Протоколно определение № 79 от 09.02.2026, Окръжен съд - Русе

ПРОТОКОЛ

№ 79 гр. Русе, 09.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Велизар Бойчев

Съдебни

Йоана Ал. Неделчева заседатели: Искрен Р. Маринов при участието на секретаря Крисиана Милкова и прокурора З. В. Т.

Сложи за разглеждане докладваното от Велизар Бойчев Наказателно дело от общ характер № 20254500200993 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 13:30 часа се явиха:

............

СЪДЪТ като съобрази наведените от страните доводи по въпросите на чл. 248 от НПК и предвид събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Делото е подсъдно на Окръжен съд – Русе.

Няма основания за прекратяване и спиране на наказателното производство.

В хода на досъдебното производство по делото са допуснати множество съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита. Редица обстоятелства са изложени в обвинителния акт по начин, който не дава възможност да се разбере действителната вола на прокурора, което внася смут в организирането на ефективна защита по делото.

По пункт първи от ОА се твърди, че подсъдимият бил в договорни отношения за правна помощ с „***** ******“ АД, дали му основание да поиска от тях възнаграждение в определен от него размер, за което им отправил покана за заплащане. След което се твърди, че договорът за правна помощ между представените страни и анексите към него били прекратени със 1 споразумение от 13.05.2011г. Няма никакво изложение на съдържанието на това споразумение, няма дадена вола на страните по него, за да се приеме, че представената в обвинителният акт сума за възнаграждение е призната от дружеството и така тя да се превърне във вземане на подсъдимия към тях, което да доведе до задължение за деклариране. Всичко това е необходимо да бъде дадено, тъй като от обвинителният акт излиза, че размерът на данъчната основа определен от подсъдимия с неговата претенция към дружеството, която можеше да бъде във всякакъв друг размер.

По точка III от ОА, явно неправилно номерирана като II, касаеща третия период от обвинението, подсъдимият е обвинен, че не е декларирал вземане от „*** ******* ********“, произтичащо от договор за правна помощ. Същото било включено в включено в списъка на кредиторите на процесното дружество, като явно се има предвид включване на подсъдимия в списъка на кредиторите с даденото вземане. Веднага след това в ОА следва изложение, че впоследствие въз основа на изявление за цесия била извършена замяна на подсъдимия, като кредитор на „*** ******* ********“ с цесионера „**** ******“ АД. На л.7 от ОА,без връзка с обсъжданата там престъпна дейност, се казва, че на 22.02.2013г. била извършена цесия и била извършена замяна на кредитора Т. с цесионера „**** ******“ АД по делото за несъстоятелност на „*** ******* ********“. В ОА, макар и упомената цесията с известните й правни последици, няма каквото и да било изследване или разсъждение как тази сделка се е отразила на патримониума на подсъдимия и защо той дължи деклариране на цедираното вземане след прехвърлянето му. Също се твърди, че данъчната основа на вземането от 2358456 лв. е 1965380.24лв., за което също няма обяснение и съответно остава неясна тезата на прокурора за дължимия и укрит данък, който е определен върху последната сума, а не върху размера на вземането.

В част IV от обвинителния акт, описваща престъпната дейност по четвъртото от включените в състава на обвинението деяния, на първо място, на л.6, се твърди, че подсъдимият получил два парични превода от „******** ****** *******“ ООД и един от „** ** ****** ********“ АД, като получените средства от първото дружество не били декларирани. Също се пояснява, че средствата от единия превод от „******** ****** *******“ ООД бил веднага нареден на трето лице. Няма никаква яснота превода от „** ** ****** ********“ АД как влияе на вменената на подсъдимия престъпната 2 дейност и има ли отношение към нея. Това отново нарушава правото на защита, тъй като за обвиненото лице няма яснота следва ли да се брани по обстоятелства, касаещи този превод. По нататък в обсъжданата част на обвинителния акт са изложени множество обстоятелства, упоменати са множество парични суми, приложена е таблица за заемите на подсъдимия за предходните на периода на обвинението години, след което е обявено декларативно, че годишната данъчна основа за доходите на подсъдимия от други източници е 234791.50лв., което число не намира своето обяснение и няма посочена логическа връзка с което и да било от предждеизложените обстоятелства.

Следва да се отбележи, че този анализ на съда по никакъв начин не засяга годността и достоверността на доказателствата по делото, а е само коментар на изложените в обвинителния акт факти и яснотата им в аспекта на възможността за ефективна защита по тях.

Не са налице основания за разглеждане на делото по реда на особените правила.

Няма основания за разглеждане на делото при закрити врати, за привличането на резервен съдия или съдебен заседател, назначаването на защитник, вещо лице, преводач или преводач на български жестов език и извършването на съдебни следствени действия по делегация.

Няма основания за разглеждане на мерките за процесуална принуда.

Няма искания за събиране на нови доказателства.

Предвид всичко изложено и на основание чл.249, ал.1 вр. чл.248, ал.1, т.3 от НПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД № 993/2025г.

ВРЪЩА делото на прокурора за отстраняване на посочените нередовности в обвинителния акт.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съдВелико Търново в 7- дневен срок от днес.

