Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1697 от 02.06.2025, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно гражданско дело 924/2025
Вид
Определение № 1697
Подписан
02.06.2025
В сила
02.06.2025
Състав
Светлана Иванова Изева, Екатерина Владимирова Мандалиева, Радостина Ангелова Стефанова

Цитирани разпоредби

  • чл.274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.413,ал.1,предл.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1697 гр. Пловдив, 02.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на втори юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Екатерина Вл. Мандалиева като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно частно гражданско дело № 20255300500924 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.274 и сл.във вр.с чл.413,ал.1,предл.2 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Евроканал“ЕООД,ЕИК–175299165,гр.София, чрез адв.Хр.К.,против разпореждане,инкорпорирано в Заповед № 10498/10.12.24г.за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,издадена по ч.гр.д.№ 19445/24г.по описа на ПдРС,2-ри бр.с.,в частта,с която е отхвърлено заявлението на „Евроканал“ЕООД за присъждане на разноски от 800лв.за адв.възнаграждение.Излагат се твърдения,че неправилно заповедният съд е приел,че разноски за адв.възнаграждение не се дължат на заявителя,тъй като няма доказателства уговореното с ДПЗС възнаграждение да е заплатено по посочената банкова сметка.Иска се отмяна на разпореждането в атакуваната му част като неправилно и незаконосъобразно.

Пловдивският окръжен съд намира, че частната жалба е процесуално допустима-подадена е от надлежна страна в законоустановения едноседмичен срок срещу акт,подлежащ на обжалване,поради което същата подлежи на разглеждане.

Със Заповед № 10498/10.12.24г.за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,издадена по ч.гр.д.№ 19445/24г.по описа на ПдРС е разпоредено на длъжника „Галакси парк мениджмънт““ООД,ЕИК-205577082,гр.Пловдив да заплати на кредитора

„Евроканал“ЕООД претендираните от него със заявлението суми.По отношение на разноските в полза на заявителя са присъдени такива само за внесената държавна такса от 97,86лв.Заявлението е отхвърлено в частта,с която се претендира адв.възнаграждение в размер на 800лв.

С частната жалба н а „Евроканал“ЕООД се релевират възражения,че адвокатското възнаграждение,което се претендира от кредитора и е уговорено с ДПЗС,е внесено и следва да му се присъди изцяло.

Окръжен съд – Пловдив,в настоящия съдебен състав намира частната жалба за неоснователна.

От съдържанието на Заповед № 10498/10.12.24г.за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК се установява, че е подаденото заявление на кредитора „Евроканал“Е О О Д против длъжника „Галакси парк мениджмънт““ООД уважено изцяло.Заповедният съд обаче е присъдил в полза на заявителя само внесените от последния 1 разноски за ДТ.

За да отхвърли заявлението за разноски за претендираното адв.възнаграждение ПдРС се е позовал на ТР № 6/2012г. от 06.11.2013г.на ОСГТК на ВКС,според което разноски за адв.възнаграждение се присъждат само когато страната е заплатила възнаграждението.В договора следвало да бъде вписан начина на плащане-ако е по банков път,задължително да се представят доказателства за това,а ако е в брой,то тогава вписването в договора било достатъчно и имало характер на разписка.По делото не били представени доказателства,че уговореното възнаграждение е заплатено по посочената в договора за правна защита и съдействие банкова сметка,поради което и съдът не го е присъдил на страната.

В представения по договор ДПЗС от 22.10.24г.между дружеството заявител и адв.Хр.К. изрично е записано,че за представителството пред ПдРС по заповедното производство срещу „Галакси парк мениджмънт“ООД е договорено възнаграждение в размер на 800лв.и е внесена сума от 800лв.Не е посочен обаче вида на плащане-дали то е осъществено в брой или по банков път,поради което не може да се установи и дали действително сумата за адв.възнаграждение е заплатена от страната.

Съгласно цитираното тълкувателно решение разноски могат да се присъдят по правилата на чл.78 от ГПК само когато е доказано извършването им в производството,поради което в договора за правна помощ следва да бъде указан именно вида на плащане-по банков път или в брой.Ако е договорено плащане по банков път,то следва да бъде документално установено със съответните банкови документи,удостоверяващи плащането.Ако възнаграждението е заплатено в брой,този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ,като в този случай самият договор има характер на разписка,с която се удостоверява,че страната не само е договорила,но и заплатила адв.възнаграждение.

В случая в представения ДПЗС не е посочен вида на плащане на възнагаждението-не е посочено,че е по банков път,(съответно не са представени доказателства за плащането по банков път),но не е посочено и че е платено в брой,за да може да се приеме,че договорът има характер на разписка,с която се удостоверява плащането.

С оглед на изложеното обжалваното разпореждане,инкорпорирано в Заповедта по чл.410 от ГПК в отхвърлителната му част следва да се потвърди като законосъобразно.

Мотивиран от горното,Пловдивският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане,инкорпорирано в Заповед № 10498/10.12.24г.за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,издадена по ч.гр.д.№ 19445/24г.по описа на ПдРС,2-ри бр.с.,в частта,с която е отхвърлено заявлението на „Евроканал“ЕООД за присъждане на разноски в размер на 800лв.за адв.възнаграждение.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2

3