Решение № 616 от 10.10.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 616 гр. София, 09.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

Женя Димитрова

Жана Ив. Маркова като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Въззивно търговско дело № 20231001000755 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда н чл. 25, 25 ЗТРРЮЛНЦ, вр. гл. 21 ГПК и е образувано по жалба вх. № 72979/04.08.2023 г. на „МЕНЮЮ СОФТУЕР“ ООД, ЕИК 205975467, със седалище и адрес на управление гр. София ул.

„Бигла“, № 64, офис 1 срещу Решение № 900/12.07.2023 г., по т. д. № 1018/2023 г., на СГС, ТО, VI-5 с., с което е потвърден Отказ № 20230518165013/19.05.2023 г. на Длъжностното лице по регистрацията (ДЛР) при АВ, постановен по Заявление обр. А4 № 20230518165013/18.05.2023 г., за вписване на промени по партидата на дружеството, в резултат на взети решения на ОСС, проведено на 16.05.2023 г.

В жалбата се излага, че постановеното решение е неправилно и постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила.

Оспорват се изложените от съда мотиви. Акцентира, че регистърното производство, което е било спряно към момента на постановяване на отказа и на което спиране ДЛР се е позовало, е по друго заявление, подадено на 17.05.2023 г., а не по процесното от 18.05.2023 г. Извежда извод, че само на това основание отказът е следвало да бъде отменен. В останалата си част в жалбата са изложени доводи по съществото на заявените за вписване промени в обстоятелствата по партидата на дружеството. По същество, моли за отмяна на атакуваното решение и на постановения отказ като бъдат дадени указания на ДЛР да впише заявените обстоятелства.

В границите на предоставения срок, въззиваемият АГЕНЦИЯ ПО ВПИСВАНИЯТА, депозира отговор вх. № 82399/13.09.2023 г., в който изразява становище за неоснователност на жалбата и за правилност и законосъобразност на постановеното решение на СГС. Сочи, че след 1 извършена справка съдът е установил, че за вписване на обстоятелствата в резултат на взетите решения на ОСС на 16.05.2023 г. е било подадено предходно Заявление обр. А4 от 17.05.2023 г., производството по което е било спряно с акта на съда, на осн. чл. 19, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ, поради наличието на висящ спор за законосъобразността на взетите решения, поради което е и намерил за недопустимо последващо заявяване за вписване на същите обстоятелства. Изразява съгласие и с останалите мотиви, изложени в атакуваното Решение. По същество моли за оставяне в сила на съдебния акт.

Претендира разноски.

По допустимостта: Сезиращата жалба на „Менюю Софтуер“ ООД, е депозирана в границите на преклузивния срок по чл. 25, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ, от надлежно легитимирана страна - заявителят в регистърното производство, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ по инстанционнен контрол съдебен акт, поради което се явява допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът като съобрази изложените от жалбоподателя оплаквания и материалите по първоинстанционното дело, както и обстоятелствата отразени по партидата на дружеството в ТР при АВ, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Агенция по вписванията е сезирана със Заявление обр. А4 вх. № 20230518165013, за вписване на промени в обстоятелствата по партидата на „МЕНЮЮ СОФТУЕР“ ООД, ЕИК 205975467, а именно: промяна в начина на изписване на чужд език, изключване и заличаване на съдружника Ф. Ф. и вписване на едноличен собственик на капитала другия съдружник – Р. Д. К..

За установяване на валидното възникване на заявените за вписване обстоятелства, към заявлението са приложени следните документи: Писмено предупреждение за изключване на съдружник по реда на чл. 126, ал. 3 ТЗ и Покана за извънредно ОСС, получено на 05.05.2023 г.; Протокол от проведено на 16.05.2023 г. ОСС, с нотариална заверка на подпис на присъствалия съдружник и съдържанието, придружен от КП № 31, т. I, рег. № 976/16.05.2023 г. на Нотариус № 754; Протокол-решение на едноличен собственик на капитала от 16.05.2023 г.; Учредителен акт на „Менюю Софтуер“ ЕООД; пълномощно, декларации по чл. 13, ал. 4 ЗТР и чл. 13, ал. 5 ЗТР; държавна такса; вносна бележка за внесен уставен капитал от Р. Д. К., размер на 500.00 лв.

По Заявлението ДЛР е постановило Отказ за вписване на поисканите промени, позовавайки се на наличието на предходно регистърно производство по Заявление обр. А4 вх. № 20230517142127, с което са заявени за вписване същите обстоятелства, в резултат на проведено ОСС на същата дата – 16.05.2023 г., по което е постъпил акт на съда за спиране на регистърното производство до приключване с влязъл в сила акт по т.д. № 956/2023 г. Още е посочено, че в случай, че бъде извършено, вписването на посочените обстоятелства би било нищожно.