3

ЗАСЕДАНИЕТО приключи в 15.30 часа.

ПРОТОКОЛЪТ се изготви на 09.02.2026 година.

Председател: _______________________

Заседатели:

1. _______________________

2. _______________________

Секретар: _______________________

4

----- следващ документ -----

ПРОТОКОЛ

№ 79 гр. Русе, 09.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Велизар Бойчев

Съдебни

Йоана Ал. Неделчева заседатели: Искрен Р. Маринов при участието на секретаря Крисиана Милкова и прокурора З. В. Т.

Сложи за разглеждане докладваното от Велизар Бойчев Наказателно дело от общ характер № 20254500200993 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 13:30 часа се явиха:

............

СЪДЪТ като съобрази наведените от страните доводи по въпросите на чл. 248 от НПК и предвид събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Делото е подсъдно на Окръжен съд – Русе.

Няма основания за прекратяване и спиране на наказателното производство.

В хода на досъдебното производство по делото са допуснати множество съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита. Редица обстоятелства са изложени в обвинителния акт по начин, който не дава възможност да се разбере действителната вола на прокурора, което внася смут в организирането на ефективна защита по делото.

По пункт първи от ОА се твърди, че подсъдимият бил в договорни отношения за правна помощ с „***** ******“ АД, дали му основание да поиска от тях възнаграждение в определен от него размер, за което им отправил покана за заплащане. След което се твърди, че договорът за правна помощ между представените страни и анексите към него били прекратени със 1 споразумение от 13.05.2011г. Няма никакво изложение на съдържанието на това споразумение, няма дадена вола на страните по него, за да се приеме, че представената в обвинителният акт сума за възнаграждение е призната от дружеството и така тя да се превърне във вземане на подсъдимия към тях, което да доведе до задължение за деклариране. Всичко това е необходимо да бъде дадено, тъй като от обвинителният акт излиза, че размерът на данъчната основа определен от подсъдимия с неговата претенция към дружеството, която можеше да бъде във всякакъв друг размер.

По точка III от ОА, явно неправилно номерирана като II, касаеща третия период от обвинението, подсъдимият е обвинен, че не е декларирал вземане от „*** ******* ********“, произтичащо от договор за правна помощ. Същото било включено в включено в списъка на кредиторите на процесното дружество, като явно се има предвид включване на подсъдимия в списъка на кредиторите с даденото вземане. Веднага след това в ОА следва изложение, че впоследствие въз основа на изявление за цесия била извършена замяна на подсъдимия, като кредитор на „*** ******* ********“ с цесионера „**** ******“ АД. На л.7 от ОА,без връзка с обсъжданата там престъпна дейност, се казва, че на 22.02.2013г. била извършена цесия и била извършена замяна на кредитора Т. с цесионера „**** ******“ АД по делото за несъстоятелност на „*** ******* ********“. В ОА, макар и упомената цесията с известните й правни последици, няма каквото и да било изследване или разсъждение как тази сделка се е отразила на патримониума на подсъдимия и защо той дължи деклариране на цедираното вземане след прехвърлянето му. Също се твърди, че данъчната основа на вземането от 2358456 лв. е 1965380.24лв., за което също няма обяснение и съответно остава неясна тезата на прокурора за дължимия и укрит данък, който е определен върху последната сума, а не върху размера на вземането.

В част IV от обвинителния акт, описваща престъпната дейност по четвъртото от включените в състава на обвинението деяния, на първо място, на л.6, се твърди, че подсъдимият получил два парични превода от „******** ****** *******“ ООД и един от „** ** ****** ********“ АД, като получените средства от първото дружество не били декларирани. Също се пояснява, че средствата от единия превод от „******** ****** *******“ ООД бил веднага нареден на трето лице. Няма никаква яснота превода от „** ** ****** ********“ АД как влияе на вменената на подсъдимия престъпната 2 дейност и има ли отношение към нея. Това отново нарушава правото на защита, тъй като за обвиненото лице няма яснота следва ли да се брани по обстоятелства, касаещи този превод. По нататък в обсъжданата част на обвинителния акт са изложени множество обстоятелства, упоменати са множество парични суми, приложена е таблица за заемите на подсъдимия за предходните на периода на обвинението години, след което е обявено декларативно, че годишната данъчна основа за доходите на подсъдимия от други източници е 234791.50лв., което число не намира своето обяснение и няма посочена логическа връзка с което и да било от предждеизложените обстоятелства.

Следва да се отбележи, че този анализ на съда по никакъв начин не засяга годността и достоверността на доказателствата по делото, а е само коментар на изложените в обвинителния акт факти и яснотата им в аспекта на възможността за ефективна защита по тях.

Не са налице основания за разглеждане на делото по реда на особените правила.

Няма основания за разглеждане на делото при закрити врати, за привличането на резервен съдия или съдебен заседател, назначаването на защитник, вещо лице, преводач или преводач на български жестов език и извършването на съдебни следствени действия по делегация.

Няма основания за разглеждане на мерките за процесуална принуда.

Няма искания за събиране на нови доказателства.

Предвид всичко изложено и на основание чл.249, ал.1 вр. чл.248, ал.1, т.3 от НПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД № 993/2025г.