Решение № 20396 от 11.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20396 гр. София, 11.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Н. СТОЙКОВА при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело № 20231110130672 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „***“ ЕАД срещу Д. Д. А. и Г.

Д. Я., с която са предявени обективно и субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатя на „***“ ЕАД в условията на разделна отговорност, сумата в общ размер на 3305,18 лв. – глА.ца, представляваща стойност на доставена топлинна енергия през периода м.05.2019 г. до м.04.2021 г. за топлоснабден имот: апартамент № ***, находящ с е в гр. ***, ж.к. „***“ бл. ***, ет. ***, ведно със законната лихва от 06.06.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, 766,34 лв. – мораторна лихва, начислена върху глА.цата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 25.05.2023 г., 16,14 лв. – глА.ца, представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от м.04.2020 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от 06.06.2023 г. до окончателно изплащане на вземането, както и 3,93 лв. – мораторна лихва, начислена върху глА.цата за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 15.09.2020 г. до 25.05.2023 г., при следните квоти:

Д. Д. А. – ½ част, а именно: сумата от 1652,59 лв. – глА.ца, представляваща стойността на доставената топлинна енергия за периода м.05.2019 г. – м.04.2021 г., ведно със законна лихва от 06.06.2023 г. до окончателно изплащане на задължението, сумата 383,17 лв. – мораторна лихва за забава за периода 15.09.2020 г. – 25.05.2023 г., сумата от 8,07 лв. – глА.ца, представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от м.04.2020 г. до м. 04.2021 г., ведно със законна лихва от 06.06.2023 г. до окончателно изплащане на задължението, и сумата от 1,96 лв. – мораторна лихва върху глА.цата за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 15.09.2020 г. до 25.05.2023 г.;

1

Г. Д. Я. – ½ част, а именно: сумата от 1652,59 лв. – глА.ца, представляваща стойността на доставената топлинна енергия за периода м.05.2019 г. – м.04.2021 г., ведно със законна лихва от 06.06.2023 г. до окончателно изплащане на задължението, сумата 383,17 лв. – мораторна лихва за забава за периода 15.09.2020 г. – 25.05.2023 г., сумата от 8,07 лв. – глА.ца, представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от м.04.2020 г. до м. 04.2021 г., ведно със законна лихва от 06.06.2023 г. до окончателно изплащане на задължението, и сумата от 1,96 лв. – мораторна лихва върху глА.цата за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 15.09.2020 г. до 25.05.2023 г.;

Ищецът твърди, че между него и ответниците е възникнало договорно правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди за топлоснабден имот: апартамент № ***, находящ се в гр. ***, ж.к. „***“ бл. ***, ет. ***, като поддържа, че ответниците, в качеството си на съсобственици на процесния имот, имат качеството на битови клиенти на ТЕ въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, за имота е извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия. От своя страна ответниците се явявали неизправна страна, тъй като не са заплатили стойността на доставената и потребена топлинна енергия за релевирания период на падежа съгласно приложимите към договора общи условия, поради което ответниците са изпаднали в забава, с оглед което дължат и обезщетение за забавено изпълнение. Счита, че съгласно общите условия е легитимиран да претендира стойността на услугата за дялово разпределение на топлинната енергия през процесния период, както и лихва за забава върху това вземане. Моли съда да осъди ответниците да му заплатят исковите суми. Претендира разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Г. Д. Я., чрез назначения особен представител адв. А. А. Х., с който оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни. Оспорва пасивната материална легитимация на ответника, като посочва, че няма доказателства, да е приел наследството на родителите си В. Г. и Д. Я..

Твърди, че ответникът не е собственик или вещен ползвател на процесния недвижим имот, както и че е наследник на лице/лица, които са били собственици или ползватели на имота.

Посочва, че няма доказателства, че процесния недвижим имот е топлоснабден. Оспорва обема на доставената топлинна енергия, респ. дължимата за нея цена. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Моли съда да отхвърли предявените искове.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК не е депозиран отговор на исковата молба от ответника Д. Д. А..