От извършена служебна справка по партидата на „Менюю Софтуер“ ООД в ТР при АВ се установява, че на 17.05.2023 г. е подадено Заявление обр. А4, с което е отправено искане за вписване на промени по партидата на дружеството. Промените отново касаят правно-организационната форма на дружеството, изключване и заличаване на съдружника Ф. Ф. и вписване на едноличен собственик на капитала другия съдружник – Р. Д. К.. За установяване валидното възникване на обстоятелствата отново са 2 представени същите доказателства за взетите решения на ОСС, проведено на 16.05.2023 г. Видно е и, че заявлението е разгледано по същество и на 18.05.2023 г. е постановен Отказ от ДЛР, който е предмет на обжалване и не са налице данни да е влязъл в сила. По това заявление с вписване № 20230519115404 е отразено Определение № 1690/18.05.2023 г., по ч.т.д. № 949/2023 г., на СГС, ТО, VI-14 с., с което регистърното производство за вписване на решенията на ОСС от 16.05.2023 г., е било спряно до приключване на производството по т.д. № 956/2023 г., на СГС.

Същевременно видно е и, че по настоящото Заявление вх. № 20230518165013, с вписване № 20230519140 е отразено Определение № 1697/19.05.2023 г., по ч.т.д. № 962/2023 г., на СГС, ТО, VI-19 с., с което регистърното производство за вписване на същите решения на ОСС от 16.05.2023 г., е било спряно до приключване на производството по същото т.д. № 956/2023 г., на СГС.

От мотивите на цитираните две Определения за спиране на регистърното производство е установимо, че пред СГС е налице висящо исково производство по предявен иск за проверка законосъобразността на решения на ОСС, взети на 16.05.2023 г., чието вписване е предмет и на двете подадени поредни заявления обр. А4 и което производство е висящо.

Наличието на висящо исково производство за проверка законосъобразността на взетите решения на ОСС, проведено на 16.05.2023 г., чието вписване е предмет и на двете поредни подадени заявления пред АВ, производството по които е спряно към настоящият момент, не се оспорва от жалбоподателя.

При тази фактическа установеност по делото, произнасянето на СГС с атакуваното Решение, се преценява от състава на САС като правилно.

Съгласно трайната, последователна и безпротиворечива съдебна практика, обобщена както в цитираното от ДЛР Решение № 109/15.07.2015 г., по т.д. № 258/14 г., I ТО на ВКС, така и в Решение № 176/24.11.2017 г., по т.д.

№ 389/2017 г., I ТО на ВКС, чийто мотиви изцяло се споделят и от настоящия състав вписването на подлежащи на вписване обстоятелства, извършено от ДЛР след постановено от съда спиране на вписването по реда на чл. 536 ГПК е нищожно по см. на чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ, като постановеното спиране на обстоятелства по реда на чл. 536 ГПК има действие и по отношение на последващи подадени заявления за вписване на същите обстоятелства, възникнали на същото основание.

Съобразно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ ДЛР разглежда и се произнася по заявленията за вписване, заличаване и обявяване, и актовете по чл. 14 по реда на постъпването им. Съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от същия Закон пък, в хипотезата на отказ да бъде извършено исканото вписване, заличаване или обявяване заявителят може да подаде ново заявление за вписване, съответно заличаване, на същото обстоятелство или за обявяване на същия акт, което също се разглежда по реда на постъпването му.

В хипотезата на последователно подадени повече от едно заявление за вписване на едни и същи обстоятелства, възникнали на едно и също основание, се налага извод, че допустимостта на последващото заявление за вписване на същите обстоятелства е изключена в хипотезата, когато производството по подаденото предходно заявление за вписване на тези обстоятелства не е приключило. На още по-силно основание, това е така, 3 когато валидното и законосъобразно възникване на обстоятелствата е предмет на съдебно производство, което е било причина за спиране на регистърното производство по предходното подадено заявление. Това е така, защото едни и същи обстоятелствата подлежат на вписване само веднъж.

Доколкото съобразно разпоредбите на чл. 22 и чл. 24 ЗТРРЮЛНЦ ДЛР се произнася по два начина по постъпилите заявления – извършва вписването или постановява отказ, то се налага извод, че в хипотеза на недопустимост на последващо подадено заявление ДЛР следва да постанови отказ.

Подобни са мотивите изложени от САС в Определение №

504/10.08.2021 г., по в.т.д. № 681/2021 г., ТО, 5-ти с.

Изложените теоретични мотиви отнесени към спецификата на разглеждания казус и при изложената фактическа установеност, водят до извод, че правилно и законосъобразно в атакуваното Решение е било съобразено спирането по реда на чл. 19, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ, постановено по предходно подаденото Заявление обр. А4 вх. № 20230517142127, с предмет вписване на промени в обстоятелствата, възникнали в резултат на решенията на ОСС, проведено на 16.05.2023 г., които са идентични със заявените за вписване промени с процесното

Заявление обр.

А4

№

20230518165013/18.05.2023 г., като постановения Отказ от ДЛР е бил потвърден. От своя страна този съдебен акт ще следва също да бъде потвърден от настоящата инстанция като правилен и законосъобразен.

Следва да бъде посочено и, че изложените съображения обосновават извод за неоснователност на оплакванията в жалбата.

Макар и да е отправено искане за присъждане на разноски от страна на АВ такива не се присъждат. Съобразно разпоредбата на чл. 25, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ, в производствата съдът присъжда разноски на страните по реда на Гражданския процесуален кодекс, поради което и предвид охранителния характер на производството Агенцията няма качеството на страна – ответник в процеса и разноски не й се следват.

Мотивиран от изложеното, съставът на Софийски Апелативен Съд, РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 900/12.07.2023 г., по т. д. № 1018/2023 г., на СГС, ТО, VI-5 с.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4