.

При тези данни първата инстанция надлежно е определила степен на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия от 1/3. Той е управлявал велосипед след употреба на значително количество алкохол, без да носи светлоотразителна жилетка и без да се движи плътно вдясно по пътното платно – в нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, чл. 15, ал. 5 и чл. 80, ал. 1 и 2 от ЗДвП.

Степента на съпричиняване е определена след съпоставка с признатото за престъпление поведение на водача на МПС, който, освен че е проявил небрежност, е напуснал местопроизшествието, без да се опита да окаже помощ на пострадалия.

Правилни са мотивите в обжалваното решение, че съпричиняването на може да се отрази на размера на присъденото по частичния иск обезщетение от 25500 лева за претърпените от майката неимуществени вреди.

По пълния размер на обезщетението от 200000 лева в настоящия процес не се формира сила на пресъдено нещо. Коректно е била присъдена законната лихва от уведомяването на ответника на 29.09.2022 г. Гаранционният фонд отговаря вместо застраховател по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ като дължи лихви не от увреждането, а от уведомяването му. Тези лихви са част от обезщетението и се дължат независимо дали самият фонд е в забава.

Изложеното налага отхвърлянето на жалбата на фонда против първоинстанционното решение относно присъденото в полза на ищеца Ц. Д.

С. като единствен наследник на ищцата Н.Ц.а С.а (майка на пострадалия, починала в хода на процеса) частично обезщетение за неимуществени вреди ведно лихви за забава.