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ:

За основателността на предявените искове в тежест на ищеца по същите е да установи по делото наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, по силата на което е предоставил на ответниците топлинна енергия в твърдяния обем през процесния период и на претендираната стойност, а за ответниците е възникнало задължението за заплащане на продажната цена, както и че през исковия период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услуга за дялово разпределение от лице, с което е сключен договор, при което е възникнало насрещно задължение за заплащане на нейната цена.

В тежест на ответниците (при установяване на посочените обстоятелства) е да установи по делото погасяване на задълженията си към ищеца.

По наведеното в отговора възражение за погасяване на вземанията по давност, в тежест на ищеца е да установи настъпването на факти и обстоятелства, водещи до спиране 2 и/или прекъсване течението на давностния срок по отношение на претендираните в настоящото производство вземания.

Обществените отношения, свързани с осъществяването на производство и продажба на топлинна енергия за заявения в исковата молба период се регулират със Закона за енергетиката (ЗЕ).

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона).

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.), потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия е физическо лице - ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ (в редакция, действаща за исковия период) „клиенти на топлинна енергия“ са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Следователно, купувач (страна) по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество.

В конкретния случай от приетия като писмено доказателство по делото Договор за продажба на държавен недвижим имот от военно-жилищен фонд по реда на Наредба за държА. имоти от *** г., се установява, че наследодателите на ответниците Д. А. Я. и В. Г.

Я.а, са придобили правото на собственост върху процесния недвижим имот – апартамент № ***, находящ се в гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, ет. ***.

От представените удостоверения за наследници, изх. № ***/*** г., издадени от ***, район „***“, се установява, че Д. А. Я. е починал на 16.09.2008 г., а В. Г. Г. на 10.06.2020 г., като са оставили за наследници по закон Д. Д. А. (дъщеря) и Г. Д. Я. (син).

Следователно по силата на наследствено правоприемство и с аргумент от разпоредбата на чл. 5 ЗН, ответниците са носители на правото на собственост по върху процесния недвижим имот – апартамент № ***, находящ се в гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, ет.

*** при квоти ½ ид.ч. за Д. А. Я., и ½ ид.ч. за Г. Д. Я..

С оглед на изложеното, доколкото въз основа на описания придобивен способ ответниците са станали собственици на имота, те имат и качеството потребители на топлинна енергия, респективно страна по облигационно отношение с ищеца във връзка с предоставянето й.

Съгласно разпоредбата на чл. 48 ЗН наследството се придобива с приемането му, а приемането произвежда действие с откриване на наследството, т. е. въвежда се законова презумпция, по силата на която законните наследници носят отговорност по чл. 60, ал. 1 ЗН от откриване на наследството по смисъла на чл. 1 от същия до доказване приемане на наследството по опис или отказ от наследство (в този смисъл Решение № 437 от 17.01.2012 г. по гр. дело № 70/2011 г., III Г. О., ВКС).

Ответниците са преки наследници на собствениците на имота Д. А. Я. и В. Г. Я.а , няма данни да се отказали от наследството или да са го приели по опис, поради което съдът приема, че именно те са задължени да заплаща стойността на доставената до имота топлинна 3 енергия, съобразно квотата си в съсобствеността.

Собственикът или титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. По силата на закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия.

По делото е безспорно установено, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата - етажна собственост, в която се намира същият, е била присъединена към топлопреносната мрежа. В тази връзка в хода на производството са приети протокол от проведено на *** г. общо събрание на етажните собственици, на което е било взето решение да се сключи договор за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ с „***“ ООД и приложен към него списък /в който под № *** фигурира наследодателя на ответниците Д. А.

Я./, с който собствениците на апартаменти са упълномощили лице, което да ги представлява пред топлинния счетоводител, договор от *** г., с който етажната собственост на процесната сграда е възложила на „***“ ООД да извършва дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в етажната собственост, както и договор № ***/*** г. при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл. 139 в, ал. 2 ЗЕ, сключен между „***“ ЕАД и „***“ ЕАД.

За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, е изслушано заключение на съдебно-техническа експертиза.